26
Вт, Май
26 New Articles

Влиянието на коронавируса върху петролния пазар

Актуално
Typography

Избухналата при все още неизяснени обстоятелство през декември 2019 в китайската провинция Хубей епидемия от коронавирус от нов тип 2019-nCoV се превърна в най-важното икономическо и социално събитие през първите месеци на 2020. Изпреварвайки по темпове на разпространение епидемията от SARS през 2002-2003 и от свински грип, през 2009-2010, коронавирусът 2019-nCoV не само парализира икономическия живот в Китай, но и оказа осезаемо отрицателно влияние върху глобалната търговия.

 

Сред основните му жертви се оказа петролният пазар, като само през първите пет седмици на 2020 котировките на петрола непрекъснато падаха, фиксирайки най-отрицателната тенденция от ноември 2018 насам и принуждавайки петролните държави и картелът ОПЕК+ съществено да коригират досегашния си курс.

Като започна с най-ниското локално равнище (макар че в случая с Китай използването на понятието "локален" ми се струва съмнително), ще се опитам анализирам влиянието на последиците от коронавируса и свързаните с него извънредни мерки на петролния пазар в самия Китай, на азиатските пазари, в Европа и в света, като цяло.

Китай: кошмарните шест месеца

Още преди появата на коронавируса, Пекин изпитваше трудности в опитите да коригира икономическия си курс - от известно време насам темповете на икономически растеж се забавят, достигайки най-ниското си равнище от началото на 90-те години на миналия век, намаляват продажбите на автомобили, а надеждите на правителството за активизиране на вътрешното търсене засега не се оправдават. Освен това коронавирусът удари Китай в най-лошия възможен момент - точно в навечерието на китайската Нова година, когато броят на пътуванията с автомобил, влак и самолет достигат върховата си точка.

Транспортното гориво формира почти половината от търсенето на петролни продукти в Китай, а заради ограничаването на придвижването, наложено от китайските власти, през първите два месеца на 2020, търсенето на всички видове горива падна с 50%. Естествено, от този спад най-много пострадаха нефтопреработвателните заводи, ориентирани към покриване на вътрешното търсене на транспортно гориво. Освен това, предвид факта, че епицентърът на заболяването - повече или по-малко - съвпада с локацията на въпросните заводи, географското разпределение на икономическия ущърб, касае именно най-заразените провинции. Като цяло, очакванията са, че през първото тримесечие на 2020 търсенето на петрол в Китай ще намалее с около 3 млн. барела дневно. Така компанията Sinopec обяви, че със сигурност ще намали производството си с 1,6 млн. барела дневно, CNPC пък ще намали производството си с 0,6 млн. барела дневно, а останалата част ще дойде от съкращаването на призводството на независимите заводи, което се равнява на 20% от цялото търсене на петрол в страната.

 

Фигура 1. Вносът на петрол в Китай през 2010–2020 (в млн бар. дневно)

 

Източник: Митническа служба КНР, Thomson Reuters, данни и прогноза на автора

 

По правило, нефтопреработвателните заводи, разположени на морското крайбрежие, са ориентирани в по-голяма степен навън, затова при тях следва да очакваме намаляване на производството с не повече от 10-15%. Трябва да отбележа и, че предвид официалните ограничения върху придвижването и икономическата активност, предвидените за 2020 планови ремонтни работи в китайските нефтопреработвателни заводи вероятно ще бъдат осъществени едва през април-май. Това означава, че не бива да очакваме бързо възстановяване на петролното търсене - най-вероятно връщането към предишните обеми на внос и преработка на петрол може да се случи едва през втората половина на 2020.

Азия в сянката на китайските проблеми

По предварителни оценки на икономистите, епидемията от коронавирус ще доведе до забавяне на икономическа растеж с около 1-1,5 процентни пункта, което - след фиксирания през 2019 трийсетгодишен минимум (6,1%, което все още е над средния световен показател от 2,9%, виж фигура 2) ще способства за още по-голямо забавяне на растежа. Следва да отбележао, че през 2003 появата на вируса SARS забави растежа на китайската икономика с около 1 процентен пункт, а предвид алгоритъма на разпространения на сегашния коронавирус, вредата от него ще е по-голяма. И тъй като икономиките на държавите от Източна и Южна Азия са свързани с китайската, налице са всички основания да очакваме, че повечето ключови партньори на Китай също ще изпитат последиците от коронавируса, като ефектът на забавяне на икономическия им растеж ще варира в интервала 0,1-0,5 процентни пункта.

