25
Сря, Ное
27 New Articles

Държавност по време на Пандемия

Актуално
Typography

Пандемията от COVID-19 е глобален проблем, засягащ 216 държави и изискващ световно противодействие. Това потвърждават и данните на СЗО - 11 500 302 – потвърдени случая, от които 535 759 смъртни.

В този дух председателят на Европейският съвет Шарл Мишел подчертава, че: „Само общият дух на солидарност и отговорност в световен мащаб ще победи кризата, предизвикана от COVID-19“. В унисон с това ЕС взе решение за приемане на пакет от мерки „Team Europe“ на стойност близо 36 милиарда евро, които ще бъдат използвани за преодоляване на опустошителните последици от кризата с COVID-19 в партньорските държави и региони. Всяка от тези държави разработва политика за справяне с проблема и противодействие на разпространението на вируса в пределите ѝ. В настоящата статия доклад ще разгледам аспектите на взаимопомощ между държавите членки на ЕС, както и произтичащите от тях преки и косвени последици.

Европейската солидарност в действие

Създалата се епидемична среда подложи на изпитание здравните системи и медицинските служители в целия ЕС. Като водеща фигура в процеса на обединение на усилията, Съюзът оказва съдействие и създава условия за справянето на вътрешните политики на държавите с проблема. По този начин се сформира единна стратегия, която се прилага повсеместно в региона и цели овладяване на заразата, както и взаимопомощ между държавите при набирането на медицински консумативи и предоставяне на лечение, като съществременно не се ограничава циркулирането на търговския оборот. На база на предоставените от ЕС възможности всяка държава членка има свободата да изгради своя стратегия за справяне със ситуацията на национално ниво.

За да спомогне за ограничаване на разпространението на вируса в Европа и извън нея, ЕС затвори външните си граници за неналежащи пътувания, като същевременно гарантира движението на основни стоки на територията си чрез въвеждане на зелени ленти за преминаване. Тоест, необходимите доставки успяват да задоволяват продолствените нужди на гражданите, но и тяхното изпълнение предпоставя наличието на приходи, както за самите производители, превозвачи, спедитори, доставчици, така и за държавата, под формата на данъци и такси. Това ясно показва, че стратегията не се състои само от противоепидемични  мерки, но и от такива за запазване икономиката на страните. ЕС предложи пакет от мерки за подкрепа в размер на 540 млрд. евро за преодоляване на кризата и подпомагане на работниците, предприятията и държавите членки. Освен това Европейската централна банка предоставя 1350 млрд. евро за облекчаване на държавния дълг по време на кризата, както и 120 млрд. евро за увеличаване на паричната маса и 20 млрд. евро за покупка на дълг. ЕС използва в максимална степен гъвкавостта на фискалните правила на Съюза за да помогне на властите да подкрепят здравните системи и предприятията и да задържат хората на работа по време на кризата. Правилата на ЕС за държавна помощ също бяха облекчени, за да могат правителствата да осигурят ликвидност за икономиката в подкрепа на гражданите и предприятията, като по този начин се запазят работни места. Съюзът предоставя на разположение на държавите членки 37 млрд. евро по линия на съществуващите структурни фондове през 2020 с цел преодоляване на кризата с коронавируса и оказване на подкрепа на здравеопазването, предприятията и работниците. За да се гарантира, че работещите могат да запазят работните си места във време, в което самите дружества вече нямат работа заради кризата с коронавируса, ЕС работи за въвеждането на инструмент за временна подкрепа (SURE) в размер до 100 млрд. евро в помощ на националните работни схеми. За да помогне за възстановяването на ЕС от икономическите и социалните последици от пандемията, ЕС работи за преработването на бюджета за 2021-2027, както и за фонд за възстановяване, който ще осигури мащабни инвестиции за растеж и подкрепа на гражданите, предприятията и нашите икономики през идните години.

