17
Чет, Юни
4 New Articles

„Планът Байдън” за Централна Америка

Актуално
Typography

Проамерикански настроените десни политици от Централна Америка са във възторг от обявения наскоро „План Байдън”, т.е. американската стратегия обещаваща корпоративни инвестиции срещу неолиберални реформи. Те обещават страните им да останат в „сферата на влияние” на САЩ, както и да изолират китайското и руско влияние в региона, призовавайки в същото време за свалянето на последния оцелял там ляв режим – този в Никарагуа.

Мястото на региона в новата външна политика на Вашингтон

Администрацията на Джо Байдън превърна Централна Америка в приоритет на външната си политика, лансирайки всеобхватен план, в чиито рамки обещава да отпусне 4 милиарда долара за силно обеднелия регион (като в тази сума не влизат чуждестранните корпоративни инвестиции) срещу осъществяването на агресивни неилиберални реформи в духа на концепцията за "неограничения от нещо свободен пазар". Съгласно програмата на новата американска администрация, правителствата на държавите от Централна Америка ще трябва да ограничат мерките, защитаващи правата на работниците, да гарантират, че "трудовата практика няма да ги постави в неизгодно положение по отношение на конкуренцията", да укрепят и разширят споразуменията за "свободна търговия" със САЩ и "да съкратят пречките пред частните чуждестранни инвестиции", което ще позволи на северноамериканските корпорации да разширят контрола си над региона. Освен това, планът очевидно цели изолацията на Китай и Русия с цел укрепване доминацията на Съединените щати в Централна Америка.

Както вече споменах, лидерите на десните политически партии от региона оцениха високо тази инициатива и в същото време призоваха администрацията на Байдън да отиде още по-далеч в усилията си да ерозира позициите на последния ляв режим в региона - този на сандинистите в Никарагуа.

По време на специално организирания на 17 февруари 2021 от финансирания от правителството на САЩ аналитичен център "Междуамерикански диалог" (ІАD) онлайн-форум, редица бивши консервативни президенти, вицепрезиденти и външни министри от централноамериканските държави подкрепиха стратегията, станала неофициално известна като "Планът Байдън".

Подходът на новата администрация във Вашингтон е съвсем пряко свързан с ограничаването на имиграцията на централноамерикански бежанци в Съединените щати. Що се отнася до името му, то се дължи на факта, че "Планът Байдън" всъщност се основава на политиката, която самият Байдън прокарваше по време на продължителното си пребиваване си в Сената (1973-2009). В нейната основа беше заложен т.нар. "План Колумбия", т.е. програмата за борба с бунтовниците, наложена от САЩ на Колумбия, чиято реализация провокира прояви на изключително насилие и доведе до гибелта на хиляди хора и появата на милиони бежанци. Колегата ми в Grayzone Макс Блументал анализира в поредица от публикации огромната вреда, която неолибералната политика на Байдън успя да нанесе на Централна Америка в периода, когато той беше вицепрезидент на САЩ и отговаряше за региона в администрацията на Барак Обама (2009-2017). Днес, вече в качеството си на президент, Байдън преформулира политиката от "ерата Обама", стремейки се да я разшири.

След споменатото по-горе мероприятие на "Междуамериканския диалог", участвалите в него десни централноамерикански политици излязоха с обща декларация, в която изразяват "въодушевлението си" от "Плана Байдън" и твърдят, че "той ще е изгоден за всички, визирани в него държави" и представлява част от "общата визия на правителството на САЩ и региона на Централна Америка", целяща да изолира противниците на Вашингтон в него. Освен това консервативните лидери акцентираха върху "разширяващото се регионално влияние на Китай и Русия", предупреждавайки, че ако САЩ не активизират политиката си в региона, вакуумът ще бъде запълнен от Пекин и Москва. Впрочем, един от водачите на дясната опозиция в Никарагуа дори призова САЩ да разглеждат Централна Америка като своеобразно неколониално прокси, "както правеха в миналото, определяйки своята сфера на влияние".

В тази смисъл, "Планът Байдън" несъмнено следва да се разглежда като елемент от новата студена война на Вашингтон, директно целяща усилването на политическото и икономическо влияние на САЩ в Латинска Америка и ерозията на разширяващите се връзки на страните от Централна Америка с Китай и Русия.

Освен това на срещата през февруари консервативните лидери от Централна Америка призоваха администрацията на Байдън да усили критиките срещу демократично избраното ляво правителство на Никарагуа. Повечето от тях квалифицираха президента на тази страна Даниел Ортега като "диктатор" и - отказвайки да признаят законността на избора му - предпочетоха да титулуват като "президент" на страната опозиционния лидер Кристиана Чаморо, от известния никарагуански олигархичен клан Чаморо.

Според бивш високопоставен чиновник от Държавния департамент по времето на Обама, който в момента е сътрудник на друг аналитичен център, финансиран от правителството на САЩ и, който тясно си сътрудничи с администрацията на Байдън, "външнополитическият екип на новия президент планира да инвестира значителни средства за организирането на "гражданското общество" в Латинска Америка за да може да прокарва там интересите на САЩ, подчертавайки, че НПО са "предпочитаните партньори" на администрация във Вашингтон при формулирането и реализацията на политиката и в региона".

Макар че самият Байдън обеща да отмени политиката на Доналд Тръмп, плановете му по отношение на Централна Америка показват, че войнственият интервенционизъм на Вашингон си остава същия с тази разлика, че сега ще се разчита повече на алиансите с десните политически сили от региона.

Впрочем, да не забравяме, че именно администрацията на Обама/Байдън подкрепи антидемократичния военен преврат, който свали законно избраното правителство на Хондурас през 2009, установявайки в страната корумпиран режим, който с основание бива обвиняван в кражба на резултатите от изборите и е активно ангажиран в нелегалния наркотрафик.

Обсъждането на "Плана Байдън" на форума, организиран от "Междуамериканския диалог", беше ясен знак, че агресивната политика, определяща подхода на Обама и Тръмп към Централна Америка, ще продължи и при управлението на новия американски президент.

"Обновеното лидерство" на САЩ

Сред малкото всеобхватни външнополитически предложения, лансирани от Байдън по време на миналогодишната му президентска кампания, беше и обещанието САЩ да инвестират 4 млрд. долара в Централна Америка за да спрат мащабната мигрантска вълна от региона. В рамките на кампанията, то доби гражданственост като "Планът на Байдън за гарантиране на сигурност, просперитет в партньорство с народите от Централна Америка". Всъщност, "Планът Байдън" е ориентиран най-вече към държавите, влизащи в т.нар. "Северен триъгълник" на региона: Хондурас, Салвадор и Гватемала, които генерират основната част от миграционните потоци от Централна Америка към САЩ.

В кампанията на Байдън тази стратегия за Централна Америка се рекламираше като начин за възстановяване на доминацията на Вашингтон в региона, настоявайки, че "обновеното лидерство на САЩ е изключително необходимо и следва да се допълва с инвестиции от страна на частния сектор, подкрепа от международната донорска общност и привързаността на управляващите в региона към ангажиментите им да осъществят фундаментални реформи в страните си".

В същото време "Планът Байдън" не разглежда масовото насилие и корупцията в Централна Америка като политически проблеми, провокирани от действията на непопулярните десни режими, подкрепяни от Вашинггон, или като реакция на войната на САЩ срещу наркотрафика, в резултат от която в региона бяха депортирани без лични документи десетки членове на различни латиноамерикански банди (в обмен на отпусканите от Съединените щати пакети от помощи), а по-скоро като неудобства, които могат да бъдат преодолени с различни "технологични средства" с цел да се постигне необходимата стабилност за безпрепятствената инвазия на северноамериканските корпорации.

По ирония на съдбата, усилвайки неолибералната икономическа политика, която разруши местните икономики в целия регион и най-вече в селскостопанските райони, "Планът Байдън" вероятно ще даде допълнителен импулс на бъдещите поколения бедни и безработни жители на Централна Америка да емигрират на север. Всъщност, инициативата на Байдън се базира на т.н. "Алианс за просперитет", създаден от бившия президент Барак Обама. Неслучайно самият Обама квалифицира в сайта си своя някогашен вицепрезидент  като "лицето на администрацията Обама/Байдън в Централна Америка".

През 2016 (последната година от втория мандат на Обама) Байдън помогна за отпускането на 750 млн. долара финансиране за "Алианса за просперитет", в допълнение към 550-те милиона, които той получи през 2015 и 305-те милиона - през 2014. При това администрацията на Обама открито даде да се разбере, че тези средства се отпускат с определена цел: според Белия дом, това възлага "значителна отговорност върху правителствата на страните от "Северния триъгълник" за провеждане на необходимите реформи за да могат и занапред да получават финансиране от САЩ в рамките на Плана за Алианс за просперитет".

Въпросните реформи включваха провеждането на кампании за обществен натиск с цел жителите на региона да се откажат да мигрират в САЩ, както и борба с корупцията и нелегалния наркотрафик. В основата на Алианса за просперитет обаче беше заложено изискването държавите от Централна Америка да провеждат политика на активно преструктуране на своите икономики.

Всъщност, "Планът Байдън" продължава именно от точката, където спря Планът за Алианс за просперитет на президента Обама. Според самия Байдън, "администрацията ще използва инвестиции от частния сектор за да съдейства за икономическата стабилност и създаване на работни места в Централна Америка, чрез "премахване на преградите пред частните капитали" и "повишаване конкурентоспособността на пазарите в рамките на Северния триъгълник". Което означава, че на централноамериканските държави ще се наложи да премахнат всички ограничения, налагани в момента на чуждестранните корпорации, доминиращи в различни отрасли на тяхната икономика и пазари, отменяйки всички тарифи или икономически протекционистки мерки, т.е. да прокарват именно онези политики, които навремето опустошиха местната икономика в Латинска Америка, задълбочавайки бедността и безработицата и, следователно, стимулирайки масовата миграция на север. В Плана се подчертава, че: "Максимизирането на нашите търговски и бизнес сделки ще създаде и по-големи икономически възможности за северноамериканските предприятия и инвеститори". За целта стратегията предлага да се акцентира върху "инвестициите от страна на частния сектор, включително по линия на публично-частните партньорства, наред с държавните средства, отпускани от САЩ".

Нещо повече, "Планът Байдън" предвижда "на Търговския представител на САЩ и на Департамента по търговията да бъде възложено да преценят, дали страните от Централна Америка спазват ангажиментите си в рамките на Споразумението за свободна търговия между Централна Америка, Доминиканската република и САЩ (DR-CAFTA), подписано по инициатива на големите северноамерикански корпорации от администрация на Буш-младши през 2004. "Планът Байдън" разчита да използва изискванията на DR-CAFTA за да се гарантира, че "трудовото законодателство не застрашава свободната конкуренция", т.е. за да бъдат принудени централноамериканските държави да отменят и малкото мерки в защита на заплатите и социалните привилегии на своите работници и служители. Освен това, Планът призовава за по-тясно сътрудничество с банките, налагащи неолибералните програми за структурно преустройство, "като Световната банка и Междуамериканската банка за развитие (IDB), с цел развитие на инфраструктурата и поощряване на чуждестранните инвестиции чрез взаимодействие с частния сектор в рамките на един рентабилен и конкурентен подход".

В рамките на "Плана Байдън" се реализират и редица програми за "микрофинансиране". Либералите обикновено представят тези инициативи като чисто хуманитарни, но фактите сочат, че те вкарват бедните жители на Глобалния Юг в огромни и неизплатими дългове, което вече провокира десетки хиляди самоубийства в Индия например. Паралелно с това, за да придаде "прогресивен имидж" на неолибералните си планове, администрацията на Байдън подчертава, че дава приоритет на "централната роля на жените, като мощен фактор за развитие".

Наред с чуждестранните корпоративни инвестиции и публично-частните партньорства, "Планът Байдън" възнамерява да използва различни неправителствени организации като своеобразен инструмент за влияние, обещавайки "да инвестира на първо място в организациите на гражданското общество".

Твърди се, че 4-те милиарда долари, които правителството на САЩ отпуска за реализацията на "Плана Байдън", ще дойдат от Департамента по вътрешна сигурност. Впрочем, ключова роля в това отношение се отрежда и на Американската агенция за международно развитие (USAID), която дълго време се използваше като прикрие от ЦРУ, подпомагайки финансирането на десните опозиционни групи в онези страни, където Вашингон се опитва да смени неугодните му режими (сред примерите за това е планът на USAID, станал известен като "Отговорна подкрепа в Никарагуа" - RAIN и целящ създаването на "пазарна икономика" в тази страна и "прочистването" на правителството и от левичарите сандинисти).

