20
Вт, Апр
5 New Articles

Народният представител Красимир БОГДАНОВ: Необходимо е да сме твърди в отстояването на правата на нашите сънародници в чужбина

Актуално
Typography

На 25 октомври 2020 в Украйна се проведоха местни избори. Партията на украинските българи „Наш край”, ръководена от Антон Киссе, както и партията „За бъдещето” („За майбутнэ”), член на чиято парламентарна група е Киссе, не получиха очакваните гласове, съизмерими с числеността на българската общност, и по-малко отколкото на предишните избори. (1,2) 

В изборите за кмет на Болград, българският кандидат Димитър (Дмитрий) Димитров е втори с 29,05% (2210 гласа). В изборите за градски общински съветници, партията „Наш край” получи 13,47% (трето място, 4 съветници, вместо 7 – през 2015, както и 11 съветници в районния съвет), на второ място е партията „За бъдещето” (19,6%). В изборите за областен съвет на Одеска област партията „Наш Край” получи 15,9% (трето място, т.е. изглежда, че българите извън Болградския район са били по-активни, отколкоте тези от района). На предишните местни избори, през 2015, тя получи 20,2% 2015 и зае второ място. Сега обаче на второ място (17,6%) e партия „За бъдещето”. 

 

По този повод се обърнахме към народния представител от ВМРО Красимир Богданов с молба, да коментира тези резултати, в контекста на българската външна политика, като цяло, и политиката спрямо българските общности в чужбина, в частност.

Както е известно, г-н Богданов е сред малцината наши депутати, които са активно ангажирани с каузата на българската диаспора и, по-конкретно, с тази на българската общност в Украйна.

 

Г- Богданов, дали този резултат отговаря на очакванията на България? 

- Разбира се, че подкрепата на Българската държава за запазването на самосъзнанието, езика и развитие на българската общност в Одески район е много важна. Доколко тя е успешна, може да се съди и по резултатите от местните избори в Украйна, в районите където живее компактно българско малцинство. От тази гледна точка, с положителност може да се каже, че намалените резултати, сравнени с предишните избори, са основание за безпокойство. 

- Доколко върху резултата от изборите е оказала влияние териториалната реформа в Украйна, в резултат от която делът на българите в населението на новия Болградския район намаля? 

- Затова и предупреждавахме за опасностите, които крият подобни реформи. Вероятно, за констатацията на този факт е необходим по-широк поглед върху действията на правителствата по отношение на малцинствата в страните, особено на Балканския полуостров и в Източна Европа. Много представители на българския политически елит нямат такъв поглед и разглеждат всеки случай, сам за себе си. Лично аз, не съм толкова изненадан, имайки за пример административните реформи и политическите процеси в Сърбия и Албания. Там, области, населени с българи, бяха разделени в различни административни единици и причислени към области с преобладаващо сръбско и албанско население. В Румъния, политическите действия бяха насочени към снижаване на възможностите за спечелване на местната власт от българските малцинствани партии в определени общини. Не бива да изключваме и традиционното българско разделение, което сред българите в Украйна не се отличава от общото правило. 

- Достатъчно активна ли беше политиката на България в поддръжка на сънародниците ни (унгарците например, бяха толкова активни , че украинските власти дори забраниха на двама висши унгарски чиновници – включително държавния секретар в администрацията на премиера Орбан – да влязат в страната в навечерието на изборите)? 

- В определени моменти си мисля, че в някои аспекти, българската външна политика е прекаленпо доверчива, да не кажа наивна. Затова и беше нашата интервенция, на Обединени патриоти, която целеше да повиши вниманието на Министерството на външните работи към случващото се в Украйна. Разбира се, България има ограничени възможности за намеса във вътрешните работи на други страни. Това съвсем не значи, че не трябва да бъдем достатъчно твърди в отстояването на правата на сънародниците ни, каквито и геополитически цели да преследват нашите партньори. Примерът с Република Северна Македония е неприсъщ, но показателен, и дано да стане тенденция в българската външна политика. 

- Дали тези резултати от местните избори, ще повлияят и върху резултатите от преброяването на населението в Украйна през 2021? 

- Има теми, които в съвременната дипломация се приемат за табу. Те обикновено се коментират в дипломатическата кореспонденция с гриф "Секретно". Но пък ние все пак не сме дипломати, а политици и когато се отнася за правата на нашите традиционни общности в чужбина, няма как да премълчаваме истината. И отново ще направя сравнение: сто години бяха достатъчни за да се "изпарят" повече от милион българи в Македония. В Западните покрайнини, българското малцинство, от 120 хиляди души през 20-те години на миналия век, днес е по-малко от 20 хиляди и с всяко следващо преброяване намалява. В други държави въобще се отрича съществуването на българи. Не ми се ще да мисля, че подобна политика води и Украйна. Но ако е така, скоро на младата държава ще трябва да се поставят болезнени въпроси.



Бележки: