26
Вт, Май
26 New Articles

WADA като (гео)политически инструмент

Актуално
Typography

Според мнозина, включително и български, спортни специалисти, резултатът от т.нар. "антидопингова кампания" срещу Русия беше предварително предизвестен. Всъщност, решението на Световната антидопигова агенция (WADA) от 9 декември 2019 да извади тази страна от световния спорт за период от четири години действително можеше да се очаква, дори и само заради състава на комисията на WADA, която трябваше да го вземе.

Както е известно, 12-тимата и членове са както следва: Крейг Риди от Великобритания, Линда Халеланд от Норвегия, Данка Бартекова от Словакия, Ингмар де Вос от Белгия,  Угур Ерденер от Турция, Иржи Кейвал от Чехия, Франческо Ричи от Италия, Витолд Банка от Полша, Ричард Колбек от Австралия, Амира ел-Фадил от Судан, Андреа Сотомайор от Еквадор и Камеока Йошитами от Япония. Тоест, осем от дванайсетимата участници в нея са представители на държави членки на НАТО, а други двама - на Австралия и Япония, които са близки съюзници на САЩ. Що се отнася до представителите на Судан и Еквадор, трудно би могло да се очаква, че някой от тях би дръзнал да се обяви открито против останалите.

От 2013 насам WADA се ръководи от британеца Крейг Риди. Интересно е, че всички ръководители на Агенцията през последните двайсет години също са британци. Тоест изострените напоследък отношения между Лондон и Москва нямаше как да не повлияят и върху позицията на президента на WADA, според който взетото на 9 декември решение е "силно и правилно". Впрочем, тук е мястото да напомня и, че ръководството на руската антидопингова агенция (РусАДА) не се назначава от Министерството на спорта в Москва, а пряко от централата на WADA. Което означава, че и сегашният генерален директор на РусАДА Юрий Ганус, на практика, беше назначен от британското ръководство на WADA.

Нещо повече, структурата на самата Агенция включва и Дирекция за разузнаване и разследване, оглавявана от германеца Гюнтер Юнгер, която работи в тясна връзка с редица западноевропейски и американски специални служби. Между другото, самият Юнгер заяви още през 2018, че WADA разполага с широка мрежа от информатори в Русия.

Неслучайно, някои западни експерти смятат, че отстраняването на Руската Федерация от участие в световни първенства е просто операция на специалните служби. В тази връзка си струва да си припомним и кой точно определя политиката на WADA, т.е. кой внася най-много средства в бюджета на Агенцията.

Според решението на Международната неправителствена консултативна група за борба с допинга в спорта (International Intergovernmental Consultative Group on Anti-Doping in Sport - IICGADS), пет региона в света осъществяват ежегодни вноски във фонда на WADA, като те се разпределят по следния начин: Африка - 0,5%, Америка - 29%, Азия - 20,46%, Европа - 47,5% и Океания - 2,54%. След успеха на руския олимпийски отбор на Олимпиадата в Сочи през 2014 обаче, Агенцията за борба с допинга на САЩ (USADA) получи допълнително финансиране по линия на изпълнителния офис на Президента на страната. Така, в периода 2014-2019 USADA получи общо 56 250 000 долара, в резултат от което САЩ се превърнаха в основния спонсор на WADA.

Впрочем, следва да обърнем внимание и на още два интересни факта. Първият е свързан с броят на разрешенията, издадени на спортисти от различни западни държави и позволяващи им да използват допингови средства за "терапевтични нужди", които са десетки пъти повече от разрешенията, дадени на руски спортисти.

На второ място, тъй като решението на WADA на практика беше взето не толкова по чисто спортни, колкото по (гео)политически мотиви, каквито и мерки да бъдат взети от властите в Москва за борба с допинга, те едва ли ще бъдат оценени от Агенцията, нито пък ще я накарат да промени отношението си към руския спорт.

В заключение, би могло да се каже, че цялата история с "антидопинговите санкции" се вписва в усилията за създаване на негативен имидж на Русия като "държава-парий", която не признава и не се съобразява с т.нар. "международни правила". На второ място, това несъмнено е реакция на активната и самостоятелна политика на Москва, включително на присъединяването на Крим и подкрепата и за разбунтувалите се източни провинции в Украйна. На трето място, тя цели да влоши вътрешнополитическата ситуация в Русия, чрез нагнетяване в обществото на усещане за "национално унижение" и ерозия на доверието му в политическото ръководство на страната. И, накрая, с тези действия се цели да бъдат "стимулирани" водещите руски спортисти да емигрират и да продължат да се състезават под чужд флаг.

 

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите