17
Съб, Апр
7 New Articles

Слабият интерес към Инициативата „Три морета” поставя бъдещето и под въпрос

Актуално
Typography

Както е известно, Инициативата „Три морета” беше създадена през 2016 и включва 12 страни членки от Източна и Централна Европа, включително и България. Според повечето анализатори, целта на този проект е усилване на влиянието на Полша в региона, както и „разделянето” на Германия и Русия.

На практика, тя е своеобразно продължение на формулирания в периода между двете световни войни план на полския маршал Юзеф Пилсудски за т.нар. „Междуморие”, според който територията на Полша и контролираните от нея източноевропейски държави следва да се простира от Балтийско до Черно море, включвайки Беларус, Украйна, Северен Кавказ и Грузия.

Според известния полски политолог и вицепрезидент на базирания във Вашингтон Център за европейски политически анализи (CEPA) Мачей Заборовски, Инициативата „Три морета”, чиито ротационен председател в момента е България, цели (освен създаването на своеобразна преграда между Русия и големите западноевропейски държави – б.а,) сдържането на Германия,  както и, че САЩ няма да окажат сериозна подкрепа на този проект, докато той не стане наистина регионален.

В тази връзка Зборовски посочва, че Полша е естествен „мост” между Западна Европа и постсъветското пространство и Варшава продължава да инвестира за разширяване на присъствието си както в Източна Европа, така и в постсъветските републики, като Беларус, Украйна, Молдова и Грузия. Целта на поляците е „да направят очевидно както за президента на САЩ, така и за председателя на Европейската комисия, че всички въпроси, свързани с постсъветското пространство, следва да бъдат консултирани с Варшава”.

Що се отнася да „Трите морета”, Зборовски я определя като изцяло полска инициатива, реализирана, в частност, от президента Анджей Дуда. Той обаче изтъква наличието на два сериозни проблеми, касаещи развитието на проекта.

Първият е слабия интерес от страна на останалите държави- участници в този квазиалианс. Така, докато Полша например, е инвестирала във Фонда на Инициативата „Три морета” 700 млн. долара, Унгария е внесла само 20 млн. Истината е, че лидерите на държавите членки редовно посещават срещите на върха на Инициативата и подписват там различни документи, но не бързат да внасят своя финансов дял в нейния Фонд.

Според Зборовски, вторият проблем е, че Инициативата „Три морета” се разглежда от мнозина като антигермански проект, целящ да балансира силните позиции на Германия и Франция в ЕС и по този начин да укрепи регионалните позиции на Полша. Именно поради това отношението на Берлин към „Трите морета” и нееднозначно и доста сдържано: „Бих искал да подчертая, че Инициативата „Трите морета” е достойна и необходима инициатива, която заслужава подкрепа, защото гарантира регионалното развитие на Полша. Необходимо е обаче, да се положат усилия за да убедим и други партньори от нашия регион да се присъединят към него, както и да стимулираме интереса на Берлин към този проект”. Тук е мястото да отбележа обаче, че тъкмо Варшава беше най-големия противник на предложението на някои от членовете на Инициативата, в нея да бъде включена и Германия.

Впрочем, както посочват анализаторите на Deutsche Welle Кристоф Каселбах и Розалия Романитц, след като Източна Европа се превърна „в поле на сблъсъка на геостратегическите интереси на свръхдържавите”, Германия е променила отношението си към Инициативата „Три морета”.

Както вече отбелязах по-горе, първите срещи на върха на държавите участници в Инициативата не породиха особен интерес в Берлин. Нещата обаче се промениха през 2019, когато на четвъртата среща в словенската столица Любляна се появи немският президент Франк-Валтер Щайнмайер. Причината за това е проста и беше свързана с мощната подкрепа за Инициативата, декларирана от тогавашния американски президент Тръмп, който лично присъства на нейната среща на върха през 2017, във Варшава, където обеща, че САЩ ще и отпуснат 1 млрд. долара и в същото време отправи открити нападки срещу Германия. Той, в частност, разкритикува Берлин, че уж е изпаднал в прекалено силна енергийна зависимост от Русия.

Тук е мястото да напомня, че самите Съединени щати имат собствени, включително енергийни, интереси в региона. Те например разглеждат Източна Европа като потенциален пазар за своя шистов природен газ.

Междувременно, в Берлин осъзнаха и, че от Източна Европа се интересуват не само американците, но и Китай, който в периода преди началото на пандемията от коронавирус стартира мащабна инвестиционна офанзива в региона. Разбира се, Москва също се стреми да зашити стратегическите си интереси в него.

На свой ред, Германия поддържа тесни икономически отношения с държавите участници в Инициативата „Трите морета”, повечето от които са част от нейната икономическа сфера на влияние. Ето защо, в Берлин бяха силно притеснени, че опитите на Варшава и Вашингтон да придадат на този проект не само антируски, но и откровено антигермански характер, могат да ерозират икономическите и политически позиции на Германия в региона. И, за да не го допуснат, решиха да се ангажират по-активно с него, включително предлагайки заеми от германски банки за реализацията на инфраструктурните проекти в рамките на Инициативата.

Този интерес обаче не продължи дълго и от няколко месеца насам наблюдаваме точно обратната тенденция.

Докато администрацията на Тръмп декларираше и предоставяше пълна подкрепа за Инициативата "Три морета" (ИТМ), Германия се стремеше да запази и укрепи собствения си контрол над тази, с основание смятана не само за антируска, но и за антигерманска, инициатива. Днес обаче, тъй като новата американска администрация на Байдън/Харис все още не демонстрира сериозен интерес и подкрепа за Инициативата, а водещата сила в рамките на тази проект Полша не само съзнателлно провокира изостряне на отношенията между „колективния Запад” и Русия, но и остро се конфронтира с доминирания от Германия Европейски съюз (да не говорим за периодично подновяваните претенции към самата Германия да изплати компенсация от 850 млрд. евро за щетите, нанесени от нацистката окупация на Полша през 1939-1945), в Берлин изглежда са сметнали, че Инициативата вече не представлява интерес за тях, още по-малко пък си заслужава да бъде подкрепяна финансово .

Сред примерите за това беше взетото в края на 2020 и началото на 2021 решение на всички немски банки, с които Варшава (в качеството си на инициатор, заедно с Хърватска, и неформален лидер на Инициативата) повече от две години преговаряше за финансова подкрепа за проектите, които следва да се реализират в рамките на ИТМ, както и за Фонда на Инициативата "Три морета", да се откажат от по-нататъшни преговори по темата.

Като цяло, поведението на Германия показва, че тя демонстрираше интерес към ИТМ единствено с цел да не допусне Инициативата да бъде използвана за още по-голямото усилване на американските позиции в Европа. Сега, след отказа на немските банки, както и на фона на все още липсващата подкрепа на новата администрация във Вашинггон, бъдещето на Инициативата "Три морета" се оказва поставено под много сериозен въпрос.

 

*Център за мониторинг и превенция на конфликтите