16
Съб, Окт
3 Нови статии

Защо се опитват да размразят конфликта в Украйна?

Актуално
Typography

Най-ужасната особеност на "замразените конфликти" е, че за тяхната ескалация и прерастването им в "горещо" въоръжено насилие не са необходими никакви усилия, затова пък за тяхното прекратяване или поне за временното им спиране е необходим консенсус, чието постигане не е никак лесно. Замразеният конфликт в украинския Донбас вече многократно е преминавал през този цикъл, а днес, както изглежда, е на прага на поредната си ескалация.

Впрочем, този път е налице по-голяма неопределеност, тъй като международната ситуация е изключително сложна и постигането на консенсус между Русия - от една страна, и Франция, Германия и САЩ - от друга, изглежда практически невъзможно. Отношенията между Русия и Европа са почти разрушени, освен това евентуалното доброволно прекратяване на враждебността към Москва от страна на европейските съюзници никак няма да се хареса на администрацията на Байдън.

На фона на епизодичните нарушения на режима на прекратяване на огъня в Донбас, в последно време Киев се ориентира към открито връждебна политика спрямо Москва. През февруари 2021 Украйна излезе от споразуменията за гражданската авиация и съвместното използване на въздушното пространство, подписани в рамките на Общността на независимите държави през 1991, непосредствено след разпадането на Съветския съюз. Освен това, Киев рязко съкрати търговията си с Русия, свеждайки я до минимум.

В края на февруари Кремъл изрази съжаление, че украинското ръководство "на практика отхвърля всякаква нормализация на отношенията и тръгва по неприятелски, а нерядко и откровено враждебен път". Без значение, дали става дума за съвпадение, или не, но рискованият курс, избран от Киев, е до голяма степен отражение на войнствената реторика на администрацията на Байдън по отношение нва Русия и се развива паралелно с разполагането на сили на НАТО по западните граници на Руската Федерация и най-вече в Черноморския регион.

В началото на април, Москва съобщи, че през първите три месеца на 2021 броят на полетите на разузнавателни самолети на НАТО в непосредствена близост до руските граници е нараснал с 30%, като само за една седмица руските радари са засекли 50 чуждестранни военни самолети, осъществяващи въздушно разузнаване в близост до държавните граници.

Разбира се, Русия е обезпокоена най-вече от американските Военноморски сили, които, съвместно със съюзниците си от НАТО, "рязко усилиха присъствието си в Черно море". Според коментар на "Гласа на Америка" от началото на февруари, т.е. само две седмици след влизането на Байдън в Белия дом, това е част от стратегията, целяща да демонстрира, че "предприетата от Москва милитаризация на морските пространства между Европа и Азия след анексията на Крим през 2014 няма да остане без отговор".

Във въпросния коментар се говори, в частност, за "най-мащабното разгръщане на американските ВМС в Черно море от 2017 насам". Пак през февруари, ракетният ескадрен миноносец Porter влезе в черноморски води за да се присъеди към друг американски есминец Donald Cook и бункеровъчния съд Laramie за осъществяването на операции с други кораби на НАТО и Украйна в рамките на совместни военни учения. Говорителят на пакта заяви, че Северноатлантическият алианс усилва присъствието си в Черно море "в отговор на осъществената от Русия незаконна и нелегитимна анексия на Крим и продължаващото нарастване на военната и мощ на полуострова". Показателно е, че малко преди разгръщането на военноморските сили на САЩ в този регион, Джо Байдън предупреди Москва за намерението си "да действа твърдо против руската агресия".

Не бива да ни учудва, че Русия реагира на съвместните учения на западните държави в началото на февруари, като прехвърли в Крим системи за залпов огън "Бастион" и разположи в Черно море фрегатата си "Адмирал Макаров". Трябва да признаем, че коментарът на "Гласа на Америка" дава доста ясна представа за общата насоченост на оглавяваната от Съединените щати военна ескалация в Черно море:

"Кремъл иска да предотврати превръщането на Черно море в "езеро на НАТО", освен това се стреми нито един нов енергиен коридор по направлението Изток-Запад да не може да заобиколи Русия или да ерозира контрола и над износа на енергоносители. Освен това руските въоръжени сили използват Черно море за военоморските си операции в Източното Средиземноморие в подкрепа на сирийския президент Башар ал-Асад и главнокомандващия Либийската национална армия Халифа Хафтар".

Достатъчно е да кажа, че Украйна предварително беше подготвена като геополитически инструмент против Русия. Което се смята за „печеливш вариант” и от Вашингтон, и от Киев. Управлението на президента Владимир Зеленски, който дойде на власт през 2019 с обещанието да разреши конфликта в Донбас и да изведе отношенията с Русия „в по-спокойни води”, в крайна сметка доведе до тотална задънена улица в източната част на страната и рязко влошаване на отношенията с Кремъл. Нещо по-лошо, Европа загуби интереса си към режима в Киев, а Доналд Тръмп просто го игнорираше.

