27
Чет, Фев
5 New Articles

Бумеранговият ефект на "историческата война" на Варшава с Кремъл

Актуално
Typography

Продължителните методични усилия на полските политически кръгове в полето на антируската историческа политика, в крайна сметка, доведоха до очакван (но в същото време внезапен) ефект. Редица високопоставени представители на Русия се включиха в и без това широкия хор на държавите, обвиняващи Полша, че е причастна към изтребването на евреите по време на последната световна война.

По този начин, Русия се присъедини към съществуващата ос Вашингтон-Йерусалим-Берлин, възникнала преди повече от половин век първоначално във формат Западна Германия - Израел. По този начин Москва представи на Варшавка сметката за дългогодишните и опити да я дискредитира, за приравняването на СССР с Третия Райх, за представянето на Съветския съюз като еднакво отговорен с Германия за разпалването на Втората световна войни и за квалифицирането на Русия като "вечния агресор".

Сега ни се налага да плащаме и за безумния съюз с апелиращите към наследството на пронацистките ОУН-УПА политически сили в Украйна, както и за сътрудничеството с онези кръгове в тази страна, които съзнателно култивират антиполските необандеровски традиции. Впрочем, Полша съзнателно търсеше подобни съюзници и в държавите от Прибалтика, разчитайки на възраждането на миражите за Ягелонската империя и създаването на нов "санитарен кордон" срещу Русия. Истината обаче е, че не тези мечти в духа на "полския прометеизъм" препълниха чашата на търпението на Москва.

Полската политика беше насочено преди всичко към ерозия на основите на следвоенната позиция на Русия и отричане на правото и да се смята за победител във Втората световна война и за освободител на Европа от нацизма. Вместо това, във Варшава я представяха за окупатор и агресор, като тази мантра се повтаряше и от централните власти, и от всевъзможните държавни организации и институции, ангажирани с формирането на т.нар. "историческа политика". Следва да подчертая, че, като цяло, след 1989 тази политика на практика оставаше една и съща, като се променяше само радикалността на прокарваните в един или друг момент нейни основни тези. И всичко това се съпровождаше с планомерното унищожаване на всички паметни места, свързани с въоръжената борба, водена от съветската армия на територията на Полша.

Това, че сегашната позиция на руското ръководство има чисто пропагандна политическа основа и в това отношение по нищо не се отличава от русофобската линия, към която се придържа всяко поредно полско правителство, формирано от десни или десноцентристки сили, е азбучна истина, която не си струва да припомням. По време на Третата Полска република, тази линия се превърна в догма и елемент на националните интереси, създадени по схемата на полско-съветската дружба от комунистическата епоха, само че със знак "минус".

Руската страна нееднократно се опитваше доста прозрачно да намекне на своите полски партньори, че действат в разрез със собствените си интереси. Дискредитирайки Потстдамския световен ред, Полша се оказва в губеща позиция: тя поставя под въпрос правото си върху придобитите след Втората световна война територии и сегашните си граници. В същото време, подкрепяйки бандеровска Украйна, тя се побратимява с наследниците на своите палачи.

Руските предупреждения обаче, нямаха никакъв ефект. Следва да признаем, че Полша положи огромни усилия за да се лиши от последния си съюзник по много жизненоважни за нея въпроси. Сега ще и се наложи сама да реагира на необоснованите претенции на еврейските общности и да се бори с негативния имидж, с който от дълги десетилетия насам се ползва на Запад. На кого можем да разчитаме? На Съединените щати, на Германия или на Израел? Полските елити за пореден път демонстрираха своята неспособност да носят отговорност за държавата и да защитават жизненоважните ни национални интереси.

 

* Авторът е известен полски историк, анализатор на Myśl Polska