27
Пет, Ное
28 New Articles

Енергийната война на САЩ срещу Европа

Актуално
Typography

Според агенция Bloomberg, въпреки че един от кандидатите за поста на Меркел (както и за лидерския пост в нейната партия ХДС) Фридрих Мерц се обяви за прекратяване изграждането на газопровода "Северен поток 2", управляващата в Германия коалиция между ХДС/ХСС и Социалдемократическата партия поне засега отказва да застане зад него.

Основната причина е, че проектът се ползва с подкрепата на немската индустрия. Освен това, традиционно тесните връзки между Германия и Русия (особено по линия на немските социалдемократи), едва ли ще позволят той да се провали окончателно и безвъзвратно.

Третата причина властите в Берлин да не искат да се откажат от газопровода е, че ако го сторят, че им се наложи да плащат сериозни компенсации. Става дума, като минимум, за няколко милиарда евро. Според някои, това не е кой знае каква сума за германския бюджет, но по-важното е, че възниква опасен прецедент, в резултат от който доверието на националния капитал към управляващите в Берлин ще бъде сериозно ерозирано.

Друг важен фактор е враждебността на САЩ към проекта за газопровода и мощния натиск на Вашингтон върху Германия. Меркел едва ли е забравила скандала с подслушването на телефона и от американските разузнавателни служби. Да не говорим, че вероятно е бясна заради наглите заплахи на американските сенатори Тед Круз, Том Котън и Рон Джонсън, настояващи за налагане на санкции срещу немското балтийско пристанище Мукран, използано за логистична база при полагането на тръбите за газопровода.

Освен това, Меркел е наясно, че чрез скандала с "отравянето на руския опозиционер Навални", САЩ се опитват да я вкарат в ъгъла. Ще напомня, че според нея, газопроводът следва да бъде завършен и не е целесъобразно този въпрос да се свързва със "случая Навални".  Някои нени съпартийци обаче (като депутатът от групата на ХДС/ХСС Юрген Хард) настояват "Германия да формулира обща позиция относно Русия с другите членки на ЕС, която може да включва и налагането на нови санкции".

Впрочем, никак не бе случайно, че Вашингтон настоя Навални да се лекува именно в Германия и именно в берлинската клиника "Шарите". Мнозина анализатори смятат, че това е част американските усилия за спирането на "Северен поток 2" и, в по-широк план, за необратимото влошаване на отношенията между Берлин и Москва. Няма съмнение, че този въпрос и занапред ще бъде използван за оказване на натиск върху германското правителство с цел да не се допусне въвеждането на газопровода в експлоатация.

Срещу призивите на Мерц моментално се обяви основният му съперник в битката за лидерския пост в ХДС (както и за канцлерския пост на Меркел) Армин Лашет. Той предупреди противника си, да не обвързва реализацията на проекта за газопровода "Северен поток 2" със "случая Навални", особено предвид новите данни, които насочват подозренията към неговите съперници от т.нар. Фонд за борба с корупцията, който официално беше закрит от собственото си ръководство през февруари 2020. Пред агенция DPA Лашет заяви, че въпросът, откъде в бъдеще Германия следва да получава необходимите и енергоносители следва да бъде решен "въз основа на взаимните интереси и ръководейки се от обективни критерии". Според него, "не бива да действаме първосигнално по този въпрос и то още в първия ден след като Бундесверът представи доказателства за отравянето на Навални". В тази връзка той призова да се реагира на инцидента с Навални в зависимост от действията на Русия и готовността на Москва да изясни обстоятелствата около случилото се.

Както е известно, новият председател на ХДС трябва да бъде избран през декември 2020. В момента рейтингът на партията е около 37%, т.е. тя твърдо заема първото място по популярност в страната. Което означава и, че наследникът на Меркел на канцлерския пост през 2021 най-вероятно също ще е от ХДС.

Междувременно, както заяви пред телевизия АRD председателят на Източния комитет на германската икономика (ОАЕОV) Оливер Хермес, евентуален отказ от завършването на изграждането на газопровода "Северен поток 2" ще коства огромна сума на европейските компании - участници, както и на самата Германия. Според него: "пълната загуба на инвестираните в двата газопровода (вторият е т.нар. Европейски газопровод EUGAL, представляващ сухопътно продължение на "Северен поток 2" от Балтийско море до границата с Чехия) средства, ше означава щети в размер на много милиарди евро и ще доведе до закриването на голям брой работни места в Източна Германия".

Освен това, той обеляза, че евентуалният отказ от реализацията на проекта ще доведе до многобройни съдебни дела, тъй като всички разрешения за изграждането на газопровода са налице и "ние не смятаме, че те могат да бъдат поставени под въпрос със задна дата".

На свой ред, председателят на обединението на германския газов сектор Zukunft Erdgas Тим Келер подчерта: "в случай, че строителството бъде спряно, ще трябва да се откажем от вече направените инвестиции в размер на 8 млрд. евро". Впрочем, освен това, ще се наложи да бъда покрити и разходите от 4 млрд. евро за изграждане на свързващите тръбопроводи. Според Келер, "при подобно развитие цените на газа в ЕС ще нараснат осезаемо, тъй като недостигът на предлагане ще доведе до ръст на стойността на внасяните енергоносители".

Истината е, че още преди скандала с отравянето на Навални, Меркел беше изправена пред изключително сложен избор: или да си взаимодейства с Русия, гарантирайки на страната си сериозна икономическа изгода от "Северен поток 2", или да продължи да приема и изпълнява указанията на Вашингтон и да купува по-скъпия американски втечнен шистов газ (LNG).

