23
Съб, Ян
23 New Articles

Защо мразим Русия?

Актуално
Typography

Днес живеем с омраза към Русия, която присъства навсякаде около нас. Руската ваксина срещу Covid-19 не ни интересува, защото не можем да я купим, дори ако става въпрос за живот и смърт и дори, ако това беше единствената ефективна ваксина в света. Просто, защото - както вече казах - тази ваксина е руска.

Няма как да разберем от нашите медии, какво е казал Путин по един или друг въпрос, защото Путин е руснак.

Нашите медии и особено Чешката телевизия (ČT), а както изглежда и всички ние, напоследък сияем от щастие, заради поражението на единствения президент в американската история, който не започна нито една нова война, а след преизбирането си, се готвеше да нормализира отношенията с Русия, да сложи край на хегемонията на военно-индустриалния комплекс в САЩ и още по-уверено отпреди, за продължи изтеглянето на американските войски от чужбина обратно в родината им.

Със същия възторг се отнасяме и към това, че бъдещото правителство на демократите в САЩ ще провежда точно обратната политика, че битката с Русия ще стане по-ожесточена, че американските военни корпорации ще укрепнат още повече, че в света отново ше се разгорят войни, и, че още по-решително отпреди, ние, чехите, ще подкрепяме всички антируски мерки на Запада, включително, касаещите антиправителствените протести в Беларус. Защото, веднага след като сегашното правителство в Минск бъде свалено (включително с наша помощ, тъй като Чехия отпусна десет милиона крони в подкрепа на беларуската опозиция), частите на НАТО ще влязат на територията на Беларус, достигайки западните граници на Русия.

Също както в случая с Украйна, ще приемаме на лечение ранените беларуски опозиционери, които на практика воюват срещу Русия.

Не говорим, и никога вече няма да говорим просто за Крим. Вместо това, винаги ще говорим за "незаконно анексирания от Русия Крим" и няма да откриете нито една водеща медия, която би се осмелила да напомни за действащата преди и все още актуална кримска конституция. А в нея се казва, че гражданите на Крим имат правото сами да решават част от коя държава искат да бъдат.

Макар че никой не ни заплашва, ще продължим да внасяме от САЩ на безумни цени ненужно въоръжение, без да ни мигне окото, че за всеки от 12-те хеликоптера, които ще получим от САЩ през 2021 ще платим по 1,16 млрд. крони (около 45 млн. евро). Което е над 1/4 от всички разходи, планирани за живота и развитието на град Острава през следващата година например. Истината е, че тези хеликоптери въобще не са ни необходими, но пък защо да не зарадваме американския военно-промишлен комплекс?

Без съмнение, с изграждането на АЕЦ "Дуковани" ще се заеме компания от САЩ, без значение, че американските технологии ще трябва да бъдат съвместени със съществуващите съветски, което е свързано с много сериозен риск за сигурността на централата (без да споменавам фантастичният ръст на цената за това). В същото време обаче, вариантът да се потърси съдействието на руската "Росатом" за целта, дори не се разглежда, просто защото става дума за руска компания.

Бих могъл да продължа още дълго все в този дух, осъзнавайки с ужас, до каква чудовищна степен у нас са се наложили евроатлантическите "официални" антируски настроения. Което налага да се замислим, откъде идват те, и къде са корените им? Особено, ако си припоним изказването по радиото от 22 юни 1941 (т.е. в деня на нападението срещу Съветския съюз) на министъра на пропагандата на нацистка Германия Йозеф Гьобелс. Според него: "Това не е война за трона и олтара. Това е война за пшеница, желязо, руда, въглища и суровини. Това е война за пълната маса на германския работник".

Прочетете тези думи още веднъж и ги сравнете с две изказвания на държавния секретар на САЩ през 1997-2001 Мадлин Олбрайт, според която: "Русия разполага с прекалено много природни богатства. Това не е справедливо". А също: "Русия притежава прекалено много богатства за една страна".

Ето това е причината за сегашната омраза към Русия и тя е същата както и по времето на Третия Райх.

 

* Авторът е известен чешки писател, статията е публикувана в Haló noviny