25
Сря, Ное
27 New Articles

Действията на САЩ във връзка с Договора Нов СТАРТ застрашават глобалната сигурност

Актуално
Typography

През последните трийсет години системата на международните отношения преминава през процес на трансформация. Днес е вече сигурно, че еднопюлюсният модел, който САЩ се опитаха да създадат с помощта на съюзниците си след края на студената война, се провали. Вместо това ставаме свидетели на формирането на по-справедлив многополюсен световен ред, с ключови позиции в който разполагат държавите, съумели да използват глобализационната вълна за да осъществят мощен икономически скок.

В същото време обаче е налице и очевиден стремеж на досегашния глобален лидер да запази на всяка цена привилегированото си положение на световната сцена. САЩ все повече се ориентират към провеждане на външна политика от позиция на силата и отново се опитват да идеологизират международните отношения, в резултат от което културата на диалога и търсенето на компромиси постепенно биват маргинализирани в рамките на отношенията между държавите.

Глобалната взаимна обвързаност, която доскоро се възприемаше като всеобщо благо, започна да се употребява като инструмент за намеса от едни държави (и най-вече от САЩ) и да се възприема като слабо място – от други, а търговията, финансите и информацията се използват за целите на политическия натиск.

Геополитическите разногласия оказват парализиращ ефект върху дейността на мултилатералните институции и организации, включително Съвета за сигурност на ООН, Г-20 или СТО. Всъщност, в момента е поставена под въпрос ефективността на цялата формирала се през предходните десетилетия нормативно-институционална и идейно-ценностна архитектура на международните отношения. В резултат от това се ограничава пространството за конструктивно взаимодействие по отношение на целия спектър от нови и традиционни предизвикателства и заплахи, включително разрешаването на старите и предотвратяването на нови конфликти, незаконното разпространение на оръжия за масово поразяване, международния тероризъм, нелегалния наркотрафик, транснационалната организирана престъпнаст, климатичните промени, глобалната бедност, както заплахите в сферата на продоволствената, екологичната и санитарно-епидемиологичната сигурност.

Всичко това изглежда още по-актуално на фона на задълбочаващата се криза в сферата на контрола на въоръженията.

В момента сме свидетели на целенасочените действия на САЩ за разрушаване правната база на системата за контрол на въоръженията, което на практика означава отказ от съгласуваните правила в международното взаимодействие в тази сфера и от такива фундаментални принципи, като взаимното уважение и баланса на интереси. При това, възраждането на агресивния егоцентризъм на Вашингтон се прикрива зад концепцията за „ескалиращото съперничество между великите държави”. На практика обаче, този подход има силно конфронтационен характер и само засилва атмосферата на недоверие и намалява предсказуемостта в сферата на ракетно-ядрените въоръжения.

Така, още през 2002 беше ликвидиран един от най-важните елементи на глобалната система за стратегическа стабилност – Договорът за ограничаване на системати за противоракетна отбрана от 1972, в резултат от решението на САЩ да излязат от него. Вашингтон се ориентира към създаване на собствена глобална система за противоракетна отбрана (ПРО), което доведе до увеличаване на американските наземни и морски системи за ПРО и се очерта перспективата за разполагането на такива системи и в космоса. Тези действия на САЩ имат крайно неблагоприятни последици за международната сигурност, включително в Евроатлантическия и Азиатско-Тихоокеанска региони, създавайки предпоставки за нова напревара във въоръженията, предвид неразривната връзка между стратегическите настъпателни и отбранителни системи.

При това, в течение на доста години Вашингтон упорито твърдеше, че американската система за ПРО не е насочена срещу Русия, макар че на тези твърдения не вярваха не само в Москва, но и в повечето европейски столици. Беше ясно, че разширяването на глобалната система за ПРО на САЩ, както и разполагането на нейни елементи в непосредствена близост до руските граници, променят стратегическия баланс в сферата на настъпателните въоръжения и създават сериозни рискове от глобална нестабилност. Много показателно в тази връзка е, че американците отказаха да променят плановете си в сферата на ПРО, дори и след постигнатото през 2015 споразумение относно иранската ядрена програма, въпреки твърденията на Вашингтон, че американските системи за ПРО ще бъдат разположени в Европа, именно „за да я защитят от Иран”.

Бъдещето на Договора Нов СТАРТ

На този фон липсва каквато и да било увереност, че може да бъде подновен или поне удължен руско-американският Договор за ограничаване на стратегическите настъпателни въоъръжения, известен като Нов СТАРТ, чието действие изтича на 5 февруари 2021. Както е известно, той беше подписан на 8 април 2010 от президентите на Русия и САЩ – Дмитрий Медведев и Барак Обама, с цел по-нататъшното ограничаване на броя на ядрените оръжия. След ратифицирането на договора се предвижда за следващите 7 години съкращаване на броя на бойните глави от 2200 на 1550 и броя на носителите от 1600 на 800. Стационираните 14 наземни защитни системи срещу балистични ракети при Fort Greely в Аляска и други 4 във военно въздушната база Ванденберг (Vandenberg Air Force Base) в Калифорния, не попадат в ограничението на договора. В него са фиксирани следните пределни равнища за ядрените сили на Русия и САЩ:

  • 1550 разгънати бойни заряди за всяка от страните, което е приблизително с една трета по-ниско от равнището на зарядите, предвидени от договора от 2002 за съкращаване на стратегическите нападателни потенциали (СНП);
  • 700 междуконтинентални балистични ракети, включително балистични ракети, разположени на подводниците и носени от тежките бомбардировачи, което е над два пъти по-ниско равнище от предвиденото в договора СТАРТ-1, сключен от САЩ и СССР през 1991;
  • 800 разгънати и неразгънати пускови установки на междуконтиненталните балистични ракети, разгънати и неразгънати пускови установки на балистични ракети на подводниците и разгънати и неразгънати тежки бомбардировачи.

От важно значение е, че всяка от страните има право самостоятелно да определя състава и структурата на своите стратегически настъпателни въоръжения.

Ще припомня, че още през декември 2019 Москва официално предложи на Вашингтон договорът да бъде продължен без каквито и да било изкуствени обвързвания. Според руската страна, това би позволило да не се допусне пълния срив на контролните и ограничителни механизма в ракетно-ядрената сфера, да се запази предсказуемостта – доколкото още я има – в стратегическите решения на двете страни и да се създадат условия за дискусия относно начина, по който следва да се осъществява контрола над въоръженията и военните технологии в новите условия, както и какъв би следвало да е кръгът на участниците в евентуални бъдещи споразумения.

САЩ обаче се стремят да обвържат удължаването на Новия СТАРТ с решаването на въпроси, които на практика нямат връзка с него. Вашингтон настоява например, Москва да приеме да действа занапред в сферата на контрола над въоръжението изключително според американските изисквания, както и да окаже натиск върху Китай да се включи в преговорите. При това САЩ визират само евентуално краткосрочно удължаване на договора и настояват за промяна на неговия верификационен механизъм в своя полза, което лишава Новия СТАРТот балансирания му характер и със сигурност ще доведе до ревизирането му.

Тук е мястото да напомня, че напоследък в хода на продължаващите преговори между САЩ и Русия за удължаване срока на Договора Нов СТАРТ се случват доста странни неща. Както е известно, на 16 октомври 2020 съветникът по национална сигурност на президента Тръмп Робърт О’Браян заяви, че САЩ не приемат предложението на руския президент Путин за удължаване на Договора за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения, известен като Нов СТАРТ, с една година, без каквито и да било условия. Според Путин, това би дало възможност за провеждането на съдържателни преговори по въпросите, които засяга договорът. Той смята също, че подобно решение ще позволи страните, които са заинтересовани от запазването на стратегическата стабилност и най-вече тези в Европа, да продължат да бъдат защитени.

