31
Съб, Окт
5 New Articles

Професор Ричард САКВА: Ключовият въпрос е, как да предотвратим изострянето на конфронтацията между Лондон и Москва

Актуално
Typography

Известният британски политолог Ричард Саква е роден през 1953. Той е сред най-авторитетните експерти по въпросите, касаещи бившия СССР, Русия и посткомунистическите държави. В момента Ричард Саква е професор по руска и европейска политика в Университета на Кент. Преди това е бил преподавател в Университета на Есекс и Университета на Калифорния в Санта Крус. Саква е сред ръководителите на Програмата за Русия и Евразия на изключително авторитетния Кралски институт за международни отношения (Чатам Хаус) и старши изледовател в Центъра за руски, европейски и евразийски изследвания на Университета в Бирмингам (CREES). Той е участник във Валдайския клуб и член на лондонската Академия за социални науки. Автор е на десетки книги, сред които "Русия срещу останалите: кризата на световния ред след края на студената война" (2017) и "Украинската фронтова линия: кризата в източните територии" (2015).

Интервюто с проф. Ричард Саква публикуваме с любезното съдействие на Eurasia Expert.

 

- В края на юли 2020 беше публикуван докладът на Комисията по разузнаване и сигурност на Британския Парламент, в който Русия се споменава като "заплаха за сигурността на целия Запад". Както е известно, докладът беще изготвен от група депутати, сред чиито съветници е Крис Донъл, смятан за яростен апологет на "евроатлантическата ос". Какво е отношението ви към съдържащите се в него твърдения?

- Ще започна с това, че към този доклад следва да се отнасяме съвсем сериозно. В същото време обаче, той трябва да бъде подложен на много сериозна критика. В тази връзка бих искал да посоча някои важни моменти, свързани с доклада. Първият е, че той е изготвен на едно изключително непрофесионално равнище. В него почти липсва реална информация, затова пък изобилства с недоказани твърдения и откровени инсинуации. Тоест, докладът страда от очевиден фактологичен дефицит. Вторият момент е свързан с това, че в доклада се съдържат само голословни обвинения, при това те са изложени въз основа на твърдения на т.нар. "външни свидетели".

За какво разследване става дума всъщност? Един от цитираните в доклада свидетели например е, бившият агент на британското разузнаване Кристофър Стийл. Както е известно, той бе сред съставителите на един друг доклад от 2016 (т.нар. "Досие Стийл" - б.р.), обвиняващ Русия, че се е намесила в президентските избори с САЩ, в резултат от което те са били спечелени от Тръмп. Само че това "досие" беше напълно дискредитирано. Съвсем наскоро го потвърди и съответният документ на американския Сенат. А сред основните източници на въпросното досие беше един човек, който нищо не знае за Русия. Истината е, че Стийл беше напълно дискредитиран от реалните източници за случващото се в тази страна, а неговите т.нар. "свидетели", макар да се смятат за експерти, всъщност не притежават никакви експертиза по въпроса. Основният източник, от който тези хора черпеха информация, е т.нар. "Доклад за намесата на Русия в изборите". Въпросът обаче е,  съществуват ли някакви сериозни доказателства, че руснаците са се намесвали в хода на шотландския референдум за независимост от 2014 или в президентските избори в САЩ през 2016? Мисля, че такива няма. Тоест, тези обвинения срещу Русия са безпочвени и не се основават на някаква реална база от доказателства. Което пък означава, че Стийл на практика призовава да се започне разследване въз основа на очевидно фалшиви обвинения.

- До каква степен заявленията и призивите на депутатите за втвърдяване на отношението към Русия ще повлияят върху политиката на британските власти?

- Смятам, че ще повлияят много сериозно. В същото време ажиотажът в британските медии по този въпрос няма как да не поражда учудване. В повечето от тях се излагат аргументи за това, че са налице доказателства за руска намеса, както и че службите за сигурност не са лъгали. Според мен, ефектът от подобни твърдения ще бъде силно негативен. Тези обвинения са съвършено безпочвени, но тъкмо поради това те ще продължат да ескалират и да се изострят.

- В началото на юли Великобритания наложи санкции срещу руски граждани, в съответствие с т.нар. "поправка Магнитски", следвайки примера на САЩ, Канада, Литва и Нидерландия. Колко голям е рискът, Великобритания да последва американския пример и да втвърди едностранно режима на санкции срещу Русия?

- Този риск действително е много голям. Сега, когато излязохме от Европейския съюз, ние, т.е. Великобритания, вече не сме част от европейските санкции. Тоест, подобен риск е налице и той е много сериозен. Американският закон "Магнитски", който беше приет в резултат от лобизма на бизнесмена Бил Браудър, представлява изключително непрофесионално изготвен документ. Ако се опрем на него, бихме могли да обвиним британското правителство, че отказва да приеме препоръките му за провеждане на разследване относно руската намеса. Освен това рискуваме британските служби за сигурност също да бъдат обвинени, че не разследват тази намеса. Тоест, ситуацията около Закона Магнитски може само да се влошава.

- Въз основа на вашия богат опит и контактите с руските ви колеги, кои би трябвало да са приоритетните теми в отношенията между Русия и Великобритания?

