17
Пет, Сеп
19 Нови статии

В отношенията между Русия и (Източна)Европа все по-силно се усеща „миризмата на барут”

Актуално
Typography

Европейският парламент обсъжда нови санкции срещу Русия, като вариантите биха могли да включват: забрана за вноса на руски енергоносители, изключване на Русия от международната система за финансови разплащия SWIFT, замразяване активите на руските олигарси, повторно обсъждане на бъдещето на проекта „Северен поток 2” и много друго.

На практика, след украинската криза, ЕС вече на няколко пъти наложи санкции на Русия, но никога досега не е поставял въпроса за „забрана на търговията с енергоносители” и „изключване от международната финансова система”, просто защото и двата варианта, са прекалено радикални и за тях с пълна сила важи китайският израз „да загубищ 800 свои войни за да убиеш 1000 бойци на противника”. Наистина, твърдата реторика, използвана при обсъждането на санкциите в Европейския парламент, би могли да се окаже просто средство за натиск или своеобразна дипломатическа позиция. Защото подобни крайни варианта са възможно само, ако между Русия и Европа се разрази открит конфликт. Въпреки това, самият факт, че подобни възможности се обсъждат съвсем открито говори много и потвърждава, че в момента отношенията между Москва и ЕС преминават през изключително сложен етап.

На първо място, в Европейския съюз продължава да нараства усещането за несигурност. След кризата в Украйна, САЩ, европейските държави и някои други страни наложиха редица икономически санкции срещу Русия, което създаде сериозни трудности на руската икономика. С течение на времето обаче, въздействието на санкциите постепенно отслабваше. През 2021 ситуацията в Източна Украйна, която беше спокойна в течение на почти една година, отново се изостри, а стрелбата и сблъсъците се възобновихо. Русия разположи в граничните си райони 150 хиляди свои военни, което не само притесни Киев, но и накара редица държави от Източна Европа да усетят „мирис на барут”.

НАТО започна да изпраща допълнителни военни кораби в Черно море с цел патрулиране, както и сухопътни сили за провеждане на съвместни учения на територията на Балканския полуостров. В отговор на западната заплаха Русия също прехвърли войски в района. През април нейният президент Владимир Путин предупреди Запада да не преминава „червената линия”, установена от Москва. Той заяви, че страната му ще реагира бързо и твърдо на всяка провокация. Усилващото се чувство за несигурност сред източните членове на ЕС пък накара Брюксел да преразгледа отношенията си с Москва.

На второ място, подобряването на американско-европейските отношения укрепи увереността на Съюза. След идването на власт на Джо Байдън САЩ се отказаха от унилатералистката концепция на Тръмп, олицетворявана от лозунга „Америка преди всичко”, и се опитаха да възстановят отношенията със съюзниците си. Байдън демонстрира завидна дипломатическа активност в сферата на човешките права и постоянно се опитва да оказва натиск върху Москва по този въпрос. През март 2021 САЩ и ЕС разшириха санкциите срещу Русия във връзка с ареста на опозиционера Алексей Навални. През април САЩ обявиха, че ще изгонят руски дипломати от някои източноевропейски държави заради „злонамерени действия” от типа на кибератаки или намеса в американските избори. През май, след като президентът на Беларус Лукашенко заповяда да бъде приземен със сила пътнически самолет на Ryanair за да арестува намиращия се на борда му опозиционен журналист, ЕС обвини Москва, че е участвала в инцидента и започна да планира със САЩ поредната серия от общи антируски инициативи. Байдън активно се ангажира със съвместните действия на западните съюзници, което несъмнено даде на източноевропейските държави, страдащи от сериозна „русофобия”, по-голяма увереност и те моментално призоваха Европейския парламент да разшири санкциите срещу Русия. Тоест, с активната подкрепа на Байдън „мирисът на барут” в отношенията между Европа и Русия става все по-силен.

