27
Пон, Сеп
0 Нови статии

Другият Мусолини

Актуално
Typography

Антонио Скурати, „М - Мусолини, синът на века”, 800 стр., Унискорп, 2021

Преди да бъде издаден в България, романът (или по-скоро пресъздадената по доста специфичен начин биография) на италианският фашистки лидер Бенито Мусолини се превърна в бестселър в родината му, обра овациите на последния панаир на книгата във Франкфурт, правата за изданията му в англоезичния свят бяха купени от авторитетното издателство "Харпър Колинс", а продуцентската компания Wildeside възнамерява да създаде телевизионен сериал по него.

Според автора му Антонио Скурати, който е преподавател по литература в Свободния университет за езици и комуникации в Милано (IULM) и експерт по „езика на насилието”, и който се смята за убеден антифашист: "За италианците Мусолини си остава нещо като тотем, т.е. фигура притежаваща огромна харизма, и своеобразен "баща на нацията", споменът за който съзнателно сме потиснали. Целта на книгата ми е да спрем да подтискаме неговата история".

В романа си той разказва, как Мусолини става политически лидер на Италия, като паралелно с това показва състоянието на страната, неспособна да разкъса порочния кръг на политическото насилие след края на Първата световна война. Коментирайки книгата, самият Скурати често прави паралели със съвременността. Действително, "М. Синът на века" би могла да се интерпретира като изследване на политическите лидери, манипулиращи масите. Те правят на пръв поглед умерени декларации, но в същото време са наясно, колко ужасни ще бъдат последиците от собствените им действия.

Феновете на Скурати от средите на италианската левица твърдят, че новата му книга е важно напомняне за несправедливостта на фашизма, особено за младото поколение.

Опасенията на критиците

Противниците му обаче се опасяват, че "възраждането" и превръщането на Мусолини в литературен герой през ХХІ век таи определена опасност, предвид факта, че през последните години в редица европeйски страни, включително и в Италия, до властта се домогват консервативн и популистки политици. Според президента на "Харпър Колинс" Джонатан Бърнъм, онези, които се интересуват от историята на ХХ век задължително следва да прочетат "М", тъй като книгата представлява подробен хронологичен анализ на начина, по който фашизмът може да възникне, да се развие и да спечели подкрепа вътре в обществото.

Въпреки спартански оформената му корица, 800-те страници на произведението създават известно усещане за тежест. Всъщност, макар че книгата се определя от автора и като роман, на практика в нея изчезва границата между прозата и историята. Състои се от множества кратки глави, съдържащи вестникарски публикации, писма, полицейски рапорти и исторически телеграми. На пръв поглед, в отделните глави се усеща присъствието на добре подготвения автор, но истината е, че случващото сякаш не се разказва от него, а от самия Мусолини и неговите съратници и противници.

Впрочем, Скурати изрично подчертава, че всички директни цитати в книгата се базират на исторически източници, също както и повечето литературни пасажи, отразяващи мислите и чувствата на нейните персонажи. За целта авторът прекарва няколко години, изучавайки живота и характера на Мусолини. Според Скурати, книгата му е "роман, в който няма нищо измислено".

Редица критици обаче, изразяват тревога от факта, че неутралната позиция, към която се придържа авторът, превръща книгата му в първия роман, разказваш историята на фашизма "без използването на каквито и да било идеологически или политически филтри", и може да обърка читателите. Тоест, те биха могли да видят в Мусолини не "историческо чудовище”, а симпатичен герой. Според професора от Нюйоркския университет и експерт по историята на фашизма и авторитаризма Рут Бен Гиат, става дума за "опит за очистване на личността на Мусолини". Тя смята, че "историята на фашизма е история на диктатурата и култа към личността на лидера, а книгата на Скурати е част от феномена, опитващ се да възроди отново този култ".

