20
Вт, Апр
5 New Articles

Социално-икономически и геополитически последици от пандемията от Covid-19

Актуално
Typography

Пандемията от Covid-19 беше най-значимото международно събитие през 2020. За първи път светът се сблъска с медицински проблем, наложил дълбоки промени в ежедневния живот на хората в глобален мащаб и повлиял много сериозно върху отношенията между отделните играчи на международната сцена. В човешката история и по-рано е имало пандемии, при това по-смъртоносни от сегашната, но Covid-19 e първата пандемия в епохата на глобализацията. От това следва, че вирусът се разпространява по-бързо и лесно, както и че справянето с него изисква координирани усилия на глобално ниво.

Настоящата статия цели да анализира икономическите, социални и геополитически последици от Covid-19 в глобален мащаб и да очертае посоката и дълбочината в промяната на стратегическия баланс на силите на международната арена. Ще се опитам да отделя дългосрочните от краткосрочните последици на коронавирусната пандемия като избегна характерното за множество аналитични разработки надценяване на важността на изследвания обект.

Пандемията като удар по глобализацията

Въпреки многобройните предупреждения на учените, в началото на 2020 политиците и обществата по цял свят до голяма степен бяха неподготвени за пандемия с такъв обхват, дълбочина и продължителност. Американският професор Дипеш Чакрабарти смята, че Covid-19 е не просто пандемия, а нов епизод от еволюционната история на живота на Земята. Бурното нарастване на човешката популация и агресивното разрушаване и промяна на околната среда създават условия за по-лесно преминаване на различни коронавируси от техните естествени резервоари в природата към човека. Това е дълготрайна тенденция, поставяща под въпрос тезата, че именно човекът е основен двигател и крайна цел на еволюцията на живота на нашата планета. Особено като се има предвид, че микробите съществуват на Земята от 3,8 млрд. години, а хомо сапиенс – едва от 300 хиляди[1].  

Covid-19 е нов медицински проблем, който поне на първо време не можеше да бъде решен с ефикасно лечение или ваксина. Поради това ограничаването на движението на хората се оказа най-очевидното средство за забавяне разпространението на вируса. От това пострадаха най-вече четири категории пътуващи – мигрантите (трудови мигранти или бежанци), туристите, бизнесмените и хората от академичните среди. До началото на 2020 човечеството живееше в постгеографски свят. Финансовите и административни бариери пред преодоляването на разстоянията бяха станали много ниски и пътуването, което в миналото е било лукс, сега бе достъпно за стотици милиони хора. Според находчивото определение на Иван Кръстев, през XXI век за мнозина стана по-лесно да сменят държавата, в която живеят, отколкото нейното правителство, което не харесват. Един от първите резултати от Covid-19 бе завръщането на географията. В началото на 2020 огнищата на вируса имаха точна пространствена локализация и изведнъж стана ясно, че сигурността на хората зависи от това, къде се намират – през януари и февруари бе по-добре да си в Европа, а през пролетта – в Китай и Източна Азия. „Светът е плосък“ – така Томас Фрийдман озаглави един от своите политически бестселъри преди 15 години. Коронавирусът насече „плоският свят“ с гранични проверки, спрени самолетни полети и карантинни мерки. Гастарбайтери, туристи, хора, гостуващи при роднини в чужбина – милиони човешки същества напускаха панически чуждите страни и търсеха път към Родината. Постгеографският свят се оказа неуютен. По време на първата вълна на Covid-19 разпространението на болестта все още беше доста неравномерно, което породи интересна форма на териториален национализъм (Кръстев говори за териториална форма на ксенофобия[2]) – хората се сплотяваха в рамките на територията на дадена държава и гледаха с подозрение и враждебност към пристигащите отвън, дори те да са от същата националност и със същото гражданство. И това е логично – вирусът не познава националности и паспорти, а се пренася от мобилни индивиди.

Ограничавайки масовите трансгранични придвижвания на хората, Covid-19 нанесе удар по най-видимата страна на глобализацията, но това съвсем не предвещава нейния залез. Ясно е, че след края на пандемията гастарбайтерите и туристите ще се върнат към обичайния си режим на мобилност. Освен това, след първоначалния смут в началото на 2020, през втората половина на годината международната търговия със стоки възстанови обичайните си обеми. Голяма част от контактите между хората от различни държави се пренесоха във виртуалното пространство и това позволи съхраняването на глобалните бизнес и научни общности.

