03
Сря, Юни
24 New Articles

Неоходимо е дългосрочно сближаване между Франция и Русия

Актуално
Typography

Русия не е Съветският съюз. Населението и е 145 милиона души, което е по-малко от това на Франция и Германия, взети заедно. Тя остава важен участник в международния живот, но вече не е една от двете доминиращи свръхдържави от блоковата епоха. В съвременния свят, където плурализмът нараства, тя вече не разполага с истински съюзници, нито пък със сателити. Путин смята, че новата Русия следва да бъде едновременно и наследничка на велико минало, и съвременна държава. Тя наистина си остава велика държава, но бъдещето и изглежда неопределено.

 

Запазващото се промишлено изоставане

След като дойде на власт, Путин се зае да установи ред в Русия, която Елцин избави от комунизма с цената на нейното хаотизиране. Путин създаде нова административна структура за управление на страната, чиято територия се е разпростряла в цели 11 часови пояса. Създадената от него политическа система се утвърди във всички региони, макар мнозина да я определята като квазиавторитарна.

Путин съзнава, че на икономиката на страната следва да бъде отделено по-голямо внимание. Според него, Русия трябва да се развива като пазарна икономика, подобно на целия останал свят. Въпреки това, държавата остава основната движеща сила на националната икономика и стратегическите предприятия – особено в сферата на енергетиката, са и подчинени.

Путин е убеден, че страната не бива да харчи повече, отколкото е събрала. Тоест, бюджетът следва да бъде балансиран, затова и в случаите, когато внезапното влошаване на международната ситуация нарушава това равновение, Москва предприема радикални мерки за възстановяване на баланса. Външният дълг остава малък, а Централната банка следва предпазлива политика.

Руската икономика продължава да е слабо диверсифицирана и все още разчита предимно на енероносителите (като колебанията в цените им се отразяват с пълна сила върху нея). Инфраструктурата също е остаряла, въпреки неколкократните опити това да се промени. През 2018 Путин лансира 12 мащабни национални програми в цифровата сфера. Запазва се и изоставането в индустрията, с изключение на военно-промишления комплекс и няколко високотехнологични сфери.

На този общ фон, положителни резултати демонстрира само селското стопанство, като повишаването на неговата конкурентоспособност и интеграцията му позволиха на Русия да изпревари САЩ, превръщайки се в най-големия износител на пшеница в света.

Украинският конфликт и сирийската криза

На международната сцена, на Русия се налага да работи с един все по-разделен свят: с разединена Европа, със САЩ, които все по-активно дърпат одеалото към себе си, и с Китай, с неговите нарастващи амбиции. В същото време тя се опитва да укрепи отношенията си с държавите от бившия СССР (в рамките на ОНД и ЕАИС) но засега не може да се похвали с кой знае какви резултати.

По време на първия си президентски мандат Путин се стремеше да се сближи с Европейския съюз, но последният не оправда неговите очаквания заради оказания му от САЩ и някои източноевропейски страни членки натиск. Ето защо, още в началото на втория си мандат Путин заяви, че ще се съобразява изключително с интересите на Русия.

Предишните му мандати бяха белязани от две ключови събития: украинският конфликт и сирийската криза.

ЕС предложи на Украйна всеобхватен договор за сътрудничество, без да го е грижа за възможната реакция на Русия. В резултат беше поставено началото на продължителен конфликт между Киев и рускоезичния Донбас, който се ползва с подкрепата на Москва. За изработването на план за мирно урегулиране на конфликта в Донбас бяха проведени множество срещи между Франция, Германия, Русия и Украйна (включително в рамките на „Нормандската четворка”). Избирането за Владимир Зеленски за нов президент на Украйна позволи да бъде възстановен диалогът между двете главни действащи лица в този конфликт. Все още е твърде рано обаче да се твърди, че те ще съумеят да постигнат някакво споразумение от типа на тези от Минск, което да гарантира единството на Украйна и широката автономия на Донбас. Освен това, разрешаването на конфликта ще постави ребром въпроса за отмяната на европейските санкции, макар че американците ще направят всичко възможно за да не допуснат подобно развитие.

В Близкия Изток Русия се стреми да възстанови някогашните си стратегически позиции. Тя играе ключова роля в търсенето на решение за Сирия, наред с Иран и Турция, но не е в състояние да го утвърди сама.

Отношенията със САЩ

От още по-голямо значение са отношенията на нова Русия със САЩ и Китай. Съединените щати бяха единствения стратегически партньор на СССР по време на студената война, но днес вече не смятат за нужно да признават подобен статут на Русия. Те не се интересуват от двустранните стратегически преговори, които само ограничават свободата на Америка да маневрира, а пък Русия не се бои да демонстрира способността си да пречи на техните планове и поддържа сериозна непределеност относно дългосрочните си цели. Освен това, все по-предизвикателно излежда и поведението на други играчи, като Китай например.

