26
Вт, Май
26 New Articles

Идва ли краят на Европа?

Актуално
Typography

„Крепостта Европа” е илюзия. Така поне твърди британският „Файненшъл Таймс”, в своя редакционна статия, озаглавена „Европа не може да игнорира сирийската миграционна криза”.

Вестникът очевидно е поел мисията за запознае Стария континент с това, което е негов дълг, а също и какво го очаква в бъдеще: „През следващите десетилетия през Средиземно море към ЕС ще се устремят нови потоци от мигранти и хора, разчитащи да получат убежище”.

Дали обаче Европа е в състояние да окаже някаква сериозна съпротива на това нашествие на нейна територия от страна на „глобалния Юг”? Да разсъждаваш по този начин, означава, че си „в плен на илюзиите”, посочват от „Файненшъл Таймс”. Европейците следва да бъдат реалисти и да се опитат „да гарантират необходимите правни механизми за мигрантите и лицата, търсещи убежище”.

Повод за появата на въпросната редакционна статия беше твърдата съпротива на Гърция срещу насочените от турския президент Ердоган сирийски и афганистански бежанци и мигранти, намираще се в страната му, към гръцката граница. Ердоган заплашва да наводни Югоизточна Европа със сирийски бежанци, за да измъкне от ЕС повече средства, срещу обещанието, че ще задържи на своя територия 3,5-те милиона сирийци, които вече се намират там.

Другата цел на Ердоган е да принуди Европа да покрепи турската военна интервенция в Сирия, за да не позволи на президента Башар Асад да възстанови контрола си върху цялата провинция Идлиб и да постигне окончателна победа в сирийската гражданска война.

В този ад, какъвто днес представлява Сирия от гледна точка на човешките права, ставаме свидетели на невероятните мащаби на бедствието, породено от това, че вдъхновените от идеите на Удроу Уилсън кръстоносци, решиха да свалят диктатора Асад и да наложат демокрацията в Сирия.

Нека се върнем малко назад, в историята.

Когато започна „арабската пролет” и протестиращите излязоха на улиците за да свалят Асад, САЩ, Турция и арабските държави от Персийския залив, помогнаха и въоръжиха сирийските бунтовници, готови да започнат война срещу режима. Само че отрядите на „добрите бунтовници” бяха разгромени и съвсем скоро водещата роля в съпротивата беше поета от бойците на Ал-Кайда.

Сирийският президент, който бе застрашен от поражение, се обърна към съюзниците си – Русия, Иран и „Хизбула” – с молба да спасят неговия режим. Те откликнаха на призива му и през следващите четири години Асад успя да отвоюва всички територии на Сирия, западно от река Ефрат, с изключение на Идлиб.

В резултат от водените през последните седмици бойни действия в този район, към южната граница на Турция се устреми нов поток от бежанци, наброяващи (според Анкара) 900 хиляди души.

Тук е мястото да напомня, че всички интервенции и войни, осъществени през ХХI век от Запада в държави от ислямския свят, се оказаха неуспешни.

Джордж Буш-младши беше излъган и принуден да осъществи интервенцията в Ирак. Барак Обама пък беше убеден да свали полковник Муамар Кадафи в Либия и режима на Асад в Дамаск. Освен това Обама заповяда на американските войски да подкрепят престолонаследника на Саудитска Арабия принц Мохалед бин Салман във водената от него война в Йемен срещу силите на бунтовниците-хуси, свалили марионетката на Рияд в тази страна.

Какво получи Западът в резултат от нашите войни в Близкия Изток?

Благодарение на американските усилия в Сирия и Йемен възникнаха двете най-големи в света военни огнища, в които не се спазват никакви човешки права. В Либия започна нова гражданска война. В Ирак пък, САЩ се борят за влияние с Иран в страната, която уж „освободихме” през 2003.

В Афганистан подписахме споразумение с Движението „Талибан”, което в течение на последните двайсет години беще наш смъртен враг. Благодарение на това ще можем в рамките на 14 месеца да изтеглим от страната 12 хиляди американски военни, а нашите афганистански съюзници ще получат възможност да се споразумеят с талибаните или по мирен начин, или със силата на оръжието. Тоест, след най-продължителната война в цялата си история, Америка си измива ръцете и оставя Афганистан на произвола на съдбата.

За двайсет години, в хода на пет войни, загинаха седем хиляди наши военни, а около 40 хиляди бяха ранени. В тези войни вложихме всички налични рерусри на Империята. Какво обаче дадоха тези войни на народите, на които уж дойдохме на помощ, носейки им „свобода и демокрация”, освен стотици хиляди убити афганци и араби, и милиони хора, принудени да бягат от домовете си и оказали се в изгнание?

Днес „Файненшъл Таймс” предупреждава Европа, че след като е изпълнила дълга си, „нахлувайки” в Близкия Изток, тя е изправена пред нов морален дълг – да приеме през следващите десетиетия неограничен брой „бежанци”, появили се в резултат от тези войни.

Но, ако ЕС отвори вратите си пред безкрайния поток от африканци, афганци и араби, къде са гаранциите, че европейските страни ще ги приемат и ще могат да ги асимилират? Дали тези мигранти и хората, разчитащи да получат убежище, ще станат някога добри европейци? Или ще създадат в големите градове на Европа анклави със същите условия за живот, както в африканските и близкоизточни държави, от които са дошли?

Историята на втората половина на предишното хилядолетие свидетелства за възхода и упадъка на редица цивилизации.

През XVI, XVII и XVIII век Испания, Великобритания, Франция и Португалия, а след това Белгия, Италия, Германия и Америка, убедени в превъзходството на своята цивилизация, започват експанзия с цел за създадат собствени империи, а след това да се „възвисят” и да управляват онези, които Ръдиард Киплинг пренебрежително определя като „нисши касти и същества без собствени закони”.

След двете световни войни, елитите на тези империи възприеха идеологията на либерализма, провъзгласяващ равенството на всички народи, раси, вероизповедания, култури и цивилизация. Тази егалитарна идеология изискваще демонтажа на империите и отказ от колониите, като реакционни реликви от предходната „епоха на невежество и  предразсъдъци”.

Днес обаче, народите на възникналите върху руините на колониалните империи нови държави, недоволни от развитието на своите вече свободни страни и от политиката на собствените си лидери, са решили да се преселят в Европа за да получат на Запад това, което не могат да създадат в родината са. А либерализмът, тази идеология на самоубийството на Запада, принуждава Европа да ги приема в течение на следващите десетилетия.

Така бившите държави-колонизатори постепенно се превръщат в колониите на бъдещето. Нима това ще бъде краят на Запада?

 

*Авторът е известен американски консервативен политолог и геополитик. Бил е кандидат за президент в предварителните кампании на Републиканската партия. Анализатор на American Cinservative