05
Пет, Юни
23 New Articles

Кои са реалните цели на американското военно присъствие в Сирия

Актуално
Typography

Както е известно, в края на 2019, Тръмп на два пъти обявяваше, че ще изтегли всички американски военни от Сирия, но в крайна сметка и в двата случая се отказа да го направи. Въпреки гръмките декларации на американския президент, вече е напълно ясно, че въоръжените сили на САЩ няма да напуснат доброволно тази страна.

Просто, защото Вашингтон съвършено открито работи за овладяване и запазване контрола над находищата на енергоносители (и най-вече на петрол) в Североизточна Сирия, което императивно налага и присъствието на американските части там. „Петролните полета, обсъдени в речта ми за Турция и кюрдите, бяха под контрола на Ислямска държава, след което САЩ ги превзеха с помощта на кюрдските съюзници. Никога няма да позволим ИД отново да придобие тези полета! ”, написа Тръмп в Twitter още през октомври 2019.

Както посочва обаче Лара Селигман във Foreign Policy: "Въпреки настойчивите заявления и на президента, и на Пентагона, че основната задача на оставащите в Сирия войски е разгромът на Ислямска държава, експертите силно се съмняват, че САЩ действително си поставят подобна задача. В тази връзка те подчертават, че основна заплаха за петролните находища в Североизточна Сирия не е силно отслабената Ислямска държава, а руските войски и армията на сирийския режим. Един от ключовите въпроси обаче е, дали американските войски имат законно право да влязат в сражение с руските, сирийски или ирански части, опитващи се да възстановят контрола на Дамаск над находищата, както и какъв би бил резултатът от това. Утвърденото през 2001 от Конгреса "Разрешение за използване на военна сила" (AUMF) дава на американските военни право да откриват огън по воиннослужещи на други държави, но само с цел самоотбрана".

Впрочем, според говорителя на Пентагона Джонатат Рат Хофман, цитиран от Oilprice: "американските военни сили в близост до петролните находища в Северна Сирия имат пълното право да се защитават от други фракции, ако „черното злато“ бъде заплашено".

Битката за сирийския петрол

Разбира се, Сирия не е сред водещите държави в сферата на петролния добив. За разлика от съседен Ирак например, в страната няма кой знае колко големи запаси от енергоносители, но все пак обемът на доказаните и газови запаси е 241 млн. куб. м, а на петролните - 2,5 млрд. барела.

Петролният добив в Сирия достигна максималните си показатели през първите години на ХХІ век, след което започна да намалява. Драстичният му спад обаче стана факт едва след началото на гражданската война. Що се отнася до териториалното разположение на основните зони на добив на петрол, те са концентрирани най-вече в източните части на страната, недалеч от границата с Ирак, в провинция Дейр ез-Зор. Между другото, именно този регион традиционно се смята за най-бедния и изостанал в социално-икономическо отношение, особено предвид факта, че значителна част от територията на провинцията е пустиня.

По време на гражданската война, петролните райони първоначално се оказаха под контрола на ислямистите, които след това постепенно бяха изтласкани от кюрдските групировки. Нелегалният добив и продажбата на петрол и газ (най-вече в Турция) беше сред основните източници на парични средства за издръжката на Ислямска държава, позволявайки и да си гарантира постоянен приток на оръжие и "доброволци" от различни азиатски и африкански държави. Впрочем, под контрола на ислямистите се оказаха дори нефтопреработвателните и газови заводи, което им позволи да организират постоянна търговия с енергоносители.

 

С подкрепата на САЩ обаче, в рамките на няколко години въоръжените формации на сирийските кюрди съумяха да изтласкат бойците на ИД от петролните райони и да установят контрол над ключовите находища и заводи. Това значително промени разположението на силите в региона, тъй като средствата от добива и продажбата на петрол започнаха да постъпват в структурита на кюрдската съпротива, която ги използваше за да финансира т.нар. Отряди за народна самоотбрана (YРG), в чието обучаване и въоръжаване пряко участваше американската армия.

Естествено, във Вашингтон също демонстрираха засилен интерес към сирийския петрол, още повече, че в поразената от войната и хаоса страна се оказа много лесно петролните находища да бъдат поставени под контрол и - прикривайки се с необходимостта за борба с ислямистите и режима на Асад - да започне практическото разграбване на природните ресурси на Сирия.

Официално, американците изразяват тревога, че сирийският газ и петрол могат отново да попадват под контрола на радикалните ислямисти, но истината е, че те са много по-загрижени за това, как по-ефективно биха могли да ерозират икономическите основи на съществуването на режима на Башар Асад.

Както вече споменах в началото, след поредното си гръмко заявление, че ще изтегли напълно американските части от Сирия, Тръмп съобщи, че САЩ все пак ще оставят военните си контингенти в провинция Дейр ез-Зор, уж за да не допуснат тамошните петролни находища отново да бъдат овладени от терористите. За целта в Източна Сирия се създават две нови военни бази на американските въоръжени сили, като това не касае онези 800 американски военни, разположени още преди време между Ал-Хасака и Дейр ез-Зор. Там вече бяха изпратени 300 военнослужещи на САЩ, както и бронирана техника и тежко въоръжение. Задачата им е да патрулират, т.е. да охраняват петролните находища, които в момента се контролират от YPG.

Всъщност, още през ноември 2019 председателят на Съвета на началник-щабовете на американските въоръжени сили генерал Марк Мили заяви, че командването на САЩ не разглежда възможността за пълно изтегляне на войските от Сирия и, че в Дейр ез-Зор ще останат поне 600 американски военни, които да "контролират ситуацията около петролните находища".

Изглежда доста вероятно, че Тръмп е бил принуден да прерагледа решението си за прекратяване на американското военно присъствие в Сирия под силния натиск на влиятелните "ястреби" в обкръжението на държавния секретар Майк Помпео. Последният неведнъж е обръщал внимание, че Вашингтон е изразходвал гигантски средства в подкрепа на кюрдското национално движение и т.нар. Сирийски демократични сили (SDF - доминиран от кюрдските YPG алианс, включващ също арабски и асирийски милиции, както и туркменски и чеченски отряди) и САЩ следва "да си върнат тези средства".

Позицията на "ястребите" в американската политика до голяма степен е обусловена от негативното им отношение към Иран и опасенията, че посредством Дамаск, иранците ще поставят под контрол петролите полета в Дейр ез-Зор. Именно стремежът да се противодейства на Иран, а не на терористичните ислямискки формации, определи решението на американското ръководство да разположи своите части в тази сирийска провинция.

Само допреди няколко години един от основните проблеми на Вашингтон беше да убеди кюрдската съпротива в никакъв случай да не търси споразумение с Асад. За американците е важно, кюрдите да продължат да се конфронтират с правителството в Дамаск и да не допускат сирийската армия петролните райони. Защото, според стратезите от Държавния департамент, ако Дамаск възстанови достъпа до собствения си петрол, в района неизбежно ще се появят и иранците.

В интервю за Vice News известният американски експерт по Близкия Изток Никълъс Херас прогнозира, че за да попречи на утвърждаването на Дамаск и Техеран в Дейр ез-Зор, САЩ биха могли да се опитат да формират нова военно-политическа структура, под формата на алианс между арабските племена от тази провинция, който да се превърне в противовес на сирийските правителствени сили. Това племенно образувание, в чиято основа ще бъдат арабите-сунити от Дейр ез-Зор, трябва да попречи на Иран и Сирия да създадат сухопътен коридор, свързващ Иран и Ирак с Ливан. А този коридор преминава тъкмо през Дейр ез-Зор.

От друга страна обаче, ако целта наистина е да се противодейства на сирийската правителствена армия и, още повече, на иранския Корпус на стражите на ислямската революция, сунитското арабско опълчение просто няма сили за нещо подобно. Именно поради това американското ръководство се опасява изцяло да изтегли войските си от източната сирийска провинция, преди да е създало там достатъчно надеждни структури, способни да защитават находищата на петрол и газ и, като цяло, да действат в този регион съобразно интересите на САЩ.

В същото време, на Тръмп (разбира се, ако спечели изборите през 2020) рано или късно ще се наложи наистина да изтегли всички американски войници от Сирия. Дори и това обаче няма да се окаже края на американското присъствие в страната. Вашингтон би могъл например, да разположи в Дейр ез-Зор служители на американските частни военни компании, които на практика също се контролират от Пентагона, но формално са напълно независими от правителството. Планира се финнансирането на тези компании да се осъществява с приходите от продажбата на сирийския петрол, добиван в провинцията.

На този фон, САЩ изпитват силни опасения и от масираното турско военно присъствие в Северна Сирия, макар че Анкара формално е техен военно-политически съюзник в рамките на НАТО. Разбира се, отношението на американците към Турция е много по-добро, отколкото към Иран, но американските власти нямат никакво намерения да допускат турците до петролните райони на Сирия.

Тъй като в момента сирийските кюрди се намират в силна финансова зависимост от САЩ, Вашингтон би могъл да опита да използва техните милиции за да дестабилизира общата политическа ситуация в региона, както и за да упражнява натиск върху опонентите си - Сирия, Турция, Иран и, разбира се, Русия.

Случващото се напоследък показва и, как точно се реализира на практика тази схема. След като затвърди контрола си върху ключовите петролни находища, Вашингтон ще даде на кюрдите своеобразен ултиматум: или да правят това, което им кажат американците, или ще бъдат лишени от приходите от продажбата на сирийския петрол.

Петролопроводът към Хайфа

Друго възможно обясение за запазването на американското военно присъствие в региона е евентуалният старт на изграждането на петролопровод, който да свърже находищата в Дейр ез-Зор с израелското средиземноморско пристанище Хайфа. По този тръбопровод петролът от иракския Киркук и сирийската провинция Дейр ез-Зор ще се транзитира до терминала в Хайфа, откъдето ще бъдат изнасяни. Ако този проект бъде успешно реализиран, очакванията са, че износът ще достигне до 5 млн. барела на денонощие. Тоест, можем да си представим за какви приходи става дума.
Нещо повече, благодарение на реализацията на този план, иракският петрол от Киркук и сирийският - от Дейр ез-Зор, ще може да се продава навсякъде, включително и в Европа. Именно поради това вашингтонските стратези държат толкова да запазят контрола над сирийските петролни полета, както и над сирийско-иракската граница. САЩ очевидно нямат никакво намерение да се отказват от своите политически и икономически интереси, особено, ако от това може да спечели техният враг Иран.

Изграждането на петролопровода от Ирак към Израел, през Сирия, напълно съответства на икономическите интереси на САЩ и еврейската държава и подкрепяните от тях арабски и кюрдски сили в Сирия. Толкова амбициозен проект обаче, едва ли би имал каквито и да било шансове за успех, без съгласието (пък макар и мълчаливо) на другите ключови играчи - Сирия и Русия. А поне засега подобно съгласие просто няма как да бъде получено.

Заключение

И така, в момента, с американска протекция, сирийският петрол се добива и продава в чужбина, при това не от законното правителство на страната в Дамаск. Това поражда закономерния въпрос, кой точно печели от тази търговия - дали това са само САЩ или и техните кюрдски съюзници от SDF, или пък някой друг, защото - също както контролираните от турците зони в Идлиб, така и контролираните от американците територии привличат като магнит ислямистите, бягаши от сирийската армия. От друга страна, след като Вашингтон упражнява толкова силен натиск върху европейските държави да не купуват петрол от Иран и Венецуела, дали по този начин не се опитва да отвори ниша за сирийския петрол на пазара на ЕС?

Впрочем, тук е мястото да напомня, че в близкото минало газовите находища в Сирия се разработваха от редица европейски компании, които сега - в резултат от политиката на САЩ - са лишени от този свой бизнес.

Както изглежда, поставяйки под свой пряк контрол находищата на енергоносители в Сирия, САЩ решават поне две задачи - получават изгоден бизнес и могат да създадат поредната "сива зона" и убежище за радикалните ислямисти от регион. Освен това, след като иракчаните продължават да настояват за пълното изтегляне на американските войски от територията на страната, Вашингтон ще може да прехвърли част от тях в Сирия.

Във всеки случай, едно е очевидно: без оглед на периодично повтарящите се тенденциозни изявления на Доналд Тръмп, американските военни нямат никакво намерение да напуснат източните райони на Сирия. Което пък означава, че е най-малкото преждевременно да се говори за каквато и да било стабилизация на ситуацията в Близкия Изток. Просто, защото, докато военното присъствие на САЩ в региона се запазва, общата политическа ситуация в Близкия Изток, т.е. не само в Сирия, но и в другите държави от региона, ще продължи да бъде крайно напрегната и взривоопасна.

 

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите