27
Пет, Ное
28 New Articles

Американската стратегия за „износ на сигурност” дестабилизира Европа

Актуално
Typography

Непосредствено след победата на Тръмп на президентските избори през ноември 2016 американският анализатор Брюс Ганьон (координатор на Глобалната мрежа срещу оръжията и ядрената енергия в космоса) публикува доклад, озаглавен "Подготовката за война с Русия и Китай: глобалната доминация на Америка зависи от нейните космически технологии", в който за лансира тезата, че под формата на "износ на сигурност" САЩ ще се опитат с помощта на своята т.нар. глобална система за противоракетна отбрана (ПРО) да обкръжат Русия и Китай.

Според Ганьон, системата за ПРО не цели "сдържането на военната агресия на Русия и Китай, както твърдят във Вашингтон, а унищожаването на тези две държави".

Както е известно, през целия си мандат сегашният американски президент последователно прокарваше въпросната стратегия за "износ на сигурност", в чиято основа е заложена тезата, че Европа и останалите съюзници и партньори на САЩ трябва да започнат да плащат реалната цена за "военната сигурност", която те уж им осигуряват.

Така например, по време на юбилейната 70-та среща на върха на НАТО, провела се в Лондон през декември 2019, Тръмп на практика нанесе силен удар по единството в пакта, отправяйки остра критика срещу американските съюзници, заради "прекалено ниските им военни бюджети". Според него: "Някои от тях изразходват за отбрана много по-малко от 1% от своя БВП. Но, ако им се случи нещо, ние ще трябва да ги защитаваме. Това е несправедливо и винаги е било нечестно".

Показателно е обаче, че на срещата в Лондон самият Тръмп на практика призна, че в момента НАТО няма конкретни врагове, отбелязвайки: "мисля, че трябва да подобрим отношенията с Русия". На този фон, съвсем обосновано изглежда породилото гнева на американския президент изказване на френския му колега Макрон, според който: "преди да говорим за увеличаване на бюджета, алиансът би следвало ясно да дефинира, коя е основната му цел". Както е известно, Тръмп моментално го контрира с твърдението, че "никой не се нуждае от НАТО повече, отколкото Франция, затова смятам подобни заявления от страна на Париж за опасни".

Всъщност, възмушението на американския президент е разбираемо: САЩ печелят огромни суми от "износа на сигурност" и "защитата на съюзниците". Като печалбите са свързани най-вече с оръжейната търговия. Добре известно е, че още от създаването на НАТО насам именно американците определят отбранителните стандарти за членовете на пакта и затова са основните им доставчици на оръжие и военна техника. Тоест, на практика, постоянните призиви на Тръмп за повишаване на вноските на американските съюзници в бюджета на НАТО представляват добре обмислен маркетингов ход, целящ да напълни джобовете на военните производители в САЩ.

Разбира се, европейците не са във възторг от този факт. Неслучайно в края на 2019 френският министър на отбраната Флоранс Парли призова Съединените щати да престанат да налагат на останалите членове на Алианса собствената си военна продукция. В интервю за Journal du Dimanche тя отбелязва, че "не бива да допуснем превръщането, под натиска на Вашингтон, на прословутия чл.5 от Устава на НАТО, касаещ солидарността между неговите членове, в своеобразен чл. F-35, принуждаващ ни да купуваме американско въоръжение".

Освен това американците се опитват да си осигурят нелоши приходи от своите военни бази в чужбина, като в това отношение също не са склонни да се церемонят със съюзниците си. През ноември 2019 например, по време на преговорите с Южна Корея относно по-нататъшното функциониране на военните бази на САЩ в тази страна, администрацията на Тръмп поиска от Сеул да започне да плаща почти пет пъти повече за американския "износ на сигурност" - от 893 млн. до почти пет милиарда долара годишно.

При това, ако преди американците ревизираха цените веднъж на пет години, сега те обявиха, че "таксата за защита" ще се повишава всяка година. В противен случай Вашингтон заплашва, че ще съкрати военния си контингент в Южна Корея с 4000 души (в момента в страната са разположени 26 500 американски военни). Това беше повторено и на поредния тур на преговорите през март 2020. Първоначално корейската делегация беше шокирана от подобно искане и дори временно напусна преговорите, но според повечето анализатори, в крайна сметка, Сеул вероятно ще приеме американския ултиматум.

Впрочем, през 2021 предстои да бъдат преподписани и договорите за американските бази в Япония, така че на Токио също ще се наложи да плаща повече за американската "защита". В момента в тази страна са разположени около 55 хиляди военни на САЩ, като японците плащат за тях около 1,7 млрд. долара годишно. Към това следва да добавим покупките на въоръжения от САШ, безплатната аренда на жилища и недвижими имоти от американските военнослужещи, осигуреният за тях безмитен режим, както и останалите привилегии, предоставени им от японското правителство. Тоест, общата сума нараства до два милиарда долара.

