23
Съб, Ян
23 New Articles

Брюксел и „втората категория” европейци

Актуално
Typography

Фундаменталният въпрос през ЕС в момента е, как Съюзът ще приключи 2020. Германия, която председателства Съвета на ЕС до 1 януари 2021, отчаяно се опитва да постигне приемането на бюджета му за периода 2021-2027. Ценността на бюджета за оста Париж-Берлин, върху която се крепи и целият европейски проект, е свързана най-вече с утвърждаването на фонда за борба с пандемията от коронавирус на стойност 750 млрд. евро, на който толкова разчита и България.

За целта обаче, се наложи да бъде съкратен бюджетът на общата селскостопанска политика на ЕС. В това отношение беше постигнат компромис, политиката в аграрния сектор да бъде стриктно съобразена с принципите за екологична модернизация на иконономиките на страните членки на Съюза.

Тоест, за да могат и занапред да разчитат на европейски субсидии, фермерите следва да приведат стопанствата си в съответствие с екологичните стандарти. Което означава, че полските или българските фермери например, на теория, ще получават доста по-малко, отколкото в периода 2004/7-2020. Все пак Варшава и Будапеща, които се смятат за основните „бунтари” срещу „диктатурата на Брюксел”, склюниха да приемат това условие, тъй като трябваше да се съобразят с неизбежния недостиг в бюджета на ЕС след приключване на процедурите по напускането на Великобритания.

През ноември 2020 обаче, Европейската комисия прие т.нар. Стратегия за равенство на ЛГБT, включвайки приемането и от страните членки като едно от условията за бъдещо бюджетно финансиране от страна на Съюза. Този път поляците и унгарците не бяха склонни на компромис и, в отговор, наложиха вето върху бюджета на ЕС за 2021-2027. Освен това унгарският премиер Виктор Орбан отхвърли искането на Съюза да одобри квотния принцип за приемане на нелегални мигранти. Впрочем, Полша също не приема подобен подход по въпросите на миграцията.

Не по-малко сложен е проблемът с бюджетните субсиии за промишлеността на страните членки. Както е известно, по-голямата част от тези субсидии отиват към Германия и Франция, които се възползват от деиндустриализацията на новите членове на Съюза.

Допълнителна неяснота в ситуацията внася такъв важен фактор като бъдещата икономическа политика на новата американска администрация на Джо Байдън и търговските условия за излизането на Великобритания от ЕС. Много е вероятно Байдън да реанимира проекта за трансатлантическата зона за свободна търговия, отхвърлен от Тръмп. Ако тази зона бъде създадена обаче, по отношение на търговията си със САЩ, ЕС ще се окаже със същия подчинен статус, с какъвто днес се ползват постсъветските държави Украйна, Молдова и Грузия спрямо самия Европейски съюз. Тоест, при подобно развитие под въпрос ще се окаже самата възможност да бъдат намерени необходимите средства за попълване бюджета на Съюза.

Финансовите проблеми и икономическата криза пък могат да провокират евентуално решение на Полша и Унгария да излязат от ЕС. От друга страна, дълбоката криза, която преживява Съюза, максимално затруднява преговорите между него и Украйна, която се надява да бъде преразгледано Споразумението за нейната асоциация с ЕС. Остава нерешен въпросът за локализацията на индустриалното сътрудничество между Съюза и Украйна. Преразглеждането на квотите за износ на украинска селскостопанско продукция за страните членки на ЕС също е под въпрос, във връзка с ревизията на общата аграрна политика на Съюза.

Впрочем, думите на Върховния представител на ЕС по общата външна политика и политика за сигурност Жозеп Борел, че Съюзът не е банкомат, касаят не само страни като Украйна или Молдова, но и бедните членове на ЕС, каквато е България. Истината е, че разширяването на ЕС представляваще своеобразна финансова пирамида, полза от която извлякоха най-вече държавите, контролиращи „контролния пакет акции” в апарата на т.нар. Обединена Европа.

Предвид допълнителните трудности, провокирани от вихрещата се на континента пандемия от коронавирус, амбициите за създаване на федерален Европейски съюз се оказват пълна утопия. Вместо това, все по-ясно се очертава наличието на един ЕС за богатите и друг ЕС за бедните европейски държяви. Разбира се, брюкселските „еврократи” яростно отричат подобни твърдения, определяйки ги като „руска или вдъхновена от Москва пропаганда”, целяща да намери отклик сред „евростептиците и популистите”.

Реалността обаче диктува приемането на нови правила на играта. Пандемията от Covid-19 показа, че не всички членове на ЕС могат да разчитат на солидарността вътре в Съюза. Което пък означава, че съществува сериозна вероятност в краткосрочна перспектива ЕС да са разпадне на „групи по интереси”, а институциите на Съюза постепенно да се „виртулизират”. Впрочем, същото се отнася и за курса към евроинтеграция възприет от постсъветските държави, начело с Украйна, както и на тези от Западните Балкани, повечето от които продължават на думи да се кълнат във вярност към европейските ценности, макар че откровено ги игнорират в своята вътрешна и външна политика.

Мнозина експерти във въпросните страни смятат, че реалистичният сценарий за тях е поне два пъти по-лош, отколкото най-песимистичния, като това се отнася най-вече за Украйна. В същото време обаче, в политическите дискусии в Киев, е наложено пълно табу върху всеки опит за реалистичен анализ на адекватността на националната „европейска стратегия” спрямо обективната реалност.

Тоест, оказва се, че постсоциалистическите квазиелити, контролирани и направлявани отвън, налагат на обществата си опасни митове и на практика вкарват страните си в задънена улица. А изтрезняването на масите от тази ситуация може да се окаже още по-трагично дори и от кървавата болшевишка революция през 1917.

*Център за мониторинг и превенция на конфликтите