Мнозина гастарбайтери обаче бяха принудени да се завърнат в родните си страни. Някои от тях загубиха работата си в чуждата държава заради затваряне на цели икономически сектори. Други се опасяваха, че поради липса на осигуровки, недобро владеене на чуждия език или невъзможност да се опрат на роднинско-приятелски мрежи не биха получили адекватна медицинска помощ в случай на заразяване с коронавируса. Този процес на ре-емиграция рефлектира върху финансовите потоци, течащи от богатите към по-бедните държави. През 2019 общата сума на парите, изпращани от гастарбайтерите към техните роднини в страните със средни и ниски доходи, достигна рекордните $519 млрд., което е повече от преките чуждестранни инвестиции в тези държави. Според изчисления на Световната банка, през 2020 тази сума ще намалее със 7%, а през 2021 – с още 7,5% (или общо за двете години – 14%). Най-голямо ще е това намаление в страните със средни и ниски доходи в Европа и Централна Азия – 16%, през 2020 и още 8%, през 2021. Експертите на Световната банка посочват, че основна причина за тази тенденция е пандемията от COvid-19[3]. Ако не броим миниатюрните острови Тонга и Бермуда, двете държави, които най-много разчитат на емигрантските пари, са в Централна Азия – в Таджикистан те са над 1/3 от брутния вътрешен продукт на страната, а в Киргизстан – над 1/4. До известна степен, насилствената смяна на властта във втората от тези държави след уличен натиск през октомври 2020 може да бъде обяснена именно със социално-икономическото напрежение, породено от намалелите парични преводи от киргизите, работещи в Русия.

Освен до завръщане на някои от имигрантите по родните им страни, пандемията води и до силно намаляване на броя на новите мигранти. През първата половина на 2020 броят на издадените разрешителни за пребиваване на чужденци в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е намалял с 46% спрямо същия период на 2019, като само за второто тримесечие спадът е с цели 72%[4]. Това се дължи на по-малкото търсене на нискоквалифицирана работна ръка в богатите държави, както и на факта, че по-високо образованите чужденци започват да работят за чуждите фирми без да напускат родните си страни, а студентите преминават на онлайн обучение.

Пандемията води и до увеличение на глобалната бедност. Изчисленията на Световната банка показват, че през 2020 допълнително между 88 и 115 млн. души ще изпаднат в крайна бедност, а през 2021 акумулираното увеличение на тази бройка ще достигне 150 млн. Става дума за хора, които разполагат с по-малко от $1,90 на ден. През 2020 крайно бедните ще бъдат между 9,1% и 9,4% от човечеството, докато без пандемията биха били 7,9%[5]. Като цяло, неравенствата в световен мащаб се увеличават, защото мерките за ограничаване на заразата удрят най-вече нископлатените професии в сферата на услугите. Освен това, в условия на намаляващи данъчни приходи и увеличаваща се безработица, правителствата нямат възможност да отделят много средства за социално подпомагане.

Промените в икономическата сфера

В икономически план най-пострадали от световната пандемия са туризмът, транспорта, ресторантьорството, развлекателните услуги. В Европа и САЩ най-тежките месеци за тези бизнеси бяха през пролетта на 2020. Туризмът генерира приблизително 1/10 от оборота на световната икономика. Сред 50-те най-големи икономики в света най-зависими от туристическия бизнес са Филипините (24,7% от БВП), Тайланд (21,6% от БВП), Гърция (20,6% от БВП) и Португалия (19,1% от БВП)[6]. В тези държави се очаква икономически спад за 2020 от близо 10%.

През второто тримесечие на годината спадът при самолетните превози на пътници е почти 70%, спрямо същия период на 2019. като през април полетите са прекратени почти напълно (спад от 93,7%). През втората половина на 2020 пътническият авиотранспорт продължава да работи с намален капацитет, което изправя множество компании от този бранш на ръба на фалита. Свързано с пандемията бе и зрелищното поевтиняване на най-търгуваната суровина в света - петрола. През пролетта липсата на пътници в самолетите, автобусите и автомобилите изтри 1/3 от световната консумация на нефт. Това доведе до рязък дисбаланс между търсенето и предлагането на тази стока и на 20 април цената на лекия тексаски петрол (единият от двата най-търгувани сортове в света) за кратко стана отрицателна. От своя страна, кризата на петролния пазар принуди страните от ОПЕК и Русия да подпишат ново споразумение за намаляване на нефтеното предлагане.

