28
Сря, Окт
6 New Articles

Катедралата "Света София", турският неоосманизъм и разединеното православие

Актуално
Typography

На 10 юли 2020 дългогодишните призиви на радикалните ислямисти от различни държави бяха реализирани на практика с решението на турския президент Реджеп Ердоган да превърне храма "Света София" в Истанбул от музей в действаща джамия. Както е известно тя става джамия след превземането на Константинопол от османците през 1453 и остава такава до издаването на декрета за създаването на музея "Света София" през 1934.

Този декрет представлява своеобразен апогей на курса на Мустафа Кемал Ататюрк към секуларизацията на Турция и превръщането и от азиатски халифат в европейска демокрация. Преди това, между 537 и 1453, т.е. почти хиляда години това е най-големия християнски храм в света.

Ердоган получи необходимото юридическо основание за своето скандално решение от турския Държавен съвет, който на 2 юли, само за няколко минути, реши, че промяната в статута на "Света София" може да стане с указ на президента, тъй като през 1934 превръщането и в музей не е станало със закон. Друг въпрос е, че доскоро никой в Турция не би дръзнал да постави под въпрос декретите на Ататюрк.

Както е известно, това решение породи остри критики извън Турция (впрочем против него се обяви и турската опозиция, в лицето на Народно-републиканската партия). Станахме свидетели на рядко за днешните времена на разделение и противопоставяне, съвпадение на позициите на САЩ, големите западни държави и Русия, както и на Константинополската и Московската Патриаршии (въпреки прекъснаите връзки между тях). За рисковете от това решение предупреди и ЮНЕСКО, в чиито списък на обектите на Световното културно наследство влиза и "Света София".

Възстановявайки статута на храма като джамия, Ердоган слага символичен кръст на традицията на Ататюрк, апелирайки като основание за решението си към съответния вакъф, създаден от султан Мехмед ІІ през 1453. Тоест, според него, корените на турската държавност вече не бива да се търсят в революцията на Ататюрк, а в Османската империя. Между другото, за елита на управляващата в страната Партия на справедливостта и развитието (ПСР), крахъг на Османската империя се възприема като най-голямата геополитическа трагедия на ХХ век.

Електоралната база на ПСР е консервативно настроеното население в селатата и бедните малки градове от Анадола, докато големите градове, включително 17-милионният мегаполис Истанбул са либерално и проевропейски настроени. Илюстрация за това бяха драматичните избори за кмет на Истанбул през март-юни 2019. Проевропейски настроеният (условно казано, разбира се) кандидат на опозиционния "Алианс на нацията" Екрем Имамоглу спечели изборите с разлика от едва няколко хиляди гласа, в остра конкуренция с кандидата на управляващите Бинали Йълдъръм. Ердоган обаче успя да постигне отмяна на резултатите от изборите и да наложи повторно гласуване, на което Имамоглу спечели наистина убедителна победа, а президентът трябваше да се примири, че градът, в който започна собствената му политическа кариера, вече е в ръцете на противниците му. Според редица турски политолози, скандалното решение за "Света София" е своеобразно "отмъщение на ислямистите на най-свободолюбивия град в Турция". Впрочем, на последните местни избори ПСР загуби водещите си позиции в редица други големи градове, като в крайна сметка получи не повече от 40% от гласовете.

Да не забравяме също, че страната силно пострада от пандемията от коронавирус: икономиката и се срина, а паралелно с това се сринаха и рейтингите на ПСР и Ердоган. На този фон, решението за промяна на статута на "Света София" целеше отново да мобилизира разочарования провинциален електорат на управляващите.

Фундаменталните причини

Съществуват обаче и по-дълбоки, бих казал дори фундаментални, причини за решението на Ердоган. Превръщането на "Света София" в джамия е просто етап от реислямизацията на Турция. За самия Ердоган това е изключително важно, като по-долу ще се опитам да обясня, защо.

На първо място, въпреки твърденията на правителството, присъединяването към Европейския съюз, който представлява наднационална светско образувание, не се разглежда като приоритет от сегашния режим в Анкара. И в това отношение Ердоган вече премина точката, от която няма връщане назад. За еврократите в Брюксел е неприемлив дори турският национализъм, в неговата кемалистка версия, да не говорим за пантюркизма и панислямизма на ПСР. В този смисъл заявлението на турския външен министър Мевлют Чавушоглу от 10 юли, че страната му е близо до подписване на споразумение за свободна търговия с напускащата ЕС Великобритания е много показателно за намеренията на Анкара спрямо Брюксел. Превръщането на "Света София" в джамия е символ на връщането на Турция към нейните имперски османски корени, т.е. към една от империите, олицетворявали някога световния ред, рухнал в резултат от Първата световна война. Тази стъпка ще позволи на Ердоган да продължи да шантажира Брюксел по въпроса за миграционните потоци от Азия към Европа, преминаващи през територията на Турция.

