27
Пет, Ное
28 New Articles

Бедността като фактор за социално изключване

Актуално
Typography

Бедността е състояние, при което хората са лишени от възможността да удовлетворят основните си нужди, поради липса на парични средства. Тя се наблюдава във всички човешки общества от зората на първите цивилизации до днес, като борбата срещу този феномен е също толкова древна. Според историческите източници, дори едни от най-известните владетели от античността, като Гай Юлий Цезар и Октавиан Август, са отделяли значителна част от времето си за разработване на мащабни проекти, целящи разрешаването на проблемите, причинени от крайната бедност, и са полагали немалки усилия, за да се борят с нея.

Не е учудващо, че властниците винаги са се стремели да намерят начини, за справяне с немотията, тъй като подобен вид политика им е печелела лоялността на масите, а пък провалът или отказът от борбата с бедността, често е водел до масови бунтове и безредици. Успехът на един или друг деспот често е бил пряко обвързан, с усилията му за премахване на бедността, която е била хроничен и общо присъщ феномен по целия свят. През вековете мерките за справяне с нищетата са приемали различна форма и интензивност в зависимост от културните и религиозните особености на отделните народи, като в някои случаи те са били по-успешни, но никога не са успявали да я премахнат напълно.

Дотук става ясно, че за хората, живели в миналото, бедността е изглеждала като нещо непреодолимо, което неминуемо ще съществува и в бъдеще, но всичко това се променя с настъпването на индустриалната революция. През ХIX век за първи път се появяват условия за производството и предоставянето на огромни количества от стоки - нещо непосилно за предходните поколения. Не е учудващо, че точно по онова време възниква идеята, че бедността може да бъде преодоляна, ако се постигне някаква форма на преразпределяне на благата.

 Може да се каже, че всички политически идеологии на съвременната епоха до голяма степен представляват опити на човечеството да овладее негативните и положителните страни на индустриализацията, с цел да бъде подобрен живота на хората и да бъде сложен край на бедността. Капитализмът и социализмът са двете страни на една и съща монета, тъй като представляват фундаментално материалистични философии, целящи да преразпределят благата по най-справедливия начин. Почти цялата критика на марксизма и неговите производни течения срещу глобалния пазарен икономически строй се състои в това, че той предизвиква бедност, неравенство и експлоатация.

 От друга страна, критиката на привържениците на свободния пазар срещу различните видове социализъм произтича от провала на комунистическите експерименти от ХХ век, в опита им да предоставят равни условия на всички хора, като вместо това довеждат до повече нищета. Независимо коя парадигма е права и коя от двете ще просъществува, крайната цел на всяка една от тях е постигането на „справедлив“ свят, без бедност.

Не е случайно, че идеологиите на съвременната епоха често биват сравнявани с религиите, като причината не е само във факта, че последователите им понякога са по-фанатични от религиозни фундаменталисти. Истината е, че едни от най-широко разпространените вероизповедания, като исляма и християнството, съдържат принципи за подкрепа на бедните, като това е и ключова част от причината за тяхното масово разпространение в предходните векове.

Казоното до тук показва, че нищетата винаги е била от огромно значение за политиката, като това важи до някаква степен дори и за развитите съвременни държави. Постиндустриалните сили на съвременната епоха са способни да изхранват и издържат даже най-бедните слоеве на населението си, но въпреки това немотията все още присъства и е фактор при тях. Извън държавите от Първия свят бедността играе дори по-значима роля, като колкото по-изостанала е една страна, толкова по-всеобхватна е мизерията в нея.

Макар че индустриалната революция води до появата на методи за преодоляване на оскъдицата, не може да се отрече нейното продължаващо присъствие в голяма част от света, както и значимостта и при формирането не само на вътрешната политика на отделните държави, но и на техните външнополитически действия. Поради тези причини е важно да разгледаме проблема с нищетата по-подробно, тъй като това ще ни помогне да разберем по-добре, както историческите, така и съвременните политически процеси в световен мащаб.

Първото, на което следва да обърнем внимание, за да разберем бедността е, какво я причинява, макар да е почти невъзможно да се даде еднозначен отговор на този въпрос. В миналото традиционни причинители на сиромашията са били природните неволи от рода на суши или наводнения, унищожаващи посевите на аграрните общества на предците ни. Днес природните фактори все още влияят върху живота ни, но благодарение на съвременните технологии сравнително рядко водят до масова бедност и глад. Изключение в това отношение са развиващите се страни, където природата често може да доведе до всеобща нищета, като ситуацията често се влошава, поради отсъствието на държавни структури, които могат да подпомогнат пострадалите.

В днешно време, в развитите страни, най-редовният виновник за обедняването е самата икономическа система. Очевиден минус на сегашния глобализиран световен ред е податливостта му на финансови кризи, които сякаш настъпват веднъж на всеки десет години и могат да доведат до масова безработица. Голям плюс на съвременните развити страни е фактът, че те могат да подпомагат гражданите си, изпаднали в безпомощност, благодарение на своите социални системи, като колкото по-богата е дадена страна, толкова повече би могла да смекчи негативните ефекти на всякакъв вид кризи. Като цяло, бедността е несравнимо по-сериозен проблем в държавите от Третия свят, които поради множество фактори изостават сериозно от развитите страни. В този смисъл подемът на тези държави е може би единствения начин за намаляване на бедността в световен мащаб, но истината е, че констатирането на този факт е много по-лесно, отколкото постигането му на практика.

Ключов проблем на повечето развиващи се страни е, че са износителки на суровини, които биват изкупувани на безценица от среднобогатите индустриализиращи се държави, а те - от своя страна - ги продават на постиндустриалните страни от Първия свят. Всичко това демонстрира основната причина, поради която днес бедността се разглежда по-скоро като международен, а не вътрешнодържавен проблем.

Макар да "облагородява" част от страните в света, индустриалната революция води до невиждан разрив в богатството между отделните държави. Би могло да се каже, че онези от тях, които не са минали през индустриализацията, все още живеят със стандарти от преди ХIХ век. Което означава, че решението на проблемите на много развиващи се страни, би трябвало да включва в себе си индустриализирането им чрез модернизация на технологиите и образованието, за да бъде ефективно използването на подобни иновации. Проблемът е, че държавите износителки на суровини често се оказват в капан, тъй като правителствата им допускат грешката да се фокусират само върху добива на природни ресурси, които се оказват недостатъчни, за да извадят страните им от състоянието на бедност.

Следващият голям проблем логично е свързан с първия, тъй като повечето чуждестранни инвестиции също са насочени само към добива на природни ресурси, а чуждестранните компании, които биват допускани до подобни страни, обикновено ги експлоатират по такъв начин, че до обикновените местни жители не достига никаква част от приходите.

Последният съществен фактор, който дърпа страните от Третия свят назад, са регионалните конфликти, които водят до нестабилност и масова бедност. Парадоксално е, че тези войни - както вътрешнодържавни (граждански), така и международни, избухват главно поради бедността в засегнатите региони.

Посоченото по-горе очертава и причините за голяма част от бедността в света. За съжаление обаче, няма признаци тези проблеми да бъдат разрешени скоро. Мнозина идеолози, както в бедните страни от Третия свят, така и техните симпатизанти в развития Първи свят, смятат, че единственото решение е възприемането на някоя крайна социалистическа система в световен мащаб, способна да разреши голяма част от проблемите на бедните държави. Други обаче са на мнение, че сегашната либерална пазарна система постепенно издига дори най-бедните страни от дъното и според тях подобни радикални промени в световния ред само биха забавили този процес. Засега отговорът на фундаменталния въпрос, как може да се сложи край на бедността по целия свят, остава неясен.

За съжаление, дори да е възможно премахването на бедността и социалното неравенство, човечеството все още е твърде далеч от подобна утопия. Независимо от това, дали някой ден премахването на нищетата ще бъде постигнато чрез социализъм, капитализъм или с помощта на по-екзотични икономически теории като дистрибутизма например, до евентуалното решение на този проблем той остава от ключово значение за политиката в световен мащаб.

 

* Студент от Направление "Международни отношения" в УНСС