Масовото затваряне (lockdown) на повечето държави по света за определени периоди от време през 2020 неизбежно води до икономическа рецесия на годишна база. Есенната прогноза на Европейската комисия предвижда свиване на икономиката в Еврозоната за 2020 със 7,8%, а за ЕС, като цяло, със 7,4%[7]. В САЩ най-тежко бе второто тримесечие, когато бе регистриран рекорден икономически спад от 31,4%, но очакванията за цялата 2020 са по-оптимистични – спад от 3,7%, т.е. значително по-малък от този в ЕС. На този фон прави впечатление, че Китай ще бъде единствената голяма държава, която ще отбележи икономически растеж през 2020, макар че той ще е доста скромен – 2,1%. Това се дължи на факта, че властите в Пекин успяха да се справят с пандемията Covid-19 сравнително бързо и тя не засегна цялата територия на страната. Все пак през първото тримесечие на годината и китайската икономика отбеляза спад от 6,8%[8]. Трябва да се има предвид обаче, че икономическата криза, свързана с пандемията, не е структурна, причинена е от външен за системата фактор и след неговото премахване ще последва неизбежно възстановяване. Прогнозите са, че още през 2021 икономиката на ЕС ще нарасне с 4,1%, на САЩ – с 4%, а на Китай – с 8,4%. Като цяло сътресенията от 2020 помагат на Китай в краткосрочен план да съкращава по-бързо изоставането си от САЩ и ЕС по отношение на размера на брутния вътрешен продукт. Пресилено би било обаче да се твърди, че пандемията предизвиква сериозно преместване на богатство от едни държави към други.

Коронавирусната криза обаче води до преразпределение на богатство между отделните браншове на икономиката. Рязко поскъпват акциите на големите компании в сектора на онлайн бизнеса. Благодарение на това, че много магазини затварят и покупките се пренасят в интернет пространството, основателят на фирмата за куриерски услуги „Амазон“ Джеф Безос забогатя през първите седем месеца на 2020 с $64 млрд., което е приблизително колкото целия годишен БВП на България. А германската компания „Байонтек“, разработила една от първите надеждни ваксини срещу Covid-19, за няколко дни достигна пазарна капитализация от $22 млрд. Така в края на 2020 тя вече е оценявана четири пъти по-скъпо от германския национален авиопревозвач „Луфтханза“, който междувременно бе смачкан от кризата, предизвикана от липсата на пътници. Тези промени вероятно ще бъдат дългосрочни. Дори и след края на пандемията, нарасналата тежест на икономически браншове като медицината, производството на лекарства, информационните технологии и онлайн обучението ще се запази. Някои дейности, които през 2020 преминаха в интернет пространството, може би никога няма да се върнат в офисите или ще го направят само частично.

Новата разделителна линия

Макар че е глобален проблем, пандемията изискваше преди всичко национални решения, доколкото държавите по света имат отделни здравни системи, различни правила за действие в кризисни ситуации и специфични обществени нагласи. В това отношение наблюдавахме любопитно пренареждане на страните по света в два неформални лагера, несъвпадащи с геополитическите разделения, които бяхме свикнали да виждаме до 2020. Най-общо, новата разделителна линия бе прокарана между привържениците на твърдите мерки в борбата срещу пандемията и поддръжниците на теорията за т.нар колективен имунитет. Втората група държави бе доста по-малобройна, в нея влязоха старите демокрации Швеция и Великобритания (само в първите седмици на пандемията), Бразилия и, частично, САЩ, както и управляваната от авторитарен диктатор Беларус. В тези страни нямаше масово затваряне на ресторанти, магазини за нехранителни стоки и училища и животът продължаваше в нормалния си ритъм. Отделен случай са най-диктаторските режими като Северна Корея и Туркменистан, които въобще не признаваха, че при тях има Covid-19. В повечето държави от ЕС, както и в Русия и бившите съветски републики обаче, се стигна до временни мерки за рязко ограничаване на физическите контакти между хората (абсолютно погрешно наричано „спазване на социална дистанция“). В най-крайна форма това бе приложено в китайския град Ухан, където в началото на 2020 на хората бе забранено да излизат от домовете си и затвориха дори магазините за хранителни стоки. Така фактически се появи ново идеологическо разделение на здравна тема, преминаващо и вътре в отделните общества. На много места се провеждаха демонстрации на противници на строгите мерки за физическа изолация на хората и на носенето на маски. В края на 2020 горещата тема, която разделяше обществата, бе „за и против ваксинацията срещу коронавируса“. Covid-19 се превърна във фактор във вътрешната политика на демократичните държави и елемент от предизборните борби.

