05
Пет, Мар
23 New Articles

Опитите за размразяване на конфликта в Приднестровието: кой стои зад претенциите на новия молдовски президент?

Актуално
Typography

В източната половина на Европа и днес продължават а съществуват редица замразени конфликти, свързани със съществуването на непризнати или частично признати (квази)държавни образувания, повечето от които са на територията на постсъветското пространство (Абхазия, Южна Осетия, Приднестровската молдовска република, Арцах, Донецката и Луганска републики), но също и на Балканите (Косово) и в Източното Средиземноморие (Севернокипърската турска република). При това, както показа избухналата през есента на 2020 т.нар. Втора Карабахска война, тези конфликти много лесно могат да бъдат „размразени”.

В тази връзка, специално внимание заслужава ситуацията в т.нар. Приднестровие. Както е известно, през септември 1990 този регион в Източна Молдова, разположен между левия бряг на река Днестър и границата с Украйна, се обяви за Приднестровска молдовска република (ПМР). Според последното преброяване, 34% от населението на ПМР са етнически руснаци, 33% са молдовци, 27% - украинци, а над 3% са етнически българи (село Паркани например, е изцяло българско).

След обявяването на независимостта на Молдова през 1991 между Кишинеу и Тираспол избухна военен конфликт, който беше прекратен след намесата на руската ХIV армия. Руски миротворци присъстват и днес на територията на Приднестровието за да следят за спазване на примирието.  През 2005 молдовският парламент прие закон за автономията на региона. Година по-късно обаче, мнозинството от населението на ПМР гласува за независимост, както и за съюз с Русия.

Какво се крие зад новите инициатива за „разрешаване” на приднестровския проблем

Според бившия представител на НАТО в Русия Гари Табах, освен всичко друго, разполагането, в началото на януари 2021, на американски ударни дронове MQ-9 Reaper в Румъния е насочено и против присъствието на руските миротворци в Молдова, като най-вероятно този курс ще бъде продължен и от новата президентска администрация във Вашингтон. Впрочем, Табах допуска, че след като прозападно ориентираната Мая Санду стана президент на Молдова, Кишинеу може да обедини усилията си с Киев „за да организира тотална блокада на Приднестровието”. Ще припомня, че на 12 януари 2021 Санду посети Киев, като сред обсъжданите теми с украинския и колега Зеленски беше и разрешаването на „приднестровския проблем”, по отношение на който Украйна, наред с Русия и ОССЕ, изпълнява ролята на гарант и посредник. Преди това Санду заяви в интервю за украински медии, че съжалява за неоправдано „мекия” подход, който до този момент е използвал Кишинеу за реинтеграцията на региона в състава на Молдова. Според нея, досегашният формат вече се е изчерпал и затова тя възнамерява да си сътрудничи с Киев за „активизирането на въпроса за Приднестровието”. В същото време, Санду отново поиска незабавното изтегляне на руските миротворци от региона и замяната им с цивилна мисия на ОССЕ.

Ще припомня, че тя постави този въпрос, още в края на миналата 2020, т.е. непосредствено след като беше избрана за президент на Молдова. От Председателството на Организацията (през 2020 то се осъществяваше от Албания, а от 1 януари 2021 беше поето от Швеция) обаче заявиха, че не са получавали подобни официални предложения от страна на Санду и дадоха да се разбере, че инициативата и не би могле да се реализира в скоро време, тъй като за това е необходимо съгласието на всички страни членки на ОССЕ.

В същото време Санду отказва да продължи диалога с властите на Приднестровската република и дори говори за възможно организиране на нейната блокада, съвместно с Украйна.

Тоест, Санду отказва да предложи собствен модел за разрешаване на конфликти, както от доста време насам очакват от Молдова европейските и партньори. Неслучайно, нейният предшественик на президентския пост Игор Додон, квалифицира предложението и за изтегляне на руските миротворци, като „голяма грешка”.

Според редица експерти, поне засега призивите на Санду за промени в мирния процес в Приднестровието изглеждат по-скоро като евтина самореклама и голи декларации, неподплатени с реални инициативи. Това обаче поставя в неудобно положение европейските партньори на Кишинеу, които биха искали да подкрепят "проевропейските предложения" на новия молдовски президент, но сега виждат, че Санду просто не е в състояние да предложи нещо реално в това отношение.

Междувременно, в отговор на призивите и за изтегляне на руските миротворци,  Външното министерство в Москва напомни, че съгласно действащото споразумение, мандатът на миротворческата операция следва да приключи едва след постигането на политическо споразумение за разрешаването на приднестровския конфликт, а поне засега такова не се очертава.

Според някои медии, на срещата си със Зеленски, Мая Санду е обсъждала и евентуалното „силово разрешаване” на приднестровския въпрос: „Подобен вариант би могъл да мобилизира проевропейските и прорумънски сили в Молдова с цел пълната неутрализация на „проруската партия” (очевидно се визира Социалистическата партия на Молдова, която е най-голямата в страната – б.р.). В това отношение, освен на Украйна, Кишинеу разчита на подкрепата на Румъния, Полша и Великобритания”. Ще припомня също, че според някои полски медии, Вашингтон планира да формира военен алианс между Украйна, Грузия и Молдова. Неслучайно след срешата си, Санду и Зеленски потвърдиха своята заинтересованост страните им „да станат част от Инициативата Три морета”, т.е.от новия антируски „санитарен кордон”, сред чиито най-големите лобисти са Полша и Румъния.

