20
Нед, Сеп
22 New Articles

Кой е големият печеливш на изборите в Беларус?

Актуално
Typography

Очакваната победа на Лукашенко на президентските избори в Беларус (според предварителното преброяване на гласовете, за него са гласували над 80% от избирателите) беше последвана от също толкова очаквани протести в Минск и редица други беларуски градове. При това безредиците съвсем не бяха провокирани от "руските наемници", показно задържани от местните сили за сигурност в края на юли и обвинени, че искат да "дестабилизира ситуацията в страната" в навечерието на изборите.

Вместо това, в Беларус започна да се реализира друг сценарий, който предварително беше озвучен в появилия се още в края на миналата година доклад на военното разузнаване на Естония. В него, в частност, се прогнозира възможността в страната да избухне "цветна революция": "Оценката ни е, че ако с президента Лукашенко или с неговия режим се случи нещо неочаквано, съществува голям риск от светкавични военни действия от страна на Русия, която ще се опита да попречи на превръщането на Беларус в демократична и прозападно настроена държава". Тоест, авторите на въпросния доклад очевидно са убедени, че поредната победа на Лукашенко на президентските избори неминуемо ще провокира "революция" в страната, последвана от "руска военна намеса".

Както е известно, Беларус е единствената измежду постсъветките републики и бившите членове на Варшавския пакт, която не се оказа под контрола на САЩ. Именно на САЩ, а не на НАТО, като цяло, защото в момента Северноатлантическият алианс вече не представлява единна организация и, на практика, се трансформира в два блока. Единият, в който доминират Германия и Франция, опитва да се еманципира от американския си "патрон", а другият включва предимно държави от Източна Европа - и на първо място Полша, Румъния, Литва, Латвия и Естония - склонни безусловно да следват политиката на Вашингтон.

Ако погледнем географската карта ще видим, че по западните граници на Русия се формира своеобразен полупръстен от страни, в които САЩ разполагат свое въоръжение, включително системи за ПРО, и планират да разположат крилати ракети, включително с ядрени бойни глави. В тази връзка Беларус очевидно представлява пречка за пълното обкръжаване на Русия от страна на НАТО по това направление.

Именно това обяснява и сегашния опит в страната да бъде реализиран "украинския сценарий" от 2013-2014. За целта е необходимо да бъде отстранен "последният европейски диктатор" Лукашенко, след което неминуемо ще последва разпадането на т.нар. Съюзна държава, прекъсване на отношенията между Беларус и Русия и, в резултат от това, беларуската територия ще се окаже "свободна" за военното присъствие на НАТО, с което и кръгът ще се затвори. Разбира се, това е само хипотетичен сценарий, чиито успех засега изглежда много съмнителен.

Но само засега. Както е известно, в последно време Лукашенко направи редица доста опасни за самия него жестове към "колективния Запад", рискувайки да загуби подкрепата на Москва. Тук е мястото да напомня, че отношенията на беларуския "диктатор" със САЩ съвсем не са толкова лоши, както смятат някои, включително и у нас, в България. Още през юни 2009 делегация на американския Конгрес посети Беларус, поставяйки началото на нов етап в развитието на двустранните отношения. От 2013 насам пък е налице процес на активизиране на партньорското сътрудничество между двете външни министерства. През септември 2014 в САЩ се проведе Първият беларуско-американски инвестиционен форум, на който Минск беше представен от тогавашния премиер Михаил Мясникович. През февруари 2015 самият Лукашенка се срещна със заместника на помощник държавния секретар на САЩ Ерик Рубин, а през февруари 2020 в беларуската столица се появи американският държавен секретар Майк Помпео, след което президентът Лукашенко обяви партньрството със САЩ за приоритет.

Според някои (особено руски) анализатори, Лукашенко съзнателно ерозира отношенията с Русия, а като потвърждение за това се посочва и арестът на групата служители на руската частна военна компания "Вагнер" в Минск, в навечерието на изборите. Други обаче са убедени, че става дума по-скоро за сложна и многоходова комбинация на беларуския лидер, опитващ се на всяка цена да съхрани властта си. Той очевидно се нуждаеше от случилото се за да привлече на своя страна гласовете на онази част от опозицията, която се обявява против по-тясното сближаване с Москва.

Но след като донякъде успя да постигне очаквания от него ефект, Лукашенко моментално обърна посоката, заявявайки след телефонния си разговор с Путин , че: "Що се отнася до бъдещето, ако някой смята, че отношенията ни с Русия окончателно са се влошили, много бърка. Решенията ще бъдат взети от мен и от руския президент и накакви коментари в медиите не могат да променят това".

Неслучайно в момента мнозина експерти смятат, че на фона на доста сложните си отношения с Москва, Лукашенко се опитва да намери баланс на контактите със Запада, но при това въобще не може да става дума за някаква стратегическа преориентация на Беларус, особено що се отнася до военното и сътрудничество с Русия.

Ще напомня, че известен брой руски военни и днес са постоянно разположени в Беларус, където има два големи военни обекти на руснаците - Радиолокационната станция "Волга" н Ганчевичи (край Барановичи) и 43-ти свързочен възел на руския ВМФ във Вилейка. Първият обект, който функционира от октомври 2003 насам, е част от системата за предупреждаване за ракетно нападение. Срокът на арендата му от Русия изтича в края на 2020. Втория пък осигурява връзката на Главния щаб на руския ВМФ с атомните подводници, изпълняващи бойно дежурство в Атлантическия, Индийския и, отчасти, Тихия океани. Впрочем, възможно е руски военни специалисти да присъстват и на други обекти, включително от беларуската система за ПВО.

Това дава основание на редица военни експерти да прогнозират, че едва ли следва да очакваме някакви промени във военното сътрудничество между Минск и Москва. При това нещата не опират до Лукашенко, а са свързани с общите интереси на двете страни в сферата на отбраната. Както е известно, те имат обща система за ПВО, а руснаците доставят на Беларус различни видове въоръжения и военна техника - или на много ниски цени, или напълно безвъзмездно, както стана през 2016 например, когато Беларус получи руски зенитни ракетни комплекси С-400.

Двете страни провеждат многобройни съвместни военни учения, най-голямото от които беше "Запад-2017". Военният съюз между Русия и Беларус се основава на десетки документи, а принципите на сътрудничеството в рамките на съвместната отбранителна политика са много подробно изложени в Договора за военно сътрудничество между Минск и Москва.

Следва да сме наясно и, че прекъсването на военното сътрудничество не е изгодно и за двете страни, като това с по-голяма сила важи именно за Беларус. При подобно развитие тя на практика ще остане сама срещу целия блок НАТО и ще бъде директно застрашена от страна на Полша, Литва и Латвия, където са разположени американски части. В Минск са напълно наясно с това и разбират, че беларуският суверенитет на практика се крепи именно на "руските щикове".

Ерозирайки руското "влияние", Лукашенко рискува да получи вместо него мощен прозападен натиск, при положение, че самият "колективен Запад", на практика, гледа на него като на "свършен политик". Впрочем, първите признаци, че може да станем свидетели на подобна "промяна" се появиха още преди самите президентски избори, но тя се очерта съвсем осезаемо след обявяването на предварителните резултати от тях.

Едва ли обаче Лукашенко би искал да се сблъска с "украинския сценарий", чиято реализация до голяма степен беше улеснена от съзнателното раздухване отвън на антируски настроения. Ето защо изглежда по-вероятно, че беларуският лидер ще се стреми да не променя нищо в отношенията с Русия и дори да задълбочи военното сътрудничество с Москва, за да може с руска помощ да противостои по-успешно за усилващия се западен натиск срещу неговия режим. Което пък означава, че големият печеливш на изборите в Беларус, може да се окажат именно руснаците.

 

* Център за мониторинг на демократичните процеси