В много отношения пандемията от 2020 доведе до реабилитация на националната държава, която в последните години отстъпи доста властови терен на международни структури от типа на ЕС, на глобалните финансови институции и на мултинационалните компании. Пандемията й даде шанс да си върне част от позициите. Основна функция на държавата е да предоставя сигурност на своите граждани. А имено сигурността става най-важното благо, когато мнозина се боят за здравето и живота си. Затова правителствата на демократични държави с лекота налагаха извънредно положение, изземваха част от функциите на пазара и посягаха на някои граждански свободи. Съпротивата срещу тези действия бе слаба, защото е ясно, че извънредните мерки са необходими и без принудата на държавата положението ще се влоши. Това обаче е временен ефект от пандемията, след нейния край гражданите още по-настойчиво ще изискват правата си.

В икономически план 2020 също бе белязана от силна експанзия на държавата и засилване на нейната преразпределителна роля. Копирайки едни от други, повечето страни по света започнаха реализация на мащабни програми за финансово подпомагане на най-засегнатите от кризата браншове и компании. Те включваха изплащане на голям процент от заплатите на работниците, които принудително спряха работа, облекчение при обслужването на кредитите, удължаване на срока за получаване на компенсации за безработица и т.н. В основната си част тези програми бяха реализирани чрез натрупване на нов държавен дълг, което ще има дългосрочни последици за световната финансова архитектура. Пряка последица от кризата, свързана с COVID-19, е и истинската финансова революция, която се случи в ЕС. За първи път в историята си Съюзът реши да емитира дългови книжа, за да финансира борбата с пандемията и икономическото възстановяване. Така ще се генерира общ фонд от 750 млрд. евро, които ще бъдат разпределяни на национален принцип под формата на грантове и нисколихвени заеми. Covid-19 до голяма степен заличи идеологическите различия между правителствата по света. Изправени пред едно и също предизвикателство, през 2020 почти всички те имаха сходно поведение и се придвижиха в посока на лявата част на политическия спектър, увеличавайки рязко разходите на държавата. Връщането на махалото в обратна посока ще бъде бавно и трудно, защото изплащането на поетите дългове ще принуждава централната власт да изземва по-голям дял от парите на гражданите под формата на данъци, акцизи и осигуровки.

Извънредната здравна ситуация доведе до сплотяване на нациите около настоящия им лидер. Проучване, огласено от „Файненшъл таймс“, показва, че за първите три месеца на 2020 рейтингът на лидерите на десетте най-големи демокрации в света се е повишил средно с 9% като най-голямо е това нарастване при британския премиер Борис Джонсън[9]. Пандемията остави популистките партии и движения на втори план. Гневът срещу елитите не е изчезнал, но в условията на криза хората предпочитат сигурността пред революционните политически промени. Изключение правят САЩ и Бразилия, тъй като там още преди Covid-19 популизмът вече бе дошъл на власт в лицето на президентите Тръмп и Болсонаро. Затова тези двама лидери не бяха припознати като носители на стабилността и към края на 2020 рейтингите им бяха по-ниски, отколкото в началото на годината. Според мнозина анализатори, именно нехайното отношение на Тръмп към заплахата от коронавируса е сред главните причини за загубата му на президентските избори през ноември 2020. По същото време кандидатите, подкрепяни от Болсонаро, се представиха много слабо на местните избори в Бразилия.

Основните съперничества

В международен план обаче и в годината на пандемията няма особена промяна в контурите на основните съперничества на световната арена. САЩ се стремят да отстояват ролята си на световен лидер, а Китай и Русия – да му я оспорват. Американците могат да разчитат на силни съюзници в лицето на ЕС, Япония, Австралия, Канада , Южна Корея и някои по-малки държави. Китай залага на своята бързо растяща икономическа мощ, която вече се проектира не само в Централна и Югоизточна Азия, но и в Африка и някои източноевропейски и балкански държави. Главен коз на Русия е военната сила, която Кремъл не се колебае да използва в конфликтни точки като Украйна, Сирия и Кавказ.

