17
Съб, Апр
7 New Articles

Възможно ли е „обновяването” на НАТО?

Актуално
Typography

Комплексните предизвикателства на съвременната епоха, които се формират на фона на усложняването на ситуацията в света, като цяло, с пълна сила се отнасят и за Северноатлантическия алианс. Поне от 30 години насам, НАТО е изправена пред необходимостта да се приспособи към новите условия, като проблемът допълнително се усложнява от разширяването на пакта, неговия дневен ред и спектъра от заплахи, както и от начина, по който ключовите играчи защитават своята идентичност и интереси в различните ситуации.

Както посочва германското издание Contra Magazin, „след разпадането на Съветския съюз, необходимостта от НАТО изчезна, но вместо да се саморазпусне, алиансът усилено превръша Европа в мишена на евентуален (включително и ядрен) удар. Неслучайно уморените от англосаксонската хегемония Италия, Германия и Франция все по-често говорят за потенциална заплаха от страна на САЩ и, в тази връзка, за създаването на неконтролирана от НАТО европейска армия”.

От 90-те години на миналия век насам алиансът на практика действа като инструмент за обединяването на Източна Европа под егидата на САЩ и осъществяване на военни операции извън териториите на страните членки, отново в американски интерес. Далеч не всички обаче са безусловно съгласни с тази стратегия на НАТО, което пък ерозира неговото единство и задълбочава противоречията между членовете на пакта. Освен това политическите елити на водещите играчи започнаха все по-ясно да осъзнават, че интересите им често не само не съвпадат с тези на партньорите от пакта, но и нерядко се конфронтират с тях, в резултат от което довчерашните съюзници все по-често си пречат взаимно. Сред примерите за това не е само ситуацията край бреговете на Либия и подкрепата на противопоставящи се участници в либийския конфлист от отделни членове на НАТО, но и тази в Източното Средиземноморие, както и сирийската гражданска война. Както е известно, в Сирия Вашингтон и Анкара често се конфронтират, а в някои случаи се държат като откровени врагове.

Експертите и политиците говорят за криза на Северноатлантическия алианс от доста време насам. Първите подобни оценки се появиха още преди повече от половин век, във връзка с решението на Шарл Дьо Гол да оттегли Франция от военните интегрирани структури на НАТО, а щабът на организацията се премести от Париж в Брюксел. По време на глобалната финансово-икономическа крида през 2008, на фона на съкрашаването на държавните разходи, страните от НАТО се изправиха пред сложен проблем, свързан с необходимостта от поддържане на адекватни на съвременната ситуация военни сили и средства. Повечето от тях бяха принудени да съкратят разходите си за отбрана, в резултат от което се появи прекалена диспропорция между военните разходи на САЩ и европейските им съюзници (през 2012 тя достигна 72% към 28%), задълбочи се и разривът между военните потенциали на европейските страни членки на пакта (Великобритания – 6,9% от общите разходи, Германия – 4,6%, Италия – 2%).

С течение на времето тези проблеми още повече се задълбочиха, а се появиха и нови. Така, по време на провелата се през юни 2020 съвместна пресконференция на президентите на САЩ и Полша, Тръмп квалицифицира като „недостатъчно” нивото на военни разходи на страните членки от 2% от техния БВП и ги призова да поемат „справедлив дял” от издръжката на алианса.

Въпреки това, мнозина европейски политици са по-склонни да съкратят военните бюджети на страните си, особено предвид сегашните финансово-икономически проблеми, свързани с пандемията от Covid-19. Освен това, все повече от онези политици, които в последно време активно предлагаха на САЩ да разположат свои военни части в страните им (най-вече в Прибалтика), виждат в това възможност да съкратят военните си разходи, прехвърляйки повече средства за други бюджетни пера. Така, през миналата 2020, финансовият министър на Естония Мартин Хелме предложи военният бюджет на страната му да бъда орязан с 50 млн. евро.

Както посочва в тази връзка National Interest:, „Навремето алиансите и гаранциите за сигурност се смятаха за най-сериозните ангажименти, които би могла да поеме една държава. Днес обаче Вашингтон раздава гаранциите за сигурност буквално „на килограм”, което на практика означава, че те нищо не струват”.

