28
Сря, Окт
6 New Articles

Как Будапеща, Варшава, Букурещ и София подпомагат своите малцинства в Украйна

Актуално
Typography

Съседите на Украйна традиционно подкрепят своите сънародници, живеещи на територията на тази постсъветска държава, и работят за укрепването на връзките им с „родината майка”, включително културните и менталните. Това обяснява и наличието на училища, в които обучението се води на полски или унгарски език например, както и на културни центрове на съседните на Украйна държави.

Популяризацията на майчиния език и култура е сред проявите на т.нар. „мека сила”, с чиято помощ Унгария, Румъния, Полша и България (последната в значително по-малка степен), се стремят да разпространят своето влияние в някои области на Украйна, в които има компактни маси неукраинско население, включително такова от унгарски, полски, румънски и български произход.

По данни от последното официално преброяване в Украйна от 2001, в страната живеят 157 хиляди унгарци, 151 хиляди румънци, 145 хиляди поляци, както и 205 хиляди българи (от тях около 130 хиляди са бесарабски, а почти всички останали са таврически българи). Тези показатели обаче са за страната, като цяло. В Задкарпатска област, например, унгарците са 12,1% от населението (има редица селища, населени само с унгарци), 12,5% от жителите на Черновицка област са етнически румънци, а 3,5% от населението на Житомирска област са етнически поляци. В Болградски район на Одеска област пък над 60% от населението са етнически българи, в нейния Тарутински район те са 38%, в Арцизския район – 39%, в Измаилския район – 26% и т.н.

Доскоро въпросът за училищата, обучението в които се води на майчиния език на съответната малцинствена общност, както и за културните центрове, не стоеше на дневен ред в Украйна. През последната една година обаче, ситуацията се промени.  Както е известно, през април 2019 беше приет Законът за украинския език, който е ключов елемент от провежданата от Киев политика на „украинизация”. Според т.5, на чл.17 на този закон „всеки гражданин на Украйна има право да получи образование на държавния език. Използването на държавния език в учебно-възпитателния и образователния процеси във всички учебни заведения е задължително”. Вприем, това далеч не е единствения подобен удар по правата на живеещите в Украйна национални малцинства. Така, през 2017 беше приет т.нар. Закон за образованието. В неговия чл.7 се посочва, е „единственият език в образователния процес в учебните заведения е държавния (т.е. украинския – б.а.) език”. Този закон дава право на обучение на езика на националното малцинство единствено на децата от предучилищна възраст, както и на онези от началните училища (от 1 до 4 клас). Както можеше да се очаква, реакцията на западните съседи на Украйна – Унгария, Молдова, Полша и Румъния, във връзки с приемането на новите закони беше силно негативна. Далеч по-мека или по-скоро пасивна беше реакцията на българските власти, вероятно и, защото българското малцинство в Украйна и преди началото на процеса на „украинизация” разполагаше с далеч по-малки възможности за обучение на майчиния си език, в сравнение с унгарското, полското или румънското.

Позицията на Будапеща

По официални данни от 2006, в Задкарпатската област на Украйна са функционирали 99 училища с преподаване на унгарски език, 29 смесени унгарско-украински и 2 смесени унгарско-руски училища. Общо 5478 деца от предучилищна възраст са посещавали предучилищните образователни учреждения с преподаване на унгарски език, а на унгарски са излизали четири вестника и седем списания. Според данните от 2017 обаче, броят на училищата с преподаване на унгарски език е намалял до 71.

След приемането на закона за образованието през 2017 унгарският външен министър Петер Сиярто нареди на унгарските дипломати да не подкрепят нито една украинска инициатива  в международните организации и квалифицира новия украински закон като „срам и позор”. Малко по-късно външният министър на Украйна Павло Климкин съобщи, че Киев и Будапеща са се споразумели да работят съвместно за изготвянето на план за практическото прилагане на Закона за образованието. В края на 2017 крайнодясната унгарска партия „Йобик” организира в Унгария акция под надслов „Самоопределение за Задкарпатието”, в хода на която беше издигнат лозунга „Задкарпатието е Унгария”. На свой ред, депутатът на партията в Европейския парламент Тамаш Гауди-Над се появи на акцията с фанелка с надпис „Крим е Русия, Задкарпатието е Унгария”. Будапеща настоява Киев да отложи прилагането на закона за езика, както и да отмени действието му по отношение на частните учебни заведения (каквито са почти всички унгарски училища в Украйна).

В момента унгарското правителство продължава всячески да подкрепя живеещите в Украйна „външни унгарци” (1). Така, през март 2019, украинският министър на образованито и науката Лилия Гриневич обяви, че Будапеща плаща заплати на учителите в Задкарпатска област за да преподават на унгарски език. Преди това, пълномощникът на унгарското правителсто за развитие на сътрудничеството между област Соболч-Сатмар-Берег и украинската Задкарпатска област Ищван Грежа съобщи, че Унгария възнамерява да отдели сериозна сума за програмата в подкрепа на унгарската култура в Задкарпатието. В рамките на тази програма, унгарското правителство ще отпусне над 7,5 млн. евро за реализацията на мащабна програма в подкрепа на унгарската култура в региона. Тя включва гастроли на унгарски театри, както и реконструкцията на Унгарския национален театър в Берегово, който представлява своеобразен център на унгарската култура в Задкарпатието и където ще бъде настанен и културният център „Шари Федак”. Продължава да се реализира и програмата за подкрепа на унгарските културни учреждения в цялата Задкарпатска област, като основните мероприятия са планирани за периода 2020-2022. Самият Ищван Грежа ги определя като „унгарска културна експанзия”.

Що се касае до отношението на самите жители на Задкарпатието към тази „културна експанзия”, следва да отбележа, че според социологическите проучвания над половината жители на региона настояват Киев да легализира двойното гражданство в страната, което би позволило на мнозина от тях съвсем законно да разполагат с украински и унгарски паспорти. Впрочем, процесът на предоставяне на унгарски паспорти на жителите на Задкарпатска област стартира дълго преди правителството в Киев да приеме двата одиозни закона, в рамките на своята „политика на украинизация”. Според експертите,  унгарците от Задкарпатието са започнали масово да получават унгарски паспорти още през 2011, т.е. непосредствено след приемането, през 2010, на закона за опростяване процедурата за предоставяне на унгарско гражданство на унгарците, живеещи извън пределите на страната. И тъй като липсва официална статистика по този въпрос, а с всички данни за украинските граждани, получили и унгарско гражданство, разполага единствено правителството в Будапеща, мога само да цитирам мнението на експертите, според които днес над сто хиляди граждани на Украйна имат и унгарски паспорти.

Позицията на Букурещ

Външното министерство в Букурещ реагира моментално след приемането на Закона за образованието, като изрази надежда, че правата на румънското малцинство в Унгария ще бъдат запазени. Румъния действително демонстрира силна загриженост по този въпрос, като президентът на страната обяви, че отменя посещенито си в Киев и няма да приеме председателя на украинската Върховна Рада в Букурещ.

Румъния очевидно също има сериозни амбиции за разширяване на собственото си влияние в териториите, които в периода между двете световни войни са били част от Кралство Румъния. Така, по данни от 2002-2003, в украинската Черновицка област са функционирали 83 училища с обучение на румънски език (с 21 672 ученика). Освен това са съществували 15 учебни заведение от смесен тип. В Черновицка и Задкарпатска области се осъществява финансирано от държавата радиоизлъчване на румънски. По данни от 2017, около 16 хиляди деца в 75 училища в Задкарпатска и Черновицка области получават образование на румънски език. Според статистиката за 2018 пък, в Черновицка област 3318 деца получават предучилищно образование на румънски, а в броят им Задкарпатска област е 234.

Въпросът за издаването на румънски паспорти на украински граждани остава открит. В началото на 2018, на съвместна пресконференция с украинския си колега Павло Климкин, румънският външен министър Теодор Мелешкану заяви, че: „Що се отнася до двойното гражданство, не съществуват никаки норми на международното право или каквито и да било практики, които да не позволяват или да забраняват двойното гражданство. Право на всяка държава е да признава едно, единствено или пък двойно гражданство”.