На второ място, промяната на статута на "Света София" символизира окончателния отказ на Анкара от неангажирането на страната с процесите в ислямския свят. Отсега нататък Турция ще бъде все по-активен играч в мюсюлманските и тюркски страни и региони, а географията на турската външна политика ще се простира от Северна и Североизточна Африка до Синдзян и от Босна до Малайзия. Този идеологически избор, също както и в миналото, е свързан с ползите от сътрудничеството с разширяващите се пазари на Азия и Африка.

На трето място, превръщането на катедралата "Света София" в джамия способства за консолидирането на привържениците на управляващата Партия на справедливостта и развитието. С тази своя стъпка нейният лидер Ердоган доказва на избирателите си, че въпреки международния натиск, е способен да отстоява собствените си идеи и принципи. А това е от ключово значение в съвременния контекст.

Религиозните измерения на проблема

Ако разгледаме проблема за "Света София" от религиозна гледна точка, той не изглежда никак прост. Както е известно, в съвременните християнска (и особено православната) и мюсюлманска общности нараства противопоставянето между либералите и консерваторите, т.е. между привържениците на "светската адаптация" на религията и на връщането към "автентичните религиозни корени".

Турция дълго време беше център на т.нар. "евроислям", един от чиито лидери стана местният проповедник Фетхулах Гюлен, обявен от сегашния режим в Анкара за най-големия му враг. Сред ценностите на "евроисляма" е уважението към т.нар. "хора на Писанието", т.е. християните и юдеите. За неговите привърженици всеки монотеистичен храм е светиня.

Ориентирайки се в противовес на тези схващания към ислямизма, Ердоган се опитва да отнеме лидерските позиции в мюсюлманския свят от арабските държави и най-вече от Саудитска Арабия, която е опората на "уахабизма" и където християнските или юдейски храмове са абсолютно забранени.

Тук е мястото да напомня, че в разгара на дебатите, предшестваши окончателното решение на Ердоган да превърне "Света София" в джамия, арменският патриарх на Константинопол Саак ІІ предложи в този храм да бъдат разрешени както мюсюлманските, така и християнските молитви. За съжаление обаче, турските власти въобще не обърнаха внимание на този опит за компромисно решение.

Всъщност, истината е, че глобалната православна общност така и не съумя да излезе с консолидирана и твърдо отстоявана позиция по този въпрос, като сред основните причини за това е разединението в православните свят, провокирано от откровено разколническата политика на Константинополската Патриаршия през последните години, включително и на Балканите.

Вялата реакция на разединения православен свят

Става дума, в чястност, за "проектите" на Вселенският патриарх Вартоломей за създаване на нови православни църкви в Америка, Черна Гора и Украйна Много показателно е и, че протестът на самия Вартоломей срещу провокацията на Ердоган със "Света София" беше твърде слаб и формален, като той сякаш предпочете да прехвърли това задължения на американския Държавен департамент или на Еладската (Гръцката) православна църква. Впрочем, липсваха протестни декларации и от създадената от него т.нар. Православна църква на Украйна. Факт е, че дори папата протестира по-остро срещу случващото се, отколкото Вартоломей и наместникът му в Украйна - киевският митрополит Епифаний.

Между другото, ако се върнем назад в историята можем да направим интересни и доста символични паралели със случващото се днес. Както е известно, катедралата "Света София" е превърната за първи път в джамия през 1453, след превземането на Константинопол от османците и след като Константинополската Патриаршия на практика предава православието, подписвайки през 1439 т.нар. Флорентинска уния с Ватикана. На подобно предателство станахме свидетели и през последните години, когато Вартоломей опита да се позиционира като своеобразен "православен папа", осъществи редица некаконични действия, влизайки в открит конфликт с редица други православни църкви, които при това са далеч по-мощни от неговата собствена, и активизира т.нар. "икуменически диалог" с Ватикана.

Между другото, изглежда много вероятно, че Вартоломей може да бъде наследен като Константинополски патриарх от друг "професионален разколник" - архиепископ Елпидофор (Ламбрианидис), който ръководи Американската архиепископия и който през март 2020, с подкрепата на Вселенската Патриаршия, обяви създаването, в нейните рамки, на т.нар. Епархия на славянските православни общини. Появата на новата Епархия следва да се разглежда най-вече в контекста на обявения преди това от Елпидофор курс към създаването в САЩ на поместна църква под егидата на Вселенската Патриаршия и рискува да провокира разкол сред православните християни в Америка. Тук е мястото да напомня и, че кандидатурата на Елпидофор за наследник на Вартоломей се подкрепя индиректно от САЩ и Турция (т.е. от две страни, които не са православни). Впрочем, докато това се случи, Константинополската Патриаршия може окончателно да загуби Турция като "своя територия" и да се съхрани единствено в Америка и в Света Гора.

 

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите