14
Вт, Юли
30 New Articles

Посткоронавирусният световен ред

Актуално
Typography

Епидемията от коронавирус обърна глобалния баланс с главата надолу. Тази епидеми, която разкри целия фалш на либералната системd, в известен смисъл, осъществи истинска глобална революция.

Вече е налице огромно количество анализи и прогнози относно посткоронавирусния световен ред. Тук е мястото да отбележа, че „коронареволюцията” нанесе най-силен удар именно по западната пазарна цивилизаци, която е и основната опора на т.нар. „реален капитализъм”.

А най-високата цена, от хуманитарна, икономическа и политическа гледна точка, плащат САЩ, които са основната сила и гръбнака на традицоонната система. Защото истината е, че коронавирусът се оказа последния пирон в ковчега на идеологията на глобализацията, която беше един от най-ефективните инструменти на американската хегемония и която в последно време беше подхваната от Китай.

Самият Китай, който първоначално беше подложен на остри критики заради непрозрачната си политика по време на ранните стадии на епидемията, сега бърза да се притече на помощ на най-пострадалите държави и се опитва да поправи нещата.

В тези условия, китайският проект „Един пояс, един път”, известен и като „Новия път на коприната”, може да загуби досегашната си привлекателност в посткоронавируската епоха, пораждайки вместо това предпазливост и тревога.

От друга страна, в хода на борбата с епидемията стана очевидна дисфункционалността на атлантистката неолиберална система, основаваща се на взаимната зависимост и отъждествявана с ЕС и САЩ.

В същото време, някои азиатска страни, разполагащи с национално и социално ориентирани държавни структури, сред които е и Турция, успешни преминаха през изпитанието с коронавируса. Президентските системи на управление и наличието на силни лидери демонстрираха по-големи успехи, отколкото парламентарните демокрации.

В същото време, в такива страни като Испания, Франция, Германи и Италия, проблемите, породени от мудно работещите механизми за вземане на решение, доведоха до истинска трагедия. На свой ред, САЩ и Великобритания, въпреки предимствата на президентската и монархическата системи, също плащат за това, че възприеха сбърканата идеология на „стадния имунинет”, която представлява своеобразна нова версия на „социалния дарвинизъм” и има подчертано расистка насоченост.

В тази връзка, през посткоронавирусния период като основна геополитическа тенденция в глобален мащаб се очертават социално ориентираните държавни образувания със силни президентски системи и усилена роля на лидера.

Съдейки по всичко, в посткоронавирусната световна система, можем да очакваме неизбежни  политически земетръси първо в Европейския съюз, а след това и в атлантическия алианс между САЩ и ЕС.

Коронавирусът постепенно свали „маските на цивилизоваността” от повечето западни играчи, някои от които стигнаха дотам да си присвояват взаимно медицински материали и лекарства, отказвайки да помогнат на съюзниците си, оказали се в трудно положение.

Ето защо, през посткоронавирусния период ще станем свидетели на ревизията както на националните, така и на глобалните стратегия, не само в зоната на Атлантика, но и в блока от държави, начело с Китай, Русия и Турция.

Това че Китай успя да победи коронавируса, а САЩ се превърнаха в „болния човек” на Запада, означава, че Вашингтон загуби първия рунд на втората студена война.

След като получиха подобен глобален удар в хода на борбата, водена на основата на меката сила в сферата на здравеопазването, през посткоронавирусния период САЩ могат да се опитат да изведат борбата с Китай и другите големи сили, на качествено по-високо равнище, включително на ниво военно, биологично и икономическо противопоставяне. Само че това отново ще  превърне международната политика във фронт на горещи конфликти.

Неслучайно в последната си статия в „Уолстрийт джърнъл” Хенри Кисинджър отбелязва, че крахът на либералната глобална система може да взриви света, косвено заплашвайки по този начин новите възходящите големи сили.

Въпреки това, САЩ, които очевидно не са в състояние да преодолеят собствените си натрапчиви идеи за глобална доминация, нямат особени шансове в посткоронавирусната епоха, защото заплахите им вече не плашат никого.

Каквото и да прави Атлантическата общност, начело със САЩ, тя няма да е в състояние да попречи на очертаното по-горе развитие на събитията. Върху развалините на разрушената от коронавируса глобална утопия ще възникне нов свят. Защото духът на времето и общите нужди на цялото човечество правят радикалните промени просто неизбежни.

 

*Авторът е анализатор на Sabah