Затварянето на границите, обаче завари много граждани извън своите държави. В тази връзка държавите членки на ЕС, се обединиха в предоставянето на консулска подкрепа и връщане гражданите на ЕС в своите държавите. По данни на съвета на Европейския съюз до средата на май 2020 усилията за репатриране, координирани с подкрепата на ЕС, обхващат 625 000 европейци в чужбина, като близо 600 000 граждани бяха върнати у дома. По данни към месец юни 2020 България е помогнала на 15 237 македонци за завръщането им в родината по време на пандемията, благодарение на всекидневните усилия на българската дипломация.

Страните от ЕС имат бърз достъп до първия по рода си резерв rescEU за предоставяне на  медицинско оборудване, като например респиратори и защитни маски. Освен това ЕС стартира четири големи международни търга, чрез които държавите членки могат да реализират съвместни покупки на оборудване и комплекти за тестване. В този дух, като една от най-засегнатите държави в ЕС - Италия, получи помощ от държавите от Съюза с цел по-лесно преодоляване на ситуацията и съдействие за ограничаване на заразата. В тази връзка се предоставиха медицински материали и апаратура. Предостави ѝ се помощ и при самото лечение. Германия, Полша и Румъния например, изпратиха лекарски екипи, за да помогнат при лечението на пациенти в болници в Северна и Южна Италия. Австрия, Белгия, Германия и Люксембург отвориха болничните си отделения за интензивно лечение за нидерландски, френски и италиански пациенти в критично състояние. Люксембург и Германия изпращат въздушни линейки, пилоти и специализиран персонал, за да помогнат на Италия, Франция и Нидерландия в борбата им за спасяване на човешки животи. Тоест налице е взаимна подкрепа между самите страни.

По линия на програмата на ЕС за научни изследвания „Хоризонт 2020“ се финансират 18 научноизследователски проекта и 140 екипа в цяла Европа с цел бързо намиране на ваксина срещу COVID-19. Целта е да се подобрят диагностиката, степента на подготвеност, клиничното управление и лечението. Освен това се предоставя финансиране за малки и средни предприятие (МСП) и стартиращи предприятия за новаторски решения в борбата с пандемията от Covid-19 чрез програмата „Ускорител“ на Европейския съвет по иновациите. Към момента има няколко предложени ваксини, една от които е българска, разработена от екипа на д-р Андрей Чобанов. По прогнози на СЗО се очаква до 2021 да са налични 2 млрд. дози.

Организират се инициативи за глобални действия във връзка с коронавируса, чиято стойност възлиза на около 15,9 млрд. евро. Правителствата се ангажират да осигуряват всеобщ достъп до лекарства за COVID-19. Освен това те поеха ангажимент да подпомогнат възстановяването на тежко засегнатите от пандемията общности по справедлив начин.  Чрез Европейския медицински корпус, ЕС улеснява изпращането на медицински екипи от различни държави членки, които оказват помощ на най-сериозно засегнатите от кризата здравни системи.

Наред с това ЕС одобри нови правила, които позволяват на държавите членки да искат финансова помощ от фонд „Солидарност“ на ЕС при извънредни ситуации в областта на здравеопазването. Благодарение на неотдавнашното разширяване на обхвата на фонда, тази година на държавите членки ще бъдат предоставени до 800 млн. евро за борба с коронавирусната пандемия.

Колективните действия на ЕС са съсредоточени върху справяне с непосредствената здравна криза и произтичащите от нея хуманитарни нужди, укрепване на системите на здравеопазване, водоснабдяване и канализация на страните партньори и на техния капацитет за научни изследвания и подготвеност за справяне с пандемията, както и смекчаване на социално-икономическото въздействие. Международната солидарност е не само въпрос на отстояване на ценности, но и на сплотеност на държавите за победа над заразата. Способът за това е единни, бързи и решителни действия от страна на всички.

Последиците

Вирусът Covid-19 предизвика сериозни промени в ежедневието на гражданите, в тяхното здравословно и икономическо състояние. С цел по- лесно преминаване през тази ситуация властимащите по света вземат мерки, с които да се предотврати разпространението на заразата. Редно да се разгледатq какви са косвените последици от пандемията и как те рефлектират върху обществеността.