Пандемията не даде ясен отговор на въпроса, дали демократичните или авторитарните държави се справят по-добре с кризи, застрашаващи националната сигурност. Оценките за действията на правителствата в отделните страни трудно могат да бъдат обективизирани, защото данните за разпространението и смъртността от коронавируса не са унифицирани. Все пак агенция „Блумбърг“ направи класация, в която способността на държавите да се справят с пандемията е оценена по точкова система. В нея са включени страните с БВП над $200 млрд. Всички отличници са от района на Източния Пасифик (Азия и Австралия) и Северна Европа. Първите три места в класацията са заети от Нова Зеландия, Япония и Тайван. Осем от държавите от първата десетка са демокрации, а две са авторитарни – Китай и Виетнам. На обратния полюс са латиноамериканските държави Аржентина, Колумбия и Перу, но и две високоразвити държави от ЕС – Чехия и Белгия. Българските съседки Гърция и Турция са в средата на класацията[10]. Белгия оглавява с голяма преднина печалният списък на страните с най-голяма смъртност от Covid-19 на милион души население. Общо взето, най-подготвени за справяне с пандемията се оказаха някои държави в Източна Азия и Австралия, които вече са се сблъсквали с подобни вируси, имат висока обществена дисциплина и висок праг на търпимост към временно или постоянно (както е в Китай) ограничаване правата на гражданите. Провалът на развити и добре уредени държави като Белгия, Франция и Чехия се дължи и на някои специфични особености като възрастовата структура на населението и неговата гъстота. Всъщност Covid-19 освети един от най-сериозните проблеми за националната сигурност на европейските държави – застаряването на тяхното население, което натоварва непосилно здравните и социални системи.

Пандемията не доведе до рязка промяна във военното съотношение на силите или до преформатиране на мрежата от съюзи на международната сцена, но стана причина и инструмент за засилване на пропагандната война между водещите световни субекти. Мнозина анализатори смятат, че възходящата сила Китай не бърза да удари по масата на международната сцена, защото не иска да стресне другите сериозни играчи и да предизвика рязка ответна реакция. Медицинската криза от 2020 обаче, създаде твърде изкушаваща за Пекин международна ситуация. Пандемията започна именно в Китай, но там бе пресечена сравнително бързо, а след това се прехвърли в Европа и в САЩ. През март се оказа, че китайците са в състояние да продават или направо да подаряват огромни количества медицинска екипировка на европейците и американците. Това постави азиатската сила в благоприятна светлина по две причини – първо, за разлика от Запада, Китай се справи по-бързо с пандемията и вече няма нужда от много медицински ресурси, и второ – китайската индустрия е много по-мощна от тази на западните страни и е в състояние да залее пазара с така нужните лекарства и екипировка. А от това може да се направи по-общият извод, че китайската обществено-политически система се справя по-добре от западната по време на кризи. Именно това е разказът, който Пекин се опита да наложи в световното медийно пространство. Той обаче може да бъде атакуван от американци и европейци в няколко направления. Първо, китайската реакция спрямо заплахата от новия коронавирус не бе достатъчно бърза и адекватна. Той е открит в Ухан още в края на 2019, но местните лекари се боят да докладват за проблема, защото може да бъдат санкционирани. Централизираните диктаторски режими не обичат лошите новини и наказват вестоносците. През януари гражданите на Ухан са обхванати от паника, в коридорите на болници и поликлиники се струпват огромни тълпи, което вероятно ускорява предаването на заразата. Пълното им затваряне по домовете е разпоредено едва по-късно. Освен това има огромни съмнения, че Китай укрива реалния брой на заболелите и умрелите от коронавируса – за една затворена авторитарна държава това си е в реда на нещата.

През януари, когато коронавирусът все още не бе дошъл в Европа, Китай получи около 70 тона медицинска екипировка от ЕС. Властите в Пекин молят за дискретност относно тази помощ и европейците им влизат положението. Два месеца по-късно обаче Китай агресивно рекламира своята помощ за европейците. По стечение на обстоятелствата първата най-тежко засегната от Covid-19 европейска страна е Италия. Именно тя е единствената западна държава, присъединила се официално  към мащабната инициатива на Пекин „Пояс и път“, предвиждаща реализация на инфраструктурни проекти с китайски пари в десетки държави от Азия и Европа. Затова помощта за справяне с коронавируса дойде точно навреме, за да укрепи китайското влияние в ключова държава от ЕС, която и без това е разглеждана като проводник на интересите на Пекин.

На фона на лаврите, които Китай обира за своята индустриална и медицинска мощ, САЩ изглеждаха абсолютно неподготвени да се справят с епидемията. През пролетта на 2020 в американските болници не достигаха маски, защитни костюми, апарати за изкуствено обдишване на пациентите и тестове за вируса. Заради късно предприетите мерки за физическа самоизолация заразата се разнесе много бързо и САЩ са лидер по броя на заразените в световен мащаб. Към края на ноември 2020 всеки пети заразен и всеки пети починал от Covid-19 е американец. В САЩ пандемията от коронавируса се насложи върху вече съществуващата епидемия от опиоиди (opioids)[11]. Става дума за злоупотреба с наркотици и други упойващи вещества, купувани от аптеките с рецепта. Смъртността от опиоиди в САЩ е 15-20 пъти по-висока отколкото в развитите страни от континентална Европа. Това е една от главните причини САЩ да са единствената богата държава в света, в която средната продължителност на живота през последните 5-6 години намалява.

Освен това разпространението на коронавируса се случи в период на изключително слабо политическо лидерство във Вашингтон. Президентът Тръмп бе абсолютно неподготвен и хаотичен и в действията си за справяне с пандемията. На международен терен САЩ също се държаха не като световен лидер, а по-скоро като хулигани. През пролетта на 2020 имаше случаи на измъкнати изпод носа на европейците пратки с маски и тестове за коноронавируса, защото в последния момент американците даваха за тях много по-висока цена.

Относителната слабост на САЩ и силата на Китай (или поне силата на неговия пропаганден разказ) в ситуацията на пандемията обаче не доведоха до смяна на световното геополитическо лидерство. Китай възстанови бързо производствените си дейности, но повечето от тях са експортно ориентирани – когато в САЩ и Европа има икономическа рецесия купувачите на китайските стоки намаляват рязко. Глобализацията е направила така, че геополитиката вече не е игра с нулев резултат – има вариант, при който губят ли европейците и американците, губи и Китай. Освен това, след първоначалния шок, мощната американска индустрия започна да се пренастройва и покри голяма част от дефицита на медицинските изделия и лекарства.

В голямата пропагандна битка около Covid-19 активно се намеси и Русия. Там пандемията се разгоря малко по-късно отколкото в Западна Европа и това позволи на Москва през март 2020 да изпрати военни лекари и медицинска апаратура в помощ на Италия. Русия помагаше и на някой свои традиционни съюзници като Сърбия и редица бивши съветски републики. Но впоследствие коронавирусът се разпространи бързо и на руска територия и стана ясно, че властите в Москва също не се справят добре с управлението на медицинската криза. Русия е сред петте държави с най-голям брой болни от Covid-19. В общи линии пропагандният разказ на Кремъл се фокусираше върху липсата на единство и солидарност сред страните от ЕС в борбата с пандемията и върху желанието на Москва да помага на всички. Европейската комисия отговори с подробна информация за реакцията на Брюксел спрямо медицинската криза и за взаимната помощ между държавите от ЕС, но в социалните мрежи все пак доминираше руската гледна точка по темата. По-късно в основен сюжет се превърна и въпросът за ваксините. Русия първа обяви, че е създала надеждна ваксина, и че използването й ще започне преди края на 2020. Западът реагира крайно скептично и обяви руската ваксина за опасна, защото не е преминала през всички задължителни фази на клиничните изпитания. Въпреки това, в края на ноември 2020 Русия започна ваксинация на военнослужещите като плановете бяха до края на годината ваксина да получат 80 хиляди от тях.