Самият Скурати обаче, който – както вече споменах - се самоопределя като "антифашист", посочва, че е наясно с колко деликатна материя му се налага да борави и просто се е стремял да покаже ентусиазма, който Мусолини съумява да вдъхне на италианската нация, но в същото време е внимавал да не попадне на „заложените в това поле множество мини". Според него, "М" е антифашистки урок по история, маскиран като роман.

Книгата проследява невероятния възход на фашисткото движение в деморализираната следвоенна Италия, съпътствано с убийства на политическите му протиници, включително това на социалистическия лидер Джакомо Матеоти, през 1924. В същото време авторът не спестява и насилието и хаоса, нагнетявани отляво, т.е. от италианските фенове на болшевишката революция в Русия. В книгата обаче присъстват и много интимни епизоди, описващи например тревогите на Мусолини за болния му син Виторио, а кулминацията и е прословутата реч на Дуче в италианския парламент, произнесена на 3 януари 1925, с която историците свързват и началото на неговия авторитарен режим.

В тази връзка Скурати посочва, че идеята за романа възниква в съзнанието му преди пет години, докато е работил по книгата си "Най-хубавото време на нашия живот", посветен на италианския антифашист Леоне Гинсбург (убит през 1944), и му се е наложило да изгледа популярните кинохроники от онова време с прочутите речи на Мусолини, произнесени от балконите в различни градове на страната. Според автора: "В един момент си помислих, че тази фигура продължава да е загнездена дълбоко в съзнанието на италианците".

Истината е, че в Италия, която е родината на фашизма, Мусолини никога не е бил толкова заклеймяван, както Хитлер в поствоенна Германия например. През над двете десетилетия, в които управлява страната, Дуче се ползва с широка обществена подкрепа, въпреки преследванията срещу политическите му противници и евреите.  Впрочем, и днес в Италия има мнозина политици, които в името на съхраняването на стабилността в управлението на страната, предпочитат да игнорират действията на Мусолини. Както посочва в тази връзка професор Бен Гиат: "В колективната памет, фашистка Италия винаги се е смятала за по-малко зла и престъпна, в сравнение с нацистка Германия, което позволява на самите италианци да твърдят, че "всъщност, не сме били чак толкова лоши и не ние сме архитектите на Холокоста"”.

Факт е, че днес Мусолини не се смята за толкова радикален, както в миналото и алтернативните коментари за неговото управление отдавна не са табу. Доскорошният италиански вицепремиер и лидер на партията "Лига" Матео Салвини например, си позволява да цитира негови изказвания, внучката му Алессандра Мусолини направи успешна политическа кариера през последните 30 години, вилата на диктатора в Римини винаги е пълна с посетители, а много футболни агитки, като тази на „Лацио” например, буквално гъмжи от негови фенове.

Завръщането на Дуче

Скурати твърди, че след излизането на книгата е бил залят от писма, предимно от млади хора, твърдящи че са научили от нея повече за историята на Италия, отколкото в училище. Това пък го е подтикнало да започне да работи по още две книги за Мусолини, които ще обхванат периода от 1924 до разстрела на диктатора през 1945.

Както посочва в тази връзка професорът от Университета „Карло Бо” в Урбино Антонио Трикони: „Днешнитемладежи не са свързани нито с културата на фашизма, нито с тази на антифашизма и в това отношение те представляват своеобразна „табула раса””. Според него, за тях фашистката епоха е нещо почти толкова далечно, като Средновековието. Той обаче, не споделя възторга на почитателите на Скурати от средите на левицата. „Не бих се учудил – споделя по този повод Трикони – ако се окаже, че повечето от читателите на последната му книга са я купили не защото споделят антифашистките идеи на автора, а защото харесват Мусолини”.

Всъщност, книгата на Скурати си струва да бъде прочетена от всеки, който се интересува от политическата реторика на авторитаризма, освен това тя е отличен пример за това, как учените могат да коментират и най-сложните теми на достъпен и разбираем за всички език.

 

* Национален консервативен форум