Всъщност, ако доскоро САЩ шантажираха бизнесмените и европейските компании, ангажирани в сроителството на газопровода, напоследък те си позволяват да отправят безпрецедентно нагли заплахи дори срещу германски държавни служители, призовавайки например за санкции срещу немското балтийско пристанище Засниц-Мукран.

С цената на огромни усилия Берлин дълго време съумяваше да се съпротивлява на този натиск, но съотношението между силите на Германия и САЩ се оказа неравно. Повечето енергийни експерти смятат, че Берлин би могъл да реагира ефективно на ескалиращата санкционна война, инициирана от САЩ, само ако си гарантира реалната подкрепа на останалата Европа. Засега обаче това не се случва, защото някои други страни членки на ЕС - и най-вече Полша и балтийските постсъветски държави - сериозно се опасяват, че ако се превърне в разпределител на руския газ в Европа, Германия би усилила прекалено позициите си на континента.

При това положение, за Берлин става все по-трудно да сдържа американския натиск. В същото време обаче, германското ръководство е загрижено и за имиджа си, тъй като Меркел не може да признае открито пред избирателите си, че е принудена да се откаже от руския газ заради натиска на САЩ. Именно за да и помогнат да "реши"този деликатен проблем, американците толкова настояваха Навални да бъде изпратен тъкмо в Германия, разчитайки, че това би направило капитулацията на канцлера по-безболезнена и "почетна".

Очевиден факт е, че ако не беше ескалиращият натиск на САЩ, разследването на "случая Навални" от немските власти щеше да се развие по съвсем друг начин. Тоест, нямаше да станем свидетели на прибързани обвинения срещу Русия, че е използвала забранена парализираща отрова, нито на апели към немските партньори от ЕС и НАТО, а Берлин вероятно щеше да потърси нормално взаимодействие с руската прокуратура и руските лекари".

Германските власти несъмнено са търсели различни варианти за реакция и продължават да мислят за това, как да бъде съхранен проектът за "Северен поток 2". Те не искат да слагат кръст на този газопровод, защото са наясно, че благодарение на него страната им ще стане по-независима, включително и най-вече от САЩ. Така че, ако германците съумеят да намерят някакъв вариант за положително решение за този огромен проект, вероятно ще заложат на него.

Ясно е обаче, че политическият скандал с обвиненията срещу Москва вече се отрази негативно на руско-германските отношения, както и на отношенията между Русия и ЕС, като цяло. А всичко това води до изостряне на международната ситуация. Изборът пред който е изправена Германия днес, не е просто икономически, а касае по-нататъшната съдба на страната и много сериозно ще повлияе върху баланса на силите в Европа и, естествено, върху отношенията с руснаците.

Моментът действително изглежда преломен. Досега германците макар и да не се позиционираха като съюзници на Русия, поне не се обявяваха против нея, стремейки се да се придържат към по-балансирана позиция, за разлика от мнозина други европейски лидери. Сега обаче, САЩ полагат наистина гигантски усилия да тласнат Германия в авангарда на критиците на Москва. А въпросът, защо това се случва точно преди приключване на работите по "Северен поток 2" е по-скоро реторичен.  Просто, защото ако проекът вече беше реализиран, американците нямаше как да "затворят кранчето" на газопровода, след като Германия и Европа усетят практическата полза от руските газови доставки. Именно поради това, Вашингтон предприе сегашната "финална офанзива" за провалянето на този проект, като дори не се поколеба да използва за целта трагедията с Навални.

Заключение

САЩ продължават усилията си да спрат руските газови проекти в Европа. За целта се използват и такива скандални случаи, като този с отравянето на руския опозиционен лидер Навални – срещу "Северен поток 2", или на българския бизнесмен Емилиян Гебрев - срещу газопровода "Балкански поток". При това, без да представят каквито и да било сериозни доказателства за причастността на руските власти към тези престъпления. Германия обаче не бърза да се откаже от газопровода, просто защото няма възможност да получава газ от други източници, а американският втечнен газ продължава да е прекалено скъп за нея.

Впрочем, американците не разчитат само на своя втечнен шистов газ, а се опитват да влияят и контролират европейската енергетика, като цяло. Сред доказателствата за това е и договорът между Белград и Прищина, подписан наскоро във Вашингтон. В коментарите по този повод се твърди, че „САЩ са се самоназначили за посредник при използването на потенциала на язовир „Газивода” в Северно Косово за снабдяване на Сърбия и Косово и вода и електроенергия.

Въпреки това, непосредствено след завръщането си от преговорите с косовския премиер Хоти във Вашингтон (провели се в началото на септември 2020), президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че страната му няма да купува скъпия американски LNG, заменайки с него евтиния руски "конвенционален" газ. В тази връзка, Вучич подчерта, че е не се поддал на натиска на американските си домакини, настояващи в заключителния документ от срещата с Хоти да бъде записано, от къде и от кого Сърбия ще купува занапред природен газ".

Според сръбския президент, приходите на страната му от транзита на руски природен газ през сръбския участък на газопровода "Турски/Балкански поток" ще достигнат 185 млн. долара годишно. В тази връзка той заяви, че: "Турски поток е от голямо значение за индустриализацията на Сърбия и привличането на инвеститори". Както е известно, страната ще получава по този газопровод 13 млрд. куб. м газ годишно, като 3 млрд. от тях ще покриват местни нужди, а останалите ще бъдат транзитирани за Унгария, Босна и Херцеговина и Косово.

Впрочем, приходите за България от реализация на проекта ще бъдат още по-големи, което би следвало да стимулира и управляващите в София да не се поддават на внушенията на САЩ за неговото прекратяване, които са интегрална част от продължаващата американска "енергийна война" срещу Русия, оказваща се в крайна сметка война срещу Европа..

 

*Център за анализи и прогнози в енергийната сфера