06
Чет, Авг
4 New Articles

Скоро глобалистите могат да се окажат мъртъв вид

Актуално
Typography

Депресивното въздействия на пандемията от коронавирус върху световната икономика и разрушаването на веригите на доставки, забиват последния пирон в ковчега на глобалистите.

Последните вярват в теорията, формулирана за първи път от англичанине Дейвид Рикардо (1773-1823), според която свободната търговия между държавите е изгодна за всички. Рикардо изтъква редица доводи в полза на сравнителното предимство на свободната търговия и индустриалната специализация.

Според него, дори ако една страна е по-конкурентоспособна във всяка сфера, отколкото търговските и партньори, тя следва да се концентрира само в онези сфери, в които разполага с най-големи сравнителни предимства. За целта Рикардо дава пример с произвежданата от британците вълна, която те разменят за френско вино, а не обратното.

Проблемът обаче е, че простият търговски модел на Рикардо изисква икономиките да се намира в състояние на статично равновесие, т.е. да осигуряват пълна заетост и да нямат нито положително салдо, нито дефицит на търговския си баланс, а на всичкото отгоре и да имат сходно жизнено равнище. Само че в реалния свят това никога не е така. Освен това моделът на Рикардо не разглежда държави с различни нива на икономическо развитие и различни степени на икономическа и политическа свобода, или осъществяващи различни манипулации с обменния курс или пък девалвация на своята валута с цел да си гарантират конкурентни предимства, тъй като по неговото време ролята на световвна валута се е играела от златото.

Освен това, Рикардо не е предполагал наличието на търговски партньори с огромна разлика в нивото на заплащане, каквито днес са САЩ и Китай. Както е известно, в резултат от това Китай може да произвежда почти всяка промишлена стока по-евтино, отколкото Америка. Последица от което стана гигантският и хроничен търговски дефицит по оста САЩ-Китай.

Търговските войни са нещо нормално, защото държавите с недостатъчно вътрешно търсене се опитват да постигнат пълна заетост, като прехвърлят проблемите си върху своите търговски партньори. Те съзнателно отслабват валутите си за да направят вноса по-скъп за собствените си граждани с цел да поощрят местното производство и да направят износа по евтин за чуждестранните купувачи. Субсидиите за експортните компании, които днес са толкова широко разпространени в Китай, са друг доказал се в практиката мегод.

Наистина свободната търговия е рядкост и е по-скоро изключение. В миналото тя е имала място, когато някоя голяма световна държава е прокарвала свободния обмен на продукция в своя собствена полза. Това е важало с пълна сила за Великобритания през ХIХ век, когато тя оглавява индустриалната революция и иска да си гарантира безпрепятствени доставки на суровини за своите фабрики от чужбина, както и чуждестранни пазари за собствената си продукция. След Втората световна война американците използваха търговията за възстановяването на Западна Европа и Япония, с цел да могат да се противопоствят успешно на Съветите, и бяха склонни да приемат липсата на взаимност от страна на някои от съюзниците си и, в частност, на Япония. В ерата на студената война това беше по-евтино и по-приемливо, отколкото разполагането на още повече американски войски по целия свят и съпътстващия го риск от нови военни конфликти.

Вследствие на това, през следвоенния период се проведоха осем кръга на преговори за понижаване на световните тарифи - от този в Женева, през 1947, до Уругвайския – през 1986-1994. И това беше всичко. Поредният кръг на тези преговори в Доха през 2001 се оказа безрезултатен, защото в онзи момент Вашингтон вече нямаше нужда да подкрепя свободния свят и свободната търговия. Освен това дефицитът на търговския баланс на САЩ стана хроничен и постоянно нарастващ, особено във връзка с това, че глобализацията прехвърли работните места в сферата на производстото в Китай и други азиатски държави с ниски разходи за труд. Броят на заетите в американските промишлени предприятия намаля от 21,7 млн. души през 1979, до 11,5 млн. през 2010, като леко нарасна след Голямата рецесия, достигайки 12,9 млн. през февруари 2020.

Най-вече в резултат от тези събития реалната заплата на мнозинството американци оставаше непромнена в течение на няколко десетилетия, което провокира гнева на избирателите през 2016. Доналд Тръмп се възползва от него и беше избран за президент, именно благодарение на това, че обвини евтиния внос и имигрантите за тяхното отчаяно положение. Впрочем, липсата на ръст на реалните доходи убеди и избирателите в Европа, че традиционните политики са неефективни. Резултат от това беше Брекзит и възходът на крайнодейсните и крайнолеви партии на континента.

Глобализацията не само направи САЩ силно зависими от Китай по отношение на промищлените стоки, но и породи ефективни, но уязвими вериги на доставчици. От платовете, произведени в капиталоемките китайски фабрики, се шият дрехи във Виетнам, където заплатите са само 28% от тези в Китай, по данни на ОИСР.

Полупроводниците от Южна Корея се използват за изготвянето на подкомпоненти в Тайван, които пък отиват за сглобяване на смартфони в Китай, откъдето се изнасят за САЩ.

Причиненото от коронавируса прекъсване на веригите на доставки не само ерозира вноса в САЩ, но и поражда тревога във връзка с националната им сигурност. Китай е най-големия в света доставчик на активни фармацевтични ингредиенти. На свой ред индийскита индустрия е най-големия доставчик на непатентовани лекарствени средства и, по данни на амриканското Управление за контрол на продуктите и лекарствата, доставя 40% от възпроизведените лекарствени средства в САЩ. Тя обаче е силно зависима от Китай за повечето си активни ингредиенти.

Когато паниката породена от коронавируса остане в миналото, можем да очакваме, че Вашингтон ще упражни още по-силен натиск с цел САЩ да си осигурят по-надеждни източници на стоки, освен другите протекционистки мерки. От това ще спечелят местните производители, но и тези от Мексико. В резултат обаче ще станем свидетели на спад на глобалната производителност и по-бавен икономически растеж.

В същото време не бива да вярваме на внушенията на привържениците на протекционизма, че това ще се окаже от полза за работните места в САЩ и за заплатите нна американските работници. Също както и през 30-те години на миналия век, ще доминира влиянието на забавящите икономиката търговски бариери.

 

*Президент на консултанска компания от Ню Джърси и автор на бестселъра „Епохата на дълговите облекчения: инвестиционна стратегия за настъпващото десетилетие на бавен разтеж и инфлация”. Анализатор на Bloomberg.