20
Нед, Сеп
22 New Articles

Красимир БОГДАНОВ: България трябва да е много по-последователна в защитата на правата на сънародниците ни зад граница

Актуално
Typography

Красимир Богданов е роден през 1974 във Враца. Завършил е строителния техникум и ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с квалификация магистър по история. От 2001 е учител във врачанското СОУ “Христо Ботев”. През 2003-2007 е общински съветник в Криводол. През 2007-2011 е заместник-председател в Общинския съвет на Враца и член на комисиите по образование, култура, културно-историческо наследство и вероизповедания в местния парламент. Областен председател на ВМРО. От 2011 е заместник-кмет на Община Враца по образование, култура, спорт и туризъм.
Народен представител н 43-тото и 44-тото Народно събрание от групата на Обединени патриоти.


Красимир Богданов е сред малцината родни депутати, които активно работят в защита на правата на българските общности зад граница и, в частност, в Украйна.
В тази връзка той беше любезен да отговори на въпросите на главния редактор на сп. "Геополитика" Тодор Кондаков.

- Г-н Богданов, Вие сте сред най-ангажираните с проблемите на българското малцинство в Украйна народни представители и един от инициаторите за декларацията на Народното събрение от 20 май 2020 в защита на българите в тази страна. Според Вас, постигна ли декларацията желания ефект?

- Може да се каже, че повлияхме на по-нататъшното развитие на въпроса с административно-териториалната реформа в Украйна. От една страна, категоричната позиция на Българския парламент, а също така реакцията на Министерството на външните работи и разговорите на премиера Борисов с президента Зеленски, определено измениха първоначалния проект и одобрения от украинското правителство окончателен план запазва целостта на историческия Болградски район в състава на Одеска област. Окрупняват се по-малките административни единици – громадите, като от 19 стават 5, а към Болградския район се добавят в приблизително сегашните им граници и населените с компактно българско население Арцизки и Турутински райони, както и едно голямо българско село от Измаилски район.

- Как намаляването на дела на българите в новия Болградски район ще повлияе върху възможността им да гарантират правата си, като национално малцинство, включително след местните избори на 25 октомври 2020, в съответствие с новото райониране?

- След решението на украинските власти се появи информация, че в резултат на реформата ще настъпи промяна в съотношението на малцинствата, като българите вече ще съставляват под 50% от живеещите в този район. Такъв въпрос поставих и на министъра на външните работи Екатерина Захариев по време на парламентарния контрол.
За очакваните резултати от административната реформа не може да се даде еднозначна оценка. Обективно погледнато, окрупняването и присъединяването на нови населени места с българско население всъщност консолидира българската общност в този район на Украйна. От друга страна обаче, уедряването на громадите, вероятно ще предизвика известни трудности пред българското малцинство. Ще се налага пътуване до по-далечни административни центрове за услуги, евентуално здравеопазване и образование. Възможно е да има съкращения на административен персонал при намаляването на тези единици, което неминуемо ще повлияе и на предстоящите през октомври избори.
Красимир Богданов на Всебългарския събор "Към Завета - Кубрат 105", посветен на 105-годишнина от откриването на гроба на Хан Кубрат и провел се край Мала Перешчепина в Украйна
Красимир Богданов на Всебългарския събор "Към Завета - Кубрат 105", посветен на 105-годишнина от откриването на гроба на Хан Кубрат и провел се край Мала Перешчепина в Украйна

- Според Вас, нарушава ли териториалната реформа в Украйна чл.16 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства?
Според чл.16 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, държавите трябва да се въздържат от промени на административните граници, които засягат съотношението на съответните малцинства. От Министерството на външните работи и публикации в украинските медии разбрах, че част от българските организации подкрепят административната реформа. Вероятно това е опит да се легитимира взетото решение и то да се приема като вътрешно решение на самото малцинство.

- Имате ли информация, как са реагирали в Будапеща след като Береговският район, където унгарците са по-голямата част от населението, беше обединен със съседния район, в резултат от което делът на унгарците в новия обединен район е намаляло? И, в тази връзка, смятате ли за възможни евентуални съвместни действия на страните от ЕС, които имат компактни национални малцинства в Украйна (България, Полша, Румъния, Унгария и Словакия), за да защитят правата им?

- Унгария използва доста по-твърд подход от България в политиката си към своите общности зад граница. Обикновено премиерът Виктор Орбан се договаря по тези въпроси на междуправителствено ниво. Унгария прави и сериозни инвестиции в тези райони. За сравнение, тяхното правителство разполага с 300 млн. евро за т.н. външни унгарци, докато България отделя за Държавната агенция за българите в чужбина около 1 млн. лева. Дори и да прибавим средствата, които се отпускат по линия на Министерството на образованието и науката и Министерството на външните работи, става ясно, че Унгария инвестира 100 пъти повече средства от България за съхраняване на своите общности в чужбина.
Що се касае до създаване на координирана политика между страните членки на ЕС, които имат свои малцинства на украинска територия, мисля, че много трудно може да се постигне синхрон. Различен е статутът на тези малцинства, тяхната численост, компактност, образователни институции.

- Имате ли очаквания за това, какъв ще се окаже броят на българите в Болградския район след преброяването на населението през 2021?
По данни от 2019г. българите  в Болградския район са 38 465 души. С присъединяването на другите райони числеността им значително се увеличава, а като процент ще съставляват около 45% от населението.

- Какво, според Вас, следва да предприеме София по отношение на българите в Украйна за да се гарантират правата на нашето малцинство в тази страна?

- Вече се постигнаха някои междуправителствени договорености, като тази между образователните министерства на двете държави. Според него, в Одеса трябва да отвори врати училище с разширено изучаване на български език. Същевременно, образователната реформа отпреди две години ограничи преподаването на български език в украинските държавни училища само в началния курс на обучение. Такива към момента са 42 училища. Освен това, български език се изучава и в 75-те български съботно-неделни училища в Украйна.
Страната ни трябва да бъде много по-последователна в защитата на правата на сънародниците ни зад граница. Тази политика следва да стане национален приоритет.  Проектите и инвестициите в тези райони не бива да се протакат, а да се ускорят и увеличат. Освен това, нашите сънародници трябва да получават безпрепятствено правото да бъдат граждани на Република България. Многохилядната българска диаспора в Украйна може да бъде сериозен резерв за изпадналата в демографски колапс Българска държава и страдащата от работна ръка и кадри родна икономика.