20
Нед, Сеп
22 New Articles

Време е САЩ да преразгледат политиката си по отношение на Русия

Актуално
Typography

Писмо на 103-ма американски външнополитически експерти*

Руско-американските отношения навлязоха в опасна задънена улица и това застрашава националните интереси на САЩ. Рискът от военна конфронтация, способна да прерасне в ядрен конфликт, отново изглежда съвсем реален. Движим се към изключително обременяваща надпревара в ядрените въоръжения, а в арсенала на американската външна политика са останали само реакции, санкции, публични порицания и резолюции на Конгреса. Глобалната пандемия от Covid-19 и очерталият се в резултат от нея глобален икономически спад не укрепват сътрудничеството, а - обратното - само усилват тенденцията към изостряне на отношенията.

В същото време редица сериозни заплахи за мира и за собствения ни просперитет, които изискват сътрудничество между Русия и САЩ, включително по такива жизнено важни въпроси, като ядрената война и климатичните промени, остават без нужното внимание. Залозите са изключително високи, защото застрашаващите съвременния свят опасности са наистина гигантски. Затова смятаме, че е необходим щателен и безпристрастен анализ, а след това и промяна на сегашния курс на Америка.

Предлагаме това напълно съзнателно. Русия системо усложнява и дори проваля нашите планове и действия, особено по своята огромна периферия в Европа и Азия. Тя присъедини част от територията на Украйна и Грузия. Тя оспорва ролята ни на глобален лидер и отправя предизвикателство към онзи световен ред, който беше изграден с наша помощ. Тя се намесва в нашата вътрешна  политика за да задълбочи съществувщите разногласия и да ерозира имиджа на американската демокрация. В най-добрия случай, отношенията ни с руснаците ще представляват комбинация между съперничество и сътрудничество. А задачата на политиката е да бъде намерен най-изгодният и безопасен баланас между нашето съперничество и сътрудничество. За целта предлагаме шест общи препоръки относно формирането на американския курс спрямо Русия.

- На първо място, трябва да намерим начин да се противопоставим ефективно на предполагаемата руска намеса в американските избори и, което е най-важното, да блокираме всички усилия за ерозия на процеса на гласуване. Необходими мерки в тази посока са укрепването на нашата избирателна инфраструктура, налагане на санкции срещу онези руснаци, които ползват открадната информация, както и противодействие на опитите на Русия да пробие нашите системи. Освен това, следва да разобличаваме руската дезинформация. В същото време обаче, трябва да установяваме и укрепваме контактите с Русия чрез преговори, които да се провеждат в спокойна обстановка, като вниманието се фокусира върху възможностите на всяка от страните да нанесе сериозни вреди на ключови елементи на инфраструктурата на другата.

- Няма никакъв смисъл, две държави, които са в състояние да се унищожат взаимно и да унищожат човешката цивилизация в рамките на 30 минути, да не поддържат пълноценни дипломатически отношения. След украинската криза ключовите контакти на правителствено равнище бяха замразени, редица консулства бяха закрити, а персоналът на двете посолства бе съществено редуциран. Много често и напълно погрешно разглеждаме дипломатическите контакти като своеобразна награда за "добро поведение", докато истината е, че те са инструмент за прокарване на нашите интереси и подаване на ясни сигнали и послания. Дипломатическите отношения са ни необходими като важно средство за гарантиране на сигурността, за да бъдат сведени до минимум погрешните представи и пропуските, които могат да провокират ненужна война с Русия. Възстановяването на нормалните дипломатически контакти следва да се превърне в основния приоритет на Белия дом, чиито действия в тази посока трябва да бъдат подкрепени и от Конгреса.

- Нашата стратегически концепция и стратегическият ни потенциал следва да са сходни с онези от времето на студената война, които тогава ни свършиха добра работа. Това бе добре балансирана привързаност едновременно към сдържането и към разведряването. Тоест, поддържайки необходимото ниво на американската отбрана, трябва да ангажираме Русия в сериозен и последователен диалог, който ще помогне да си изясним корените на недоверието и взаимната враждебност и, в същото време, да се концентрираме върху важните и неотложни проблеми на сигурността, с които се сблъскват нашите две страни.

