04
Съб, Дек
8 Нови статии

САЩ не подбират средствата за да спечелят енергийната битка за Европа

Актуално
Typography

Макар премиерът Борисов да се похвали, че влезлият в експлоатация през последните дни на 2020 газопровод "Балкански поток" (т.е. втората тръба на "Турски поток"), преминаващ през страната ни, е "на 100% български" и е държавна собственост, по разбираеми причини той не прояви желание да открие официално тръбопровода, за чието изграждане активно се работеше от декември 2019, нито пък пожела да обясни, защо целият обем природен газ, транзитиран по него, ще отива към Сърбия, а няма да се ползва и от българските потребители.

 

Впрочем, през януари 2021 той отново се похвали, този път във връзка със стартиралите на 31 декември 2020 газови доставки от Азербайджан, които би трябвало да покриват до 30% от нужните на страната ни, макар че не спомена нищо за цената на газа, както и, дали той наистина е по-евтин от руския. Ще припомня, че съгласно подписания договор на „Булгаргаз“ с азербайджанската нефтена компания SOCAR в страната ни ще се доставят 1 млрд. куб. м природен газ годишно от находището Шах Дениз 2 за срок от 25 години.
 „Гарантираме, че на 1 януари 2021 ще имаме вече не само диверсификация, а и доставки на азерски газ, който влиза на територията на България през Гърция. На 1 януари 2021 ще посрещнем азерския газ, за който толкова поколения политици говориха с Азербайджан. Правителството на Обединени патриоти и ГЕРБ работи добре и даде тази възможност за пълна диверсификация“, заяви по този повод премиерът Борисов. На свой ред, енергийният министър Теменужда Петкова отбеляза, че: „Това е изключително важен договор, свързан с изпълнението на нашите приоритети – диверсификацията на доставките на природен газ. Той ще ни даде възможност от 31 декември 2020 България да има нов, различен източник”.
До началото на октомври 2021 ще получаваме азерския природен газ през временната възможна точка на доставка - „Кулата“, която свързва Трансадриатическия газопровод (TAP) с гръцката газопреносна система. Междувременно продължава изграждането на Междусистемната газова връзка Гърция-България (IGB) . Именно точката на свързване между TAР и IGB - Комотини, ще бъде точката на доставка на азербайджански газ след този преходен период от няколко месеца. Официалното обяснение е, че забавянето в изграждането на междусистемната връзка е заради пандемията от Covid-19. Коментирайки темата, премиерът обаче не забрави отново да напомни, че по тази връзка ще може да се доставя и американски LNG.

Както е известно, въпросната интерконекторна връзка IGB е предназначена най-вече за доставката на азербайджански газ за Югоизточна Европа е се смята за ключов елемент в подкрепяните от Европейската комисия усилия за подобряване на взаимната свързаност на газовия пазар в региона. По него към България се планира да се транспортира до 3 млрд. куб. м газ годишно (с възможност това количество да нарасне до 5 млрд. куб. м), както и до 2 млрд. куб. м в обратното направление. Проектът вече има планиран капацитет от 1,57 млрд. куб. м, а завършването му може да доведе до появата на четирима нови доставчици на българския пазар (освен азербайджанската SOCAR, това са гръцката DEPA, италианската Edison и американската Linde, която ще внася втечнен природен газ през LNG-терминала в Александруполис ). Очакванията са това да повиши конкурентоспособността на газовия ни пазар. Ще припомня, че през 2019 Бълтария внесе 90 млн.куб. м американски LNG, доставен ни от нидерландската фирма „Колмар”, през терминала на гръцкото пристанище Ревитуса.
Всъщност, свидетели сме на нов етап от голямата игра с газа и цените му на европейския пазар. Защото интересът на САЩ е да продават своя втечнен шистов газ в Европа, включително и в България и за целта се стремят или да бъдат ограничени другите възможни газови доставки (най-вече руските, но и всички останали), или те да се окажат поне сравними по цена, ако не и по скъпи от американския LNG. Именно затова не бе възстановен маршрутът на газовите доставки през Украйна - въпреки, че за виновник отново беше нарочена Русия, по вероятно е това да е резултат от американските игри. Пак в тази връзка, според редица експерти, могат да се очакват и нови сблъсъци в Нагорни Карабах, които пряко да застрашат работата на газопровода от Азербайджан към Турция. Защото истината е, че американската енергийна война в Европа се води не само срещу Газпром, но и срещу другите потенциални конкуренти на американскита газови вносители на европейския пазар.