Три седмици преди президентските избори в САЩ американската администрация обяви, че ще подкрепи удължаване на договора, но не посочи за какъв период. „Ние всъщност сме склонни да удължим договора Нов СТАРТ за определен период от време, ако в замяна руснаците се съгласят да ограничат – т.е. да замразят - ядрения си арсенал” - заяи преговарящият от страна на САЩ Маршал Билингсли. В същото време обаче, самите САЩ отказват да изтеглят ядреното си въоръжение от Европа. В отговор, Москва квалифицира тези американските предложения като „налудничави”, а руският външен министър Сергей Лавров подчерта, че ако Вашингтон иска да включи тактическите ядрени оръжия в договора с Москва, следва първо да изтегли собствените си тактически ракети от териториите на съюзниците си от НАТО.

Както изглежда обаче, основният препъни камък пред удължането на договора е настояването на САЩ Русия да убеди Китай той също да стане страна по него (Пекин, поне засега, категорично отхвърля тази идея). Не е ясно, по какъв начин сигурността на Европа, чието гарантиране е и основната цел на Новия СТАРТ, зависи от Китай, още повече, че проблемите на европейците с китайците имат само икономически измерения  и по никакъв начин не са свързани с тяхната военна сигурност.

Междувременно, докато текат преговорите за удължаване на Новия СТАРТ, възникват и нови предизвикателства, които принуждават Русия да запази ядрения си потенциал като „средство за отговор”, като по-долу ще посоча само две от тях:

  • Според Bild, в Германия с американско участие са се провели тайни учения за практикуване на военни операции с използване на ядрено оръжие. Немското издание твърди, че ученията са се провеждали в авиобазата Ньорвених в провинция Северен Рейн-Вестфалия с участието на германските ВВС и техни съюзници в НАТО. В маневрите са участвали изтребители бомбардировачи, способни да носят ядрено оръжие, като основната цел на ученията, както се посочва в материала, е отработка на отбраната на Германия с помощта на атомни бомби. Според автора на статията, в момента рискът от започване на ядрена война е много по-висок, отколкото през последните три десетилетия, а като основна причина за това се посочва оттеглянето на САЩ от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег.

    - В Украйна работят американски биологични лаборатории, подчинени на Пентагона, а не на Департамента по здравеопазване на САЩ. Както е известно, през април 2020 американското посолство в Киев официално призна този факт. Според украински и сръбски медии, в момента Съединените щати разполагат с над 400 биологически лаборатории по света, като поне 15 от тях са в Украйна. Впрочем такива има и на територията на повечето постсъветски държави.

Тоест, истината е, че днес сигурността на Европа е застрашена много повече от САЩ, отколкото от Русия, да не говорим пък за Китай.

В тази връзка си струва да си припомним и за блокирането от американска страна на влизането в сила на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО), оттеглянето на САЩ от „иранската ядрена сделка” и по-скорошната атака на Вашингтон срещу Договора за установяване на режим „Открито небе”. Още по-опасна изглежда обаче американската активност, целяща „постигане на доминация и тотално военно превъзходство в космоса”. В съответствие с доктрините на САЩ и НАТО, космосът се разглежда като зона на евентуални бойни действия, включително с настъпателен характер. За да легитимират осъществяването на военни операции в космоса, американците предлагат да бъдат формулирани нови стандарти на поведение, съобразени изключително със собствените им интереси. За разлика от тях, руснаците и китайците се обявяват за пълна забрана на разполагането на оръжия в космоса.  В тази връзка те предагат подписването на правно обвързващо споразумение с участието на всички космически държави, което да включва надеждни гаранции за неразполагане на оръжия в космоса, въз основа на руско-китайския проект за договор за предотвратяване на разполагането на оръжие в космическото пространство и използването на сила и заплаха за това по отношение на космически обекти.