- Важно е да бъде възродено руско-американското лидерство при налагането на ред в ядрения свят, който стана още по-опасен заради дестабилизиращите ситуацията технологии, промените в отношението към използването на ядрено оръжие, анулирането на ядрените споразумения и новите, изпълнени с напрежение, отношения в ядрената сфера. Това означава, че трябва да удължим действието на Договора "Нов СТАРТ" и бързо да преминем към следващия етап в контрола на въоръженията с цел укрепване на ядрената стабилност, като тя ще бъде адекватно приспособена към новата ситуация в света, в който днес има много повече ядрени държави.

- От ключово значение е да направим по-безопасно и стабилно военното противопоставяне, което в момента съществува в най-неустойчивите региони на Европа, от Балтийско до Черно море. Важно е твърдо да се придържаме към съществуващите ограничения като Договора за открито небе, който в момента е застрашен, или Виенския документ от 2011, а също да формулираме нови мерки за укрепване на доверието.

- Успехът на американската политика спрямо Китай до голяма степен ще зависи от това, дали състоянието на руско-американските отношения ще позволи осъществяването на тристранно сътрудничество по най-важните въпроси. Със сегашната си политика само усилваме готовността на Русия да подкрепя най-малко конструктивните аспекти на китайската политика по отношение на САЩ. Няма да е лесно да обърнем тази тенденция, но целта ни следва да е именно тази.

- По най-наболелите въпроси, където американските и руските интереси влизат в сериозен конфликт (като Украйна или Сирия например), САЩ следва да се придържат към твърда и принципна позиция, която се споделя от нашите съюзници и която е изключително важна за постигането на справедливо решение. В същото време обаче, трябва да отделяме по-голямо внимание на сумарното въздействие върху нашите отношения с Русия, което ще възникне в резултат от проверените, сдържани и постепенни стъпки, както и на онези възможности, които подобряващите се отношения създават за по-нататъшното ни съвместно движение напред.

- Санкциите могат да останат интегрална част от политиката ни по отношение на Русия, но те следва да бъдат добре обмислени и "точкови", а прилагането им трябва да е комбинирано с други елементи на американската мощ, най-вече с дипломатически. Постоянното натрупване на налагани от Конгреса санкции, например заради руските действия в Крим и Източна Украйна, или във връзка със "случая Скрипал", нарушаването на Договора за ракетите със среден и малък обсег или намесата в американските избори, лишава Москва от каквито и да било стимули за промяна на курса, тъй като тя възприема тези санкции като несправидливи, постоянни и неизбежни. Трябва да възстановим гъвкавия характер на санкционния режим, концентрирайки вниманието си върху точковите санкции, които могат бързо да бъдат отменени, ако Русия съдейства за успеха на преговорите с цел да бъдат намерени приемливи решения за разрешаване на конфликтите, включително очевидните руски усилия за прекратяване на намесата в нашия избирателен прочес. За това обаче е необходима политическа воля от страна на Белия дом и Конгреса.

Сегашната реалност е, че при управлението на Владимир Путин Русия действа в такива стратегически рамки, които се основават на дълбоко вкоренените националистически традиции и се подкрепят както от елита, така и от масите. Наследникът на Путин, дори ако демонстрира по-ясно изразени демократични наклонности, със сигурност ще действа в същите стратегически рамки. Затова би било погрешно американската политика да се гради на предпоставката, че можем и трябва да променим тези рамки. По същия начин, ще бъде глупаво да вярваме, че нямаме друг избор, освен да следваме сегашната политика. Трябва да градим отношенията си с Русия - такава, каквато е, а не такава, каквато бихме искали да бъде.

Длъжни сме максимално да активираме своите силни страни, като при това стриктно се придържаме към средствата на дипломацията. Така ще съумеем да преодолеем онези предизвикателства, които ни отправя Русия, и да поставим отношенията си на по-конструктивни релси. А, ако не го направим, ще ни се наложи да платим прекалено висока цена за това.