Вашингтон обаче вече предупреди Токио, че след като през март 2021 изтече срокът на сегашното споразумение за американските военни бази, "таксата за сигурност" ще скочи поне четири пъти, т.е. до 8 милиарда долара годишно.

Както е известно, в момента САЩ имат свои военни база в 140 страни, а според Контролното управление на Департамента по отбраната, общият им бюджет за 2020 е 24,4 млрд. долара (без да се броят разходите за водене на евентуални бойни действия). Съдейки по всичко, Тръмп възнамерява да увеличи тази сума, като минимум, до 100 милиарда. Както обясни през март 2019 вече бившият съветник на президента Джон Болтън, Вашингтон иска съюзниците му не само да покриват всички разходи по поддържането на американските бази на тяхна територия, но и да доплащат по още 50% за привилегията да бъдат защитавани (а на практика, контролирани) от САЩ.

Очевидно американският държавен глава смята, че е намерил прост и гениален начин да попълни хазната на САЩ за сметка на многобройните им съюзници (или по-скоро сателити). Макар логиката да изисква за военните бази да плаща държавата, която ги разполага, Вашингтон изглежда следва една доста по-различна, собствена логика. Тръмп се опитва да демонстрира на Европа (ЕС), че не САЩ са заинтересовани от сътрудничество с европейските държави, а именно Европа би следвало да е заинтересована от американското покровителство. Във всеки случай Вашингон със сигурност не възнамерява да се съобразява с европейските интереси. Пример за това бе и денонсирането на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, което несъмнено беше в разрез с интересите на държавите от Стария континент. Просто защото в случай на военен конфликт с Москва (какъвто САЩ все по-очевидно се опитват да провокират) първата мишена на руските ракети ще се окажат не Съединените щати, а Германия и редица други европейски държави (сред тях вероятно и България), на чиято територия са разположени американски военни бази.

Впрочем, що се отнася до базите, че напомня, че навремето САЩ се стремяха да направят условията за разполагане на свои военни бази и войски сравнително изгодни за приемащите ги страни. И, ако Германия и Япония отдавна не се нуждаят от американската икономическа помощ, постсъветските балтийски държави или Полша например (а това се отнася и за България) доскоро разчитаха, че присъствието на американски военни бази на тяхна територия ще им донесе, освен "сигурност", и сериозни финансови постъпления. Както е известно, тези очаквания се оказаха силно преувеличени, а сега нещата могат да се окажат и точно обратните.

Основната теза на Тръмп, която е заложена и в основата на политиката му по отношение на американските съюзници в Европа е, че военните бази на САЩ трябва да им носят печалба. Тоест, президентът би искал американските военни контингенти в чужбина да започнат да се самоиздържат, като цялото финансово бреме по поддържането им бъде поето от държавите, на чиято територия са разположени. Истината е, че на фона на сегашната криза и предвид факта, че разходите на САЩ за военното им присъствие в чужбина нарастват, Вашингтон възнамерява радикално да промени тази ситуация, принуждавайки европейските, а след това и азиатските си партньори да плащат за американските военни бази.

Основният аргумент, който американският президент използва за да защити тази своя позиция е, че европейските държави не са в състояние да осигурят сами своята отбрана. И, че присъствието на американската армия е единствената гаранция, че европейците ще избегнат опасността да бъдат "завладени" от Русия. Тази стратегия очевидно работи по отношение на страните от Източна и Северна Европа. Полските, латвийските, норвежките и шведските медии буквално заливат обикновените граждани с внушения за вероятна руска агресия. Като това се прави на първо място за да бъдат оправдани огромните и на практика безмислени разходи на тези страни за отбрана. Защото, колкото и пари да изразходват Естония, Латвия, Литва, Норвегия или дори Полша за своята отбрана, те все едно не са в състояние да устоят при евентуален въоръжен сблъсък с Русия. И тъкмо това позволява на Вашингтон да твърди, че те се нуждат от разполагането на американски военни контингенти, които да ги защитят от руснацитге. Поне засега изглежда, че повечето източноевропейски държави са склонни да се поддадат на подобна откровена демагогия.

Междуврементно стана ясно, че през 2021 Европейската инициатива са сдържане (European Deterrence Initiative — EDI), целяща укрепването на американското военно присъствие по източните граници на НАТО, ще бъде лишена от около 25% от досегашното си финансиране от страна на САЩ. Тръмп разчита да използва спестените средства за изграждането на прословуватата стена по границата с Мексико. В същото време обаче, Вашингтон разчита, че ограничаването на американското финансиране няма да доведе до отслабване на военното присъствие на САЩ в Европа. Просто, защото занапред за него няма да плащат американците, а европейците. Показателно е съшо, че най-щедрото американско финансиране по линия на EDI е предназначено за Румъния, която през 2021 ще получи над 130 млн. долара за реализацията на четири ключови военни инфраструктурни проекти.