Заключение

В крайна сметка САЩ ще излязат с накърнен международен имидж от кризата, свързана с Covid-19, а Китай натрупа пропагандни точки. Пандемията открои още по-ясно съперничеството между Вашингтон и Пекин, разпалено по време на мандата на президента Тръмп. Въпреки санкциите и поредицата от антируски жестове на Вашингтон, в годината на пандемията ставаше все по-ясно, че именно Китай е истинският и главен глобален съперник на американците. През 2020 бе погребана окончателно идеята за „Кимерика” – термин, изкован от сричкова комбинация от имената на двете държави (Chimerica), за да обозначи хипотетична бъдеща подялба на властта в света между двете водещи сили. До голяма степен това се дължи на желанието на Тръмп да влезе в търговска война с Китай, но взаимните обвинения, свързани с Covid-19, също допринесоха за разширяването на геополитическата пропаст между Вашингтон и Пекин.

Недостигът на ресурси за борба с Covid-19 породи в световен мащаб нов вид национализъм – медицинският. Западните държави осъзнахаq колко уязвими са станали заради изнасянето на производството на лекарства в Китай и Индия. Заговори се за скъсяване на дългите производствени вериги, при които частите за даден автомобил или машина се изработват в няколко различни държави и се транспортират на хиляди километри. Към края на 2020 обаче, няма точни данни и факти, които да показват, че това наистина се случва.

Като цяло, пандемията не доведе до генерално разместване на пластовете на световната геополитическа сцена, но усили елементите на непредсказуемост и нестабилност в международната политика. Коронавирусът открои още по-ярко съществуващите разделителни линии, задълбочи разломите и наложи преосмислянето на някои политики на големите държави.

 

Литература:

 

[1] Chakrabarty, D. An Era of Pandemics? What is Global and What is Planetary About COVID-19. Critical Inquiry, 16.10.2020; https://critinq.wordpress.com/2020/10/16/an-era-of-pandemics-what-is-global-and-what-is-planetary-about-covid-19/?fbclid=IwAR2Sj1gSo7-boxGMg4hFzl7u4Ea8jl2oo8a7ldwc-VEJbxM9YiANo59y80k

[2] Кръстев, И. Утре ли е вече? Как пандемията променя Европа. С, 2020, с. 41.

[3] World Bank. COVID-19: Remittance Flows to Shrink 14% by 2021. Press release, 29.11.2020; https://www.worldbank.org/en/news/press-release/2020/10/29/covid-19-remittance-flows-to-shrink-14-by-2021

[4] OECD. International Migration Outlook 2020, OECD Publishing, Paris; https://read.oecd-ilibrary.org/social-issues-migration-health/international-migration-outlook-2020_ec98f531-en#page4

[5] World Bank. COVID-19 to Add as Many as 150 Million Extreme Poor by 2021. Press release, 07.10.2020; https://www.worldbank.org/en/news/press-release/2020/10/07/covid-19-to-add-as-many-as-150-million-extreme-poor-by-2021

[6] The Graphic Truth: Who depends the most on tourists? Gzero media, 14.05.2020; https://www.gzeromedia.com/the-graphic-truth-who-depends-the-most-on-tourists

[7] European Commission (2020) Autumn 2020 Economic Forecast: Rebound Interrupted as Resurgence of Pandemic Deepens Uncertainty. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_20_2021

[8] Yao, K. China's economic growth seen hitting 44-year low in 2020, bounce 8.4% in 2021 - Reuters poll. Reuters, 27.10.2020; https://www.reuters.com/article/china-economy-poll-idUSKBN27C0QB

[9] Coronavirus pandemic boosts popularity of Trump and Johnson. Financial Times, 31.03.2020;

 https://www.ft.com/content/c7f5a8bc-eb0e-45e5-a080-bbfd6d317def

[10] Chang, R., J. Hong and K. Varley. The Best and Worst Places to Be in the Coronavirus Era, Bloomberg, 24.11.2020; https://www.bloomberg.com/graphics/covid-resilience-ranking/?fbclid=IwAR0A8ILmoiClYO0CTkL79nB1CfVgjxhT2e6ghJ8WyyekFFTgjm6CuPq1hNs

[11] Niles, J., G. Gudin, J. Radcliff and H. Kaufman. The Opioid Epidemic Within the COVID-19 Pandemic: Drug Testing in 2020. Population Health Management, 08.10.2020; https://www.liebertpub.com/doi/10.1089/POP.2020.0230

 

*Българско геополитическо дружество,цялата статия можете да прочетете в бр.1/2021 на „Геополитика”, който вече е в продажба.