21
Пон, Сеп
21 New Articles

Пандемията като фактор в битката на Вашингтон за съхраняване на американската глобална хегемония

Актуално
Typography

Макар че борбата с пандемията от коронавирус съвсем не е приключила, все по-ясно се очертават възможните промени, които ще засегнат света в съвсем близко бъдеще. Редица анализатори, в частност, посочват, че в резултат от епидемията инфраструктурата на държавите в някои региони е силно отслабена и хората не получават подкрепата, от която се нуждаят.

Затова не бива да се изключва, че някои от тях могат да се присъединят към местните въоръжени групировки, които им обещават помощ, включително достъп до хранителни продукти. В резултат, следва да се очаква задълбочаване на конфликтите в Близкия Изток, Афганистан, Северна и Западна Африка, би могло да изостри и опустошителното военно противопоставяне в Йемен. Освен това, на този фон могат да усилят позициите си радикалното ислямистко Движение „Талибан”, както и други терористични формирования, включително Ислямска държава.

Предвид цикличния характер на историята на развитието на САЩ, от 2001 насам тази страна навлезе в нов цикъл, който – според редица експерти – през 2020 е достигнал до своята кризисна фаза. За да излезе от нея, американският политико-финансов и военен елит може да се възползва от натрупания в това отношение исторически опит и да се опита да „изнесе” очерталият се в резултат от кризата вътрешен конфликт и борбата с него извън страната, както това става през 30-те години на миналия век например, когато САЩ оказват мощна финансова подкрепа на германските военни амбиции в навечерието на Втората световна война. За целта обаче се налага сред самото американско общество да се наложи представата за наличието на достатъчно мощен външен противник. Ето защо, определени сили във Вашингтон съвсем съзнателно изострят конфликта между САЩ и Китай (а също и Русия), който на определен етап би могъл да придобие и военни измерения.

В същото време, днес Америка следва на всяка цена да оздрави финансовата си система, да преразпредели активите вътре в своя военно-индустриален комплекс и да извади от играта такива сериозни конкуренти като Китай, Европейския съюз и Русия. Особено подходящ за целта се оказва реално очертаващата се и очевидно отдавна планирана от Вашингтон световна финансово-икономическа криза, в резултат от която ще фалират множество компании и банки, ще бъдат преразпраделени „икономическите функции” в рамките на сегашния елит и ще бъдат маргинализирани „неудобните олигарси”.

Коронавирусната война срещу Китай

На този фон, в САЩ набира сила мощна политическа кампания срещу Китай, във връзка с епидемията от Covid-19. Администрацията на Тръмп зае изключително твърда позиция спрямо Пекин, стоварвайки върху китайците основната вина за ужасните последици от епидемията за самите Съединени щати. Наистина, все още не сме станали свидетели на нова санкционна война, но за начало можем да очакваме икономически санкции срещу отделни китайски граждани, органи на властта или организации, на които американците ще се опитат да припишат отговорността за разпространението на коронавируса.

При това, инициатор на санкциите може да стане Конгресът, където антикитайските настроения прогресивно нарастват. Основните инициатори тук са републиканците. През последните два месеца в Конгреса бяха внесени редица законопроекти, предполагащи налагане на санкции срещу Китай, във връзка с Covid-19. Паралелно с това беше инициирана и серия резолюции, осъждащи Пекин, призоваващи го да поеме отговорността за случващото се и повдигаши редица други проблеми, като човешките права и правата на малцинствата например.

Една от първите такива резолюции се появи в Сената още през февруари 2020 (№ 497 от 11.02). Тя беше сравнително умерена и призоваваше Китай към по-голяма откритост и сътрудничество със САЩ. В същото време обаче, резолюцията съдържаше и чисто политически елементи, например декларираше „подкрепа за борбата на китайския народ за свобода на словото”.

Последвалите документи обаче, бяха далеч по-остри. Така, резолюцията на Камарата на представителите №908 от 24 март 2020 обвиняваше Китай, че е цензурирал съобщенията за вируса в началните етапи от разпространението му, че е отказал да сътрудничи с Центъра за контрол и профилактика на заболяванията на САЩ както и, че е отричал, че болестта се предава от човек на човек. Впрочем, в нея се съдържат и призиви за освобождаване на задържаните от китайските власти уйгурски сепаратисти и прекратяване на всички програми, свързани с използването на принудителен труд в Китай. Подобно смесване на темата за Covid-19 с други чувствителни теми само допълнително политизира постановката на въпроса. Междувременно, аналогична резолюция (№552 от 24 март) беше приета и от Сената. Тя директно възлага отговорността за епидемията въру правителството на Китай и призовава за международно разследване под егидата на САЩ. Важна част от резолюцията беше призивът към международната общност да очертае механизми за компенсация на причинените от пандемията вреди от страна на Китай. По-късно тези искания бяха подкрепени и от Камарата на представителите.