Под ръководството на "хуманитарния ястреб" Саманта Пауър, на която Байдън възложи да оглави агенцията, USAID със сигурност ще играе занапред още по-важна роля в намесата на САЩ в Централна Америка

Тук е мястото да напомня и, че организаторът на споменатия в началото онлайн-форум - ІАD, е сред най-влиятелните аналитични центрове във Вашингтон, ангажирани с проблемите на Латинска Америка. Също както и спонсориращото го правителство на САЩ, ІАD прокарна интересите на северноамериканските корпорации и латиноамериканските олигарси, подпомага разработването на пакети неолиберални реформи и лобира за по-агресивната намеса на САЩ в Латинска Америка, като в същото време представлява влиятелна платформа на десните сили в региона. Сред ключовите му спонсори е Американската агенция за международно развитие (USAID), Междуамериканската банка за развитие, Chevron, ExxonMobil, BP, Google, WalMart, Lockheed Martin и Фондация "Отворено общество" на Джордж Сорос, както и фондациите Ford, McKinsey и Chemonics.

След организираната от него онлайн-конференция ІАD публикува съвместна декларация, подписана от група консервативни лидери от Централна Америка. В нея те посочват, че са "обнадеждени" и "въодушевени" от "Плана Байдън", акцентирайки върху това, че реализацията му ще бъде "взаимноизгодна отправна точка за формулирането на обща визия между правителството на САЩ и централноамериканския регион". Освен това, авторите на документа подчертават, че "споделят идеалите и целите на Европейския съюз и Япония". Казано с други думи, идеята на форума беше постигането на съгласие за противодействие на интересите на Китай и Русия в региона срещу обещанието за допълнителни корпоративни инвестиции от страна на САЩ.

Единствената по-съществена критика към Плана беше, че той изолира държавите от т.нар. "Северен триъгълник" (Гватемала, Салвадори и Хондурас) от останалата част на Централна Америка (Никарагуа, Коста Рика, Панама и Белиз). Освен това, в декларацията се отправят остри критики срещу правителството на Никарагуа, като се посочва, че: "дрейфът към диктатура в Никарагуа е излючително сериозен и изисква бързо решение, предвид насрочените за ноември 2021 избори", и се твърди, че сандинисткият режим в Манагуа "представлява сериозна заплаха не само за Централна Америка, но и за целия континент".

Кой подкрепя "тясното партньорство със САЩ"

Както можеше да се очаква, основната тема на организираната от ІАD дискусия беще укрепването на "партньорството" (думата беше използвана цели 28 пъти) между централноамериканскикте държави и САЩ.

Според бившия президент на Коста Рика и съпредседател на ІАD Лаура Чинчила: "Всички сме въодушевени от решимостта на администрацията на Байдън да работи за укрепване на държавите от Централна Америка". На свой ред, бившият външен министър на Салвадор и член на крайнодясната партия ARENA Мария Еухения Брисуела де Авила (осъдена за присвояването на десетки милиони долари от помощта за жертните на разрушителните земетресения в страната) призова за серия от неолиберални реформи, твърдейки, че Централна Америка може да се развива само чрез "частни инвестиции", "свободно предприемачество" и "публично-частно партньорство". Изтъквайки, че "партньорството със САЩ е от ключово значение"и призовавйки за подобряване на отношенията с ЕС и Япония, Бризуела  подчерта, че сегашната студена война между Вашингтон и Пекин разкрива нова икономическа възможност пред Централна Америка. Според нея: "търговската война между Китай и САЩ вероятно ще отклони търговските потоци, повишавайки ценността на региона за веригите на доставки на северноамериканските компании и превръщайки го в голям логистичен център".

На свой ред, бившият вицепрезидент и външен министър на Панама Изабел де Сен-Мало нееднократно изтъкна "значението на партньорството на САЩ за Централна Америка", подчертавайки, че "ние много държим на това партньорство".Освен това, тя даде да се разбере, че Централна Америка ще застане твърдо на страната на Вашингтон, против Русия и Китай, ако северноамериканските корпорации инвестират значителни средства в региона: "Що се отнася до присъствието на други играчи, прояващи интерес към региона, като Китай и не само той, Централна Америка не иска да се окаже в центъра на геополитическа битка. Ние се нуждаем от партньори и бих искала да използвам възможността да поканя частния сектор на САЩ да навлезе в региона и да присъства трайно там, предоставяйки ни нови финансови възможности".

