27
Пон, Сеп
0 Нови статии

Геостратегическото значение на Червено море

Актуално
Typography

В последно време ролята на Червено море, като свързвашо звено на глобалната геополитическа конкуренция, непрекъснато нараства, което обаче поражда сериозни проблеми в сферата на сигурността за държавите от региона. Липсата на консенсус относно правилата за конкуренция между световните и регионални сили допълнително усилва напрегнатата надпревара между държавните и недържавни играчи за природни ресурси и сфери на влияние.

В същото време силовият баланс в региона постоянно се променя, което пък принуждава въпросните играчи да ревизират собствените си перспективи и стратегия, съобразявайки се с едни или други фактори.

На първо място следва да изтъкна проблема за сигурността и военното присъствие с цел гарантиране на свободното корабоплаване, контрола над търговските маршрути и защитата на пролива Баб-ел-Мандеб, представляваващ стратегическия южен вход в Червено море. Това присъствие е особено силно в Еритрея, Джибути и Сомалия, където са разположени ключовите пристанища на жизненоважните морски пътища и базите за материално-техническо осигуряване на транснационалната търговска активност. Червено море е най-важният морски коридор за транзита на стоки между Европа и Азия, както и за петролните доставки от Персийския залив към Средиземноморието.

На второ място е усилващата се конкуренция между световните сили и най-вече между САЩ, Китай и Русия. Наред със съперничеството по отношение гарантирането на сигурността на корабите, пристанищата и товарите, те се стремят да упражняват по-голямо влияние върху решенията на правителствата на страните от региона, което пък влияе върху търговските потоци и достъпа до местните пазари. Китай и САЩ, в частност, се конкурират при създаването на системи за комуникации за своите въоръжени сили и сили за сигурност, както и за развитието на бази данни и мрежи за наблюдение в Африка. Така, докато Пекин се стреми да постави под контрол редица ключови пристанища на континента, Вашингтон се опитва да възстанови сътрудничеството си в сферата на сигурността с Хартум, като за целта наскоро извади Судан от списъка на държавите, спонсориращи тероризма.

Африканското командване на САЩ (AFRICOM) е в авангарда на усилията на Вашинггон за възобновяване на партньорството в сферата на сигурност със Судан и Демократична република Конго (ДРК). С други думи, използвайки тези две страни като своеобразен плацдарм, Пентагонът се опитва да проникне и в други африканския държави, поставяйки ги под контрол. На свой ред, Русия, която също се стреми да подобри отношенията си с Хартум и други държави от региона, се опитва, използвайки присъствието си в Порт Судан, да измести западните държави, като изгради взаимно-изгодно търговско-икономическо сътрудничество с африканските си партньори. Нарастващият приток на капитали и инвестиции, особено за развитие на инфраструктурата по африканското крайбрежие на Червено море и производството на продоволствени стоки в Западна Африка, също способстваха за укрепване на връзките в сферата на сигурнстта с държавите, разположени между него и Африканския Рог.

Наслагващото се негативно въздействие на конфликтите и напрежението в Близкия Изток се усеща изключителн силно в региона на Червено море. Регионалните програми на Турция, Иран, Катар, ОАЕ и Етиопия, конкуриращи се с тези на различни големи външни сили и частни военни компании, да не говорим за стремежите на самите държави от района на Червено море, определят спецификата и скоростта на процеса на трансформация на силовия баланс. Възникващите в тази връзка търкания и разногласия доведоха до рязко изостряне на конкуренция за достъп и контрол на пристанищата в региона, както и за военно, търговско и културно влияние. В много свои аспекти войната в Йемен, разпалена от Саудитска Арабия с явната подкрепа на Запада, също отразява промените във визиите за реиона, нивото на сътрудничество и координация, както и на моделите и механизмите за интервенция, имащи важни последици както за участниците в йеменския конфликт, така и за корабоплаването край бреговете на страната и нейното бъдеще, като цяло.

Що се отнася до посоките на промените, според някои анализатори, развитието на събитията в региона стимулира по-интензивнато международно съперничество и конфликтите, тъй като моделите на взаимодействие в Червено море, Аденския залив и Индийския океан придобиват стратегическо значение на регионално и глобално равнище. Многобройните чуждестранни военни бази и концентрацията им по западното крайбрежие на Червено море правят региона по-нестабилен и забавят темповете на търговското и икономическо развитие на редица разположени тук държави.

Сегашните заплахи и предизвикателства предполагат, че потенциалните спорове и конфликти ще бъдат сложни и многопластови, а тяхното предплитане с регионални и международни влияния и взаимодействия улесняват пагубната роля на редица мощни регионални и глобални играчи в очертаването на картата на заплахите и предизвикателствата. От друга страна, опитите за прилагане на временни решения и палиативни мерки за успокояване на проточилите се регионални конфликти на водят до намиранего на позитивни решения.

