09
Нед, Май
24 New Articles

Нова война в Донбас не е изгодна за никого

Актуално
Typography

Русия и Украйна продължава да си разменят словесни нападки и мобилизират войските си по границите на спорните територии в Донбас. Въпросът обаче е, дали наистина този конфликт вече е навлязъл в нова фаза на изостряне?

През последните няколко седмици наблюдаваме усилване на сблъсъците в Донбас между украинските части и поддържаните от Русия бунтовници. Анализаторите акцентират върху рязкото нарастване на интензивността на артилерийските удари, осъществявани от украинските сили срещу позициите на бунтовниците в Донецка и Луганска области, а местните жители съобщават и за няколко случая на танкова стрелба от страна на правителствените сили. Сред жертвите на подобна атака, извършена преди няколко дни, е и петгодишният Владислав Шихов. Ръководството на самопровъзгласилата се република обвини за смъртта му украинската армия, съобщавайки, че момчето е било убито от снаряд, изстрелян от украински дрон. Киев, разбира се, отрича това.

Обвинявайки се взаимно в провокационни действия, Русия и Украйна отново се готвят за евентуално начало на непосредствен въоръжен конфликт. Москва съществено увеличи военното си присъствие по границите на Донбас и в момента изпраща бойни машини на пехотата и самоходни гаубици 2С19 "Мста-С" в Крим. "Демонстрацията на мускули под формата на военни учения и възможните гранични провокации са традиционното поведение на Русия" - заяви преди няколко дни президентът на Украйна Владимир Зеленски. Както е известно, на 2 април американският президент Джо Байдън разговаря по телефона със Зеленски, обещавайки му,  "неизменната подкрепа на САЩ  за суверенитета и териториалната цялост на Украйна пред лицето на руската агресия в Донбас и Крим".

През цялото това време обаче, Москва редовно напомняше, че Русия е в правото си, в рамките на своята собствена територия, да прехвърля военни части навсякъде, където сметне за нужно. "В Кремъл се опасяват от евентуално възобновяване на гражданската война в Украйна. И, ако това се случи, т.е. ако до нашите граници отново започнат да се водят пълномащабни бойни действия, това ще представляха заплаха за сигурността на Руската Федерация - подчерта в тази връзка говорителят на руския президент Дмитрий Песков - Сегашната ескалация на напрежението е достатъчно безпрецедентна".

На свой ред, напомняйки за коментарите на руския президент Владимир Путин през 2019, високопоставеният руски чиновник Владимир Козак (заместник ръководител на Президентската администрация - б.р.), отново спомена за клането в Сребреница през 1995, когато силите на босненските сърби убиха над 8 хиляди босненски мюсюлмани. След това изкаване на Козак, свързаните с Кремъл анализатори започнаха активно да развиват темата за Сребреница, акцентирайки върху подема на радикално-националистическите движения в Украйна, опитите за разпалване на омраза към жителите на Донецк и Луганск, както и неспособността на Киев напълно да контролира действията на украинската армия. Според Песков, украинската страна "не отхвърля напълно мисълта за силово решаване на собствения си проблем в югоизточната част на страната".

По време на последния си телефонен разговор с германският канцлер Ангела Меркел, Путин за пореден път обвини Украйна в "провокационни военни действия", отхвърляйки обвиненията на Киев, че военните маневри на Русия целят да отвлекат вниманието на международната общност от ситуацията с руския опозиционер Алексей Навални, и подчерта, че увеличаването на руските части по границата с Украйна има изключително отбранителен характер.

На фона на ескалацията на напрежението около Донбас, Украйна продължава да настоява да бъде ускорен процесът на предоставяне на странат на План за подготовка за членство в Организацията на Северноатлантическия договор.  След разговора си с представители на ръководството на алианса, Зеленски заяви, че: "НАТО е единственият път за приключването на войната в Донбас. Планът за действия за членството ни в НАТО би бил ясен знак за Русия". В същото време обаче, говорителят на руското Външно министерство Мария Захарова предупреди, че опитите на Украйна да стане част от НАТО "ще провокират мащабна ескалация на ситуацията в югоизточната и част и могат да имат необратими последици за украинската държавност". На свой ред, макар че декларира подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Украйна, Вашингтон отказва да подкрепи стремежа на тази страна да стане член на НАТО. В същото време Германия и Франция открито се противопоставят на страната да бъде предоставен План за действие за подготовката и за членство в пакта.

На свой ред, преди няколко дни Киев обеща, че няма да инициира машабна настъпателна операция в Донбас. Според командващия украинските въоръжени сили Руслан Хомчак: "Опитът за освобождаване на временно окупираните територии със сила, неизбежно ще доведе до гибелта на голям брой мирни жители и сериозни загуби сред нашите военни, което е неприемливо за Украйна".

От друга страна, тъй като напрежението в Донбас продължава да нараства и в близко време не се очертава краят на този процес, Путин е изправен пред нарастващ натиск от страна на руски политици и влиятелни политически анализатори, призоваващи го да заеме по-твърда позиция. Лидерът на основната опозиционна сила - Комунистическата партия на Русия Генадий Зюганов например, отново поиска Кремъл незабавно да признае статута на Донецката и Луганска народни републики, макар че подобна стъпка почти със сигурност ще наложи навлизане на руски военни части в Донбас. Впрочем, подобен призив още през януари отправи и главният редактор на Russia Today Маргарита Симонян. На свой ред, аргументирайки се със заплахата от евентуално присъединяване на Украйна към НАТО, депутатът в Държавната Дума Александър Шерин определи включването на Донецк и Луганск в състава на Русия като най-важното условие за да бъдат защитени западните граници на страната "от настъплнието на Запада".

И така, как би могла да се развие ситуацията в Донбас?

Истината е, че в момента няма никакви обективни признаци, че Русия се готви да изпрати своите въоръжени сили в оспорваните територии на Донбас, поне в качеството на превантивна мярка. Просто, защото ако го направи, това би било очевидно нарушаване на изискванията на Минските споразумения, в резултат от което Москва ще бъде застрашена от нови санкции или дори от евентуални военни последици. Затова придвижването на руските войски следва да се разглежда като сдържаща мярка, т.е. като сигнал, че Москва е готова да реагира на възможно настъпление на украинската армия в източна посока, като активири военната си мощ. Впрочем, Киев изглежда се ръководи от приблизително същата логика. Правителството на Зеленски рискува за загуби подкрепата на американците и европейците, ако се опита да си върне разбунтувалите се региони със сила, повтаряйки по този начин стратегическите грешки, довели до грузинско-руската война през 2008.

В политически план, и Украйна, и Русия биха се оказали в много неизгодна ситуация, ако първи предприемат някаква военна акция, нарушавайки създалото се статукво. И въпреки очевидната ескалация и съпровождащото я дрънкане на оръжие, няма никакви причини да смятаме, че техните геополитически разчети са се променили.

 

* Авторът е експерт в сферата на сигурността и отбраната на американското издание National Interest