През 2013 се появиха информации, че почти сто хиляди украински граждани са получили и румънска паспорти. Получаването на румънско гражданство и, като следствие от това, на съответния паспорт, е възможно, ако се докаже, че роднини на кандидата са живели на територията на Кралство Румъния през периода 1881-1947 и са били негови граждани до 1940. В Черновицка област работят немалко специализирани компании, които помагат в „търсенето” на румънски прадеди и за оформянето на съответните документи. Много често в местните медии могат да се срещнат съобщения от типа: „Ще открием вашите румънски корени и ще получите законно основание да станете гражданин на Румъния и да разполагате с паспорт на ЕС за репатриация”.

Позицията на Варшава

Въпреки наличието на Закона за образованието, Полша и Украйна подписаха съвместна декларация, съгласувана с представителите на профилираните институции на двете страни. Тя касае гаранциите за представителите на полското малцинство да получават пълно общо средно образование в полските училища в Украйна на родния си език.

Преди това полските училища в Украйна за пореден път получиха нови учебници и литература на полски език. Според медиите, става дума за училищата в Лвов, Лановичи и Стрий. Доставката на учебници беше по инициатива на Фондация „Полония” от Ню Йорк, осъществена с активната подкрепа на канцеларията на полския президент.

През 2018-2019 учебна година в Украйна функционираха шест училища с обучение на полски език, а в още пет има класове, в които преподаването на води на полски. От 2016-2017 насам, въпреки протестите на полските организации, украинското Министерство на образованието и науката премахна възможността за полагане на изпити на полски език за издаване на диплома. Освен в Лвов и Лвовска област, училища с преподаване на полски има и в Хмелницка, Ивано-Франковска и Житомирска области. Според Обединението на полските учители, в Украйна има над 60 училища, в които полският се изучава като чужд език. Освен това, в още няколко десетки образователни учреждения полският език се изучава факултативно.

Ситуацията с издаването на полски паспорти за жителите на западните райони на Украйна доста се различава от тази с унгарските или румънски документи. На първо място, Полша не издава паспорти на украински граждани по облекчена схема. Въпреки че няма официална статистика, Варшава гледа да не се ангажира в остри скандали с Украйна, относно издаването на паспорти. Сред обясненията за това е, че Полша е силно заинтересована да привлича украински сезонни работници за нуждите на своята икономика. В Украйна действат множество агенции, предлагащи услугите си за устройване на работа в Полша. Повечето са легални, други обаче не дават никакви реални гаранции. В повечето случаи се предлагат работни места за нискоквалифицирани работници – строители, шивачи и т.н.  

Позицията на София

В телефонния си разговор с украинския президент Владимир Зеленски, провел се в края на януари 2020, българският премиер Бойко Борисов заяви, че страната ни последователно и категорично подкрепя суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна, както и нейната европейска и евроатлантическо ориентация. Според него: „Много важен елемент на двустранните ни отношения е над 200-хилядната българска общност в Украйна, която винаги сме разглеждали като мост на дружбата и сътрудничеството между нашите страни”. В тази връзка, Борисов акцентира, че за страната ни е много важно, Болградски район, който е населен предимно с бесарабски българи, да запази административно-функционалната си цялост в своите сегашни граници, като самостоятелен окръг, и добави, че от голямо значение за децата в района е изучаването на български език: „Убеден съм, че съхраняването на езика, културата и обичаите на българската общност в Украйна ще бъде най-добрата гаранция за това, че българското национално малцинство и в бъдеще ще продължи да играе ключова роля за сътрудничеството на Украйна с България и ЕС”. Освен това, той обсъди със Зеленски откриването на българско училище в Одеса, което беше договорено между двете страни по-рано.

Десетина дни преди това, на 22 януари 2020, в София се проведе поредното заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание. На него зам. министърът на външните работи Петко Дойков посочи, че една от основните задачи, които според него следва да бъдат решени максимално бързо, е свързана с предстоящото през октомври преброяване на населението в Албания, понеже е възможно албански граждани,