Тоест, бившият комик Зеленски очевидно няма какво да губи. Той ще се стреми по всякакъв начин да се хареса на своята украинска аудитория, която е разочарована от управлението му, поставяйки се в същото време на разположение на екипа на Байдън във Вашингтон като незаменимо „момче за всичко” и дори може да получи нещо срещу това, например политическа, военна и финансова подкрепа от САЩ.

Изглежда, че разполагането на руски военни части по границата с Украйна е предупреждаваща стъпка на Москва, целяща да не позволи на Зеленски да направи някоя погрешна стъпка, както го стори навремето грузинският президент Михаил Саакашвили по внушение на Хилари Клинтън. През 2008 това доведе до кратък военен конфликт с Русия и окончателното откъсване на две автономни републики от Грузия. На практика, в началото на април, руският външен министър Сергей Лавров открито преупреди, че всеки опит на Запада да провокира нов военен конфликт в Източна Украйна ще доведат до краха на украинската държавност.

Според Лавров, повечето украински военни изглежда осъзнават опасността от „горещ” конфликт в Донбас. „Силно се надявам, че те няма да се поддадат на натиска на политиците, подстрекавани от Запада, начело със САЩ. Неотдавна президентът на Русия Путин го заяви достатъчно ясно и това негово заявление продължава да е актуално. Онези, които се опитат да разпалят нова война в Донбас, ще ликвидират Украйна” – добави той.

В подобна ситуация Кремъл няма как да не е нащрек, предвид предстоящите парламентарни избори в Русия. Но, ако оставим настрана тревогата във връзка със странното поведение на Зеленски, според експертите от вашингтонския Институт за изследване на военните проблеми, „изглежда малко вероятно, че в момента Русия се готви за някакво мащабно или локализирано настъпление”. Именно по този начин тълкува и анализаторът на Washington Post Дейвид Игнейшъс изказванията на висши служители на Пентагона, които разглеждат руските действия (в разгръщането на военните части по границата участват над 4 хиляди души) повече като тренировъчна операция, отколкото като подготовка за инвазия.

Проблемът на замразените геополитически конфликти обаче е, че ако те бъдат „притоплени” лесно могат да придобият собствена динамика. В статията си Игнейшъс цитира високопоставен служител от администрацията на Байдън, според който: „Ние не се стремим нито към презареждане на отношенията с Москва, нито към ескалация на напрежението. Целта ни е да накараме руснаците да платят за действията си, които смятаме за неприемливи. В същото време се стремим към стабилност и предсказуемост, ограничавайки градуса на конфликта. Но, ако Москва иска да го повиши, ние сме готови и за това”. Самият Игнейшъс твърди, че САЩ разглеждат различни варианти за действие, включително „ускорена помощ за Украйна и нови санкции”.

Ето къде обаче е истинският проблем! Последният призив на Зеленски за разполагане на части на НАТО в Украйна има много по-голямо значение, отколкото изглежда на пръв поглед. Лавината от телефонни обаждания от Вашингтон в Киев през последните три дни – от държавия секретар, от секретаря по отбраната и дори от самия президент Байдън, с обещания, че Украйна ще бъде защитена, всъщност са сигнал към Моска, която нееднократно заяви, че смята за неприемлив варианта с влизането на Украйна в НАТО и разполагане на войски на алианса на нейна територия.

Показателно е, че финансираният от Кремъл англоезичен телевизионен канал RT посочва в един от коментарите си, че „сегашната ситуация напомня по нещо Карибската криза от 1962, която изправи двете свръхдържави на ръба на ядрената война”. Изглежда, че Кремъл се стреми да постигне същото мирно разрешаване на сегашната криза, като онова отпреди 60 години. Но дали и Байдън ще бъде склонен да постъпи, както навремето президентът Кенеди, след като същността на водената от него игра е именно да продължи да дразни руската мечка?

Ако се замислим, няма как да не стигнем до извода, че за администрацията на Байдън е изгодно да вкара Кремъл в своеобразен „мечи капан”. Идеята е, че Русия ще затъне в проточилото се противопоставяне, което ще лиши Путин от част от обществената подкрепа в навечерието на изборите, докато Вашингтон ще има свобода на действие и ще може лесно да насъска Украйна срещу Русия, да сплоти съюзниците си от НАТО и да укрепи трансатлантическото си лидерство. Тоест, всичко сочи, че Байдън не бърза да натисне бутона „Пауза” и да върне Украйна в състоянието на замразен конфликт. Това обаче може да има непредсказуеми негативни последици не само за тази страна, но и за региона, като цяло.

 

* Авторът е индийски дипломат от кариерата, бил е посланик на страната си в Турция