Вътрешното и междудържавно напрежение, характерно за някои страни от региона на Червено море и най-вече от зоната на Африканския Рог се корени в тормозещите ги етнически конфликти или пък се подхранва от тях. Сомалия например, представлява изключително крехка квазидържава, от чиято слабост се възползват различни чуждестранни играчи. Федералното правителството е неспособно да възстанови стабилността и да се противопостави на постоянната заплаха от страна на терористичното движение Аш-Шабаб ал-Моджахед, което продължава да контролира отделни квартали на столицата Могадишо, части от Южна Сомалия и някои гранични райони в близост до Кения и Етиопия. Напрегнатите отношения между централното правителството и правителствата на отделните щати, касаещи споровете относно сегашния избирателен процес, подялбата на богатствата и приходите от петрола, както и опитите на някои щатски власти да провеждат самостоятелна външна политика, също ерозират стабилността и ефективността на държавата. 

Впрочем, сред граничните спорове е и конфликтът между Судан и Етиопия и последиците от него, временно затихналият конфликт межсу Етиопия и Еритрея, както и спорът между Судан и Южен Судан заради граничния град Абией или този за морската граница между Кения и Сомалия.

Сред най-ярките примери за вътрешни конфликти с дългосрочни последици за целия регион е гражданската война в Етиопия между централното правителство в Адис Абеба и Народния освободителен фронт на провинция Тигре, породен от стремежа на етиопския премиер Абий Ахмед (който, между другото, е носител на Нобелова награда за мир) да разшири властто на федералното правителство, ограничавайки максимално тази на провинциалните власти. В тази схема се вписва и ескалиращият спор между Етиопия, Судан и Египет във връзка с изграждането на Големият етиопски язовир на възраждането (GERD) и запълването му с води от река Нил.

На този фон активизация на джихадистките терористични групировки в Либия, Сомалия, региона на Сахел и Сахара представлява изключително сериозна заплаха за стабилността на съответните страни и пречи на успешното им държавно строителство и развитие. В резултат от всички тези фактори, ролята на определени геополитически субекти, извън зоната на Червено море, започна да преобладава над тази на страните от региона, което пък води до ескалация на хаоса и конфликтите, тотално ерозирайки възможноститеза сътрудничество между противостоящите си местни играчи.

Идеята за създаване на Съвет на държавите отЧервено море и Аденския залив, лансирана от Египет през 2017, която набра скорост в хода на срещите между външните министри на осем страни от региона, провели се през 2018 в Саудитска Арабия, доведе до официалното формиране на Съвет на арабските и африкански държаи от Червено море и Аденския залив в началото на 2020. Според устава му, Съветът ще работи за формиране на регионална колективна система за подпомагане на развитието и сигурността в региона на Червено море и ще съдейства за решаването на различни общи проблеми, като търговията между страните участнички, развитието на ифраструктурата, увеличаване на инвестициите, защита на околната среда и мирното урегулиране на конфликтите. Въпреки стратегически важното му значение обаче, Съветът продължава да се сблъсква с гигантски проблеми, касаещи способността му да трансформира целите си в конкретна политика, да координира позициите са своите членове и да укрепва комплексните колективни интереси.

Въпреси това, той може да се опре на редица ключови елементи за да утвърди ролята си. Крайбрежните държави разполагат с такива важни пристанища като Суец, Джеда, Порт Судан, Мока, Ходейда, Акаба и Джибути, които – ако бъдат ефективно интегрирани, биха могли да укрепят регионалната система. Друг фактор, действащ в тази посока е нарастващото желание на глобалните комуникационни компании да полагат комуникационни линии по дъното на Червено море, които директно свързват Африка и Близкия Изток с Европа. И, което по-важното в този контекст, такива проекти като „2Africa”, обслужващ Африка и Близкия Изток, или “Blue-Raman”, който свързва Европа и Индия, изискват тясна координация и сътрудничество между крайбрежните държави от региона на Червено море и Аденския залив и най-вече Джибути (основния възел на кабелните мрежи), Египет, Саудитска Арабия и Йордания.

Набирайки инерция, новият форум на страните от региона ще може да оказва по-сериозно влияние върху управлението на конфликтите, интересите и баланса на силите в него и ще може да се противопоставя ефективно на вредните последици от външната конкуренция. В същото време, той ще играе по-важна роля за ограничаване на конфликтите и разрешаване на споровете в региона, в резултат от укрепването на колективните усилия в сферата на развитието и възможностите за създаване на съвместни механизми за сигурност.

 

* Експерт по проблемите в Близкия Изток