29
Чет, Окт
5 New Articles

Саморазрушаващата се империя

Актуално
Typography

Обикновено една империя съществува дотогава, докогато е в състояние да продължи да се разширява, използвайки добре познатия принцип "разделяй и владей". Когато обаче, ресурсите, териториите, държавите и народите, които тя се стреми да "погълне", започнат - по една или друга причина - да се оказват недостъпни за нея, империята насочва своята енергия против самата себе си.

В това отношение, сегашната ситуация, в която се оказаха Съединените щати, съвсем не е уникална. Дори обратното, тя е типична за всяка империя, навлязла в период на упадък. Докато редица държави по света започват да стъпват на крака, в икономическо, военно и политическо отношение, отказвайки да изпълняват незавидната роля на ресурсен придатък на Американската империя, САЩ се оказват изправени пред необходимостта да насочат своята екзпанзионистка енергия навътре, т.е. против собствените си съюзници и дори против своето, собствено население. Израз на това е стремежът им да измъкнат от тях толкова материални богатства, колкото е възможно или поне да бъде забавена замяната на сегашния глобален ред, в чиято основа е специалният статут на Америка, с някакъв алтернативен модел.

Геополитическият експерт и анализатор Ф. Уйлям Енгдал положи впечатляващи изследователски усилия за да докаже, че сегашните безредици и сътресения в Съединените щати не са резултат от някакви мащабни външни усилия за противодействие на специфичните интереси на Америка, а - напротив, представляват закономерна последица именно от неистовото преследване на тези специфични имперски интереси от страна на Вашингтон.

Независимо от причината, поради която американците днес излизат на улиците, когато става дума за една страна, притежаваща изключително богат опит в организирането на "революции" в чужбина, беше нормално да очакваме, че рано или късно тези отработени методи и инструменти неизбежно ще бъдат насочени навътре с цел да бъде провокиран хаос в самата Америка. При това не бива да се съмняваме, че те ще бъдат използвани по най-оптималния и изгоден за самите организатори начин.

Ако гледате телевизионните репортажи или слушате активистите, които в момента вилнеят по улиците на американските градове, вероятно ще стигнете до извода, че да унищожиш собствения си район или град и до безкрайност да се оплакваш от несправедливостта, вероятно е най-добрия начин да се избавиш от потисничеството - реално или въображаемо.

Истината обаче е, че целият свят постепенно започва да се измъква от гнета на тоталната американска хегемония. И народите на много държави го постигнаха не като превърнаха в руини собствените си градове или като се оплакваха до безкрайност в ООН, а като лансираха собствени алтернативи, оказали се по-привлекателни от онова, което САЩ предлагаха на света.
Китай е най-добрия пример за държава, която залага на развитието на индустрията и инфраструктурата като алтернатива на американските "инвестиции", доставки на оръжие по завишени цени и откровена политическа намеса. Вместо това китайците строят язовири, железопътни линии и заводи и снабдяват партньорите си с оръжие, без да им налагат каквито и да било политически условия или ограничения.

На свой ред, Русия също предлага на държавите от целия свят редица алтернативи - от доставки на оръжия и енергоносители, до формирането на политически и икономически алианси.

Редица държави започнаха със собствени усилия да създават алтернативи на американските монополи, които доскоро нямаха равни в света. Отлична илюстрация за това е възходът на компанията Huawei, която първо настигна, а след това и изпревари глобалния гигант Apple. Друг убедителен пример за такава алтернатива е Русия, съумяла да се превърне в ключов партньор за редица близкоизточни държави, на които отдавна бе омръзнала опеката на Америка.

Дори в малките страни стремително печели популярност идеята за създаване на алтернатива на такива глобални феномени, като социалните врежи, монополизирани от САЩ. Те се стремят да разширят своите права и възможности, да запазят приходите си в рамките на своята собствена юрисдикция и да ограничат необоснованото от нищо американско влияние.

Проблемът на Америка е, че тя отдавна се е отказала от строителството и производството, като вместо това концентрира усилията си върху принудата, експлоатацията, присвояването на чужди ресурси и финансовите машинации и манипулации. Всичко това обаче работи само дотогава, докато някой друг не започне да строи и да произвежда необходимите стоки или опита да се защити от финансовото мошеничество, създавайки алтернативни платежни системи за финансиране на проекти, водещи до реален прогрес.

На практика, именно този процес на освобождаване, отдавна се е превърнал в доминиращия геополитически фактор в съвременния свят, докато Америка постепенно върви към своя упадък, периодично и безразборно нахвърляйки се както върху противниците, така и върху съюзниците си. През това време останалите играчи търпеливо и последователни градят своите алтернативи. В неговата съвкупност, този процес може да се характеризира като "формиране на многополюсен световен ред", основаващ се на физическата инфраструктура, т.е. на фабриките и железопътнити линии, а не на виртуалните таблици и борсови кодове.

В същото време обаче, останалите нации не могат, а и не искат да чакат търпеливо нещата да се случат от самосебе си. Истината е, че Съединените щати са една самоизяждаша се империя. И докато останалият свят е изпълнен с решимост да продължи да създава все по-добри алтернативи на американоцентричния "световен ред", този процес ще се съпровожда с ерозията на американската хегемония във всички сфери. От друга страна, повечето държави биха искали да сътрудничат с обикновените американци, които - без значение, дали го съзнават - почти на 100% също са жертви на политиката на Уолстрийт и Вашингтон. Именно с това се обяснява и почти безграничното търпение, което проявяват страни като Русия и Китай на фона на постоянните провокации от страна на Запада.

Що се отнася до американците, те сами следва да решат, в каква страна ще живеят, когато се разсее пушекът и улегне прахът от сегашните безредици. Дали в тази, в която властта и богатството ще продължат да бъдат концентрирани най-вече на Уолстрийт, а сегашното насилие просто ще улесни окончателното превръщане на САЩ в полицейска държава? Или пък в онази, в която американците най-сетне ще осъзнаят, че никой от представителите на елитите във Вашингтон, в големите медии или в Туитър не е на тяхна страна и не възнамерява да ги защити, и започнат да мислят сами за себе си и да действат в свой, собствен интерес?

Времето ще покаже.

 

* Авторът е американски геополитически анализатор