20
Нед, Сеп
22 New Articles

Преговорите за "Брекзит": ще има ли сделка и какви ще са негативите за ЕС

Актуално
Typography

Какви ще са вредите за ЕС от "Брекзит без сделка"

В началото на август 2020 министърът на британския кабинет, който отговаря за хода на преговорите с ЕС за "Брекзит", Майкъл Гоув, обяви, че в диалога с Брюксел е постигнат известен прогрес, което пък му даде основания да прогнозира, че двете страни все пак ще подпишат Споразумение за свободна търговия.

Както е известно, Великобритания напусна Европейския съюз още на 31 януари 2020, но основните условия за нейното членство в Съюза остават в сила през целия преходен период до края на настоящата година, по време на който ЕС и Обединеното кралство разчитат да се споразумеят относно създаването на зона за свободна търговия. Макар Лондон винаги да е заявявал, че счита сделката с Брюксел за възможна, този път тонът на един от най-високопоставените привърженици на "Брекзит" в правителството на премиера Борис Джонсън беше доста по-позитивен, в сравнение с последните няколко месеца.

В края на май например, Гоув поиска от ЕС да положи по-сериозни усилия за преодоляване на задънената улица, в която се оказаха преговорите. Според мнозина, неспособността Лондон и Брюксел да постигнат споразумение ще провокира сътресение в световната търговия, особено на фона на опитите за излизане от кризата с коронавируса.

Според агенция Reuters, Европейският съюз е склонен на компромис, смекчавайки исканията си Великобритания да продължи и в бъдеще да спазва правилата на ЕС, касаещи държавната помощ. Твърди се например, че Брюксел би могъл да приеме компромисно решение, предвиждащо механизъм за разрешаване на споровете относно всяка държавна помощ, която Лондон ще предоставя на британските компании в бъдеще, вместо да настоява Великобритания още от самото начало да следва стриктно правилата на Съюза в тази сфера. В тази връзка Гоув отбеляза, че: "отношенията ни с ЕС са конструктивни, прагматични и впечатляващи". Според него, сделката може да бъде постигната, макар че в тази посока тепърва предстои да се направи още много.

Оказва се обаче, че това не е толкова сигурно. Така например, главният преговарящ на ЕС за "Брекзит" Мишел Барние, на практика, опроверга Гоув, обвинявайки Великобритания за липсата на прогрес и неотстъпчивата и позиция на преговорите. Ще напомня, че излизането на Обединеното кралство от Съюза следва да приключи до края на 2020, т.е. в момента този процес все още се намира в период на преход.

Истината е, че британците никога не са харесвали ЕС, смятайки го за "чужда организация". Те продължават да наричат Европа "Континентът", а европейците - "те". Добре известно е, че Великобритания се присъедини към Съюза изключително по икономически причини и, когато Брюксел се ориентира към политическа централизация и задълбочаване на интеграцията, мнозинството от британския елит реагира крайно негативно.

От друга страна, несъмнен факт е и, че "Брекзит" отслабва Европа икономически и политически. На теория, това би трябвало да стимулира германско-френската ос да се ориентира към провеждането на по-твърда и напориста политика. Включително по отношение на все по-опозиционно настроените страни членки на ЕС от Източна Европа, които напоследък се ориентират повече към Вашингтон, отколкото към Брюксел.

На свой ред, Великобритания очевидно дрейфува към САЩ. Американската помощ е необходима на Лондон още днес, когато се обсъжда търговското споразумение с ЕС - неслучайно паралелно с това ще се водят и подобни преговори между Обединеното кралство и Съединените щати. Което несъмнено укрепва британските позиции. Като цяло, американците се позиционират като фактор, склонен да смекчи за Великобритания последиците от нейното излизане от Европейския съюз.

На фона на преговорите между британците и ЕС все по-ясно изпъкват истинските причини за излизането на Обединеното кралство от Съюза. Като сред основните е е, че Лондон не желае да осигури на европейците свободен достъп до своите пазари и ресурси (например рибният, както и редица други), а също и до трудовия си пазар

Сходна е и британската позиция в сферата на отбраната. Докато европейците се стремят да създадат система за обща отбрана и външна политика, Великобритания се ориентира към тесен съюз със САЩ. Тоест, Обединеното кралство напуска ЕС както в икономически, така и във военен аспект.

Всъщност най-негативната последица от Брекзит е вероятността Съюзът да бъде принуден да се върне към по-тясно военно сътрудничество (или по скоро подчинение) със Съедининети щати. След като Великобритания беше сред основните донори в Европейския съюз, сега отслабеният от кризата с коронавируса ЕС няма да има същите икономически възможности, кредитен рейтинг и отбранителен потенциал. Тоест, може да му се наложи да се обърне за „помощ” към Вашингтон. Разбира се, освен ако оста Париж-Берлин не демонстрира необходимата воля да работи активно за един автономен от САЩ Европейски съюз, възприемайки концепцията за обединена Европа, лансирана навремето от такъв "убеден европеец" като френския генерал Шарл Дьо Гол.

 

* Център за мониторинг на демократичните процеси