20
Нед, Сеп
22 New Articles

Битката за „коронавирусните помощи” на ЕС: какви следва да са критериите?

Актуално
Typography

На 27 май 2020 Европейската комисия представи в Парламента на ЕС план за икономическо стимулиране в размер на 750 млрд. евро заедно с променено предложение за бюджета на Съюза за 2021-2027. Целта на мерките е да бъде намален шокът от здравната криза и да се проправи път към устойчиво бъдеще.

Поне засега обаче, Европейският съюз не съумява да отрегулира бюджетния си процес така, че да избегне несправедливото разпределяне на финансовата помощ за държавите, пострадали от пандемията от коронавирус. Както е известно, първото разпределяне в рамките на ЕС от „антикоронавирусния фонд”, в съответствие с реда за оказване на регионална помощ, доведе до това, че най-много средства получи не най-пострадалата от коронавируса Италия (2,3 млрд евро, или 0,1% от БВП), а далеч по-слабо засегнатата от пандемията Унгария (5,6 млрд. евро, или 3,9% от БВП). На всичкото отгоре, населението на Унгария е шест пъти по-малко от това на Италия. Естествено, това провокира острите протести на Рим, прозвучаха и призиви разпределянето на финансовата помощ да стане по-справедливо. Оказва се обаче, че ЕС все още не съумява да постигне консенсус относно механизма за разпределяне, както и за това, кой всъщност ще трябва да плати сметката.

Позицията на Вишеградската група

На 11 юни 2020, четири дни преди насрочената за 15 юни среща на върха на ЕС, в Прага се проведе първата лична среща на премиерите на държавите от т.нар. Вишеградска група (Чехия, Унгария, Словакия и Полша) след началото на пандемията. Участниците в нея се обединиха около тезата, че държавите, понесли сравнително безболезнено кризата с коронавируса, не бива да плащат от своя джоб на по-пострадалите си съседи, съобразно принципните предложения на Съюза.

Според чешкия премиер Андрей Бабиш: „основният критерий следва да бъде размерът на спада на БВП, който ще стане ясен едва в началото на 2021”. Той изрази категорично несъгласие да се използва като критерий равнището на безработицата в посткарантинния период. В тази връзка Бабиш напомни, че през последните години нивото на безработицата в Чехия е било най-ниското в ЕС, което ще доведе до това страната да финансира по-пострадалите от вируса членове на Съюза, въпреки че те са по-богати от нея. По думите му, по-бедните държави не бива да доплащат на богатите, но правилата за използването на европейската помощ все още не са уточнени и споровете по този въпрос ще продължат дълго. Към същото мнение се придържат и премиерите на останалите три страни членки на Вишеградската група – Унгария, Словакия и Полша.

Спорът относно принципите за разпределяне на европейската помощ сред страните членки на ЕС избухна с пълна сила след публикуването в края на май на френско-германския план за спасяване на икономиката на Съюза. След основните постулати на този документ е ангажиментът да бъде оказана помощ на по-пострадалите от Covid-19 държави от страна на онези, които по-бързо са се справили с епидемията от коронавируса. Той обаче веднага беше разкритикуван от Полша, Чехия и Унгария, които виждат в него опит на западноевропейските държави да прехвърлят бремето на спасяването на икономиките на южно и източноевропейските държави върху страните членки от Централна Европа.

Както вече споменах, според въпросния документ, ще бъдат емитирани европейски облигации на обща стойност 750 млрд. евро за финансиране на програмата за възстановяване от коронавирусната криза  - Next Generation EU, в рамките на бюджета за следващия програмен период (2021-2027). Той ще предоставя помощ на държавите членки – безвъзмездно (500 млрд. евро) и като дългосрочни кредити (250 млрд. евро), по три стълба.

Това предложение обаче, категорично не се приема от представителите на т.нар. „клуб на скъперниците”, сред които са Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция. Тези държави смятат, че безвъзмездното отпускане на средства е лоша идея и предлагат пострадалите икономики да получават финансова подкрепа само под формата на заеми. Най-активни противници на това предложение пък са постсъветските балтийски държави Естония, Латвия и Литва, които – макар и да не пострадаха особено от пандемията – претендират за сериозна и то безвъзмездна финансова помощ от ЕС. Надеждите им бяха подхранени от изявлението на шефа на мисията на ЕС в литовската столица Вилнюс - Арнолдас Пранцкевичус, според който, бюджетът на Съюза за 2021-2027 следва да бъде напълно ревизиран и председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен вече е убедена в това, както и че трите постсъветски балтийски държави вероятно ще получат сериозна финансова подкрепа от Брюксел.

На този фон едва ли е учудващо, че управляващите и в трите страни вече са изпаднали в истинска еуфория в очакване на милиардите от ЕС. Както подчертава обаче опозиционният депутат и бивш министър на образованието и на икономиката на Латвия Вячеслав Домбровски, проблемът е, че тези пари рано или късно ще трябва да бъдат върнати, затова средствата от ЕС следва да бъдат инвестирани в подкрепа на населението, а не просто да бъдат „усвоени” от управляващите. Домбровски се опасява, че „тези огромни средства няма да достигнат до гражданите на Латвия и останалите прибалтийски държави, а най-вероятно ще бъдат предоставени на фирми, близки до властта. В тази връзка, той напомня, че в периода преди пандемията, държавният дълг на Латвия беше достигнал около 35% от БВП, а след кризата вероятно ще достигне 55% от БВП и изрази недоволство от факта, че всички важни за държавата решения се вземат от тесен кръг политици от управляващата коалиция, а на редовите депутати се отрежда ролята на послушни изпълнители. Междувременно, латвийският премиер Кришианис Каринш прогнозира, че възстановяването на националната икономика след отмяната на карантината ще изисква над 2 млрд. евро и ще отнеме поне две години.

Възможно е обаче, очакванията му, както и тези на премиерите на останалите две прибалтийски постъсъветски държави, да не се сбъднат, особено след като към „клуба на скъперниците”, които се обявяват против отпускането на безвъзмездна помощ, особено за държаите от Източна и Южна Европа, се присъединиха и тези от Вишеградската група. Впрочем, това би могло да засегне и България, която е сред най-облагодетелствана от програмата Next Generation EU и разчита да получи 15 млрд. евро от Брюксел (от тях 3,3 милиарда евро ще изплащаме за много дълъг период от време, може би около 30 години). В случая голямото предизвикателство е, как ще бъдат изразходени тези средства. Неслучайно някои смятат, е следва да бъде създаден икономически антикризисен щаб, включително и, защото размерът на икономическите щети вече е много голям. Освен това, ЕС ще ни задължи да представим Национален план за възстановяване, като това не може да бъде само план на правителството, а в неговото изготвяне следва да се включат широк кръг експерти, браншови организации, синдикати и работодатели, за да се види, кои сектори са най-засегнати от кризата и да не се допусне тези огромни средства да бъдат инвестирани неефективно или просто пропилени.

 

*Център за мониторинг на демократичните процеси