29
Пет, Май
25 New Articles

Европа се превърна в „болния човек” на планетата

Актуално
Typography

Русия вече оказва хуманитарна помощ на бедстващата заради епидемията от короновирус Италия. Преди нея това сториха или обещаха да направят Китай, Куба, Египет и други незападни държави. В момента Европа е най-големият проблем на планетата поради неспособността на повечето европейски правителства да оценят навреме огромната опасност от коронавируса, което превърна континента в глобален разсадник на инфекция.

Историята с короновируса слага точка на 500-годишната глобална доминация на Европа, като еталон за обществено развитие в съзнанието на хората. Защото, по дефиниция, „болният човек на планетата” не може да бъде модел за никого.

Европа се наложи на света като еталон и благодарение на безусловното си военно превъзходство. Предимството на европейците пред останалите беше свързано на първо място с превъзходството на тяхната военна техника и именно то, от ХVI век насам, им осигуряваше предимство и във всички останали сфери.

Невижданото до този момент в историята ниво на материално благополучие беше постигнато от Европа с помощта на колониалната и експанзия и присвояване ресурсите на неразполагащите с модерно въоръжение азиатски, африкански и предколумбови американски цивилизации. Неслучайно най-големите европейски държави се формираха като колониални империи.

Колониализмът беше сред задължителните условия за триумфа на капитализма в Европа. Също толкова важно, като Реформацията или преходът от средновековния мистицизъм към рационалното и критично мислене.

Ограбването на Индия или на държавата на ацтеките в Мексико е сред един от способите за първоначално натрупване на капитала, с което започва продължилият векове материален просперитет на европейците.

За да разберем политическото устройство на съвременна Европа следва да имаме предвид още нещо, което е по-малко очевидно: в исторически план ролята на колонии за западноевропейците играе и тяхната източна периферия. Големият френски историк Фернан Бродел например, прави директна връзка между процесите на колонизация на двете Америки от западноевропейците и превръщането на Източна Европа в суровинен придатък на Западна.

През ранното Ново време източната част на Европа притежава неусвоени природни ресурси, но не разполага с необходимите технологии (включително и дори на първо място - военни) за да може да участва равнопоставено в разграбването на отвъдморските територии. Ето защо Източна Европа участва в създаването на глобалната капиталистическа система като изоставаща периферия, от която се изсмукват всевъзможни ресурси. Пример за това е полско-литовската държава – т.нар. Жеч Посполита, експлоатираща безмилостно украинските и беларуски крепостни селяни за да доставя пшеница в Париж.

Тази система се възпроизведе и през ХХI век и днес се нарича Европейски съюз. Както посочва в този връзка испанският политолог Жозеп Коломер: „След като най-могъщите европейски държави започват да губят отвъдморските си колониални империи, те съвместно изградиха своеобразна вътрешна колониална империя, основаваща се на икономическото и военното сътрудничество”.

Европейският „еталон” за обществено развитие в течение на столетие беше възможен най-вече благодарение на усвояването на външна ресурсна база. На тази благодатна „материална основа” се формираха и т.нар. европейски ценности: учението за човешките права, представата за свободата и равенството на всички хора, европейският модел на демокрация. Европа, а след това и САЩ, които също са част от европейската цивилизация, налагаха тези ценности на останалия свят, изисквайки обаче не тяхното последователно спазване, а по-скоро демонстрация на подчиненото положение на неевропейските държави чрез признаването на наложените им отвън ценности.

През последните десетилетия възможностите за разширяване на ресурсната база на европейците започнаха да се изчерпват, което закономерно ерозира и привлекателността на самата Европа за останалите.

Европейското военно лидерство приключи още след Втората световна война. Западноевропйците се оказаха под „ядрения чадър” на САЩ, които обаче не разполагаха с превъзходство в сферата на стратегическите въоръжения. Ядреният паритет със Съветския съюз и гарантираното взаимно унищожаване в случай на използване на атомно оръжие, създадоха уникална за последните 500 години ситуация, в която мощта на Запада се балансираше от наличието на не по-малко мощен Източен блок.

След разпадането на СССР Западът се опита да промени тази ситуация, стартирайки разширяването на НАТО на изток и изграждането на глобална система за противоракетна отбрана (ПРО). Създаването на свръхзвуково оръжие от Русия обаче породи непознат от времената на Средновековието феномен: европейските народи се оказаха догонващи в сферата на свръхмодерните военни технологии.

Паралелно със загубата на доминацията във военната сфера, започнаха да падат и блестящите икономически показатели. През последните десетилетия Китай се превърна в основния „драйвър” на растежа на глобалната икономика, произвеждайки и продавайки своята продукция на останалия свят. САЩ съумяваха да удържат глобалното си лидерство в икономиката, благодарение на уникалния статут на долара в световната финансова система. Що се отнася до Европа, тя в общи линии, просто разчиташе на богатствата, натрупани през продължилият цели пет столетия период на европоцентричния свят.

Ако доскоро тя все пак разполагаше с някакво предимство, това беше т.нар. „мека сила”: т.е. външната привлекателност на създадения от европейците начин на живот, на който останалите са склонни да подражават и да го възпроизвеждат.

Макар че Европа „вече се е пенсионирала”, че вече не участва в глобалната политика, не завоюва нови континента и дори не е в състояние да се защити сама, без американците, затова пък улиците и са чисти, а продуктите – качествени, включително питейната вода. В по-широк смисъл, Европейският съюз се смята от останалите за ефективна и грижеща се за своите граждани квазидържава, в която почти няма корупция, но има демокрация и човешките права се спазват стриктно. Тоест, макар и да не беше кой знае какъв образец на съвършенство, този „приземен битов идеал” все още впечатляваше много (особено малките) държави по света.

Пандемията от коронавирус обаче сложи кръст на „меката сила” на Европа: в очите на целия останал свят тя се превърна в символ на провала, катастрофата, глупостта, безотговорността и безхаберието.

Първоначално европейските държави пренебрегнаха разпространението на новата инфекция, смятайки, че става дума за „поредния грип”, а след това панически се заеха да отменят фундаменталните права и свободи на своите траждани. Най-яркият пример е ограничаването на свободата на придвижване.

Резултат от хаотичното хвърляне от една крайност в друга са хилядите умрели от коронавируса, рухналата икономика и рухналият заедно с нея светъл образ на Европа, като модел и връх на историческото развитие.

Потискайки гордостта си, днес Старият свят смирено копира китайския опит в борбата с пандемията и приема хуманитарната помощ на Русия, Куба, Египет и на същия този Китай. През цялото второ десетилетие на ХХI век Европа беше територия на всевъзможни кризи и проблеми, но пандемията от коронавирус се оказа техния логичен завършек, трансформирайки количеството в ново качество.

Днес Европа се възприема от останалия свят като „болния човек” на планетата, който трябва да бъде обгрижван, подпомаган и защитаван.

Преди с това бяха ангажирани САЩ, макар и само донякъде. Днес обаче американците се затварят от останалия свят в собственото си полукълбо и на европейците остава да разчитат на помощ от другаде. Времената когато Европа беше привлекателна за останалия свят приключиха. Днес едва ли някой нормален човек би обявил този болен и застаряващ организъм за „върха на историческото развитие”.

 

*Анализатор на RuBaltuc.ru