04
Съб, Апр
7 New Articles

Сбърканата газова геополитика на Украйна

Актуално
Typography

Според украинските енергийни експерти, намаляването на транзита на руски природен газ през територията на страната вече е довело до трикратен ръст на разходите по поддържане работата на газопреносната система на Украйна. От 1 януари 2020 операторът на системата е принуден да изразходва повече газ за да поддържа налягането в нея, освен това през миналата 2019 трябваше да инвестира близо 400 млн. долара за да я подготви за работа в новите условия. В тази връзка, специалистите препоръчват на Киев да възобнови директните доставки на руски газ, за да може да подкрепи националната газопреносна система.

Новият оператор на тази система (ОГТСУ, Киев) признава, че запазването на транзита на руски газ е позволило да се избегне резкия скок на таксите за транзит на енергоносители в страната. Според шефа на ОГТСУ Сергей Макогон: „Освен преките приходи от транзита, значително ще намалее и тарифното натоварване на промишлените и частните потребители в Украйна. Сегашните такси на оператора за транспортирането на газа са много по-малки от онези, които щяха да бъдат наложени, ако този транзит беше прекратен. Така, таксите за индустрията и населението паднаха два пъти, а тези за вноса на газ, както и входната такса за газодобивните компании, на практика, намаляха цели четири пъти”.

При това, от 1 януари 2020, транзитът на руски газ през Украйна е намалял средно три пъти. Така, ако през първата десетдневка на януари ежедневно през страната са били транзитирани 74 млн. куб. м газ, за същия период на миналата 2019 обемът е бил 210 млн куб. м. Все пак, в началото на февруари се очерта тенденция към известен ръст на транзита. Впрочем, независимо от реалните обеми на доставките, Газпром плаща на украинците за транзита на 178 млн. куб м на денонощие, на принципа „транзитирай или плащай”.

При всички случаи, дори и този обем е по-малък от онези, които бяха транзитирани преди. И, както признава ръководството на новия украински газов оператор, по-малкият обем на доставките оказва влияние върху работата на цялата газопреносна система на страната: „Поради малките обеми на транзита от началото на 2020 украинската газопроносна система функционира частично в реверсен режим. Тоест, потребителите в източните и южни райони на Украйна получават газ от подземните газохранилища по газопровода „Съюз” по направление „Запад-Изток””.

Според директора за енергийните програми на Центъра за световна икономика и международни отношения на Украинската академия на науките Валентин Землянски, дори и в най-благоприятния вариант за запазване на руския газов транзит през Украйна, 2/3 от капацитета на украинските газопроводи ще остане незапълнен. И тъй като газопреносната система на страната представлява напълно взаимнозависима инфраструктура, Киев ще се сблъска не само със спад на приходите от транзита, но и с дефицит на газ за Централна Украйна. В тази връзка, украинските експерти посочват, че докато източната част на страната може да разчита на газ от местните находища, а западната – от реверсното подаване на газ, централната част, където са разположени основните индустриални предприятия, няма откъде да получава газ. Там липсват дори газохранилища. Тоест, на украинският газов оператор ще се наложи да допусне компресорите да работят на празни обороти за да се поддържа налягането в системата, в резултат от което газовите доставки за Централна Украйна ще се окажат буквално „златни”.

Ще напомня, че през последните години транзитът на руски газ през Украйна никога не е падал под 80 млрд. куб м. Според подписания през последните дни на 2019 договор с Газпром обаче, руският газов гигант се задължава да достави през 2020 само 65 млрд. куб м, а през следващите четири години – по 40 млрд. куб. м.

В тази връзка, някои анализатори смятат, че в Газпром са наясно с нарастващите разходи на украинската газопреносна система при наличието на толкова малък газов транзит и биха могли да използват това за да убедят Киев да възобнови преките доставки на руски газ.

Засега обаче, украинците търсят други начини за решаването на този проблем, макар че повечето от тях се оценяват от експертите като „очевидно нереалистични”. Така, по време на преговорите си в Киев с турския президент Ердоган, провели се в началото на февруари 2020, украинският държавен глава Владимир Зеленски заяви, че страната му е заинтересована от вноса на природен газ по Трансанадолския газопровод, минаващ през територията на Турция.

Дори в самата Украйна никой не се съмнява, че решението да се взема газ от Трансанадолския газопровод е чисто политическо, защото не носи никакви икономически изгоди за страната. Както е известно, маршрутът на Трансанадолския газопровод към Европа заобикаля Украйна, преминавайки от Азербайджан, през Грузия и Турция, за да достигне до турско-гръцката граница. Между другото, пускането му в експлоатация лиши Украйна – в качеството и на транзитна държава – от поне 10 млрд. куб. м газ годишно. Именно такъв обем природен газ се транзитира през Турция за Европа (общият капацитет на тръбопровода е 16 млрд. куб. м, но 6 млрд. от тях остават в Турция). Тоест, в Трансанадолския газопровод просто няма допълнителни обеми газ за Украйна.

През 2019 Киев е увеличил вноса на газ с 34,4%, като общият му обем е достигнал 14 млрд. куб. м. От това количество, 9,15 млрд. куб. м са купени от Словакия, 3,67 млрд. – от Унгария и 1,64 млрд. – от Полша. През 2020 Украйна иска да купи от поляците още 6,6 млрд. куб. м. Всъщност, става дума за руски газ, който се препродава на украинците от техните европейски партньори на завишени „реверсни” цени. По същия начин в Украйна ще може да постъпва и газ от Трансанадолския газопровод – първо през Турция към Европа, а оттам – отново на по-високи цени – към Украйна. При това руският газ реално не пресича границите на държавите-участници в сделката, а само се премества между фирмите- оператори на съответните газопреносни системи, а играчите използват взаимни разчети.

Между другото, Турция предлагаше на Украйна да купува газ от Трансанадолския газопровод още по времето на президента Янукович. Анкара очевидно иска да концентрира в свои ръце максималното възможно количество транзитни маршрути и доставчици. В перспектива, турците планират да увеличат капацитета на газопровода поне до 31 млрд. куб. м. Пречка пред транзита на азербайджански газ за Украйна през Турция обаче, може да се окаже спадът на газовия добив в самия Азербайджан. През миналата 2019 Баку дори трябваще да купува недостигащите му обеми енергоносители от Русия за да изпълни своите външни и вътрешни ангажименти пред потребителите.

Според някои експерти, след приключването на преговорите между Москва и Киев относно транзита на руски газ през територията на Украйна, в Европа е настъпил "период на спокойствие" в енергийната сфера. Други обаче смятат, че този период вероятно ще продължи максимум няколко години, след което ситуацията може отново да се влоши.

Както е известно, на 31 януари 2020 от Държавния департамент на САЩ обявиха, че запазването на руския газов транзит пред Украйна е "елемент от възпирането на Русия" и фактор "за независимостта на Украйна от Русия в газовата сфера". Тоест, излиза, че снабдявайки Европа с газ, руснаците и помагат да продължава политиката си на възпиране срещу нея. Това няма как да не дразни Кремъл и ще го стимулира да прекрати този транзит при първа възможност.

На второ място, както и досега, Украйна продължава да не инвестира сериозни средства за модернизацията на своята газопреносна мрежа. В Киев разчитат, че могат да получат необходимите за това средства, като повишат транзитните такси. Само че подобно споразумение с Москва едва ли е възможно, да не говорим, че ще повиши крайната цена на газа за неговите потребители в Европа.

Освен това, Украйна все още не позволява на западните инвеститори да се включат в модернизацията и да участват в управлението на украинската газопреносна мрежа. В същото време, въпреки че няма средства да модернизира тази мрежа, Киев е склонен да инвестира в изграждането на мощности за приемане на американски втечнен шистов газ (LNG).

Всичко това показва, че вероятно не след дълго ще станем свидетели на поредната газова криза, свързана с Украйна. Само че този път Европейският съюз ще има още по-малко влияние върху Киев, който все повече координира газовата си политика с Вашингтон, а не с Брюксел.

 

*Център за анализи и прогнози в енергийната сфера