- Струва ми се, че ключовият въпрос в двустранните отношения е, как да бъде предотвратено задълбочаването на сегашната конфронтация. Няма никакви основания да очакваме подобряване на двустранните отношения, но можем поне да се опитаме да предотвратим тяхното влошаване. Освен това, следва да прекратим нападките на дипломатическия фронт. И двете страни трябва щателно да избягват разпалването на пълномащабен сблъсък.

- Ако възникне някакъв конфликт между Русия и Запада, британците със сигурност ще бъдат сред лидерите в западния алианс...

- В момента позицията на Великобритания действително е крайно агресивна. Премиерът Борис Джонсън демонстрира изключително твърда позиция спрямо Москва, докато в миналото беше сравнително мек. Което означава, че можем да очакваме само влошаване на двустранните отношения. Не бива обаче да допуснем ескалация на конфликта, макар че приетият от Парламента доклад цели именно това.

- Великобритания напусна Европейския съюз. Днес много британски медии твърдят, че примерът и може да бъде последван и от Нидерландия, заради недоволството от финансовата и миграционна политика на Съюза. Доколко вероятно е подобно развитие и кои други страни биха могли да последват британския пример?

- Смятам за изключително малко вероятно Нидерландия да напусне ЕС. Мисля също, че нито една друга страна членка няма да последва примера на Великобритания, защото британският пример се оказа катастрофален.

Великобритания излезе от Съюза, след което се сблъска и продължава да се сблъсква с огромни проблеми в сферата на търговията. В края на 2020 това може да породи много сериозни затруднение по отношение на запазване равнището на търговията, митата, миграцията и всички други въпроси. Великобритания не е добър пример за излизане от Съюза, за която и да било друга държава. Ако в рамките на ЕС страната ни имаше достатъчно причини за недоволство, след като го напуснахме тези причини станаха още повече.

Ще дам за пример Гърция - ако си спомняте, там кризата се проточи повече от година, но в страната имаше твърд консенсус относно оставането и в Европейския съюз. Аз, самият не съм от онези, които смятат, че в краткосрочна перспектива от европейския проект няма да излезе нищо. Не съм толкова луд, за да мисля, че подобно нещо би могло да се случи.

- Правителствотао задължи британските мобилни оператори, от 31 декември 2020 да прекратят закупуването на оборудване за 5G-мрежи от китайската корпорация Huawei, а до 2027 да премахнат цялото вече инсталирано оборудване за мобилна връзка от пето поколение, китайско производство. Дали това решение беше взето самостоятелно или под влиянието на САЩ?

- Макар и неофоциално, правителството призна, че тази стъпка не беше предприета по някакви технически причини, защото всички проблеми вече бяха решени, не чрез ограничаване на основните елементи на 5G-мрежата, а чрез свиване на участието на Huawei до 35%. Тоест, несъмнено става дума за чисто политическо решение, което няма нищо общо със сигурността. Освен това, то не беше взето самостоятелно, а вследствие на открития натиск на Вашингтон, който реши да се откаже да купува микрочипове от Huawei.

- Дали обаче мнозинството британци подкрепят това решение на правителството в Лондон?

- Не знам, дали са правени социологически анкети по този въпрос, но не мисля, че гражданите на Великобритания масово подкрепят това решение. Следва обаче да подчертая деструктивната роля на британските медии, които смятат,  че много добре разбират чуждите проблеми. Струва ми се, че именно заради медийния шум, който се вдигна около случващото се в Хонконг, позицията на обществото относно китайската 5G-мрежа рязко се промени. Тоест, правителственото решение все пак се ползва с подкрепата на част от населението. Истината обаче е, че в средите на управляващата Консервативна партия има много мощно движение, което форсира този процес. И депутатите, отчасти, отразяват обществените настронения.

- Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви, че Вашингтон и неговите съюзници следва да използват "по-творчески и настойчиви способи" за да принудят Китайската комунистическа партия да промени своя път, определяйки това, като "мисията на нашето време". Според него, президентът Никсън е признал, че навремето е създал своеобразен "Франкенщайн", като е отворил света за китайските комунисти. Има ли наистина сериозна причина за подобна тревога?

- Мисля, че Помпео силно преувеличава. Въпреки това обаче е налице много сериозна причина за тревога. Отношенията с една голяма държава, която се превръща в глобален играч, винаги трябва да бъдат управляеми. Истината е, че Помпео и Тръмп са обсебени от Китай не заради неговите действия, а защото Китай е основния конкурент, който съвсем скоро ще отправи открито предизвикателство срещу глобалното лидерство на САЩ.

От друга страна, Помпео допуска всички онези грешки, които управляващите в САЩ допускат и в края на 90-те години на ХІХ век, когато Германия се превръща в основната индустриална и военна сила на планетата. Призовавайки съюзниците си да предприемат някакви общи мерки срещу Китай, САЩ по този начин ерозират самата система на международните отношения. Да не забравяме, че не китайците рушат основите на създадената след 1945 международна система. Това правят именно САЩ. Не крия, че сме разтревожени от поведението на Вашингтон, както вътре в страната, така и извън нея, но въпреки това ни се налага да работим с американците.