20
Нед, Сеп
22 New Articles

„Северен поток 2” и „Балкански поток” vs фантомния „Американски поток”: какво показва примерът на Украйна

Актуално
Typography

Сред основните аргументи , които изтъкват противниците на изграждането на газопроводите „Балкански поток” и „Северен поток 2”, включително и у нас, е, че цените на тръбопроводния и втечнения природен газ (LNG) постепенно се изравняват и поради това „Балкански поток” няма да е рентабилен за България. Твърди се дори, че американският LNG (т.нар. „Американски поток”) може да се окаже по-конкурентоспособен от руския газ.

Истината обаче е доста по-различни. Редица компании от Европа и Азия (и, в частност, от Япония) обмислят да се откажат от американския втечнен шистов газ (испанските Repsol SA и Endesa SA вече го направиха). Те очевидно са стигнали до извода, че ще им излезе по-евтино да платят неустойка за това, отколкото да го купуват, особено на фона на сериозния спад в цените на енергоносителите на световния пазар. На свой ред, гърците са на път да преосмислят плановете си за изграждане на LNG-терминал край Александруполис. Според експертите, тази тенденция вероятно ще се запази в течение на доста месеци, ако не и години.

Впрочем, както изглежда самите американци също са наясно с това и затова са склонни да се включат в реализацията на енергийни проекти, които съвсем доскоро критикуваха. Те например ще участват в модернизацията на нашите ТЕЦ-ове, в развитието на българската газопреносна мрежа, по която между другото ще се транспортира руски газ, и дори искат да участват в изграждането на АЕЦ Белене.

В същото време, някой все пак трябва да компенсира загубите на американските производители на шистов LNG. И, както изглежда, това ще бъде Украйна.

Както обяви през март 2020 украинският заместник министър на енергетиката и екологията Константин Чижик, страната му се е споразумяла със САЩ, че ще получава през територията на Полша между 6 и 8 млрд. куб. м американски LNG годишно, който възнамерява да продава в Европа. Ще напомня, че в основата на това решение е подписаното през август 2019 споразумение между Украйна, САЩ и Полша „За сътрудничество с цел укрепване на регионалната сигурност в сферата на доставките на природен газ”. Както е известно, през ноември 2019 Украйна купи първата партида американски LNG. Следващата и стъпка стана споразумението с компанията Louisiana Natural Gas Exports, Inc., която трябва да управлява бъдещият „газов хъб” в страната. Според Чижик: „Става дума за включването на Украйна в капитала на цялата газова верига: от добива на газ в САЩ до продажбата му в Европа”. Анализаторите обаче се убедени, че това не е точно така.

Нещата опират до това, че ключова роля в тристранното газово споразумение между Вашингтон, Варшава и Киев се възлага на малката и неособено известна компания „Енергийни ресурси на Украйна” (ЭРУ). Именно тя ще купува американски газ от полската PGNiG и след това ще го продава на украинската държавна корпорация „Нафтогаз”. Това е доста странно, защото когато става дума за интереси на държавата, сделките обикновено се реализират от големи компании. Тоест, в случая би било по-логично да бъде подписан договор директно между PGNiG и „Нафтогаз”. Вместо това беше решено да се прибегне до услугите на посредник, който при това е доста съмнителен.

ЭРУ е една от компаниите, чиито собственици са гражданите на САЩ Андрей Фаворов и Дейл Пери. През първото десетилетие на века, те работеха в американската AES Corporation, която участваше в приватизацията на въглищни мини, петролни находища и електроцентроли в Русия, Казахстан, Грузия и Украйна. През 2015 обаче, Фаворов и Пери стартираха собствен бизнес, създавайки цяла група компании, сред които са американската ERA Corporation, кипърската ERA Finance Ltd, регистрираната в Украйна ЭРУ и редица други. През март 2016 ERA finance Ltd и ЭРУ създадаха в Киев компанията „ЭРУ Трейдинг”, чиито генерален директор стана Андрей Фаворов.

През август същата година, новата компания купи от полската PGNiG голямо количество природен газ, който беще препродаден на украинската „Нафтогаз” или по-точно на дъщерната и компания „Уктртрансгаз”. Оттогава насам “ЭРУ Трайдинг” неизменно печели всички търгове на „Уктртрансгаз” за доставка на природен газ, като общата им стойност вече е над 6 млрд. гривни (202 млн. евро). По твърде странен начин, тази малка украинска компания успя да стане партньор на американската държавна Корпорация за частни чуждестранни инвестиции (OPIC). При това, според законодателството на Съединените щати, целта на OPIC е „да помага на американските компании да инвестират в развиващите се пазари и да прокарва приоритетите на външната политика и националната сигурност на САЩ”. От което пък следва, че във Вашингтон очевидно смятат ЭРУ за „американска компания”, прокарваща политиката на Белия дом.

Впрочем, има и друг интересен момент: споменатият по-горе зам. министър на енергетиката и екологията Константин Чижик допреди четири години е работил именно в  ЭРУ. От друга страна, около американската компания Louisiana Natural Gas Exports, на която се прехвърля управлението на украинските газови хранилища, съществуват още повече въпроси. Въпросната компания е създадена преди по-малко от две години в американската „вътрешна офшорна зона” – щата Делауър. До този момент ръководителят и Марсдън Милър е оглавявал едно от поделенията на малката фирма Miller Thomson and Partners, ангажирана с изкупуването на газови активи в САЩ. Споразумението за газовия хъб в Украйна е първата международна сделка на Louisiana Natural Gas Exports.

Ако се съди по базата данни на специализирания портал OpenCorporates, компанията Louisiana Natural Gas Exports, също както и спомената по-горе Miller Thomson and Partners, са част от консултанската фирма Capitol Services inc. Тоест, на практика е невъзможно да се каже, кои точно са истинските инициатори на „големия геополитически газов проект” който в момента се реализира в Украйна.

Естествено, всичко това не повишава доверието на специалистите към украинско-полско-американската газова сделка. Както посочва в тази връзка украинският енергиен експерт Юрий Королчук: „В момента на световния пазар европейските и китайските контрагенти  отказват, преразглеждат или изцяло анулират споразуменията си със САЩ за доставка на газ. Тоест, на практика, Вашингтон се опитва да запуши за сметка на Украйна огромната финансова дупка, в която се оказаха американските компании, търгуващи с LNG”.

От всички това се налага очевидният извод, че полза и печалба от украинския газов хъб ще имат единствено американски компании ЭРУ и Louisiana Natural Gas Exports. Не е ясно обаче, каква полза ще имат бюджетът и населението на Украйна от подобен изключително спорен проект. На всичкото отгоре, споразумението за доставката на американски втечнен шистов газ в Украйна през полският регазификационен терминал в Швиноуйшче няма да влезе в действие поне до 2025. Според доклада на полската консултантска компания ESOERIS, озаглавен „Американският LNG за Украйна”, Полша просто не разполага с необходимия за целта транспортен и регазификационен капацитет. За сметка на това обаче, САЩ, които в момента губят на всички газови пазари, очевидно се готвят да постигнат двойна печалба на този в Украйна.

*Център за анализи и прогнози в енергийната сфера