През декември 2020 украинският външен министър Дмитрий Кулеба направи официално посещение в Кишинеу. Това беше първата поява на украински външен министър в Молдова от 2014 насам, т.е. от „февруарската революция” в Киев. След срещата на Кулеба с президента Мая Санду, молдовският външен министър Аурелиу Чокой подчерта, че двамата са обсъдили въпроси, касаещи регионалната и международна сигурност и са установили пълно съвпадение на позициите си по тях. На свой ред, самията Кулеба заяви, че Украйна ще продължи да подкрепя искането на изтеглянето на руските войски от Приднестровието. Тоест, очевидно е, че „пълното съвпадение” на позициите е свързано с факта, че и двете страни имат териториални проблеми, свързани по един или друг начин с Русия, която – според Киев и Кишинеу – пречи за окончателното им разрешаване. Всъщност, истината е, че Москва пречи това „окончателно решение” да бъде постигнато със сила и посредством осъществяването на репресии и геноцид над местното население, тъй като историята както на приднестровския, така и на донбаския конфликти показва, че нито Киев, нито Кишинеу предлагат друго решение на проблема.

Тук е мястото да напомня, че оперативната група на руската армия в Приднестровието, на практика включва два елемента: самите миротворци и поделението, което охранява складовете с боеприпаси на бившата ХIV руска армия. Тези боеприпаси, съхраняващи се в село Колбасна, представляват сериозна опасност, тъй не могат да бъдат изтеглени в Русия, нито да бъдат унищожени на място. В момента там се намират 20 хил. тона боеприпаси, охранявани от 1500 човека.

Що се отнася до миротворците, те не са само руснаци, а и молдовци, както и граждани на Приднестровието, без да броим наблюдателите от Украйна и ОССЕ. Присъствието им се регламентира от договора, подписан през 2009 от президентите на Русия, Молдова и Приднестровито, според който изтеглянето на миротворците ще се осъществи само след постигането на политическо урегулиране на конфликта. Тоест, дори ако Санду действително реши да оттегли Молдова от споразумението, това би създало известен правен проблем, но не може да стане основание за изтеглянето на руските миротворци. Освен това, Молдова е парламентарна република и Санду не може да взема самостоятелно подобни решение, а следва преди това да си гарантира необходимата парламентарна подкрепа. Да не говорим, че Москва едва ли би се оттеглила просто така, оставяйки на произвола на съдбата съдбата на над двеста хиляди руски граждани в Приднестровието.

На този фон не може да се изключва някои радикални елементи в Кишинеу или Киев да предприемат рискован ход, организирайки провокация, която според тях би накарала европейската и световна общественост също да поиска незабавното изтегляне на руските военни - например терористично нападение срещу складовете с боеприпаси в Колбасна, обвинявайки за случилото се руските охранители.

Накрая ще напомня, че на провелото се в началото на декември 2020 27-мо заседание на външните министри на страните от ОССЕ, с консенсус, беше приета Декларация за формата ”5+2” (създаден през 2002, като негови членове са Молдова, ПМР, Русия, Украйна и ОССЕ, а наблюдатели са ЕС и САЩ) на процеса на урегулиране на приднестровския проблем. Участниците потвърдиха решимостта си да постигнат с мирни средство всеобхватно и стабилно решение на приднестровския конфликт на основата на суверенитета и териториалната цялост на Молдова в рамките на международно признатите и граници и предоставянето на специален статут на Приднестровския регион. В този контекст, те изтъкнаха значението на преговорния формат „5+2” и призоваха участниците да организират през 2021 нова среща в този формат, с цел постигането на реални резултати.

Заключение

Истината е, че и при новия президент Мая Санду остава нерешен фундаменталният въпрос за историческата съдба на Молдова. Необходимо и възможно ли е страната да се обедини с Румъния, т.е. да бъде погълната от нея? Освен това, ако се върви в тази посока, дали в процеса следва да бъде включено и Приднестровието? И, ако това, по съвсем очевидни причини се окаже невъзможно, каква ще бъде по-нататъшната му съдба? Да стане поредната независима малка (квази)държава, като Абхазия, Южна Осетия, Арцах или Северен Кипър? Да се присъедини към Украйна, част от която е било  до 1940 (през периода 1920-1940 Приднестровието е в състава на Украинската съветска република, а самата Молдова е част от т.нар. Велика Румъния – б.р.)? Или, което изглежда по-вероятно, предвид етническия състав на населението, да се превърне в анклав на Руската Федерация, подобен на Калининградска област? Факт е, че в Кишинеу липсва консенсус по тези въпроси, които засега остават без отговор. И това едва ли ще се промени през следващите години.

 

*Център за мониторинг и превенция на конфликтите