В същото време, от Пентагона твърдят, че въпреки намаленото финансиране на съвместните военни учения в Европа, тяхната интензивност и мащаби не само че няма да намалеят, но и ше нараснат. Очевидно се разчита, че и това ще стане, чрез прехвърляне на разходите върху европейските партньори на САЩ. Сред доказателствата е заявлението на държавния секретар по отбраната Марк Еспър, който - след като съобщи, че част от средствата, предназначени за финансиране на EDI ще отидат за изграждане на стената по границата с Мексико, открито призова европейските съюзници да довършат самостоятелно вече стартиралите съвместни военни проекти. Според него: "EDI позволява по-ефективното разпределяне на финансовото бреме между всички участници". Което вероятно означава, че финансовият принос на европейците за провеждането на съвместните военни учения ще нараства пропорционално на намаляването на приноса на американците. Тоест, въпреки обявеното от Тръмп изтегляне на част от американците сили от Европа ще е наивно да смятаме, че САЩ наистина се изтеглят от континента. Плановете на Пентагона говорят за точно обратното: Вашингтон възнамерява да поддържа и разширява военното си присъствие в Европа. Само че вече ще го прави с парите на европейците.

В Западна Европа обаче, тази американска стратегия започва да се сблъсква с нарастващи трудности. Неслучайно Еманюел Макрон и Ангела Меркел все по-често говорят за необходимостта от създаване на общоевропейска армия, както и, че Европа може и сама да гарантира сигурността си. Тези изказвания на ключови европейски политици са своеобразен отговор на настояването на Вашингтон за финансово осигуряване на американското военно присъствие на Стария континент.

В Париж и Берлин дават да се разбере, че не изпитват особена нужда от американските военни контингенти. Тази позиция на французите и германците закономерно провокира гнева на Вашингтон, тъй като самата идея за създаване на европейска армия би могла да сложи кръст не само на американското военно присъствие в Европа но и на блока НАТО, като цяло. Защото една европейска армия на практика ще представлянва паралелна на Алианса структура.

Между другото, според редица анализатори, решението на Вашингтон да изтегли част от военните си части от Германия, като прехвърли някои от тях (а по-късно и отделни бази) в Полша и Румъния (и, евентуално, в България), е реакция на позицията на управляващите в Берлин. От друга страна, на фона на откровено проамериканските позиции на редица източноевропейски държави, Германия представлява все по-малък интерес за американците, от гледна точка на целесъобразността за разполагане на техните военни бази. Още повече, че в момента Северноатлантическият алианс вече е достигнал много по-близо до границита на Руската Федерация и може да разполага военните си бази в Полша, Румъния, България, Литва, Латвия и Естония, а в бъдеще вероятно и в контролираната от Вашингтон Украйна.

В същото време обаче, в САЩ са наясно, че за разлика от богатата Германия източноевропейските страни имат много по-малки финансови възможности. Тоест, макар да са готови да финансират американското военно присъствие, просто не могат да си го позволят. Единственият начин за решаването на проблема е прехвърлянето на повече средства от ЕС към въпросните държави, като се разчита, че след това Варшава, Букурещ или София ще ги пренасочат за да плащат на американските военни.

По този начин Тръмп се опитва да превърне военните бази на САЩ в Европа в своеобразна машина за пари и да убие с един куршум два заека: американските военни ще продължат да присъстват на континента, защитавайки геополитическите интереси на Вашингтон, а на всичкото отгоре ще се издържат от приелите ги държави и от ЕС, като цяло

Някои изводи

И така, напоследък САЩ се опитват да превърнат „експорта на сигурност”  в един от източниците на приходи за американската хазна. Полша например сама ще финансира американската база на своя територия, същото правят балтийските постсъветски републики, както и България (базата „Ново Село”).

За да увеличат приходите си от този "износ", Съединените щати са склонни съзнателно да провокират нестабилност в един или друг регион, предлагайки след това своите услуги в сферата на сигурността на застрашените държави. Така например, след като денонсираха Договора за ракетите със среден и малък радиус, САЩ вече могат „на разумна цена” да засилят военното си присъствие в една или друга страна, за да я „защитят”.

В тази връзка си струва да си запитаме, какво например ще получи Гърция ,която в момента търси военна закрила от САЩ срещу „агресията” на техния общ съюзник от НАТО – Турция, и на каква цена? Тук е мястото да напомня и, че Вашингтон също има сериозен принос за сегашната експанзионистка политика на Анкара, която не е резултат само от „неоосманисткия” курс на Ердоган, а беше „стимулирана” и от американската подкрепа за кюрдите в съседните на Турция държави, както и от косвената (най-вече финансова) подкрепа на Вашингтон за неуспелия опит за военен преврат в тази страна през юли 2016.

 

*Център за мониторинг и превенция на конфликтите