Вашингтон продължава да формира т.нар. енергиен коридор „Север-Юг”, на територията на ЕС (като проектът включва и изграждане на вътрещна мрежа от газопроводи от Балтийско море на юг, и от хърватското адриатическо крайбрежие на север) в рамките на Инициативата „Три морета”. Според все повече анализатори, тази сратегия е насочена не толкова срещу Русия (въпреки че против нея се формира своеобразна буферна зона или „санитарен кордон”, включващ почти същите участници), а цели най-вече разпалването на конфликт вътре в самия ЕС и разделянето на страните членки на „нови” и „стари”, т.е. на такива, които отдавна са си извоювали правото да вземат самостоятелни политически решения и да отстояват националните си интереси, и останалите, които заради своята икономическа и финансова слабост и сложната си история, се опитват да угаждат на Вашингтон във всичко, без дори да се замислят, дали всички американски изисквания отговарят на собствените им национални интереси. Това се отнася на първо място именно за енергетиката. Въпросните държави, донякъде с изключение на Полща, която разполага с добре обмислена енергийна стратегия, са склонни да плащат дори повече за доставяните им енергоносители, само и само да докажат политическата си лоялност към САЩ.
Тук е мястото да припомня, че в началото на януари 2021 в хърватското пристанище Омишал на остров Кърк се появи американският танкер Tristar Ruby, който достави 100 млн. куб. м шистов LNG от терминала Cove Point на източното крайбрежие на САЩ за току що започналия да работи нов хърватски плаващ LNG-терминал. Газът беше предназначен за унгарската държавна компания MFGK, част от групата МVМ.
Всъщност, Унгария не изпитва остра нужда от този газ, но заради изключително силния натиск на Вашингтон, Будапеща все пак склони да го купи, при това нарече сделката "историческа". Истината обаче е, че тя просто осигурява на Унгария още един източник на доставки, т.е. диверсификация на газовите доставки. Само преди малко повече от година, т.е. през 2019, руският Газпром достави на Унгария 10,5 млрд. куб. м газ, а на Хърватска - 2,8 млрд. Тоест, количествата са несъпоставими с американската доставка, да не говорим, че цената на американския LNG значително надвишава тази руския тръбопроводен газ. Вашингтон и Брюксел разглеждат терминала като ключов за бъдещите доставки за Югоизточна Европа, макар че тази част на континента (освен на вече съществуващите LNG-терминала в Гърция) може да разчита и на доставките от азербайджанския газопровод TAP (продължение на газопровода TANAP, заедно с който формират т.нар. „Южен газов коридор” за доставки на газ от Каспийския басейн за ЕС). Освен това, Югоизточна Европа може да разчита на бъдещия източносредиземноморски газопровод EastMed, подкрепян финансово от Брюксел, с чието изграждане са се ангажирали Израел, Гърция и Кипър. По него в Гърция ще постъпва газ от Египет, Израел и находищата в кипърския щелф, които  са обект на териториални спорове с Турция. С други думи, сценарият с вече завършения газопровод ТАР (от гръцко-турската граница до Италия) и, най-вече с газопровода EastMed, не са от полза за LNG-терминала в Омишал, тъй като се конкурират с него. А да не забравяме, че вече функционира и т.нар. „Балкански поток” (втората тръба на газопровода „Турски поток”), също захранващ Югоизточна Европа. Наистина, този проект е доста уязвим, заради неяснотата, доколко България е в състояние да удържи на ескалиращия натиск на САЩ (подобно на „Северен поток 2”, „Балкански поток” също е обект на американски санкции).