Отношение към управлението на властимащите

За разлика от финансовата криза през 2008-2009, коронавирусът създава условия за засилена държавна намеса в различни сфери на живота. След краха на Lehman Brothers много експерти смятаха, че недоверието в пазарите, породено от кризата, ще доведе до увеличаване на доверието във властта. Тази концепция не е нова - през 1929, в началото на Голямата депресия, хората иска властите да се намесят в икономиката, за да не намалят пазарите. През 1970 обаче се случва обратното - хората са толкова разочаровани от правителствата, че връщат доверието си в пазарите. Парадоксът през 2008-2009 пак беше, че недоверието към пазарите не доведе до искане за намеса на правителството в икономиката. Сега обаче, с появата на фактора на коронавируса, пътят към укрепване на властта е отворен. Хората вярват, че властта може да ги предпази от пандемия и да предпази икономиката от падане. Ефективността на правителствата сега се измерва с това, доколко те са в състояние да променят начина на живот на хората. В последните дни обаче, тази тенденция търпи рязък обрат и повсеместно се организират граждански протести. Допълнителното натоварване на правоохранителните органи и на държавните институции ще даде на гражданите възможност да съдят за способността на правителствата, ще повлияе върху степента им на доверие и очертае политически кризи и промени. Особено там, където правителства прикриват или манипулират информацията за реалното състояние и проблемите, свързани с кризата, което ще ерозира престижа на властите до загуба на легитимност.

Укрепване на национализма

При нормални обстоятелства държавите-членки на ЕС не трябва да правят разлика между националностите на пациентите в техните здравни системи, но по време на криза те започнаха да дават приоритет на своите граждани, а не на непознати (това не важи за мигранти от други региони, а за граждани на ЕС с европейски паспорти). Така вирусът укрепва, макар и не етнически, национализма. Като стратегия за оцеляване, правителствата предлагат на гражданите да изграждат стени не само между държавите, но и помежду си, тъй като рискът от заразяване идва от хора, с които гражданите са в най-голяма връзка. Сега заплахата не е непозната, а близка. В дългосрочен период Европа беше поле на индиректни спорове относно приемането, съответно неприемането, на бежанци от Близкия Изток. В тази ситуация всички държави от европейската общност станаха единодушни и приемствеността към мигрантите остана на заден план.

Доверие в професионалните качества на учените, борещи се със заразата

Вирусът възстановява доверието в институцията за експертиза. Финансовата и миграционна криза през 2015 възникна по-специално въз основа на разочарованието от експертната оценка и това беше една от основните победи на популистките лидери през последните десет години. Сегашната криза променя нещата. Когато животът на хората е в опасност, вярата им в науката се увеличава пропорционално. Днес виждаме, че доверието в професионалистите, които са начело на борбата с вируса, само нараства. Макар и стресирани от броя на заразените и починалите, гражданите търсят съдействие и съвети от специалисти, за да се предпазят от заразата или поне да преминат през нея без усложнения.

 

Дилемата „силна икономика или човешки животи”

Политическият анализатор Иван Кръстев откроява важен момент в тази ситуация, а именно че в правителствата ще бъдат принудени да избират между способността да ограничат разпространението на пандемията с цената на унищожаване на икономиката или да заплатят-високата цена - човешки животи - в опит да спасят икономиката. Епидемията върна с години назад изградения глобализъм и приемственост у населението. Потвърдиха се  страховете на антиглобалистите - затворените летища и самоизолираните граждани се оказаха алфата и омегата на глобализацията. Кризата Covid-19 ще принуди Европейския съюз да преразгледа радикално своите антикризисни политики от последните десетилетия. В съобщение до медиите №: 2020/209/EFI Световната банка прогнозира свиване на икономиката с 5,2 % през тази година. Това е най-дълбоката рецесия от Втората световна война насам, се посочва в юнския доклад на Световната банка за Глобалните икономически перспективи

Покачване нивата на престъпност

Пандемията от Covid-19 оказва дълбоко въздействие върху социалните процеси в обществото, в това число и на криминалните прояви, особено свързаните с организираната престъпност (ОП) и криминалните пазари. В същия дух е и становището на бившия директор на Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП) доц. Тихомир Стойчев. Според него: „Като превръщат в приоритет овладяването на пандемията правителствата ще ограничават придвижванията, сегментацията на населението, блокират движението през границите. Силите за сигурност ще бъдат натоварени с ограничителни и наказателни мерки, което ще увеличи дистанцията между тях и гражданите, ерозира доверието и усили корупцията. Където полицията е свързана с организираната престъпност  ще се занижи ефективността на мерките, а тя ще придобие още позиции.“

Европол анализира евентуалните измемения в криминалната активност в доклада „Пандемичен спекулант: как престъпниците експлоатират кризата с Covid- 19”. В него се прогнозира, че престъпниците бързо ще се адаптират към възможностите, докато кризата ще им осигури условия за нова престъпна дейност. В свое интервю руският актьор Виктор Сухоруков посочва, че: „пандемията и мерките оголват чудовищното разслоение в обществото, изобличават липсата на колективна мотивация“. Очевидно сегашната пандемия прераства в глобална криза, която вече влияе сериозно върху икономическите, политически и социални реалности. Намаляването на средствата за съществуване, загубата на работа или изпращането в принудителен неплатен отпуск ще окажат влияние на криминогенната обстановка. 

Писателят Роберто Савиано твърди, че: „Мафията в Италия раздава храна и безлихвени заеми насред епидемията“. Според него, ако Европа не се намеси, в страната ще навлязат мафиотски пари от Германия, Франция, Испания, Нидерландия, Белгия с влиянието им, защото те осигуряват храна за най-бедните италианци. Затягането на граничния контрол ще ограничи трансграничната търговия с хора и контрабандни стоки, но са възможни съкращения на служители по границата и митниците. Ще намаляват доставките към и чрез Европа. Но в лагерите за бежанци в Близкия Изток има поне 5 млн. души и те могат да запалят нови огнища за опасното заболяване, което да разнесат по пътищата към Европа. От всичко това организираната престъпност ще се опитва да извлича печалби, като някои от процесите ще бъдат поощрявани.

Престъпниците ще се насочват все повече към здравеопазването заради нарастващото търсене на медицински пособия, медикаменти и техника, като с това нараства корупционния и силов натиск върху лечебните заведения. Такива прояви на ОПГ са наблюдавани в Китай, Монголия, Япония, Южня Корея и Филипините. Особено там, където ОПГ са интегрирани в мрежата на здравеопазването. Съществуват опасения, че техните интереси ще се изразяват не само в поставянето под контрол и насочване на материалните ресурси, но и в манипулирането на информацията за заболеваемостта и смъртността. От март 2020 Европол и Интерпол стартират операция „Пангия”, обхванала 90 държави, като са задържани 121 души, заради престъпления с фармацевтични препарати на стойност 14 млн. долара. Докладът предупреждава, че на много места мафиотските структури разполагат свои хора на ключови позиции в болници, аптеки и др., включени в усвояването на средства и чуждестранна помощ за Италия. За случаи, при които работещи в мрежата за бърза помощ изнудват болни и техни близки съобщава Сержио Назаро, министър на здравеопазването, сравнил мафията с коронавируса заради тяхната способност да заразяват, а заедно с корупцията ги определени като заплаха за не само за несъстоялите се държави, скоро тръгнали по нов път, но и за развития ЕС. Докладът констатира, че на много места по света фармацевтичните пазари са контролирани от ОПГ с инструменти като изнудване, сила и система от връзки с корумпирани политици, отклоняващи продукция от легалните към криминалните пазари, допълвани с контрабандна и фалшива продукция. Така в Мексико всеки 6 от 10 медицински изделия или лекарства са фалшиви, с изтекъл срок на годност, крадени, внесени или произведени контрабандно.

В доклада на Европол от май 2020 се дава оценка на развитието на организираната престъпност по време на пандемията. Смята се, че най-масовите престъпления са киберпрестъпленията и фалшификацията. Вече е факт и покачване на нивата на жени и деца, жертви на домашно насилие – в България за периода 13-27 март са починали 8 жени в резултат на домашно насилие, а сигналите за насилие над деца са се увеличили с 370. Наблюдава се и отзвук в сферата на банковия сектор и финансовата система чрез използването на фиктивни компании и фирми, регистрирани в офшорни зони с цел пране на пари. Стратегията, която ще се използва, е инвестиране срещу получаване на парични депозити, които по- късно ще бъдат прехвърлени на други места. Със същата цел ще бъдат уязвими и секторите на недвижимите имоти и строителството. Потенциални жертви на престъплеия се оказват и хората, които прекарат голяма част от времето си в интернет – в резултат от различни видове кибер атаки, схеми за измами и други дейности, насочени към редовните потребители. Това се отнася и за безкасовите начини за плащане.