 

Сред подписалите писмото са:

 

Роуз Гeтемюлер - зам. държавен секретар на САШ по контрола на въръженията и международната сигурност през 2014-2016

Томас Греъм - старши директор за Русия в апарата на Съвета за национална сигурност на САЩ през 2004-2007

Фиона Хил - старши директор по европейските и руските въпроси в апарата на Съвета за национална сигурност на САЩ през 2017-2019

Джон Хантсман-младши - посланик на САЩ в Русия през 2017-2019

Томас Пикеринг - посланик на САЩ в Русия през 1993-1996

***

Джордж Шулц, държавен секретар на САЩ през 1982-89

Уилям Пери, министър на отбраната на САЩ през 1994-97

Ърнест Мониз, министър на енергетиката на САЩ през 2013-17, Nuclear Threat Initiative

Сам Нън, сенатор на САЩ през 1972-97, Nuclear Threat Initiative

Гари Харт, сенатор на САЩ през 1975-87.

Джон Хъмри, зам.минисър на отбраната на САЩ през 1997-2000

Джон Маклафлин, зам. директор и временен директор на ЦРУ през 2000-04, Школа за перспективни международни изследвания "Джон Хопкинс"

Джеймс Колинс, посланик на САЩ в Русия през 1998-2001

Джон Байърли, посланик на САЩ в Русия през 2008-2012

Мегън О'Съливан, зам. советник по националната сигурност на САЩ за Ирак и Афганистан в  Съвета за национална сигурност, 2005-2007, Харвардска школа "Кенеди"

Ричард Бърт, помощник на държания секретар на САЩ за Европа и Канада през 1983-1985, Global Zero

Томас Кънтримен, помощник на държавия секретр на САЩ по вопросите на международната сигурност и неразпространението през 2011-2017

Дж. Стейпълтън Рой, помощник на държавния секретар на САЩ по разузнаването и изследванията през 1999-2000, Институт "Кисинджър" за изучаване на Китай и САЩ, Център "Уилсън"

Джоузеф Най, помощник на военния министър на САЩ по въпросите на международната сигурност през 1994-1995, Харвардски университет

Греъм Елисън, помощник на военния министър на САЩ по политиката и планирането през 1993-94, Харвардска школа "Кенеди"

Генерал о.р. Чарлз Бойд, зам. главнокомандваш на Европейското командване на САЩ, 1992-1995, Center for the National Interest

Джордж Бийби, бывш директор на отдела за анализи за Русия на ЦРУ

Марк Бейсинджър, Принстънски университет

Ричард Бетс, Колумбийски университет

Койт Блекър, старши директор за Русия, Украйна и Евразия в Съвета за национална сигурност на САЩ, 1995-96, Стандфордски университет

Бари Блехман, Център "Стимсън"

Ян Бремър, Eurasia Group

Джордж Бреслауър, Калифорнийски университет в Бъркли

Едмънд Браун-младши, губернатор на Калифорния, 1975-1983, 2011-2019, Bulletin of Atomic Scientists

Лари Колдуел, Западен колеж

Самюел Чаръп, старши советник на помощника на държавия секретар по контрол на въоръженията и международната сигурност, 2011-2012.

Питър Клемент, Колумбийски университет, Школа за международни и обществени отношения

Тимоти Колтън, Харвардски университет

Кейт Дардън, Американски университет

Джил Дохърти, Джорджтаунски университет

Даниел Дрезнър, Школа за право и дипломация "Флетчър"

Глория Дъфи, заместник за помощника на министъра на отбраната на САЩ, 1993-95

Сюзан Елиът, Национален комитет по външна политика на САЩ

Робърт Дейвид Инглиш, Университет на Южна Калифорния

Брайан Финли, Център "Стимсън"

Розмари Форсайт, директор за Русия, Украйна и Евразия в Съвета за национална сигурност на САЩ през 1993-1995

Нанси Галахър, Университет на Мериленд

Джеймс Голдгайър, Американски университет

Тане Густафсон, Джорджтаунски университет

Шейла Гуелтни, бивши посланик на САЩ

Мартин Хелман, Стандфордски университет

Ричард Хогланд, Caspian Policy Center

Дейвид Холоуей, Стандфордски университет

Арнолд Хорелик, Корпорация RAND

Едуард Ифт, зам.директор на Управлението за инспекция по места на САЩ, 1991-98, Стандфордски университет

Роберт Джарвис, Колумбийски университет

Ян Х. Калицки, Център "Удроу Уилсън"

Майкъл Кимейдж, Католически университет на Америка

Майкил Крипон, Център "Стимсън"

Джордж Крол, бивши посланик на САЩ

Чарлз Купчан, специален помощник на президента на САЩ по въприсите на националната сигурност през 2014-2017, Джорджтаунски университет

Клиф Купчан, Eurasia Group

Мелвин Льофлер, Университет на Вирджиния

Уилям Люърс, бивш посланик на САЩ

Алан Линч, Университет на Вирджиния

Ейлин Малой, бивш посланик на САЩ

Стивън Ман, бивш посланик на САЩ

Джесика Матюз, Фондация "Карнеги"

Ричард Х. Мацке, бывш член на совета на директорите на Chevron, PetroChina и Лукойл

Джон Дж. Миршаймър, Чикагски университет

Марк Медиш, старши директор за Русия, Украина и Евразия в Съвета за национална сигурност на САЩ през 2000-2001

Раджан Менон, Градски колеж на Ню-Йорк/Градски университет на Ню-Йорк

Ричард Майлз, бивш посланик на САЩ

Крис Милър, Школа "Флетчър"

Матю Мъри, Колумбийски университет

Алан Мастърд, бивш посланик на САЩ

Лари К. Нипър, Тексаски университет

Майкъл Опенхаймер, Нюйоркски университет

Брюс Парот, Школа за перспективни международни иизследвания "Джон Хопкинс"

Питър Петибоун, Pettibone International ADR LLC

Стивън Пайфър, старши директор за Русия, Украйна и Евразия в Съвета за национална сигурност на САЩ през 1996-97, Стандфордски Университет

Пол Пилар, Джорджтаунски университет

Бари Поузън, Масачузетски технологичен институт

Уильм Потър, Институт за международни исследвания "Мидълбъри" в Монтерей

Джон Парнел, бивш посланик на САШ)

Брад Робъртс, зам. помощник  на министъра на отбраната на САЩ по ядрена и отбранителна политика, 2009-2013

Синтия Робъртс, Хънтър колидж, Градски университет на Ню-Йорк

Матю Рожански, Институт "Кенан"

Джоан Роулфинг, Nuclear Threat Initiative

Лин Рустън, старши директор за контрол на въоръженията и неразпространение в Совета за национална сигурност на САЩ, 2012-2014, Nuclear Threat Initiative

Скот Саган, Стандфордски университет

Джефри Шейфър, Национален комитет за външна политика на САЩ

Димитри Саймс, Center for the National Interest

Кристофър Смарт, старши директор по международна икономика, търговия и инвестиции в Съвета за национална сигурност на САЩ, 2013-2015.

Джак Снайдър, Колумбийски университет

Дж. Андрю Спиндлър, Доброволчески корпус за финансови услуги

Адам Сталбърг, Технологически институт на Джорджия

Роналд Суни, Мичигански университет

Даниел Трейсман, Калифорнийски университет в Лос-Анджелос

Ана Василиева, Институт за международни изследвания "Мидълбъри" в Монтерей

Стивен Уолт, Харвардски университет

Джон Уолфстхел, старши директор по контрола на въоръженията и нераспространението в Съвета за национална сигурност на САЩ, 2014-2017, Global Zero

Кенет Яловиц, бивш посланик на САЩ

Стивън М. Янг, бивш посланик на САЩ

Доналд Загория, Национален комитет по външна политика на САЩ

Питер Цвак, бригаден генерал о.р., Институт "Кенан"

 

*Писмото е публикувано в списание Politico