29
Чет, Окт
5 New Articles

Ескалиращите военни амбиции на Токио и проблемите на японско-американския алианс

Актуално
Typography

На 19 януари 2020 се навършиха шейсет години от подписването на японско-американския Договор за взаимно сътрудничество и гаранции за сигурност. Военно-политическият алианс между двете страни се смята за най-успешния в съвременната история. В периода на студената война, наред със създадената за сдържане на СССР НАТО, японско-американския съюзт изигра ключова роля за сплотяването на "западния лагер".

Ерозията на японско-американската солидарност

След края на студената война обаче, включително и по време на военната операция "Пустинна буря", усещането за японско-американска солидарност започна да помръква. Сред причините за това донякъде бяха и някои действия на Япония, включително т.нар. "чекова дипломация" (авторът има предвид стремежът на Токио да се "откупи" от участие в реални военни действия, отпускайки големи финансови средства за издръжката на американските експедиционни войски, като по някои оценки става дума за поне 13 милиарда долара - б.р.).

Известно време след това стандартите на японско-американския алианс продължиха да деградират, доближавайки се до кризисната черта. За да не се допусне тя да бъде премината, през 1996 беше приета съвместна японско-американска Декларация, която придаде нов смисъл на двустранния съюз, съобразявайки го с промените, настъпили след края на студената война.

Тази Декларация дефинира японско-американския алианс не само като инструмент за защита на Япония, но и като ценно достояние на цялата международна общност. Оттогава насам този алианс се превърна в основа за поддържане на мира и стабилността не само в Индо-Тихоокеанския регион, но и в по-широк смисъл - в света, като цяло.

През последните години обаче, във връзка с бързия възход на Китай, развитието на ракетния потенциал на Севена Корея и дестабилизацията на ситуацията в Близкия Изток, в японско-американския алианс отново се появиха пукнатини.

Основната причина за това е до голяма степен "едностранния характер" на този съюз, което би могло да се определи и като негова "вродена слабост". Формулата "предоставяне на бази срещу гарантиране на сигурност", макар и да изглежда донякъде асиметрична, е еднакво изгодна и за двете държави и теоретично би могла да се разглежда като "взаимнодопълваща".

В чисто психологически план обаче, не можем да се избавим от усещането, че японско-американската връзка всъщност е "едностранна". При положение, че в последно време е налице тенденция към намаляване на американската мощ, тази "едностранност" или дори "неравнопоставеност" в рамките на алианса между Вашингтон и Токио все повече се набива на очи.

Независимо от различните оценки на японско-американския съюз, факт е, че той си остава съвършено непоколебим фактор за съществуването на Япония. Този съюз, който и сегашният президент на САЩ Доналд Тръмп не спира да определя като "неравнопоставен", изисква от Япония да положи сериозни усилия за да не допусне той да се превърне за страната ни в своеобразна "миша дупка". За целта, при появата във взаимоотношенията с Америка дори и на най-малки разминавания в оценката за съществуващите заплахи или в подхода към общите ценостти, е необходими тези различия да бъдат преодолявани максимално бързо.

Японската военна доктрина се основава на отбранителната стратегия на страната. Предполага се, че при евентуална атака с крилати ракети срещу Япония, Силите за самоотбрана първоначално следва да се справят с нея, използвайки собствените си средства за противоракетна отбрана (ПРО). В случая на втора атака обаче, съвместно с японските сили за ПРО, ударът по противника, с цел да бъде защитена територията на страната, ще бъде нанесен и от американските въоръжени сили. Както японските политици, така и медиите, не подлагат на каквито и да било съмнения тази доктрина.

Дали обаче, действащите в момента указания, както и "Основополагащите направления на японско-американското сътрудничество в сферата на отбраната" потвърждават това?

Проблемът е, че дългогодишната стагнация в разработването на концепциите на японско-американския военен алианс доведе до появата на разминавания между японския и американския подходи.

В точка 3 на чл.82 от "Закона за силите за самоотбрана на Япония" се говори за нанасяне на "съкрушителен удар по крилатите ракети и други средства за поразяване на противника". Именно въз основа на тази концепция японските Сили за самоотбрана следва да изграждат противоракетната отбрана на страната. Впрочем, в същия член се посочва и, че: "В случаите, когато е налице реална заплаха от ракетно нападение срещу страната и е необходимо да бъдат защитени животът на хората и материалните активи, министърът на отбраната на Япония е длъжен да предприеме съответните мерки за унищожаване на противниковите ракети".

Освен това, в приетите през април 2015 "Основополагащи направления на японско-американското сътрудничество в сферата на отбраната" се казва, че: "с цел да се противодейства на ракетно нападение срещу Япония, японските Сили за самоотбрана осъществяват военни действия, съвместно с американските въоръжени сили. При това, за да бъде защитена територията на страната, Силите за самоотбрана самостоятелно осъществяват действия за противоракетна отбрана. На свой ред, американските въоръжени сили оказват подкрепа и съдействие на Силите за самоотбрана". Именно по този начин се разпределят задълженията в сферата на ПРО между японските и американските военни.

С една дума, японските Сили за самоотбрана следва самостоятелно да решават задачата, как да защитят страната от крилатите ракети на противника, а американските въоръжени сили просто ще ги подкрепят и ще им оказват съдействие.

Сега, нека си зададем въпроса, "какви военни действия би могла да включва такава противоракетна отбрана?"

В публикуваната през декември 2017 Стратегия за гарантиране националната сигурност на САШ се дефинира системата за противоракетна отбрана на тази страна. В нея се посочва, че "задача на системата е не само да унищожи ракетите на противника по време на техния полет, но и създаване на потенциал те да бъдат ликвидирани още преди изстрелването им".

