25
Сря, Ное
27 New Articles

Кой се опитва да паразитира върху битката с коронавируса?

Актуално
Typography

Част от средствата за справяне с последиците от пандемията отиват за „подкрепа на демокрацията” или за съмнителни енергийни проекти

След началото на пандемията от коронавирус в Европа и решението на ЕС да отпусне стотици милиарди евро за справяне с последиците от нея, балтийските постcъветски държави се опитват да използват ситуацията и програмите на Съюза за подпомагане на бизнеса за да получат допълнително финансиране, макар че по този начин отнемат от средствата на по-силно нуждаещите се от тях страни членки.

Естония, Латвия и Литва, които не пострадаха особено от пандемията, претендират за сериозна и то безвъзмездна финансова помощ от ЕС. Надеждите им бяха подхранени от изявлението на шефа на мисията на ЕС в литовската столица Вилнюс - Арнолдас Пранцкевичус, според който, бюджетът на Съюза за 2021-2027 следва да бъде напълно ревизиран и председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен вече е убедена в това, както и че трите постсъветски балтийски държави вероятно ще получат сериозна финансова подкрепа от Брюксел.

На този фон едва ли е учудващо, че управляващите и в трите страни са изпаднали в истинска еуфория в очакване на милиардите от ЕС. Както подчертава обаче опозиционният депутат и бивш министър на образованието и на икономиката на Латвия Вячеслав Домбровски, проблемът е, че тези пари рано или късно ще трябва да бъдат върнати, затова средствата от ЕС следва да бъдат инвестирани в подкрепа на населението, а не просто да бъдат „усвоени” от управляващите. Домбровски се опасява, че „тези огромни средства няма да достигнат до гражданите на Латвия и останалите прибалтийски държави, а най-вероятно ще бъдат предоставени на фирми, близки до властта. В тази връзка, той напомня, че в периода преди пандемията, държавният дълг на Латвия беше достигнал около 35% от БВП, а след кризата вероятно ще достигне 55% от БВП и изрази недоволство от факта, че всички важни за държавата решения се вземат от тесен кръг политици от управляващата коалиция, а на редовите депутати се отрежда ролята на послушни изпълнители. Междувременно, латвийският премиер Кришианис Каринш прогнозира, че възстановяването на националната икономика след отмяната на карантината ще изисква над 2 млрд. евро и ще отнеме поне две години.

Въпреки това обаче, напоследък са налице все повече примери за това, че средствата от ЕС не се изразходват по предназнаение, а често с тях се финансира проекти, които са в разрез с официалната стратегия на Съюза, или пък имат чисто политически характер.

Естонското правителство например, реши да отпусне 125 млн. евро на държавната компания Eesti Energia за изграждането на завод за шистов петрол. Мнозина местни политици, както и медиите, квалифицираха това решение като „безотговорно” в светлината на продължаващата борба с пандемията от коронавирус, бъдещето на страната и целите на климатичната политика на ЕС.

Както посочва в тази връзка експертът на Естонската фондация за защита на природата Пирет Вайнсалу: „Много по-добре би било тези средства да бъдат използвани за справяне със сегашната криза – или като се инвестират директно в здравния сектор, или като се използват за подкрепа на дългосрочни икономически решения. Да строиш в сегашните условия нов петролен завод е все едно да инвестираш в изграждането на нов хотел с цел да помогнеш на онези служители в сектора, които са останали без работа, защото повечето хотели са затворени заради пандемията”.

На свой ред директорът на Climate Action Network Europe(CAN) Вендел Трио подчертава необходимостта „ЕС да се заеме с решаването както на здравната криза, така и на кризата, породена от климатичните промени, като предприеме правилните мерки и използва умно наличните си средства. В този смисъл, решението на естонското правителство е неприемливо и абсолютно неадекватно на онова, което се опитва да постигне останалата част от Съюза”.

Всъщност, решението на правителството в Талин се основава на остарялата Естонска национална стратегия, която според експертите следва да бъде основно преработена, като се съобрази със стратегическата задача пред ЕС за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050. Според публикувано наскоро проучване на естонския филиал на Стокхолмския институт за околната среда, ако Талин продължи да следва сегашната си политика, няма никакъв шанс Естония да постигне тази цел до 2050.

Ще припомня, че Естония, също както и България, се сблъсква със сериозна рецесия заради пандемията от коронавирус, а очакваният спад на данъчните приходи ще ограничи допълнително възможностите на публичния сектор. На този фон е от изключително значение за обществото правителството да взема умни, съобразени с реалностите и, едновременно с това, ориентирани към бъдещето решения.

Впрочем, освен от страна на екологичните организации, решението на правителството беше подложено на остри критики и от редица естонски изследователски институти, младежки асоциации, представители на бизнеса и политици.

Това обаче, не е единствено странно решение на управляващите в Талин във връзка с изразходването на средствата, отпускони от ЕС за борба с последиците от пандемията. Ще припомня например, че в края на октомври правителството обяви обществена поръчка за държавно финансиране на проекти, целящи „развитието на гражданското общество в Беларус”, на обща стойност половин милион евро. Финансирането ще идва от държавата, включително със средства, отпуснати от Брюксел.

Според естонския външен министър Урмас Рейнсалу, е важно да продължат да бъдат подкрепяни „демократичните стремежи на беларуския народ” и внимателно да се следи развитието на ситуацията в тази страна. Показателно е, че веднага след това Рейнсалу се срещна в литовската столица Вилнюс с т.нар. водач на беларуската опозиция Светлана Тихановска, която беше достатъчно откровена, признавайки, че щедрата естонска помощ с пари от ЕС за борба с пандемията ще бъде използвана за „свалянето на диктатора Лукашенко”.

Както е известо, Естония е един от „каналите”, чрез който ЕС финансира прозападните и антируски кръгове в Украйна, Молдова, Грузия и Беларус, още от 2011 насам.

На свой ред, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че Съюзът ще отпусне пакет от помощи за гражданското общество в Беларус на обща стойност 53 млн. евро, като основната част от средствата ще бъдат предоставени директно на организациите, борещи се с режима на Лукашенко. Тук е мястото да напомня, че според говорителя на беларуския президент Наталия Ейсмонт, протестирашите в страната са нанесли на националната икономика вреди на обща стойност 500 млн. долара, като сумата може да нарасне до няколко милиарда, ако опитите за блокиране работата на беларуските предприятия не бъдат прекратени. Тоест, вместо да инвестира в разбитата европейска икономика и жестоко ударения от пандемията здравен сектор, Брюксел продължава да пилее немалки средства за „прокарването на демокрацията” в постсъветското пространство, а на практика – за разрушаването на икономиките на държави като Беларус например.

 

*Център за мониторинг на демократичните процеси