Съпротивата на големите (западно)европейски играчи срещу американския натиск

Както е известно,  началото на януари 2021Държавният департамент на САЩ предупреди редица европейски компани, че смята за недопустимо участието им в проекта за газопровода „Северен поток 2”. В тази връзка съвсем скоро ще бъде публикуван и списък на компаниите, които според американското правителство оказват съдействие за изграждането на газопровода, като в него ще влязат строителни и застрахователни компании, както и фирми, ангажирани с надзора.

Междувремeнно обаче, германската федерална служба за корабоплаване и хидрография издаде разрешение за изграждането на газопровода "Северен поток-2" в германски води до края на май 2021. Това се казва в изявление на германския регулатор от 15 януари. А това означава, че Nord Stream 2 AG (оператор на строителния проект "Северен поток 2") може да започне работа веднага. Става въпрос за полагането на тръби в изключителната икономическа зона на Германия, като общата дължина на участъка е около 30 км.
Новото разрешение беше необходимо, тъй като през декември 2019 швейцарската компания Allseas отказа да полага тръби поради възможни санкции от Съединените щати. За нейните плавателни съдове вече беше издадено разрешение за строеж през зимните месеци, но след напускането на швейцарците, Nord Stream 2 AG трябваше да премине към различен тип плавателни съдове със система за позициониране на котва.
И така, очакванията са, че след 15 януари ще бъдат подновени завършителните работи по изграждането на газопровода „Северен поток 2”. Междувременно, както споменах в началото, в края на 2020 България приключи работите по газопровода „Балкански поток”, свързвайки го със сръбската газопроводна мрежа, като от 1 януари по него се транзитира руски газ за Сърбия и Босна и Херцеговина. Предстои свързването му с Унгария, като в крайна сметка газът ще достигне австрийския хъб в Баумгартен. В резултат от това Берлин, в крайна сметка, може да спечели газовата война със САЩ и то въпреки двусмислената и често откровено проамериканска позиция на брюкселските „еврократи” и санкциите на Вашингтон.

Германските експерти са единодушни, че страната им ще получи сериозна икономическа полза от „Северен поток 2”. Наистина, те посочват, че в момента не се използва пълния капацитет на съществуващият газопровод „Северен поток”, но това не е сериозен аргумент. На първо място, руските газови доставси тепърва предстоят. На второ място, Германия все още се подготвя да прекрати експлоатацията на своята въглищна енергетика и е спряла само някои от атомните си електроцентрали. Германците планират значително да разширящ мощностите на своята газова енергетика, така че търсенето на този енергоносител на немския пазар значително ще нарасне.  На трето място, Германия е готви да осъществява мащабна търговия с руски газ в Европа, като за целта ще се използа австрийският хъб в Баумгартен, който е свързан с Русия също толкова тясно, колкото и с Германия. Този „руско-германски” газ може да разчита на много потребители на континента, вкючително в антируски настроената Полша. Ще припомня, че група частни полски (и не само) компании и в момента предлагат на пазара „немски”, т.е. руски газ, който обаче официално се внася от Германия. Тези компании не са доволни от антируската позиция на полската държавна петролно-газова корпорация PGNiG.