На този фон, не по-малко тревожно изглежда „втвърдяването” на американските доктрини в сферата на сигурността, разширяващата се роля на ядреното оръжие и понижаването на прага на използването му, както и разработването и реализацията на съответните оръжейни програми. В момента САЩ активно модернизират и разширяват ядрения си арсенал като при това съзнателно размиват границата между тактическите и стратегическите въоръжения. Илюстрация за това е снабдяването на част от балистичните ракети „Trident II”, с които разполагат американските подводници, с тактически ядрени бойни глави. Впрочем, подготвя се и връщане в арсенала на САЩ на ядрените крилати ракети с морско базиране, както и въоръжаването на американските ВВС с ядрени авиобомби В61-12, с променяща се мощност и повишена точност, които могат да бъде използвани и от съюзниците на САЩ от НАТО и са в състояние да изпълняват широка гама от тактически и стратегически задачи.

Освен това американците разполагат ядрено оръжие на територията на други държави и в рамките на съвместните ядрени мисии на НАТО предвиждат да снабдят с такова въоръжение и самолети носители, както и съответния военен персонал, от неядрени страни членки на пакта. Това обаче е в очевиден разрез с основните изисквания на чл.1 и чл.2 на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО).

Междувременно възниква и абсолютно неприемлива ситуация в Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО). В момента тази някога успешна международна институция е тотално разединена заради стремежа на отделни страни членки да подчинят работата и на собствените си геополитически интереси, а също във връзка с използването на химическо оръжие в Сирия и опитите на ОЗХО да се даде право да определя, кой точно е виновен за използването на химическо оръжие (т.нар. атрибуция). Всичко това тотално ерозира цялата международна система за разоръжение и неразпространение на оръжията за масово поразяване.

Необходимите мерки за укрепване на международната сигурност

Повечето експерти смятат за абсолютни погрешни опитите (засилили се особено по време на управлението на Тръмп) да бъдат заменени доказалите ефективността си двустранни и многостранни механизми в тази сфера с нови импровизирани формати или „групи по интереси”, които не разполагат нито с ясен международен мандат, нито със съгласувани правила за действие. Впрочем, според тях, същото се отнася и за опитите контролът над въоръженията да се разделя на „добър” и „лош”, „ориентиран към бъдещето” и „остарял” или пък „либерално-демократичен” и „авторитарен”.

В тази връзка, редица специалисти в сферата на сигурността подчертават необходимостта от осъществяването на следните по-важни мерки в сферата международната сигурност и контрола над въоръженията:

  • Задълбочаване на системния, комплексен и целящ постигането на практически резултати диалог по проблемите на стратегическите въоръжения между САЩ и Русия, в качеството им на двете най-големи ядрени държави, както и постигането на ефективно и ползотворно взаимодействие с останалите три официално признати ядрени държави – Китай, Великобритания и Франция;
  • Предприемане на съвместни усилия за минимизиране и неутрализиране на негативното влияние на факторите, ерозиращи стратегическата стабилност и международната сигурност. Сред тях, в частност, са неограниченото от нищо разполагане на системи на глобалната ПРО на САЩ, разработването на свръхточни стратегически настъпателни въоръжения, пък макар и в неядрения им вариант, понижаването, на доктринално равнище, на прага за използване на ядрени оръжия и паралелното разширяване на арсенала на ядрените въоръжения с малка мощност, перспективата за разполагане на ударни въоръжения в космоса, липсата на инструментариум за регулиране на дисбалансите в конвенционалните въоръжения, опитите за отслабване на отбранителния потенциал на други държави с нелегитимни методи за едностранен натиск, заобикаляйки Съвета за сигурност на ООН. 
  • Предприемане на мерки за повишаване на доверието и прозрачността въз основа на принципа за ненанасяне на вреда на сигурността на страните.

Нормално е, в основата на подобен процес, особено в рамките на многостранните формати, да залегнат принципите на консенсуса, равноправието и взаимното отчитане на интересите на всички играчи. Крайната цел на дискусиите в тази посока пък следва да стане постигането на комплексни споразумения, формиращи стабилна основа за такава архитектура на международната сигурност, която да отчита предходния опит в тази сфера и да отговаря изцяло на новите реалности.

 

*Център за мониторинг и превенция на конфликтите