На трето място, вътрешните сили на ЕС „нарастват на изток и отслабват на запад”. Т.нар. „Брекзит” ерозира влиянието на „Старата Европа” в Брюксел, докато влиянието на „Новата Европа”, в лицето на Полша, Чехия и балтийските постсъветски държави, донякъде се засили. По исторически и геополитически причини „новите” европейски страни членки на Съюза стават все по-антируски и проамерикански настроени.

Войната в Източна Украйна продължава вече над 6 години и „новите европейци” все повече губят доверие към диалога между ЕС и Русия и са все по-склонни да следват указанията на Вашингтон, активно конфронтирайки се с руснаците. Впрочем, на практика, не само „новите” страни членки се обявят за по-твърдо отношение към Русия, но и някои от „старите” еволюират в тази посока. Междувременно, на 30 април Москва обяви контрасанкции срещу ЕС, забранявайки на осем високопоставени чиновници на Съюза да влизат в Русия. В отговор, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен написа в Туитър: „Заедно с председателя на Европарламента Давид Сасоли и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел най-решително осъждаме неприемливите за нас решения на Русия”.

Следва да признаем, че между Москва и Брюксел действително са налице сериозни разногласия по редица международни проблеми, особено този с Украйна, както и определени идеологически различия, които правят взаимното доверие в сферата на сигурността в региона твърде крехко. На 31 май руският външен министър Сергей Лавров заяви на конференция, посветена на отношенията между страната му и ЕС, че: „европейският континент преживява безпрецедентна криза на доверието”. Европа не само изгражда все нови „окопи” в отношенията си с Русия, но и се опитва да се бърка във вътрешните и работи. Върховният представител на ЕС по външната политика и политиката за сигурност Жозеп Борел също отбеляза, че е налице риск от влошаване на отношенияте между Брюксел и Москва и, че Съюзът следва да продължи много внимателно да следи развитието на тази тенденция.

Сегашните санкции на ЕС срещу Русия не са в състояние да разрушат руската икономика, но – ако бъдат разширени, включително до пълна забрана на търговията с енергоносители между руснаците и Съюза, това несъмнено ще бъде сериозен удар. През 2019 печалбата от руския износ в Европа беше около 188 млрд. долара, като над 70% идваше от износа на енертоносители. Тоест, забраната на търговията с енергоносители би могла да провокира икономическа криза в Русия. Тя обаче притежава огромна и всеобхватна национална мощ и голяма издръжливост, т.е. санкциите няма да я съкрушат.

Освен това, да не забравяме, че взаимната зависимост между Русия и Европа е изключително голяма: руснаците покриват около 40% от енергийните потребности на ЕС. Тоест, поне в краткосрочна перспектива, скъсването между тях е невъзможно. Енергията е специфична стока, която е неотделима както от националното икономическо производство, така и от благосъстоянието на обикновените хора. Тоест, лесно е да се хвърлят остри думи, но за да можеш да оцелееш са нужни реални пари.

Обръщайки се назад, към отношенията между ЕС и Русия/СССР по време на студената война, ще видим, че Западът винаги се е стремял да се позиционира като „учител и наставник” на руснаците в сферата на развитието и да насочва тяхното политическо развитие и икономическите им реформи „в правилната посока”. Тоест, той не е склонен да разглежда Русия като равноправен партньор и не иска да признае, че под ръководството на Путин страната вече е намерила собствен път на развитие. Съвременният свят се сблъсква с множество глобални проблеми, като епидемията от коронавирус, икономическият спад и климатичите промени. Нито една страна вече не може сама да се справи с днешните предизвикателства. Сплотеността и сътрудничеството са единствения правилен избор днес. Продължаването на спекулациите за „непреодолимите различия в идеологията и политическите системи” и използването на темата за човешките права и демокрацията като предлог за намеса във вътрещните работи а други държави може да доведе само до по-нататъшно изостряне на разногласията и конфронтацията. Затова икономическите санкции и шантажът няма да помогнат за разрешаването на противоречията в междудържавните отношения. Правилният път за това е свързан с толерантността, диалога и сътрудничеството.

 

*Авторът е научен сътрудник в Института за Русия, Източна Европа и Централна Азия на Китайската академия за обществени науки