Тази дефиниция касае не само междуконтинеталните балистични ракети, но и крилатите ракети, които представляват най-голямата заплаха за Япония. През май 2018 Комисията по сигурността на управляващата Либерално-демократична партия обсъди въпроса за създаването на "потенциал за нанасяне на удар по ракетните бази на противника", като в резултат на правителството беше предложено да създаде такъв потенциал. Кабинетът обаче не прие това предложение. В хода на дискусията беше пренебрегнат фактът, че наличието на подобен потенция, на практика, е част от американската система за противоракетна отбрана. А в споменатите по-горе "Основополагаши направления на японско-американското сътрудничество в сферата на отбраната" се посочва, че "японските Сили за самоотбрана осъществяват самостоятелно ликвидирането на ракетното нападение още преди то да бъде осъщестено", а американските войски само им оказва подкрепа и съдействие за целта.

Тоест, още след 2015 Япония трябваше да разполага със собствена система за отбрана от крилати ракети и, в случай на необходимост, да може самостоятелно да я активира.

Нима нещата действително стоят по този начин? Япония така и не осъществи задълбочена дискусия по въпроса вътре в страната и не пожела да го обсъжда сериозно с американците. На практика, тя се скри зад досегашната формула за "американския щит", отказвайки да предприеме каквито и да било самостоятелни опити за реализация на тази концепция.

Липсата на напредък в концептуалното развития на японско-американския алианс

По тази причини, японско-американският алианс продължава да се намира на досегашното си примитивно равнище на "щита и копието", като нещата се свеждат до "реактивно поведение от типа на това на кучето на Павлов". Тоест, за 60-годишното съществуване на този съюз, не се забелязва какъвто и да било напредък в концептуалното му развитие.

В резултат от това възникнаха разминавания между американските и японските подходи. Сред техните прояви е и цитираното по-горе заявление на Тръмп. В отговор, Япония само смутено се усмихва.

В рамките на японско-американския военно-политически алианс, подобни разминавания могат да изкушат Токио "да се зарови още по-дълбоко в своята миша дупка".

На пръв поглед, съществуващите различия между Япония и САЩ по въпросите за противоракетната отбрана в мирно време, не представляват сериозен проблем. Само че в случай на реална военна ситуация, между двете страни могат да възникнат определени затруднения при съгласуване на реда на осъществяване на военните действия.

Липсата на активна вътрешна дискусия относно концепцията за ПРО в Япония, вероятно е свързана и с неособено удачния термин "потенциал за насрещен удар по ракетните бази на противника". Този термин позволява подобни удари да се разглеждат като мащабни военни операции, включващи значителни пространства от противниковата територия. Това е и една от причините да са бави разработването на редица концептуални въпроси относно японската ПРО.

По-коректно би било да се посочи, че тези операции следва да целят "унищожаването на противниковите ракети още преди те да бъдат изстреляни". А това очевидно се съдържа в концепцията за "защита от крилати ракети".

Нека си представим, че върху Япония се стовари първата вълна на ракетно нападение. Логично би било да се очаква, че и втората и последващите вълни също ще бъдат насочени против нея. И, ако това е така, унищожаването на противниковите ракети, подготвящи се за нанасяне на втори удар по Япония, се вписва и в концепцията за "самостоятелната отбрана", и в тази за ПРО. Тоест, Япония би следвало да реализира тези операции самостоятелно, вместо да иска това да сторят САЩ.

В момента технологиите на крилатите ракети се развиват изключително бързо. Появяват се нови видове ракети, способни да летят по сложна и променлива траектория. Много е трудно да се противодейства на подобни ракети с помощта на сегашните системи за ПРО. В този случай те могат да бъдат унищожени или още преди изстрелването им, или преди да бъдат включени техните маршови двигатели. В момента в САЩ все още вървят изпитанията на противоракетни системи, способни да реализират втория от тези два варианта. Още днес обаче съществува ракети със среден обсег, способни да унищожават противниковите ракети преди изстрелването им. С тях ще бъдат снабдени и японските ВВС, макар че целите, за които ще бъдат използвани, са други. Тоест, въпросът, дали нанасянето на удари по противниковите ракети преди изстрелването им, следва да бъдат включено в японската система за ПРО, зависи от формулирането на съответната политическа концепция.

Отново ще подчертая, че днес Япония вече не може да си позволи, подобно на кучето на Павлов с неговите условни рефлекси, непрекъснато да повтаря тезата, че "концепцията за нанасяне на удари по ракетните бази на противника противоречи на отбранителната стратегия на страната" и на това основание да затормозява нейното развитие.

За съжаление, трябва да признаем, че японско-американският алианс вече не може да гарантира сигурността на Япония. Затова Токио следва да погледне реалността в очите и да положи необходимите усилия поне малко да доближи този алианс до взаимното допълване.

Макар че японското законодателство в сферата на сигурността е обременено с множество различни ограничения, то принципно не изключва възможността страната да приложи правото си на колективна отбрана. В това отношение, ние поне малко вече сме се придвижили към постигането на взаимно допълване със САЩ. В същото време обаче, Япония може да направи много повече за подобряването на действащата Конституция с цел да се върви от заложената в нея "едностранност" към "взаимно допълване". Разбира се, паралелно с тези усилия, ще трябва да направим всичко за да избегнем появата на съществени различия в подходите между Япония и САЩ.

 

* Авторът е директор на Японския национален институт за стратегически проблеми и генерал от резерва на японските ВВС. През 2006-2009 командва японския експедиционен корпус в Ирак, автор е на множество публикации и научни статии по геополитика и анализатор на JB Press.Статията отразява позициите на привържениците на ускорената милитаризация на Япония.