11
Съб, Юли
31 New Articles

До какво може да доведе битката за Арктика: военните и другите последици

Актуално
Typography

Приключи ли студената война? Изобщо не.  Подобно на разпространението на  пандемията от коронавирус по света, в различни краища на планетата възникват все нови и нови центрове на конфронтация. Близкият Изток, Африка, Азия, Европа - тук военните или политическите битки вече са нещо обичайно. Отделно внимание обаче заслужава Арктика.

Впрочем, днес амбициите на суперсилите вече се простират и извън пределите на планетата. Да вземем например решението на Доналд Тръмп в подкрепа на търговската експлооатация на ресурсите на Луната. Човек може да си помисли, че претенциите към Арктическия регион няма да изненадат никого. Покоряването на космоса, включително неговата милитаризация е просто въпрос на време. И САЩ, и Русия все още трябва да работят върху своите технологии, за да разгърнат противостоянието си там. В това отношение, Арктика  е по-реалистичен плацдарм. Тя прилича на заека, който пускат при старта на надпреварата с кучешки впрягове.

Лед, нефт и ... ядрено господство

Безусловно, Арктика нямаше да привлече интерес на свръхдържавите, ако не не разполагаше със сериозни ресурси. Там се намират огромни запаси от нефт и природен газ - около 25% от световните запаси на въглеводороди, за да бъдем точни.

„Берингово море има потенциал да се превърне в новия Персийски залив и това ще окаже силно влияние върху ситуацията на световната сцена. Съединените щати обаче вече нямат място в този регион ” - смята професорът от Университета „Джон Хопкинс” Хол Брандс. Топящите се ледници разкрива огромния енергиен потенциал на Арктика. Разбира се, в момента може да изглежда, че петролът в света е в излишък. Кризата с коронавируса обаче е само една страница от световната история, а страниците обикновено се пишат от този, който разполага с повече мастило. Или, както е в случа с Арктика,  с ресурси и то не само нефт или газ. Ресурсът може да бъде икономически или дори военно-политически. Всичко това може да се намери в Арктика. От гледна точка на икономиката, регионът е полезен за Русия, тъй като и позволява да съкрати  пътя от Владивосток до Санкт Петербург с 40%.

Плавайки през Суецкия канал корабите са принудени да преодолеят 23,2 хиляди километра, докато Северният морски път намалява тази цифра до 14,3 хиляди километра. Освен това пътуването през Близкия Изток и Африка е рисковано, предвид напрежението в региона. Северният морски път решава и този проблем. Преминаването през Суецкия канал се усложнява от ограниченията за тонажа и размера на корабите, каквито липсват по Северния морски път. Благодарение на тези предимства, през 2019 обемът на доставките по този маршрут нарасна с 34%, в сравнение с 2018. Други страни също осъзнават колко перспективна е Северната транспортна артерия. „Ние напълно разбираме интереса на Русия към развитието на тази част на света. Това е огромен регион, в който може да се инвестира ... Въпреки че датското правителство не участва пряко в развитието на Северния морски път, нашият частен бизнес се интересува от това ", заяви посланикът на Дания в Русия Карстен Сендергорд.

„Китай вижда арктическия път като начин да намали наполовина разходите за транспортиране на стоки до Европа. Суровият петрол, който консумира морският транспорт на Китай, е най-големия фактор в транспортните ни разходи. Цената на горивото е половината от общите разходи за превоза но сткш ", посочва на свой ред Ван Чи, изпълнителен директор на Института за стратегическо сътрудничество между Китай и Русия.

По специфичен начин реагира на активността в региона Норвегия. Миналото лято министърът на външните работи Ине Мари Ериксон заяви, че страната и ще инициира проверка на Северния морски път. Тази стъпка имаше очевиден политически подтекст особено след като Норвегия досега не се намесваше в преминаването на корабите. Осло изглежда се опитва да забави бурната активност в региона, надявайки се  така да спечели време.

Ако говорим за военно-политическия ресурс, съвсем логично е да се смята, че в Арктика могат да плават и военни кораби. Американският вицеадмирал Дери Коудъл заяви, че "Арктика е потенциален стратегически коридор между Индо-Тихоокеанския регион, Западна Европа и САЩ”. Има обаче и друг фактор, който обяснява формулировката „ядрено господство“, спомената по-горе. В Арктика се срещат северните части на три континента: Европа, Азия и Северна Америка. Всеки, който овладее Северния полюс и разположи там оръжия с необходимия обхват, ще може да поразява цели в страните от Северното полукълбо в най-кратки срокове. От геополитическа гледна точка, това е невероятно предимство, което е и основната причина за съперничеството между САЩ и Русия в региона.

Методите на борба: демонстрацията на сила и „испанския срам”

Стратегическото значение на Арктика беше оценено едва през последните години. Преди това САЩ не придаваха особено значение на този регион. Американските интереси се простираха в Близкия Изток, в Индо-Тихоокеанския регион, но не и в Арктика. В резултат от това САЩ не обърнаха внимание на параметрите на военното си оборудване, което би му позволило да работи при изключително ниски температури. Морално остарелите американски ледоразбивачи не са флотът, който може да осигури арктическотолидерство на САЩ. „Имаме нужда от поне шест ледоразбивачи, включително три тежки. Засега имаме един единствен „Polar Star” и той е на 40 години “ - каза вицеадмирал Даниел Абел. Днес американските интереси в Арктика са представени от два ледоразбивача: „Healy” (1999) и „Polar Star” (1978). Последният има близнак, наречен „Polar Sea”, също пуснат на вода през 1978, но изтеглен от есплоатация преди 10 години.

В моментта в САЩ фунционира програмата «Polar Security Cutter». В Белия дом я определиха като ключ към „завръщането на американското лидерство в Арктика“. Само че първият ледоразбивач по тази програма се планира да бъде построен чак през 2024. Очевидно ситуацията е потискаща. За сравнение, комбинираното стратегическо командване на Северния флот на Русия включва 38 надводни кораба, 42 подводници и две арктически мотострелкови бригади. Русия е изградила редица военни бази в Арктика, включително арктическия „трилистник” на Земята  Франц Йосиф и "северната детелина" на остров Котелни в Море Лаптеви. Тези военни съоръжения позволяват на Русия да поддържа почти постоянно присъствие в Арктика.

„Поставихме там надеждна основа за създаване на военна инфраструктура. На островите от Арктическия архипелаг са изградени административни жилищни комплекси, които нямат аналози в света и, където военнослужещите изпълняват задълженията си и носят бойно дежурство на ротационен принцип ", заяви руският министър на отбраната Сергей Шойгу. В допълнение, миналата година ракетният полк за противовъздушна отбрана на Северния флот, дислоциран на остров Южен от архипелага Новая Земля, беше изцяло преоборудван с нови системи за ПВО С-400. На 30 ноември 2019 дивизионнният арктически ЗРК Tor-M2ДT застъпи на бойно дежурство в Арктика. А през февруари 2020 година руските Въоръжени сили сформираха още една дивизия ПВО в региона.

Най-просто казано, Русия създава ракетен щит, който изключва възможността американски бомбардировачи или ракети да използвят най-краткия маршрут. „Реализацията на държавната политика на Руската Федерация в Арктика доведе, наред с други неща, до създаването на нова комбинирана въоръжеа групировка в арктическите региони на страната, способна да осигури военна сигурност при всяка военно-политическа ситуация“- заяви президентът на Русия Владимир Путин. Руското превъзходство се обяснява с развитието на собствена инфраструктура в региона, още по времето, когато никой друг не придаваше нужното значение на Арктика.

Когато САЩ се усетиха, вече беше невъзможно да се противопоставят с  нещо съществено на руснаците. Затова беше избран изпитаният път на демонстрация на сила. През 2018 шефът  на Пентагона Джеймс Матис заяви, че Вашингтон трябва да изведе съперничество в Арктика на ново ниво, разширявайки военното си присъствие там. В същото време групата самолетоносачи, начело със самолетоносача USS «Harry S. Truman», се отправи към Норвежко море. 2018 беше белязана от много полярни военни учения, като ArcticEdge, Northern Eagle и ICEX. И това беше единственият начин да се покаже, че американската армия е способна да воюва в Арктика.