Тук е мястото да напомня, че именно Изабел де Сен Мало ръководеше мисията от наблюдатели на Организацията на американските държави (ОАД), която трябваше да наблюдава изборите в Еквадор, но на практика активно помагаше на неолибералното правителство на Ленин Морено да открадне изборите от популярния лидер на социалистите Андрес Араус (на първия тур на изборите за президент Араус изпревари кандидата на десницата Гийермо Ласо, а вторият тур ще се проведе на 11 април).

Както вече споменах, друга ключова тема на онлайн-форума, организиран от ІАD, беше ситуацията в Никарагуа. Ако някой, който не познава Централна Америка, беше присъствал на този форум, щеше да остане с впечатлението, че въпросната държава е някаква "адска антиутопия", управлявана от луд диктатор. Истината обаче е, че Никарагуа е най-безопасната страна в региона, за разлика от подкрепяните от САЩ десни правителства на Хондурас и Салвадор, които в момента са две от най-рисковите държави на планетата. Освен това Никарагуа има най-малък принос за масовата миграция към Мексико и САЩ, докато повечето мигранти от региона идват именно от държавите от т.нар. "Северен триъгълник". В Никарагуа на практика не съществуват наркокартели нито пък е налице мащабен трафик на наркотици, докато Хондурас и Салвадор са се превърнали в рай за организираната престъпност. Ще припомня само, че консервативният президент на Хондурас Хуан Орландо Ернандес на практика беше признат от федералния съд на САЩ за участник в мащабна наркомрежа.

Кристиана Чаморо, една от ключовите фигури на консервативната опозиция в Никарагуа и член на олигархичния местен клан Чаморо (който навремето си съперничеше за властта с клана на диктатора Сомоса) използва форума на IAD за да представи законно избраното правителство на страната си като "авторитарна диктатура". Според нея, "В основата на нестабилността в региона е оста Куба-Никарагуа-Венецуела, която поддържа тесни връзки с Русия и Китай. Режимът в Никарагуа е заплаха за целия Американски континент".

Кристиана е дъщеря на 92-годишната Виолета де Бариос Чаморо, която беше президент на Никарагуа през 1990-1997 и се ползваше с пълната подкрепа на САЩ заради неолибералната си политика. Тя оглавява фондация, носеща името на майка и, която е сред основните инструменти на Вашингтон за упражняване на политическо влияние в Никарагуа. "Меката сила" на правителството на САЩ, в лицето на USAID, предоставя милиони долари на фондацията на Чаморо, използвайки я като междинно звено за финансиране на противниците на християн-социалистическия Сандинистки фронт за национална освобождение, управляващ страната от 2007 насам (и разполагащ с 2/3 от местата в парламента).

В речта си на форума на ІАD Чаморо изрично предупреди, че сандинисткото правителство в Никарагуа представлява пречка за реализацията на "Плана Байдън" в Ценрална Америка и призова за тясно сътрудничество с ОАД с цел усилване на натиска срешу режима в Манагуа, аплодирайки резките изказвания на администрацията на новия президент на САЩ срещу сандинистите. Тя обяви плановете на Вашингтон да наложи оше по твърди санкции срещу Никарагуа за "добра новина" и настоя да бъде усилен икономическият натиск върху правителството на страната. В заключение, Чаморо предупреди САЩ, че ако не действат активно, "и не възприемат един по-геостратегически подход, рискуват да загубят Централна Америка като част от своята сфера на влияние, тъй като Китай и Русия мога да затвърдят позициите си в региона, засрашавайки Латинска Америка, като цяло".

Вдъхновен от острата реч на Чаморо, бившият високопоставен служител в администрацията на Обама Рикардо Сунига, който в момента работи във финансирания от американското правителство Център "Удроу Уилсън", дори побърза да я обяви за следващия президент на Никарагуа. По-интересни обаче бяха думите му за ключовата роля на подкрепяните от Вашингтон неправителствени организации в Централна Америка за прокарване интересите на САЩ в региона, включително и за свалянето на "сандинисткия режим" в Манагуа.

 

*Авторът е американски външнополитически анализатор, редактор на The Grayzone