12
Сря, Авг
7 New Articles

Грешката на Тръмп и последиците за Близкия Изток

Актуално
Typography

В този текст ще се опитам да отговоря на няколко прости и важни въпроси, относно случилото се в Ирак във връзка с убийството на иранския генерал Касем Сюлеймани от американците и последиците от това за Близкия Изток.

Кой беше Касем Сюлеймани?

Генералът командваше елитните части със специално предназначение "Ал Кудс" в рамките на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) в Иран. Както е известно, КСИР е единствената иранска структура, осъществяваща специални операции в чужбина.

Сюлеймани отговаряше за координацията на действията на проиранските (или симпатизиращи н Техеран) сили в района на Голям Левант, който включва най-вече Сирия, Ливан и Ирак. Става дума за движението "Хизбула" в Ливан, иранските военни съветници и проиранските бригади в Източна Сирия и "Силите за народна мобилизация" ("Хашд аш-Шааби") в Ирак.

За мнозина жители на региона Сюлеймани беше жив идол, легенда, ветеран от иракско-иранската война, боен генерал, за който се носеха толкова много слухове, че вече почти никой не помни, кой от тях е истина, а кой - измислица. Той имаше изключително малко публични прояви, но дори и опонентите му уважаваха мнението на генерала.

Освен това Сюлеймани отговаряше за "външните операции" на КСИР и беше един от архитектите на борбата срещу "Ислямска държава" в Сирия и Ирак през 2013-2014. Без него, всички усилия в тази посока вероятно щяха да останат безрезултатни.

Какво правеше Сюлеймани в Ирак?

Генералът се връщаше от Дамаск в Багдад, където трябваше да осъществи неформална среща с политическото ръководство на Ирак (премиерът, президентът и председателят на парламента) и с ръководството на "Силите за народна мобилизация" - специалните бригади в структурата на иракската армия, създадени с помощта на Иран през 2014 за борба с настъпващата по всички фронтова "Ислямска държава". Сюлеймани често прескачаше до в Багдад, след като през октомври 2019 там започнаха протести и се разрази сериозна политическа криза. При приземяването на самолета му в иракската столица, генералът е бил посрещнат от стария си приятел и съюзник Абу Махди ал-Мухандис, командващ въпросните "Сили за народна мобилизация".

Ще отслаби ли смъртта на Сюлеймани Иран?

В чисто военен план, това няма да се случи. Иранците просто ще назначат на поста му друг опитен генерал, с каквито разполагат в голямо количество. В идеологически план обаче, смъртта му само укрепва позициите на иранското ръководство, героизирайки още повече Сюлеймани като "мъченик" и национален символ. Сега всички са се сплотили около обявения траур и искат от управляващите в Техеран да отмъстят за него.

Защо Тръмп постъпи по този начин?
Поне според мен, за фаталното решение на американския президент има три основни причини:

- да укрепи позицията си преди изборите през 2020;

- да прекъсне токсичната за него информационна кампания във връзка с т.нар. "импийчмънт";

- силният лобизъм от страна на радикално антиирански настроените "ястреби" в Белия дом и Пентагона.

Как може да отговори Иран, и трябва ли да го прави?

Иран ще бъде принуден да отговори. Населението притиска Хаменей и Рухани да отмъстят за смъртта на един от най-популяните си генерали.

При това Техерани има достатъчно възможности да го направи, например:

- да нанесе удар по американските части в Ирак;

- да започне партизанска война в Ирак и Сирия, както стори по време на бунта на т.нар. "Армия на Махди" (през 2004, а също след 2008);

- да удари по Израел с помощта на своите "прокси";

- да парализира политически Ливан, Ирак и Йордания и да провокира нова интифада в Палестина;

- да нанесе удар по Саудитска Арабия;

- да затвори Ормузкия пролив или да организира там случайна "авария";

- да осъществи саботажи, взривове, точкови убийства и кибератаки;

- окончателно да прати по дяволите ядрената сделка и да тръгне да действа ва-банк.

Защо ликвидирането на Сюлеймани беше глупаво решение?

Защото смъртта му не решава нито един проблем, още по-малко пък може да "сдържи" Иран, а само го вбесява още повече, укрепва позициите на режима на аятоласите и мобилизира привържениците му, както стана и след като Тръмп изтегли САЩ от иранската ядрена сделка, постигната през 2015.

