29
Чет, Окт
5 New Articles

Европейският фронт на търговската война на Тръмп

Актуално
Typography

След трансформирането на одобреното от Конгреса Северноамериканско споразумение за свободна търговия и постигнатата наскоро търговска мини-сделка с Китай, администрацията на Тръмп очевидно планира да обърне своя търговски гранатомет срещу една добре позната цел – Европа.

Впрочем, президентът на САЩ вече постави началото на новия етап от търговската война на Америка на Световния икономически форум в Давос, където продължи "приятелския" си разговор с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен с нови заплахи за налагане на огромни мита върху европейските автомобили, ако двете страни не съумеят скоро да подпиша търговско споразумение. Последваха още заплахи - този път от страна на държавния секретар по финансите Стивън Мнучин - че САЩ ще използват автомобилните мита за да накажат европейските държави, позволили си да облагат с данъци американските дигитални компании. По този начин, Вашингтон още повече влоши перспективите за постигане на търговско примирие между двата бряга на Атлантика, при това само няколко дни след като Франция се опита да подаде маслиновата клонка на САЩ, т.е. да смекчи острата борба относно глобалните правила на данъчното облагане.

Противоречивото изказване на Тръмп в Давос, където той представи традиционното си послание "Америка над всичко" в самия епицентър на международната общност, подчертава трудностите, с които Европа неминуемо ще се сблъска през 2020 в усилията си да укроти едностранните и протекционистки инстинкти на американския лидер. Докато европейците кротко празнуваха онова, което им изглеждаше като възраждане на многостранния подход към търговските спорове, а именно подписаното споразумение между ЕС, САЩ и Япония за укрепване на съществуващите правила относно субсидиите за промишлеността, Тръмп отново се опълчи срещу международния търговски ред, който според него е насочен против Америка и, който той непрекъснато се опитва да разруши.

Както е известно, американският президент дори обяви, че САЩ са "развиваща се държава", която следва да се ползва от същите привилегировони условия (съгласно правилата на Световната търговска организация - СТО), от които и Китай и Индия, и призова за мащабно реформиране на СТО, която съществува вече 25 години. В същото време, той отново остро разкритикува мнимите търговски злоупотреби на Европа, квалифицирайки Европейския съюз като по-злостен нарушител, дори от Китай.

Европа става основният фронт в търговската война на Тръмп

След осъществяваните през последните три години постоянни, макар и ограничени, търговски атаки на САЩ (митата върху стоманата и редица други продукти, както и отдавна назряващият конфликт заради европейската подкрепа за проекта "Еърбъс"), през 2020 ЕС се готви да поеме основния удар на търговската война на Тръмп.

"Европейският съюз се опитваше да печели време, насочвайки цялото внимание на Вашингтон към Пекин, но днес - в навечерието на президентските избори в САЩ - вече ние сме наред - подчертава експертът по международна търговия в парижкия Институт "Жак Делор" Елвир Фабри - Тръмп иска и скалповете на европейците в колекцията си, която възнамерява да демонстрира пред избирателите".

Американският президент вероятно е вдъхновен от частичния си успех със сплашването на Мексико и Канада, направило възможно преразглеждането на Северноамериканското споразумение за свободна търговия, както и използването на митата като оръжие за да бъде заставен Китай да потвърди обещанията си за реформи и да заяви, че ще купува повече американски стоки. Само че между предишните търговски спорове на Тръмп и очертаващият се на хоризанта сблъсък с Европа има няколко съществени различия - освен факта, че в течение на десетилетия ЕС беше съюзник на САЩ, а не техен бъдещ конкурент, като Китай.

На първо място, отдавнашната и очевидна злоупотреба от страна на Китай с икономически лостове, включителон контролирани от държавата компании, промишлени субсидии, кражба на обекти на интелектуалната собственост и принудително предаване на технологии, никога не е била поставяна под съмнение и закономерно доведе до консенсус между двете големи партии в САЩ относно необходимостта да се противодейства на Пекин. В разгара на търговската война на Тръмп с Китай, кандидат-президентите от Демократическата партия дори си съперничеха за това, кой ще демонстрира по-твърдо отношение към китайците. Малцина от тях си затваряха очите за добре известните злоупотреби от китайска страна.

Ситуацията с Европа обаче е различна, затова опитите на Тръмп да използва фалшивия предлог да бъде защитена националната сигурност за да наложи мита върху вноса на стомана и алуминий от ЕС през 2018, провокира протести от страна на всички водещи икономисти - както в средите на републиканците, така и на демократите. Макар да е вярно, че някои елементи на европейската търговска политика отдавна дразнеха последните американски администрации - включително държавната подкрепа за авиокосмическия гигант "Еърбъс", щателно затвореният пазар на селскостопанска продукция и някои все още съществуваще митнически бариери - Европа, въпреки неоднократните протести на Вашингтон, никога на е била по-сериозен търговски нарушител, отколкото Китай. Впрочем, тези търговски дразнители действат и в двете посоки: "Боинг" например също се ползва с подкрепата на държавата, освен това европейците са бесни заради опитите на САЩ да накарат останалия свят да консумира генетично модифицирани хранителни продукти, както и заради американската политика на ненамеса по отношение на регулирането.

Тези съществено важни различия определят и средствата, които САЩ могат да използват в своите търговски спорове с Европа. Докато търговската война с Китай се основаваше на т.нар. разследване на "Раздел 301" от американския търговски закон, осветило реалните и системни проблеми в китайската икономика, войната на Тръмп срещу Европа се базира на изфабрикувани основания в сферата на националната сигурност, което със сигурност е незаконно от тледна точка на международното търговско право (тези мерки на САЩ тепърва ще бъдат разглеждани от съда).

Митата, наложени от Тръмп върху стоманата и алуминия и, което е по-важното, заплахата му да наложи мита върху целия внос на автомобили, се основават на аргумента, че покупката на стоманени тръби или на спортни коли от съюзниците на САЩ в НАТО, представлява сериозна заплаха за сигурността на Америка. Разбира се, в случая с вноса на автомобили не може да се каже, какво точно е решила да прави администрацията на Тръмп в хода на т.нар. разследване по "Раздел 232". Департаментът по търговията отказа да сподели резултатите от това разследване с Конгреса или с обществеността, макар че по закон е длъжен да го направи. Той очивидно толкова се бои те да станат публично достояние, че предпочете да ги засекрети. Освен това, липсата на конкретни действия от страна на САЩ по отношение на митата върху автомобилите през месеците, последвали края на въпросното разследване, означава, че "прозорецът на възможности" вече е затворен и тези мерки вече на могат да бъде реализирани, поне по законен начин.

Един от потенциалните проблеми, с които би могла да се сблъска администрацията на Тръмп в конфронтацията си с Европа е, че макар в търговската война с Китай митата сработиха и накараха Пекин да направи известни остъпки, това беше реален подход, тъй като въпросните мита нанесоха само ограничена вреда на повечето сектори на американската икономика и най-вече на малкия бизнес (както и на фермерите, оказали се под кръстосан огън), докато потребителите, като цяло, не пострадаха сериозно. Затова пък, налагането на 25%-ни мита върху вноса на европейски автомобили и резервни авточасти, ще има огромни и мигновени негативни последици за американските производители и потребители, ликвидирайки стотици хиляди работни места и повишавайки стойността на новите автомобили с хиляди долари.

Именно поради това, мнозина в Европа смятат, че Тръмп разполага със само един реален коз и той едва ли ще се възползва от него, тъй като това би причинило по-голяма вреда на Съединените щати, отколкото на Европа.

Според Елвир Фабри, "основното оръжие на Тръмп са митата върху автомобилния внос". Само че те ще имат толкова мощен страничен ефект върху такива важни сектори като работещите в автомобилната индустрия, че - поне според европейците - те не представлява такава реална заплаха, както митата, които Тръмп наложи на Китай. В тази връзка Фабри прогнозира, че "последиците за всички ще бъдат толкова големи, че не вярвам Тръмп да успее да се справи с тях в навечерието на изборите".

Опитите да бъде избегната американско-европейската търговска война

Ето защо, въпреки фалшивия ентусиазъм, демонстриран на последния форум в Давос и постоянните заплахи на Тръмп за налагане на нови мита, в Европа се запазва известен оптимизъм относно разрешаването на търговския спор със Съединените щати. По време на посешението си във Вашингтон в края на януари 2020 еврокомисарят по търговията на ЕС Фил Хоган зае по-скоро примирителна позиция, а няколко дни по-късно френският президент Еманюел Макрон склони да забави въвеждането на новия френски т.нар. "цифров данък", докато двете страни продължават да търсят решение на въпроса, избягвайки по този начин въвеждането на нови и болезнени американски мита. На свой ред, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изрази мнение, че в рамките на няколко седмици може да бъде намерен механизъм за постигане на ограничено търговско споразумение, в чиито център да бъдат поставени митата върху индустриалните стоки и търговията с енергоносители.

Според нея: "Ако искаме напредък по въпроса за митата, можем да се придвижим бързо напред, защото това беше най-добре разработената част от вече обреченото Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньоство, т.е. от споразумението за свободна търговия, което администрацията на Обама се готвеше да постигне с Европейския съюз". Наред с някои отстъпки, направени от еврокомисаря Хоган относно селскостопанските регламент, Брюксел дава сигнал, че е готов да преговаря, посочва Лайен.

Разбира се, това не означава край на търговските противоречия със Съединените щати. Освен необходимостта Тръмп да постигне някаква значима победа преди изборите през есента на 2020, постигнатата наскоро сделка с Китай тепърва трябва да даде някакви реални резултати. Ако Тръмп стигне до извода, че му е необходима по-широка международна подкрепа за да накара Пекин да осъществи по-значителни реформи, това може да се окаже стимул за по-тясно сътрудничество с Европа, както стана с постигнатото наскоро тристранно споразумение за промишлените субсидии между САЩ, ЕС и Япония. Но, ако Тръмп получи обещание от китайците, че ще купуват американски стоки и ще осъществят - макар и ограничени - реформи, и реши да се насочи претенциите си към друг "дразнител", това може да превърне 2020 в крайно неспокойна година за Европа. "Със сигурност ни очакват проблеми с нашите транатлантически партньори" - прогнозира в тази връзка и Елвир Фабри.

 

*Авторът е анализатор на „Форийн полиси”