20
Вт, Апр
5 New Articles

Бунтът на "нелибералните демокрации" срещу Брюксел

Актуално
Typography

Както е известно, през ноември 2020 две т.нар. "нелиберални демокрации" - Унгария и Полша, обявиха че ще блокират бюджета на ЕС за 2021-2027 и плана за възстановяване след пандемията от коронавирус заради включените в него принцип за върховенството на правото.

Всъщност, целият интеграционен процес след 2004 е белязан от противопоставянето между т.нар. "Стара" и "Нова Европа". То се проявява при обсъждането на най-различни въпроси, като се изостря най-вече в хода на дискусиите за финансирането на конкретни програми и направления, както за приемането на бюджета на ЕС. Това противоречие е най-очевидно между някои членки на Вишеградската група, и най-вече Полша и Унгария, и остта Париж-Берлин, както и с Брюксел.

В случая е важно да се отбележи, че преди съвещанията в Брюксел, държавите от Вишеградската група провеждат собствени сбирка за да могат след това да представят консолидираната си позиция. Те са единни по въпросите за запазването на максимален обем национален суверенитет и избирателния подход по отношение на ангажиментите към Съюза предвид недостига на финансови ресурси, но в същото време се обявяват против съкращаването на полагащите им се евросредства. Затова тези страни всячески препятстват реализацията на идеята за "Европа на различни скорости", която поставя участието в интеграцията в зависимост от много показатели на конкретната страна членка.

В основата на това противопоставяне е конфликтът между различните ценностни подходи, свързани или с усилването на националния сиверенитет, или с укрепването на наднационалното начало. Примерите в това отношение са много. Така, Полша и Унгария,  както и други представители на "Новата Европа", все по-често демонстрират претенциите си към Брюксел, обвинявайки го в авторитаризъм. В отговор обаче, най-често получават сходни обвинения от страна на "еврократите".

Финансовият инструмент на еврократите

Брюксел няма как да е доволен от "възхода на национализма и авторитаризма" в тези държави. Унгария например, още през 2011 прие т.нар. "евроцентрични" членове в своята Конституция, а след това наложи известни ограничения върху местните медии. В Полша пък, през 2015 бяха приети закони за ограничаване възможностите на конституционните съдии и медиите. Конфликтът се изостри по време на миграционната криза, в резултат от което ЕК дори инициира съдебни дела срещу Варшава и Будапеща заради отказа им да изпълнят съгласуваните решения на Съюза. Освен това, Комисията постави ребром и въпроса за налагане на санкции срещу Полша и Унгария в съответствие с чл.2 на Лисабонския договор, обявяващ за недопустимо нарушаването на демократичните ценности на ЕС.

Както е известно, съгласно Договора за ЕС, страните членки следва да изпълняват всичките си ангажименти, като участници в Съюза, като според чл.7 на Договора те се смятат за отговорни за евентуални нарушения на приетите от ЕС решения. При това фактът на подобно нарушение се констатира най-често от ЕК (впрочем, Съветът на ЕС, както и Европарламентът, също могат да инициират и препоръчват налагане на санкции срещу страна членка), която осъществява необходимото разследване и въз основа на него излиза със заключение и препоръка за отстраняване на констатираните нарушения. Държавата членка е длъжна да даде обяснения във връзка със заключението на Комисията и да реагира на нейната препоръка. Ако тя не се изпълнява в течение на продължително време, ЕК се обръща към Съда на ЕС. По правило обаче, нещата не стигат до съд и страните решават спорните въпроси чрез конфиденциални преговори помежду си. А без одобрението на Съвета и решение на Съда, ЕК не може да налага каквито и да било санкции на страната членка. Като наказание в подобни случаи са предвидени глоби, които могат да бъдат избегнати, ако против предложението на ЕК за налагането им се обяви квалифицирано мнозинство от страни членки. Впрочем, предвидени са и наказания за нарушаване на финансовите директиви и бюджетната дисциплина, като в този случай дори Германия, както и много други страни членки, не можаха да избегнат сблъсъка с Брюксел.

Към ново противопоставяне?

Сега обаче това противопоставяне придобива нов размах, тъй като Брюксел и "старите" членове на ЕС са съгласни да бъде усилен принципът за върховенството на европейското, спрямо националните законодателства. Това предложение обаче се сблъсква със съпротивата на Унгария и Полша, които са наясно, че няма да получат очакваните евросредства, ако бъдат обвинени, че са нарушили нормите и принципите на ЕС и не са изпълнили взетите от него решения.

Самият Съюз разглежда налаганите от него санкции единствено като инструмент за разрешаване на конфликта, но истината е, че именно заплахата от санкции, по правило, провокира конфликт. Още с чл.171 на Договора от Маастрист се предвижда възможност за налагане на финансови санкции срещу страни членки, които не изпълняват решенията на Съда на ЕС. Амстердамският договор, както и Договорът от Ница включват тази възможност в своя чл.260 без промени. В Договора от Лисабон санкциите са фиксирани в чл.260 с леки промени. При това обаче не беше променен подходът към налагането им - нещо повече, би могло да се говори по-скоро за разширяване на причините за налагане на санкциите и улесняване на практическата им реализация. И в случай, че държавата членка не изпълнява директивите на ЕС, ЕК може да предложи на Съда да и наложи глоба, като Съдът може да промени стойността на глобата, но не може да наложи по-голяма глоба, от предложената от ЕК. Лисабонският договор също дава на Комисията възможност да говори за налагане на финансово наказание на провинила се страна членка дори и в досъдебния етап на спора.

Тази възможност се разглежда като инструмент за натиск и превантивна мярка за да не се стига до съд. Всъщност, това е единствената възможност на Брюксел да гарантира изпълнението на всичките си директиви и да превърне декларираната солидарност в реалност. В същото време, държавите, които не искат да приемат доминиращото влияние на Брюксел, сега рискуват да бъдат лишени от средствата, отпускани им от ЕС за борба с пандемията от коронавирус.

Очевидно е, че ако бъде наложен принципът плащанията от бюджета да зависят от това, доколко страните членкси спазват принципа на върховенство на правото на ЕС, някои негови членове и най-вече онези, които и без това периодично имат сериозни разногласия с Брюксел и най-често биват обвинявани, че нарушават въпросния принцип, ще се сблъскат с допълнителн усложнения в противопоставянето си на еврократите. Това се отнася най-вече за Полша и Унгария и тъкмо то ги принуди да направят изпреварващ ход, заплашвайки, че ще блокират приемането на бюджета на ЕС, ако подобна корелация стане факт. Те се дразнят най-вече от възможността тя да касае и плащанията от мулмилиардния фонд на Съюза за възстановяване на европейската икономика след пандемията. Според двете страни, този механизъм със сигурност ще се превърне в инструмент за натиск срещу тях, ще легитимира двойните стандарти на Брюксел и ще доведе до върховенство на политическите съображения над икономическите. Несъмнено, те имат всички основания да се опасяват от подобно развитие.

Унгария и Полша не разполагат с достатъчно мощни инструменти за влияние върху Брюксел и тъкмо поради това заплашиха, че могат да блокират бюджета на ЕС, който би трябвало да се приеме с пълен консенсус. Истината обаче е, че двете страни се превръщат в заплаха не само за бюджета, но и за функционирането на Съюза, задълбочавайки икономическите предизвикателства и икономическия шок, породен от пандемията. Още повече, че позицията им изглежда и като предизвикателство към Германия, която председателства Съвета на ЕС до 1 януари 2021 и лично към канцлира Меркел, тъй като бюджетът беше съгласуван още на срещата на върха през юли 2020 с цената на много усилия и търпение.

От гледната точка на ЕК, принципът за обвързване на бюджетните плащания със спазването на европейското право се свърза по-скоро с предотвратяването на афери, корупция и конфликт на интереси, отколкото с фундаменталните ценности на ЕС. Тоест, според еврократите, на преден план е принципът на върховенството на правото на ЕС, а едва на второ - на европейските ценности. Нещо повече, съхраняването на ценностите е невъзможно без да се спазва принципът за върховенсто на европейското право. При това мнозина от "старите" членове на ЕС настояват това изискване да се запази и след преодоляване на последиците от сегашната криза. Което означава, че противопставянето между "Старата" и "Новата" Европа се превръща в хроничен проблем на Съюза.

 

*Национален консервативен форум