При всички случаи, създалата се ситуация ще даде отражение върху света във всички сфери на живот – на броя на населението, на икономиката, на начина на живот, та дори и на комуникацията между хората.

Някои изводи

Пандамията от Covid-19 оказа силно влияние на глобално ниво. Най-уязвими се оказаха сферата на здравеопазването и тази на икономическото развитие. С общи усилия държавите се опитват да преминат възможно най-леко през създалата се обстановка. На практика обачеq политическите мерки, стратeгии и решения са изправени пред дилемата – здраве или икономика. При всички случаи обаче, големият брой заразени и починали и стагнацията на икономиката са факт. На този фон най- адекватна оценка за събитията дава председателката на варненската адвокатска колегия Калина Милославова, която предупреждава за реална опасност от неконтролируем ръст на битовата престъпност заради растящата безработица и отчаяние на хората, което вече факт. Според нея, въвеждането на извънредно положение ще има за последица срив в икономическата, социална, образователна и други сфери. В тази връзка може да се очаква връх в отношенията да вземе недоволството спрямо самите наложени мерки, заради липсата на работа, увеличаване на задълженията и фалитите. А тогава ще може да се очаква и нарастване на броя на престъпленията извършвани просто за задоволяване на глада.

Statehood during an epidemic

Presiyana POPNIKOLOVA

Summаry: The COVID-19 pandamic has had a strong global impact and has affected health and economic development. Together, countries are trying to create a sustainable policy to deal with the situation. Along with domestic legislation, the European Union is creating measures to help affected countries. this article will focus on the effects of the pandemic and their impact on society.

Key words: COVID – 19, pandemic, crimes, health, economic, Europe

 

Използвана литература:

1.Анализ на Иван Кръстев “Седемте последици от Covid-19“  https://sapere.online/

2.Владимир Овчинский: Преступность COVID – 19, Федотова, Д., https://izborsk-club.ru/

3.Доклад на Европейската централна банка

4.Какие преступления захлестнут Россию из-за коронавируса: жутковатый прогноз эксперта, о.з. МУР Иг., Гришаков, https://HYPERLINK "https://www.mk.ru/incident/2020/04/12/kakie-prestupleniya-zakhlestnut-rossiyu-izza-koronavirusa-zhutkovatyy-prognoz-eksperta.html"wHYPERLINK "https://www.mk.ru/incident/2020/04/12/kakie-prestupleniya-zakhlestnut-rossiyu-izza-koronavirusa-zhutkovatyy-prognoz-eksperta.html"ww.mk.ru/ 

5.Калина Милославова: Адвокатска колегия- Варна: има реална опасност от неконтролируемо увеличение на битовата престъпност- плод на безработицата и отчаянието на хората, Василева, Д., http://www.focus-news.net

  1. Пандемията COVID-19 и проблемите с престъпността – д-р. Тихомир Стойчев https://www.brodbg.com

 

7.Сайт на Световната здравна организация https://www.who.int

  1. Съобщение по медиите№: 2020/209/EFI на Световната банка

9.European Council conclusions, 17-21 July 2020

10.Europol report “How criminals profit from the COVID- 19 pandemic, https://www.europol.europaHYPERLINK "https://www.europol.europa.eu/".HYPERLINK "https://www.europol.europa.eu/"eu/

11.Europol report “Pandemic profiteeng: How criminals exploid the COVID- 19 crisis, March 2020”  https://www.europol.europa.eu/

12.Intervention of President Charles Michel at the plenary session of the European Parliament

  1. Тhe impact: Coronavirus and Organized Crimehttps://globalinitiative.HYPERLINK "https://globalinitiative.net/"nHYPERLINK "https://globalinitiative.net/"et/

 

* Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”