25
Сря, Ное
27 New Articles

Ислямистите искат да ни подчинят

Актуално
Typography

С ислямизма трябва да се борим решително тук и сега, за да можем да се справим с него в обозримо бъдеще. Няма никакъв „умерен и добронамерен” начин да решим този проблем. И колкото по-бързо го разберем, толкова по-добре.

Не питайте, защо чудовището напада – това е неговата природа. Гладът, омразата и завистта са неговата същност. И няма никакво значение, дали ще бягаш, ще се опиташ да го умилостивиш или ще се преструваш на умрял. Името му е терор, а ти си неговата плячка.

Мнозина си задават въпроса, защо аз, защо сега и защо така? Всички тези въпроси обаче, не водят до нищо. Чудовището не е смело, нито е справедливо, а е слабо и егоистично. Може да се опитате да го разберете, но все едно, никога няма да можете предварително да прогнозирате модела му на поведение. Всеки път, когато получи възможност, то показва уродливата си мутра – в Стокхолм, Лондон, Ница, Париж, а сега и във Виена.

Запомнете веднъж завинаги: няма нищо, което бихме могли да променим в самите себе си, за да престанат да ни тероризират. Истината е, че не ни тероризират, защото не сме достатъчно добри, нито защото сърцата ни не са достатъчно отворени, убиват ни даже не заради това, че не обичаме достатъчно мюсюлманите. Дори ако цяла Европа реши днес да приеме исляма, още утре тероризмът отново ще надигне глава. Достатъчно е да погледнем страните, където ислямът е държавна религия, а практически всичките им граждани са мюсюлмани. Там се извършват още повече терористични нападения. Защото чудовището не обича никого.

Затова не бива да се боим, не бива да се разстройваме, не бива да изпадаме в шок. По-добре е да се ядосаме. Да бъдем решителни. И да не отстъпваме нито стъпка, когато чудовището раззине пастта си срещу нас. Времето на тъжните приказки свърши. Врагът избира, кога ще приключи тази война.

Чудовището на ислямизма живее едновременно и някъде далеч от нас, отвъд границите ни, но и сред нас. Можем да се сблъскаме с него, когато тръгваме за другия край на света, но и когато пътуваме с влака в собствената си страна или отиваме до кварталния магазин. Когато празнуваме в някой ресторант, когато взимаме детето си от детската градина. То може да се появи буквално навсякъде.

Ислямистите ни ненавиждат, не защото сме такива, каквито сме, нито заради това, в което вярваме. Те обвиняват Запада и християнския свят за всичко лошо, което се е случвало на мюсюлманите през цялата им история. Те се смятат за вечните жертви, а нас – за вечните престъпници, затова докато не коленичим пред полумесеца, няма да може да се твърди, че справедливостта е възтържествувала. Впрочем, със сегашния си модел на самоопределение, самият западен свят укрепва тази идеология на вечната жертва.

Вече от не едно десетилетие насам се опитваме да подценим значението на собствената си култура, на нашите традиции и на нашата цивилизация, стремейки се да демонстрираме една абсолютно неуместна в случая добра воля по отношение на другите. По принцип, самоанализът и самокритиката са нещо добро, но онзи, който ни мрази, ги възприема само като проява на слабост.

Нима цивилизацията ни до такава степен е изпаднала в старчески маразъм, че е загубила инстинкта си за самосъхранение? Нима сме способни само да показваме безграничната си любов? Нима силите ни стигат само за да демонстрираме уморен цинизъм, приемайки безропотно, че вече няма надежда? Само че това просто не е вярно. И в момента не сме на онова бойно поле, от което можем спокойно да се оттеглим и да се пенсионираме.

Затова вземете парите на ислямистите. Отнемете абсолютно всички средства, с които разполагат т.нар. мюкюлмански благотворителни фондации. Изселвайте обратно в страните им или затваряйте в клетки онези, които ни заплашват открито. Защо европейските правителства не могат да защитят собствения си народ дори от онези, които се връщат в страната след като са воювали в редовете на „Ислямска държава”?

Затворете джамиите, които допускат в тях да се пропагандира ислямизъм. Забранете финансирането на джамиите и имамите от чужбина. И не гласувайте за политици, които отказват да заемат ясна позиция и да правят това, което е нужно. Защото децата ни заслужават да имат бъдеще.

Когато нацизмът беше чудовището, големият шведски писатели и носител на Нобелова награда Пер Лагерквист написа: „Само глупакът смята, че доброто не е родено да носи меч, дори когато злото пролива кръв и мърси целия свят. Бъдете твърди! Ако днес не защитите в битка своята вяра, нито една утринна звезда няма да ни възвести началото на новата епоха”.

 

*Авторът е известен шведски външнополитически анализатор, автор на две книги (https://en.wikipedia.org/wiki/Ivar_Arpi ). Статията му е публикувана в Svenska Dagbladet