25
Сря, Ное
27 New Articles

Фанариотите опитват да поставят под контрол българската православна общност в Истанбул

Актуално
Typography

След като, на практика, превърна претендиращата за автокефалия т.нар. Украинска православна църква в своя епархия и се готви да стори същото с изразилата сходни претенции Македонска православна църква, Вселенската Патриаршия в Константинопол се опитва да постави под пълен контрол и българската православна общност в Турция.

Израз на тези амбиции стана решението на Вселенската патриаршия да назначи свой свещеник за клирик на нашите сънародници в Истанбул. Както е известно, през февруари 2020, досегашният свещеник на българската общност в града иконом Ангел Велков, след шестнадесет години служение, заяви пред църковното настоятелство в Истанбул желание да се прибере в София, за което беще уведомен и Светият Синод на Българската Православна църква (БПЦ), командировала го там през 2004. Следвайки досегашната традиция в тези отношения, Синодът писмено предложи той да бъде заменен от игумена на Шипченския манастир  йеромонах Панкратий.

Неочаквано за мнозина у нас обаче, Вселенският патриарх Вартоломей обяви, че не приема предложението, изтъквайки странни и дори смехотворни „аргументи”, като например, че йеромонах Панкратий щял да бъде много по-полезен на БПЦ, предвид недостига на монаси  в манастира в Шипка (което просто не е вярно) и въобще в манастирите у нас. Вместо това, Вартоломей  съюбщи, че ще назначи свой клирик, макар и българин по народност.

Става дума за скандално известния у нас бивш разколник архимандрит Харалампий (Ничев), който е бил свещеник на няколко епархии, преди да бъде изгонен от църквата от Видинския епархийски съвет. Като игумен на Добридолския манастир през 2009 е наказан за сделки с манастирски земи, присвояване на пари, системно отсъствие от светата обител и други. Тогава е низвергнат и разстриган, но без отлъчване от църквата.

В периода на своето низвержение Харалампи (Ничев) беше хиротонисан за епископ от гръцки старостилци (и по-точно за Анхиалски, т. е. Поморийски митрополит, макар че такава митрополия просто няма), междувременно стана духовник и на тамплиерски руски орден, но в крайна сметка и там не успя да постигне така търсената църковна кариера.

Ще припомня също, че той беше свидетел по делото срещу бандата на Божидар Кузманов - Божо Кравата за изнудвания в Специализирания наказателен съд. Докато е бил низвергнат се е подвизавал като мениджър в казино на Силвия Панагонова, вдовица на разстреляния бос от СИК Милчо Бонев-Бай Миле, която е враг на Божо Кравата.

След няколко години Харалампий се връща „с покаяние“ във Видинска епархия. Видинският епархийски съвет го възстановява в презвитерска степен, като отменя низвержението, а след шестмесечен изпитателен срок дори му връща и титлата архимандрит.

Архимандрит Харалампий стана известен и с появата си на светия и велик събор на остров Крит през юни 2016, на който Българската Православна църква не участва и не изпрати представител. Тогава от Светия синод изпратиха запитване до секретариата на събора и официално съобщиха следното: “Въпросното лице не фигурира в списъците на делегатите и няма официален статут. След сигнала екипът по сигурността ще има грижата да му отнеме баджа”.

Известно време Харалампий е студент на Волоколамския митрополит Иларион (Алфеев) в Москва, но изненадващо получава разрешение от тогавашния Видински митрополит Дометиан да стане клирик на Бурсенската епархия на Вселенска патриаршия. При това, без да е взето задължителното по устав решение на Св. Синод на БПЦ за прехвърляне на клирик в друга юрисдикция.

Архимандрит Харалампий става клирик на Вселенската патриаршия през 2017, когато вече е напуснал лоното на Българската Православна църква. В тази връзка ще напомня, че той е бил стипендиант на Вселенския патриарх Вартоломей, когато учи в богословския институт “Светият кръст” в Бостън, САЩ.

След като през миналата 2019 митрополитът на Бурса Елпидофор (сочен от мнозина за най-вероятния наследник на Патриарх Вартоломей) пое Американската архиепископия на Вселенската Патриаршия, архимандрит Харалампий стана клирик в Истанбул. Между другото, службата във Вселенската патриаршия и духовното обгрижване на миряните в Истанбул очевидно не му пречи да развива бизнес у нас и да се занимава с политика, макар и като експерт, което е забранено на духовниците от Българската православна църква. От февруари т.г. той е собственик и управител на дружество за търговия, което купува от фамилията на известни производители на мебели от Пазарджик. Пак оттогава архимандритът, макар и под светското си име, е и сътрудник по вероизповеданията на депутатката от “Воля” Елена Пешева.

Така, за първи път от сто и шестдесет години насам българите в Истанбул имат за свещеник клирик на Цариградската Вселенска патриаршия. Както е известно, през 1860 няколцина български архиереи към тази Патриаршия се отделят от нея и след десет години на епични общонародни усилия получават султански ферман за самостойно съществуване на Българската Православна църква под името „Българска екзархия“. Тъй като това формално не става по каноничния ред, българите първоначално са обявени за схизматици, но през 1945 схизмата е отменена и Константинополската Патриаршия признава самостоятелната БПЦ. Що се отнася до българите в Турция, те минават под юрисдикцията на Вселенската Патриаршия, но свещениците продължават да са българи, посочени от Българската патриаршия, съгласно неофициалната договорка при вдигането на схизмата.

През втората половина на ХХ век тези свещениците са изключително цариградски българи. Чак в края на века от България е изпратен ставрофорен иконом Милко Топузлиев, а от пролетта на 2004 го замества иконом Ангел Велков. Изпращането на свещеници от България се налага, защото българската общност вече няма възможност да излъчи свещеник от своите среди.

Както е известно, през последните години – официално, или не, Българската Православна църква се противопостави на редица предложение на Вселенската Патриаршия, които на практика поощряват разкола в православния свят или водят до поставянето му в подчинена позиция спрямо католицизма. Затова мнозина експерти смятат, че сега Вартоломей е преценил, че може „да си го върне” на БПЦ, отказвайки и да изпрати свой свещеник за българската общност в Истанбул. От обяснението на самия патриарх за това негово решение обаче излиза, че единственият аргумент в полза на кандидатурата на „гъркомана” Харалампий е необяснимата симпатия и подкрепа на Константинополската Патриаршия към всевъзможни разколници в православния свят.

Част от синодалните архиереи на БПЦ предлагат да се протестира открито и да се иска Вселенският патриарх да отмени заповедта си. Едно от основанията за това е противоречивата личност на архимандрит Харалампий. Както вече споменах по-горе, преди години, като клирик на БПЦ, той премина през постове в няколко епархии, преживя низвержение, издигане до митрополитски сан от разколническо формирование и накрая напусна родната юрисдикция, за да се присъедини към Вселенска патриаршия. Друга част от нашите архиереи обаче се опасяват, че вече е късно да се иска отмяна на решението, тъй като Св. Синод не е реагирал навреме. Познавайки реда във Вселенската Патриаршия, те смятат, че не е в стила на Патриарх Вартоломей да отменя вече издадени заповеди.

При всички случаи обаче, въпросът изисква не само активната позиция на БПЦ, но и на българската държава в лицето на Министерството на външните работи, тъй като става дума за откровен опит за поставянето на православната ни общност в Истанбул и в Турция като цяло, под контрола на фанариотите, от чиито гнет българския народ с толкова усилия успява да се освободи преди 160 години.

 

*Център за мониторинг и превенция на конфликтите