29
Пет, Май
25 New Articles

Американският Чернобил

Актуално
Typography

Кризата с коронавируса, която свирепства по целия свят, вече започна да променя съществуващата и да формира нова международна система. Както и в миналото, първоначално промяната на световния ред ще върви бавно, но след това ще станем свидетели на процеси на радикална трансформация.

Суецката криза от 1956 например, внезапно обръща с главата надолу силовият баланс в Близкия Изток. В резултат от тази криза, Великобритания, чиято хегемония постепенно беше ерозирана след Втората световна война, е принудена да отстъпи на САЩ мястото си в ислямския свят и на световната сцена.

Сега в международната система се осъществява аналогичен процес. За разлика от ЕС и САЩ, които не издържат изпитанието на борбата с коронавируса, азиатските държави, начело с Китай, Русия, Япония, Южна Корея и Турция, усилват влиянието си в глобален мащаб.

След 1945 атлантическите сили, доминирани от САЩ, установиха глобална хегемония във всяко отношение. Тази хегемония се опираше не само на военната мощ, материалното богатство и демократичните ценности на Америка и Европа. Най-важните фактори, които превърнаха САЩ в притегателен център за останалия свят и оправдаваха тяхната хегемония, се основаваха на координацията на историята на успеха в противодействието на кризите както вътре в страната, така и извън нея.

Коронавирусът обаче, ерозира трите най-важни стълбове на глобалната мощ на Америка. Качеството на управление, което САЩ демонстрираха във вътрешната политика, стратегическата визия, носеща глобална полза, както и способността им да осъществяват глобално лидерство при управлението на кризи и решаването на проблемите, вече са напълно изгубени.

В известен смисъл, коронавирусът се превърна за трансатлантическата общност в нещо като Чернобилската катастрофа, която откри пътя към разпадането на СССР.

Макар че след появата на заразата в Ухан американската администрация и медиите, не криейки триумфалистките си настроения, квалифицираха кризата с коронавируса като „Чернобил за Китай”, нещата се развииха съвсем не така, както очакваха във Вашингтон. Картината на кризата се промени радикално. И днес – особено на фона на китайската и руска медицинска помощ за САЩ – в центъра на вниманието на световната общност е въпросът „как Изтокът победи Запада във войната срещу коронавируса?”.

Не бива да забравяме, че най-голямата катастрофа, особено при епидемичните заболявания, е загубата на ценностите, които правят човека човек. И следва да признаем, е западният свят тотално се провали на този изпит за достойнство и съвест.

В тази връзка, Италия, която плаща тежка цена, има всички основания да демонстрира толкова остра реакция по отношение на Европейския съюз, който я изостави да се справя сама.

Така, бившият италиански вицепремиер Матео Салвини заяви, че ЕС не е „съюз”, а „гнездо на змии и чакали”. Той дори обеща, че : „първо ще победим вируса, а после ще помислим и, ако сметнем за нужно, ще се сбогуваме с ЕС, без дори да им благодарим”, т.е. на практика обяви краха на целия европейски проект.

Важна роля за този провал изиграха най-вече социалното разслояване и лошото политическо ръководство на Запад. Именно поради това най-големият брой заболявания и смъртни случаи се наблюдават в такива държави като САЩ, Италия, Испания, Германия, Франция и Великобритания. Кризата на доверие между западните общества и техните правителства се задълбочи още повече.

На този фон държавите от (Eвр)Азия постигнаха невероятен успех. Това, че азиатските държави разполагат с динамична система на здравеопазване и с лидери, всеки от които внушава доверие, изигра важна роля в битката с кризата. Азиатските лидери мобилизириха буквално всички налични сили, за да оранизират своите народи, поставяйки във фокуса на вниманието общественото здраве.

Ето защо, корона-ураганът, който разтърси Атлантическата общност, ще доведе до дълбок регрес не само от гледна точка на икономическата структура на западните държави, но и на по-нататъшното им политическо бъдеще.

Защото стана очевидно, че западните политици, които изповядват теорията за „колективния имунитет”, представляваща радикална съвременна версия на социалния дарвинизъм, не са загрижени за собствения си народ, а по-скоро за следващите избори и това им попречи да предприемат навреме редица жизненоважни мерки.

В същото време, короновирусът обърна с главата на надолу тези дребни сметки. Истината е, че по време на критични събития всяко колебание моментално се трансформира в гигантска вълна, която променя голямата игра на глобално равнище.

 

*Анализатор на Sabah