През 2002 САЩ излязоха от Договора за противоракетната отбрана за да могат да разгърнат свои противоракетни системи в Европа, в частност, в рамките на НАТО. Всичко това застраши част от руското ядрено сдържане. По същата причина Русия наскоро разположи първия си полк от свръхзвукови ракети „Авангард”, които могат да развият скорост до 33 хил. км/ч.

Русия и Китай, вероятно, вече са създали нови и изключително ефективни оръжия. На свой ред, през 2020 САЩ увеличиха бюджета си за отбрана до 750 млрд. долара, което е 15 пъти повече от руския. Освен това, Америка се ангажира със създаването на космически войски. Целта е САЩ да поставят космоса под свой контрол, дори ако се наложи да започнат нови „звездни войни”. На срещата със своя американски колега в Хелзинки през юли 2018 Владимир Путин предложи да започнат преговори за бъдещите ограничения на ядрените и ракетни въоръжения след 2021, когато изтича договорът „Нов СТАРТ”. Тръмп обаче така и не даден ясен отговор на това предложение.

Междувременно, САЩ излязоха и от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег. Бившият съветник на американския президент по националната сигурност Джон Болтън дори пътува до Москва за да обсъде този въпрос с руския лидер.

Неравностойното партньорство с Китай

Русия и Китай развиват мащабно партньорство в най-различни области. Въпреки това, то може да се окаже неравнопоставено. Русия е най-голямата по площ държава в света (17 млн. кв. км), но населението и е едва 145 млн. души (без Крим) и е концентрирано на запад от Урал. Дължината на границата и с Китай (чието население е 1,4 млрд.) е 4250 км. При това съществуващият демографски дисбаланс нараства. Китай несъмнено е заинтересован от природните богатства на слабонаселения Сибир и, в дългосрочна перспектива, представлява заплаха. При всички случаи обаче, няма риск от открит конфликт на река Амур, тъй като китайците са си поставили за цел мирното утвърждаване на своята мощ в света, разчитайки на икономическия си растеж. Китайския БВП вече е втория най-голям в света и в момента Пекин продължава търпеливо да прокарва „новия път на коприната” през цялата територия на планетата. Това, в частност, касае петте централноазиатски държави, които в миналото бяха част от СССР, а днес виждат в Китай основния си икономически партньор.

Пекин залага на проектирането на мощта си с икономически средства, докато Русия продължава да акцентира върху отбранителните споразумения.

Устойчивите и дълбоки отношения с Франция

Светът стана раздробен и разнообразен, в него вече липсват общи ориентири. САЩ смятат Русия за регионална държава с големи възможности да им създава пречки, на която следва да бъдат налагани санкции при всеки удобен случай, а пък Китай максимално използва притегателната си сила в служба на своите, собствени амбиции. Русия остава един от ключовите играчи на международната сцена, но вече не е в състояние навсякъде да играе решаваща роля. Тя трябва да определи своето място пред лицето на неясното бъдеще.

Но нима същото не се отнася и за Франция? Ето защо двете страни все повече се нуждаят от дългосрочно сближаване и трябва систематично да съгласуват позициите си по основните международни проблеми, включително (но не само) във връзка със сигурността и стабилността на Европа. Подобен диалог обаче, би могъл да се окаже плодотворен само, ако бъде подкрепен с конкретни действия.

Става дума за взаимни визити на високопоставени представители на двете страни и реализация на общи мероприятия. Външните министри и другите членове на правителствата следва редовно да се срещат. Активизацията на контактите трябва в перспектива да доведе до общи стъпки в Съвета за сигурност и на други форуми.

Освен това, следва да съдействаме за отрасловото сътрудничеството в сферата на селското стопанство и борбата с глобалното затопляне. Добре е да стартираме общи научни програми, в частност, в сферата на изкуствения интелект и кибернетиката. Към това трябва да добавим и възобновяването на междуправителствените семинари, съдействието за децентрализираното сътрудничество и развитието на младежките обменни програми. Устойчивите и дълбоки отношения могат да станат факт само с помощта на разширяването на преките контакти на ниво гражданско общество. Франция и Русия са заинтересовани да играят заедно, заради собственото си бъдеще.

 

*”Клубът на двайсетте”, обединява бивши френски министри на външните работи, дипломати и експерти, като сред членовете му са Роланд Дюма, Ерве дьо Шарет и Режи Дебре.Манифестът е публикуван в специализираното издание Boulevard extérieur