20
Вт, Апр
5 New Articles

Молдова, като пресечна точка на Изтока и Запада

Актуално
Typography

Както посочва в интервю за "Дойче Веле" директорът на молдовската консултантска и аналитична компания Intellect Group Ян Лисневски: "Победата на Мая Санду, на провелите се през ноември 2020 президентски избори в Молдова изненада мнозина. На практика, тази победа беше осигурена от гласовете на диаспората в западните държави (25% от всички гласове за Санду), принадлежащите към която демонстрираха безпрецедентна активност, докато диаспората в Русия остана пасивна".

Впрочем, според някои, тъй като тези хора притежават румънски паспорти, нищо чудно след някоя и друга година пак те да осигурят и победата на евентуален референдум за обединяването на Молдова и Румъния в "името на европейското бъдеще на страната".

Тук е мястото да напомня, че през септември, когато Централната избирателна комисия повдигна въпроса за увеличаване броя на избирателните участъци за молдовците, живеещи и работещи в Русия (те бяха само 17), Санду остро се обяви против тази инициатива, под предлог, че така Москва ще може да влияе върху резултатите от изборите. Оказа се обаче, че върху този резултат е повлиял ЕС и, в частност, Румъния, тъй като, с мощната подкрепа на местните НПО, бяха открити голям брой избирателни участъци за молдовските гастайрбайтери в Северна Италия, Лондон, Париж и на други места.

Причините за поражението на Игор Додон

Разбира се, сред причините за поражението на досегашния президент Игор Додон не е само подценяването на ресурса на диаспората от подкрепящите го социалисти, но и изненадващо успешната кампания на молдовския бизнесмен Ренато Усатий, който отправи яростни критики срещу Додон заради връзките му с избягалия от страната местен олигарх Вячеслав Плахотнюк. Както призна и румънският евродепутат Рареш Богдан: "Ако Усатий не беше подкрепил Мая Санду след първия тур (на който получи 17% от гласовете), тя много трудно щеше да спечели". Впрочем, изброяват се и много други причини за провала на Додон. Включително огромният брой НПО (около 14 000) в Молдова, повечето от които работеха срещу него, прословутата "мултивекторност" на президента, както и неясната позиция на подкрепящата го Социалистическа партия (ПСРМ) по редица ключови въпроси. За разлика от тях, Санду ясно декларира прозападните си позиции и успя да проведе изключително ефективна кампания, включително използвайки за целите и провокационните действия на откровените "юнионисти" (т.е. привържениците на обединението с Румъния).

И все пак повечето експерти смятат, че фатално за досегашния президент се е оказало именно противопоставянето му с другия водещ проруски политик Ренато Усатий. Неспособността на двамата да действат съвместно силно повлия върху изхода от изборите. Впрочем, всички досегашни президентски избори в Молдова показват, че проруските кандидати нямат шанс за спечелят, ако разчитат само на левия, а не и на центристкия електорат. Ще припомня, че през 2016 Додон спечели като си гарантира подкрепата на Усатий, а негласно и на Плахотнюк. Именно поради това, отказът на Усатий да подкрепи Додон и на изборите през 2020 говори за сериозен проблем в системата на руското влияние в Молдова. Неслучайно редица западни анализатори реагираха доста предпазливо на победата на Санду, отбелязвайки че тя е станала възможна благодарение на проруски настроения Ренато Усатий, определян от тях като "комбинация между Доналд Тръмп и Остап Бендер, каквато може да съществува само в бившия СССР".

В същото време обаче, победата на Санду не означава априори пълното подчиняване на Молдова на целите и интересите на Запада и, в частност, на Букурещ. Страната е парламентарна република и президентът разполага с ограничени пълномощия. Разбира се, социалистите нямат мнозинство в Парламента, но разполагат там с най-голямата парламентарна група. Именно поради това, в момента се полагат много сероизни усилия за изпращането на ПСРМ в опозиция или дори за пълното и маргинализиране, подобно на някога влиятелната Компартия на Молдова. Като това може да стане или чрез "преформатирането" на състават на Парламента, "съобразно победата на Санду" или чрез неговото разпускане и провеждането на предстрочни избори.

Що се отнася до първия вариант, нещата зависят от поведението на остатъците от Демократическата партия на Плахотнюк и депутатите от Партията "Шор" на скандалния местен бизнесмен от еврейски произход Илан Шор, макар че доскоро съюзът между него и партията на Санду - PAS, изглеждаше невъзможен. А без такъв съюз, привържениците на новия президент няма как да получат мнозинство в Парламента. Тоест, ако ПСРМ осъзнаят грешките си и действат по-решително, евентуалните нови парламентарни избори, биха могли сериозно да дестабилизират позициите на Санду и привържениците и.

Външнополитическите ориентири на Санду

Истината е, че Мая Санду не е типичния за Молсова политик. Макар че беше част от редица правителства, обвинени в "присвояването на милиарди", самата тя се ползва имиджа на некорумпиран политик, подкрепян от Запада. А сред официално обявените и приоритети са изкореняването на корупцията, премахването на сенчестите схеми в икономиката и интеграцията в ЕС.

Неслучайно победата и породи въодушевление сред западните партньори на Молдова, които напоследък тотално игнорираха страната. Така румънският президент Клаус Йоханес обяви, че съвсем скоро ще посети Кишинеу, а украинският му колега покани Санду в Киев. ЕС и САЩ също са доволни от развитието на ситуацията, тъй като след като през 2019 оглавяваното от Санду правителство подаде оставака, те вече не разполагаха със сериозни лостове за влияние в Молдова. Сега вече имат такива. Тоест, може да се твърди, че победата на Санду възстановява геополитическия паритет в Молдова, формирал се през 2019 след антиолигархичния преврат срещу Плахотнюк и неговата Демократическа партия, провокиран от т.нар. "геополитически консенсус на външните играчи". Наистина, сега нещата се промениха на 180 градуса, като Санду стана президент, а социалистите (засега) контролират Парламента. Само че, за разлика от предишното, сегашното равновесие е изключително крехко и не се крепи на някакви конкретни договорки между Русия, САЩ и ЕС.

Засега Москва заема изчаквателна позиция, опитвайки се да прецени, в каква посока ще действа новият молдовски президент. Следва да отбележа, че за разлика от съпартийците си, Санду в последно време промени отношението си към Русия и рускоезичното население в Молдова. Може да се очаква и, че тя ще направи опит да формира нормални отношения с Москва или поне да не се конфронтира с нея. Не бива да забравяме обаче, че подобни намерения имаше и украинският президент Владимир Зеленски, но те не се увенчаха с успех. А Мая Санду е от същата категория постсъветски политици, прокламиращи ясен прозападен геополитически избор.

Тук е мястото да напомня, че в едно от първите си изказвания след като спечели изборите, Санду се обяви за изтегляне на руските войски от Приднестровието, визирайки при това не миротворческия контингент в този откъснал се от Молдова анклав, а руската охрана на военните складове в района на Колбасна, където след изтеглянето на съветските войски от Източна Европа се съхраняват 20 хиляди тона боеприпаси. Тоест, на практика става дума за руската военна база в Молдова, съществуваща под формата на отделна група, създадена през 1995 от ХIV армия на руския генерал Лебед, в резултат от споразумението между тогавашните президенти Борис Елцин и Мирча Снегур.

Въпреки всичко това обаче, не бива да изключваме априори, че Санду все пак ще се опита да установи стабилни отношеия с Русия.

Заключение

Разцеплението между левия и центристкия електорат се оказа основният фактор за поражението на Додон на изборите през 2020. Разбира се, към него следва да добавим и фактора на молдовската диаспора на Запад, макар че той се нуждае от по-сериозен анализ.

От ключово значение сега е, дали Санду ще успее да разпусне парламента и да организира предсрочни избори. Пречка за това са социалистите, които могат да решат да сменят бившите си партньори от Демократическата партия с тези от групата "За Молдова", контролирани от олигарха Илан Шор. Това обаче би било доста рискована стъпка, затова засега ПСРМ предпочита да изчака партийния конгрес, на който се очаква тя отново да бъде оглавена от Игор Додон.

Но, ако Санду действително се ориентира към предсрочни парламентарни избори, съвсем скоро можем да станем свидетели на опит за реванщ на левите и проруски сили в Молдова. Ако обаче, конфронтацията между Додон и Усатий продължи и през 2021, този опит едва ли ще се окаже успешен.

 

*Център за мониторинг и превенция на конфликтите