 

Фигура 2. Годишен ръст на БВП на Китай през 1990-2020 (в % спрямо предходната година)

 

Източник: Световна банка, прогноза на автора

 

Засега пазарът не прогнозира мащабен дисбаланс в сферата на петролните продукти - в Китай рязко намаля търсенето на транспортно гориво, съответно, нефтопреработвателните заводи ограничиха производството си, докато в другите държави, съвкупният спад в обемите на производството няма да надхвърли 0,3 млн. барела дневно. Най-негативните последици ще засегнат дебалансираните вериги на доставки на индустриална продукция, както и сферата на туризма - правителствата на Тайланд и Виетнам вече оцениха възможните загуби от спирането на потоците от китайски туристи през първата половина на 2020, съответно, на 3 млрд. и на 6 млрд. долара. Извън самия Китай, Сингапур е сред най-пострадалите от коронавируса държави, а да не забравяме, че той е и център на петролната търговия в Азия: така британско-нидерландската компания Shell дори беше принудена да задължи персонала на търговския отдел на компанията в Сингапур да работи в дистанционен режим, тъй като имаше вероятност някои от служителите и да са били заразени.

От друга страна, коронавирусът се оказва до известна степен полезен за нефтопреработвателната индустрия - така, заради намалялото търсене индийските или индонезийски нефтопреработвателни заводи ще могат да купуват петрол за преработка на значително по-ниска цена, от първончално прогнозираната, тъй като паралелно са паднали и самите котировки и спредове (спредът е разликата между покупната цена и продажната цена на дадена стока - б.р.). Тоест, сегашните проблеми с петролните доставки за Китай могат дори да се окажат доста печеливша сделка за някои компании - ако сложната ситуация в тази страна се запази, е доста вероятно временно акостиралите в китайските пристанища танкери (натоварени предимно с качествени сортове петрол, включително появилия се наскоро на пазара петрол от норвежкото находище Johan Sverdrup), могат да бъдат препродадени с печалба - най-вероятно в други източноазиатски държави.

Европа: неочакваната нормализация

На европейския пазар, вълненията около последиците от коронавируса съвпаднаха по време със спирането на петролния добив в Либия и блокадата на либийските пристанища от армията на фелдмаршал Халифа Хафтар, макар че последиците от тези две събития бяха различни. На фона на нарасналото търсене на леки сортове петрол с ниско съдържание на сяра, след внезапното изчезване на почти 1 млн. барела либийски петрол дневно (какъвто беше добивът в средата на февруари 2020), в края на януари премиите на азербайджанската Azeri Light по отношение на еталона Brent надхвърлиха 6 долара за барел. Още в средата на февруари 2020 обаче стана ясно, че търсенето в Азия значително ще намалее и пазарът загуби всичките си досегашни завоевания (виж. фигура 3). За руския петролен сорт Urals обаче, комбинацията между всички тези фактори доведе до осезаемо укрепване на позициите му както в Средиземноморския, така и в Балтийско-Северноморския региони.

 

Фигура 3. Котировките на основните средиземноморски сортове петрол през януари-февруари 2020 (спрямо Dated Brent)

 

Източник: Platts.

 

За да съм напълно коректен, следва да отбележа, че укрепването на позициите на Urals се случи паралелно с отслабването на позициите на друг руски сорт петрол - ВСТО (или ESTO, като целият обем петрол от този сорт се продава в Азия) - така, в началото на 2020 мартенските доставки на ВСТО вървяха с премии спрямо Brent от +6,4-6,5 долара за барел, но само месец по-късно вече се котираха на ниво +4,1-4,2 долара за барел, спрямо Brent.

Струва си специално да спомена и количествата африкански петрол, пренасочени от Китай към Европа. Тъй като нигерийският и анголският петрол на практика загубиха американския си пазар заради скока в добива на шистов петрол (виж фигура 4), износителите трябваще да се задоволят само с наличието на две ключови направления за износ - Азия и Европа.

 

Фигура 4. Внос на петрол от държавите от Западна Африка в САЩ през 1990-2020 (млн бар. дневно)

 

Източник: Управление за енергийна информация на САЩ

 

След като загубиха основния азиатски пазар - този на Китай - на износителите на африкански петрол се наложи да си намерят ниша за доставките си, планирани за март и април 2020, на други пазари, което доведе до силен спад в цената на западноофриканските сортове петрол. Така например, в началото на годината петролните сортове Qua Iboe и Bonny Light се търгуваха с премия от +3 долара за барел, спрямо Brent, докато в средата на февруари тази премия падна до +1,5 долара за барел. Още по-драматичен беше спадът в цената на анголския петрол (над 60% от петролния износ на Ангола е предназначен за Китай) - така от началото на годината ценните на сортовете Nemba, Dalia и Girassol намаляха с 1,6-1,7 долара за барел. Като цяло, можем да констатираме, че макар и непреднамерено, експлозията на коронавируса помогна за нормализирането на диференциацията в петролния сектор, задълбочила се в ерата на ІМО 2020 (влезлият в сила от 1 януари 2020 ргламент, според който всички кораби ще трябва да намалят серните оксиди с 85% - б.р.), когато за много нефтопреработвателни заводи на преден план излезе въпросът за съдържанието на сяра в петрола.

Глобалните последици: пазарът извън зоната на комфорт

От гледна точка на петролната търговия, най-силно пострадали от коронавируса се оказаха държавите от Западна Африка. Заради по-дългата логистична верига (в сравнение с близкоизточните петролни доставки, които - освен това - са по-евтини, поради по-ниското качество на петрола), те по-лесно могат да бъдат препродавани, доказателство за което е и решението на трейдинговата компания Unipec да спре товаренето на предварително договорените за месец март 2020 доставки от Нигерия, Конго и Ангола. В резултат от това, през март 2020 петролният внос падна до най-ниското си равнище от лятото на 2015 насам (достигайки около 7 млн. барела дневно), а съвкупното търсене на петрол падна под 10 млн. барела дневно, които е с 3,5 млн. барела по-малко, отколкото през декември 2019.

Разбира се, не е задължително, че очертаните по-горе проблеми ще се отразят негативно върху финансовото положение на петролните компании и държави, тъй като заради епидемията, наложилият се през цялата 2019 на борсовите пазари т.нар. backwardation (при който фючърсните цени на петрола се отдалечават от текущите цени, което обикновено се случва при недостиг на петрол) беше заменен от т.нар. "контанго" (при който разликата между фючърсните и текущите цени става все по-малка). Тази тенденция стимулира по-предприемчивите решения по отношение на съхраняването на петрола.

Общото усещане е, че си струва да се изчака, докато петролното търсене от страна на Китай бъде възстановено, като то вече намери израз в нарастващото използване на наличните петролни хъбове - така например, след началото на епидемията от коронавируса, дори американският хъб Cushing в щат Оклахома неочаквано беше затрупан от запитвания за аренда на свободни мощности.

Важно е да се отбележи и, че коронавирусът коригира очакванията за 2020. На първо място, ако преди мнозинството петролнодобивни и трейдингови компании и инвестиционни банки очакваха котировките на еталона Brent да варират в интервала 60-65 долара за барел, сега се говори за средно равнище от 55-60 долара за барел. Този спад ще се отрази по-малко болезнено върху Русия (макар че руският бюджет ще загуби 3-4 млрд. долара заради пандемията), но ще се стовари с пълна сила върху такива близкоизточни производители като Ирак и Саудитска Арабия, разчитащи, съответно, на нива от 60 и 85 долара за барел.

Заключение

В тази връзка, мнозина смятат, че докато търсенето на петрол от Китай не се нормализира, ОПЕК+ би следвало допълнително да намали обемите на петролния добив, за да гарантира покачване на котировките до едно по-комфортно равнице от 60-65 долара за барел. Слуховете за реализация на подобен сценарий плъзнаха почти веднега след като стана ясно, че епидемията от коронавирус няма бързо да бъде овладяна. Налице са основания да смятам обаче, че Москва няма да е склонна да понижи още повече петролния си добив и съкращаването ще бъде осъществено само от Саудитска Арабия, ОАЕ и - евентуално - другите близкоизточни държави. Освен всичко друго, спадът на котировките на петролните контракти на американския суров петрол сорт WTI с доставка през март до 52-54 долара за барел, ще се отрази негативно върху рентабилността на разработването на шистовите находища и може да сведе до нула ръста на петролния добив в САЩ през 2021.

 

* Авторът е унгарския енергиен експерт, специалист по продажбите в МОL Group и анализатор на RIAC