Полша като плацдарм за американската енергийна експанзия в Европа

През юли 2020 полските медии тържествено обявиха, че в газовия терминал в балтийското пристанише Швиноуйшче е пристигнал стотния кораб с американски втечнен шистов газ (LNG). Ще припомня, че през октомври 2013 правителствения пълномощник по въпросите на стратегическата енергийна инфраструктура Пьотр Наимски обяви, че страната му планира да внася през терминала LNG от САЩ: „Съединените щати разрешиха износа на LNG, затова тези кораби вече могат да тръгнат за Европа, включително за Швиноуйшче”. Според експертите, това е станало възможно и, защото тъкмо през 2016 цената на американския LNG падна почти трикратно.
Първата доставка на LNG от САЩ пристигна в Швиноуйшче през юни 2017, в рамките на спотова сделка между полската компания Gaz-System и тексаската Cheniere Energy. Както отбеляза полският зам. министър на енергетиката Михаил Куртика: „Договорът за доставка на американски LNG на терминала в Швиноуйшче беше преломен момент, тъй като за първи път американският газ се оказва конкурентоспособен в тази част на Европа”. През 2017 полският LNG-терминал работеше само на 35% от капацитета си, но през 2018-2019 тази цифра се покачи до 60-65%, което беше най-високият показател сред LNG-терминалите в Европа.
През октомври 2018 полската държавна петролно-газова компания PGNIG и американската Venture Global LNG подписаха договор за доставката в Полша на 2 млрд. куб. м LNG годишно, в течение на 20 години. Тогава шефът на PGNIG Мачей Вожняк твърдеше, че американският втечнен газ ще излезе на компанията по-евтино от руския. Малко по-късно, през ноември 2018, PGNIG подписа договор за доставка на LNG и с американската компания Cheniere Energy за срок от 23 години, т.е. до 2042. В рамките на договора, през първите три години Полша ще получи 0,73 млрд. куб. м газ, а след това – още 39 млрд. Цената не беше посочена, а само се казваше, че е „конкурентоспособна”. Според повечето енергийни експерти обаче, тя със сигурност и  по-висока от тази на руския тръбопроводен газ. Първата доставка на LNG в рамките на договора беше осъществена през юни 2019.
През юни 2020 пък, полската Gaz-System подписа с група компании от Австрия и Германия договор за разширяване на LNG-терминала в Швиноуйшче. Последните се съгласиха на това, най-вече заради американския натиск върху Германия и другите членки на ЕС да се преориентират към закупуване на втечнен газ от САЩ. До края на 2023 там следва да бъдат изградени трето хранилище за LNG, втори пристан, както и допълнителна инфраструктура за товарене и разтоварване на танкерите с LNG.

Неизпълнените обещания на Вашингтон към Украйна

Както посочва старшият директор на групата за природни ресурси и суровинни стоки на рейтинговата агенция Fitch Дмитрий Маринченко, въпреки обещанията на Вашингтон, Украйна на практика е останала без американски LNG, като в резултат от това страната изцяло е преминала към „виртуални реверсни газови доставки от Русия”. Според него: „В Европа, американският газ все пак може да се конкурира с руския, въпреки разликата в цената, при това не само заради натиска на Вашингтон, но и защото се продава по спотови цени. Украйна обаче не разполага с необходимата инфраструктура за да купува директно LNG и това го прави доста по-скъп, в сравнение с т.нар. „виртуален реверес”. Ще припомня, че въпросният „реверс” се реализира като газът се взема директно от транзитния газопровод, идващ от Русия и минаващ през територията на Украйна, но документално се води внесен от Европа. Тоест, оказва се, че в основата на „газовата независимост” на страната отново е руският газ. Разбира се, далеч по-изгодно икономически за Киев би било да купува директно газа от Русия, избягвайки посредниците, но това няма как да стане, както поради антируската позиция на управляващие, така и заради внушенията от Вашингтон.
В тази връзка си струва да цитирам доклада на полската консултантска компания ESPERIS, озаглавен „Американският LNG за Украйна: по пътя към интеграция на регионалните пазари”. Авторите му стигат до извода, че поне до 2025 Полша няма да разполага с излишен газ, който би могла да предостави на украинците (ако въобше се появят някакви газови излишъци). Това първият проблем, а вторият е свързан с липсата на необходимата гранична газова инфраструктура между Украйна и Полша.
Тоест, в момента, дори и по чисто технически причини, е невъзможна каквато и за било съществена доставка на американски газ до украинските газови хранилища. А ключовият въпрос в случая е, кой ще финансира модернизацията на инфраструктурата или изграждането на интерконекторна връзка с Полша? Правителството в Киев не разполага със средства, а поляците – въпреки антируските си позиции -  не горят от желание да поемат тези разходи. Не се очертават и други спонсори, особено от ЕС. С което нещата на практика приключват.
Впрочем, точно тук е мястото да припомня, че през август 2020 американската компания Louisiana Natural Gas Exports Inc. (LNGE) оттегли предложението си да инвестира в газотранспортната инфраструктура и да доставя американски LNG в Украйна. Това беше съобщено от генералния и директор Бен Бланше, според който: „при сегашните условия за инвестиции в газовия сектор на Украйна, проектът не отговаря дори на минималните инвестиционни прагове”.

*Център за анализи и прогнози в енергийната сфера