Процесът на „рефлексия” на НАТО ще продължи поне до следващата среща на върха през 2021, но още днес можем да направим някои изводи. Ръководството на алианса е напълно наясно относно основните възли на противоречията в него. В същото време обаче, най-вероятно ще продължат опитите за обосноваване на необходимостта от глобална сфера на отговорност на алианса. Това се очертава като най-трудната задача, пред неговото ръководство, тъй като предишните опити вътрешните противоречия да се компенсират с „ефекта от мащаба” не се оказаха успешни. В този смисъл, лансираната от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг формулировка оставя място за компромис, чието постигане (ако въобще е възможно) е въпрос на бъдещето.

Показателно е, че в рамките на обявеното „обновяване” на НАТО, алиансът възнамерява да участва активно в решаването на такива задачи, като справянето с пандемиято от коронавирус, борбата с климатичните промени,  развитието на „зелената енергетика”, използването на изкуствения интелект, усвояването на Арктика и т.н.

В същото време обаче, в ръководството на НАТО очевидно смятат "руската заплаха" за по-сериозна от тази, свързана с пандемията от коронавирус например. Сред доказателствата за това е, че програмите за развитие на отбранителните способности на пакта продължават да се реализират с пълна сила, за разлика от тези за производството на нови ваксини и други мерки, които би трябвало да улеснят борбата с пандемията. Ще припомня например, че Северна Македония, която е сред сериозно засегнатите от нея, предпочете да заплати 210 млн. долара за закупуването на 54 бронирани машини Stryker и и друга военна техника, като сделката вече беше одобрена от Държавния департамент на САЩ. Става дума за бойни машини на пехотата M1126 (ICV), командни машини M1130 (CV) и самоходни минохвъргачки M1129 (MCV). Освен това, САЩ ще доставят на македонската армия картечници M2A1, калибър 12,7-мм, димови гранатомети М6, радиостанции, и пултове за дистанционно управление на въоръжението CROWS, радиостанции Harris, както и съответното оборудване. Американците ще се ангажират и с подготовката на персонала, както и с материално-техническата поддръжка на въпросната военна техника, като сделката ще се реализира в рамките на програмата на продажба на военна техника в чужбина (FMS) на правителсвото на САЩ. Цялата техника ще бъде произведена в завода на General Dynamics Land Systems (GDLS) в канадската провинция Онтарио.

В случая е интересно, че всички съседи на Северна Македония, с изключение на Сърбия и Косово, също като нея са членове на НАТО (впрочем, според сегащните управляващите и опозицията в Скопие, именно Сърбия е най-безпроблемния съсед на страната, което не може да се каже за отношенията с останалите и съседи, които са и нейни партньори в рамките на Северноатлантическия алианс).

Показателно е, че в същото време, самите Съединени щати усилено се запасяват в ваксини срещу коронавируса, но не са склонни да споделят тези си запаси със своите съюзници от НАТО и особено с по-бедните, каквато е Северна Македония.

Може би по този начин Северноатлантическият алианс се опитва да демонстира ползата от съществуването си за "гарантиране сигурността на Европа" от външна агресия, след като очевидно се оказа безполезен в борбата срещу поразилата Стария континент пандемия от коронавирус.

Всичко това обаче отново поставя логичния въпрос, доколко е разумно точно сега да се увеличават разходите за въоръжение, след като очевидно липсва необходимото за да се гарантира здравето и социалния статус на населението в страните членки на НАТО.

Както посочва в тази връзка италианския вестник Giornale: “всичко това е в разрез с претенциите на пакта, че той не е анахронизъм (както твърдят многобройните му критици), а универсална организация на бъдещето, способна да се ангажира не само с военно-политически въпроси”. Впрочем, що се отнася до използвания от Giornale израз „универсална организация на бъдещето”, това е просто новата формулировка на традиционния стремеж на т.нар. „колективен Запад” към глобално господство, под една или друга форма, включително и с помощта на НАТО.

 

*Клуб „Европа на демокрациите и различията”