Тази практика на „милитаристично позиране” продължава и досега. Така например, наскоро американският флот пусна видео, показваща подводницата „Толедо” в Арктика, което мнозина оцениха като неприкрит акт на военна пропаганда. Маневрата беше извършена като част от ученията  ICEX. В същото време, в началото на годината САЩ и Канада стартираха друга военна програма за противодействие на руското присъствие в Арктика, наречена «Arctic Edge 2020». Двете страни проведоха учения в района на Аляска, като тестваха отбранителните си способности при ниски температури. За съжаление, с тези маневри не беше постигнато нищо, освен нагнетяване на напрежението в региона. Вероятно, от гледната точка на САЩ, би било къде  по-ефективно американците да укрепят силите си без излишен патос. Защото показността често се превръща във фиаско. Колко струва само полетът на двата руски бомбардировача Ту-95 над  американския военен лагер Seadragon в Арктика, например! Както е извстно, инцидентът  стана точно по време на ученията  ICEX. Тогава Русия даде да се разбере, че е в състояние да открие американските части дори и в огромната ледена пустош. И това не е единственият случай, който предизвиква испански срам (spanish shame, израз означаващ „да се срамуваш заради някой друг”) у мнозина.

Настоящи и бъдещи последици от арктическата надпревара

Октомври 2018 година. Страните от НАТО стартират  най-големите учения Trident Juncture за последните десет години. Основният театър на условните военни действия са полярните провинции на Норвегия. В маневрите участват около 50 хиляди военни от 31 държави, 10 хиляди бойни машини, 60 кораба, 250 самолета и хеликоптери. На 8 ноември, в 04:03 местно време, фрегатът на Кралския флот на Норвегия “Хелге Ингстад”, връщайки се от маневри, се сблъсква с танкера Sola TS, плаващ под флага на Малта, в нефтения терминал  Sture oil. Около 10 тона гориво за палубен хеликоптер попадат в морската вода. Все пак се избягва изтичането на по-големи количества петрол.

Още по-рано, на 16 януари 2017, споменатият по-горе четиридесетгодишен  американски ледоразбивач „Polar Star”, разбивайки леда по пътя към американския изследователски център на САЩ на станция Макмърдо, претърпя авария, в резултат от която няколко десетки тона дизелово гориво се разляха във водата.

Всичко това е от категорията на случаите, когато ръката несъзнателно се протяга към лицето в пристъп на „испански срам”. Но в същото време е и ясен пример за последиците от прекомерната активност в Арктика, от екологична гледна точка. Отговорността е това, което очевидно не достига на САЩ и НАТО.

Според еколозите, от 2002 насам, десетки хиляди тонове промишлени отпадъци са се натрупали на учебните площадки на алианса. При това Вашингтон не бърза да ги рециклира. Което е разбираемо: защо да се харчат пари за екологичната безопасност на територии, които са толкова отдалечени от САЩ?

Руснаците обаче действат по точно противиположния начин. Като се има предвид, че Русия е собственик на най-голямата арктическа зона, там изхвърлянето на отпадъци се извършва на военно ниво. Министерството на отбраната дори има програма за почистване на Арктика и съответното еко-подразделение. Едно обаче остава неизменно: политизацията отвлича вниманието от много екологични проблеми в Арктика. С тях се спекулира , използват се за обвинения на противника. Ако пък екологичните проблеми на Арктика се повдигат например от експерти в Съединените щати, във Вашингтон обикновено реагират с твърдения, че това са опити на Кремъл да навреди на американските интереси. А, между другото, промените в околната среда в Арктика водят до глобални проблеми. Разбира се, ескалацията на напрежението в региона и неговата милитаризация са не по-малък проблем.

Моментът, когато концепцията за студената война ще придобие нов смисъл, ще настъпи съвсем скоро. Русия се готви да стане председател на Арктическия съвет от 2021 до 2023. През това време тя планира да предприеме мерки за укрепване на контрола си над Арктика. Според оценки на международната военна информационна агенция Army Recognition, до 2030 Русия може да установи контрол над 55% от ресурсите на Арктика. Очевидно САЩ ще направят всичко, за да предотвратят това. Очаква ни ожесточена конфронтация и остава да се надяваме, че тази конфронтация няма да излезе от рамките на политиката.

Едно е ясно, свръхдържавите няма даре да помислят да отстъпят Арктика на опонента си, защото разполагането на ракети с далечен обсег на Северния полюс ще бъде повратна точка по отношение на глобалната стабилност.

*Анализатор на The Duran: https://theduran.com/what-will-the-battle-for-the-arctic-do-military-consequences/