На интересно развитие по темата станахме свидетели в края на април 2020. Приетата тогава от Камарата на представителите резолюция №944 (28.04) директно обвързваше епидемията от Covid-19 с нарушаването на човешките права в Китай. Още по-показателен беше призивът САЩ и другите засегнати от пандемията държави да си удържат част от плащанията по своите китайски заеми, като компенсация за ущърба от Covid-19. Това предложение е наистина знаково, предвид факта, че Китай е голям кредитор на САЩ.

Освен резолюциите, конгресмените инициираха и серия от законопроекти. Така, на 26 март в Камарата на представителите беше внесен законопроект за необходимостта да се разработи стратегия за компенсиране на вредите за сметка на Китай. На 4 май пък, в Сената беше внесен законопроект „За справедливост към жертвите на коронавируса”.

Както можеше да се очаква, бяха лансирани и редица законопроекти, чието приемане ще означава налагане на реални санкции срещу Китай. Засега те са три, като с появата на всеки нов, предлаганите в него мерки стават все по-радикални.

Президентът Тръмп пък се задължава от Конгреса в рамките на 60 дни да удостовери, че Китай е дал пълен и изчерпателен отговор по всяко разследване, свързано с Cоvid-19, което се извършва от САЩ, техните съюзници или организациите от системата на ООН, че е затворил всички продоволствени пазари, които могат да се окажат източници на риск от нови заболявания и, че е освободил всички „привърженици на демокрацията” в Хонконг, арестувани от началото на епидемията насам.

Очевидно е, че всички тези изисквания са неизпълними – нито технически, нито политически. Ако те не бъдат изпълнени обаче, президентът на САЩ получава право да използва най-малко два вида санкции (от шестте възможни) срещу китайците. Така, към блокиращите и визови ограничения се прибавят и забрани за издаване на студентски визи на китайски граждани, забранява се американските финансови институции да кредитират китайски организации, блокират се китайските кредити в международните организации и се забранява на компаниите, чиито контролен пакет акции се контролира от китайци, да играят на борсата.

С други думи, става дума за изключително радикални мерки. Разбира се, изпълнителната власт в САЩ едва ли ще подкрепи подобни изисквания. Ако тя действително реши да използва санкции срещу Китай, те вероятно ще бъдат по-меки, защото иначе рискуват да ударят много сериозно самите американци.

Заключение

На фона на макар и слабото отстъпление на епидемията от коронавирус могат да се направят по-обективни изводи и относно реалното състояние и възможностите на някои от най-големите геополитически играчи в света, което до голяма степен предопредели и поведението им в разгара на кризата.

Така, по време на пандемията станахме свидетели на появата на своеобразно „ново пиратство”: САЩ например буквално отмъкнаха редица пратки с медицински средства и материали от Китай, предназначени за техните уж близки съюзници Германия и Франция. Паралелно с това, американците се опитаха да изкупят немската компания CureVac, разработваща ваксина срещу коронавируса, за да си гарантира пълни права върху производството и разпространението на лекарството. Като капак на всичко, председателят на Атлантическия съвет на САЩ Фредерик Кемпе предложи да се задейства прословутия чл.5 от Устава на НАТО с цел защитата на страните членки от Китай. В същото време никой не се сети да използва пакта за да стимулира сътрудничеството и взаимното подпомагане между неговите членове за преодоляване на самата епидемия.

И това са само няколко примера от разгара на пандемията.

Горчивата истина е, че САЩ и НАТО са концентрирали толкова много усилия за „възпирането” на Русия и „маргинализирането” на Китай, че почти напълно са загубили усещането за партньорство и за възможността колективно да се защитават от такива мащабни природни бедствия като пандемията от коронавирус например. Вместо това, те – и най-вече САЩ – демонстрираха на практика, че са готови, ако сметнат за нужно, да водят „хибридна” (в случая „финансово-пиратска”) война срещу собствените си партньори. Което пък налага императивния извод, че Европа очевидно се нуждае от собствени структури за защита и отбрана срещу заплахите както от военен, така и от невоенен характер, тъй като вече не може да разчита за целта на американския „чадър”.

*Център за мониторинг и превенция на конфликтите