Нещо повече, убийството на високопоставени генерали и политици (да не забравяме за смъртта на иракчанина Абу Махди ал-Мухандис) е акт на агресия на територията на друга държава, който не само праща по дяволите регионалния ред, формиран от самите САЩ (ще напомня, че Ирак след Саддам, беше създаден след 2003 на основата на американско-ирански компромис), но и тласка целия регион към война, от каквато на практика никой не се нуждае.

Пореден конфликт или задълбочаването на старите конфликти в Близкия Изток ще бъде удар по всички, без значение, колко далеч са САЩ от този регион. Освен това, мнозинството американци не подкрепят подобна война, което със сигурност ще се отрази върху рейтинга на Тръмп, ако ескалацията на напрежението продължи.

Това ще вкара в капан регионалните съюзници на Вашингтон - Израел, Йордания, Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ, които общо взето подкрепят антииранската политика, но едва ли биха искали да се забъркват в мащабна военна авантюра срещу Техеран.

Що се отнася до Ирак, той вече окончателно е загубен за САЩ. Въобще не ме учудват започналите там нападения срещу американските военни обекти, посолството и консулствата, както и решението на иракския парламент за изтегляне на всички американски части от страната.

Накрая, ще ми се да се спра на друга основна теза на Вашингтон, а именно, че Касем Сюлеймани е "бил убит, защото е злостен международен терорист". Тя е доста разпространена в медиите и Интернет, и представлява забавен опит за обяснение на създалата се в момента ситуация. Всъщност, това е същата медийна симулация, както и твърдението за "всемогъщния гений на злото Путин", "човекът на годината Грета Тунберг" или, че "Тръмп е пратен на Америка от Бог".

Истината е, че Сюлеймани е също такъв "терорист", какъвто е всеки шеф на специална служба, осъществяващ различни спецоперации в чужбина, които априори не са съвсем законни и допустими от морално-етична гледна точка. В съвременния постиндустриален и постмодернистки свят, всеки термин, етикет, название или прилагателно, обикновено съдържа 50 нюанса сиво, променящи се в зависимост от убежденията, предубежденията и емоционалното състояние на обекта на комуникация, а не от оценката на ситуацията и обективния анализ на масивите от данни.

Така се оказва, че Касем Сюлеймани е международен терорист, а някой африкански диктатор, човекоядец, шаман и месия е "ценен съюзник" и приятел.

Просто, защото в основата на всичко се поставят политическите сметки, а не ценностите, моралът, етиката или справедливостта. Сюлеймани беше убит именно по политически причини в момента, когато извършителите на това убийства са сметнали, че това ще им донесе някаква реална (или илюзорна) полза. Именно затова за САЩ (както впрочем и за много други държави) терористът свършва там, където започва конкретната политическа или друга полза, както и обратното. Случаите със сирийските кюрди, бунтовниците от колумбийската ФАРК или филипинските бунтовници от племето моро са илюстрация за това.

Друг такъв пример са КСИР и бригадите "Ал-Кудс" на покойния Сюлеймани, които САЩ включиха в списъка на терористичните организации през пролетта на 2019, когато Тръмп внезапно реши да повиши залога в преговорите с Техеран за иранската ядрена програма.

От друга страна, съществува иранската антиправителствена групировка "Моджахедин-е-Халк", която в течение на десетилетия беше включена във въпросния терористичен списък, но след това беше извадена от него, а адвокатът на Тръмп Рудолф Джулиани отиде лично да се срещне с нейното ръководство в планините на Албания, след което една от радикалните активистки на въпросната групировка беше поканена в Белия дъм на среща с Майк Помпео, за да коментира ситуацията в Иран.

Или пък, друг пример - съществува чудовишната организация "Талибан", с която цивилизования свят, начело със САЩ, воюва поне от 2001 насам. Внезапно обаче, Вашингтон реши да започне официални мирни преговори с талибаните, напълно игнорирайки законното афганистанско правителство в Кабул.

Тоест, нещата са прости: има "добри терористи" и "лоши терористи", също както има и "наш кучи син" и "чужд кучи син". Това е реалността и това е т.нар. Realpolitik, която следват САЩ в момента.

 

* Авторът, който е роден в Дамаск, е експерт по проблемите на Близкия Изток на UIF